Р Е Ш Е Н И Е
№ 336/24.2.2022г.
Град Пловдив, 24.02.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2617 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Агропродукт Стойкови“
ЕООД срещу уведомително писмо № 01-2600/5109 от 03.09.2021 г. на
зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
за кампания 2016 г., с което е оторизирана субсидия в размер на 0 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореното уведомително писмо е
незаконосъобразно поради съществен порок във формата – липса на мотиви за
постановения отказ. Иска се отмяна на
оспореното писмо и присъждане на направените разноски по делото. Съображения
по съществото на спора за изложени в представените на 31.01.2022 г. писмени
бележки.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за
неоснователна и моли тя да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от
акта, доколкото с него се отказва финансово подпомагане на дружеството. Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, видно от известието за доставяне (л.18)
на оспорения акт и от товарителницата (л.104), с която жалбата е изпратена до
съда. Жалбата е срещу административен акт, който по общото правило на чл.145 АПК подлежи на оспорване пред съд по отношение на неговата законосъобразност.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество,
тя е основателна поради следните съображения:
От представената административна преписка се установява, че със съдебно
решение № 5132 от 22.04.2021 г. по адм. дело № 2857/2021 г. на ВАС, V о., е
отменено решение № 250 от 23.12.2020 г. по адм. дело № 439/2019 г. на АС Ловеч
и вместо това е постановена отмяна на предходно издаденото уведомително писмо №
01-110-2600/934 от 06.08.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 за кампания 2016 и преписката е върната на
зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Предмет на настоящото
дело е издаденият нов акт от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ след връщането
на преписката от съда.
С оспореното уведомително писмо № 01-2600/5109 от 03.09.2021 г. – предмет
на настоящото съдебно производство – зам.-изпълнителният директор на ДФЗ
повторно е отказал финансово подпомагане и оторизираната субсидия е в размер на
0 лева, защото с уведомително писмо изх.№ 01-152-2600/958 от 15.11.2016 г. (л.156)
управителят на дружеството е бил уведомен за констатирани при проверката на
място несъответствия в площите и му е бил даден 14-дневен срок за представяне
на доказателства и за възражения, но застъпването на площите за 17 парцела не е
било отстранено – основание по чл.43, ал.3, т.5 ЗПЗП и чл.17, ал.1, т.4 от Наредба № 11
от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
Представените в хода на съдебното производство от процесуалния представител
на ответника писмени доказателства не са нови и са част от административната
преписка по издаване на оспореното уведомително писмо, установяващи извършените
две проверки на място за кампания 2016, съответно на 24-25.10.2016 г.
(л.118-141) и на 10.11.2016 г. (л.145-152). Видно от докладите за проверките,
управителят на дружеството е присъствал при извършване на проверките и е
запознат с констатациите и резултатите от проверките, подписал е всеки един от
докладите.
В хода на съдебното производство е извършена съдебно-техническа експертиза,
чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и
кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.
Вещото лице е установило, че площта на декларираните парцели по заявлението
за подпомагане е 491,07 ха, която в уведомителното писмо е посочена след
математическо закръгляне 491,00 ха, че са извършени необходимите
административни проверки, които включват кръстосани проверки чрез
автоматизирани компютърни средства и които представляват пространствено
сравняване на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл.24
от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. в специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане“, който за 2016 г. е одобрен със заповед № РД-46-141 от 01.03.2017
г. на министъра на земеделието и храните. Съответно ДФЗ е санкционирал
жалбоподателя за заявена площ, попадаща извън специализирания слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за 2016 г. в размер на 1,14 ха. Вещото лице е
установило също, че административните проверки са допълнени с извършване на две
проверки на място от дирекция „Технически инспекторат“.
Вещото лице е констатирало, че в заявлението за подпомагане 2016 по мярка
214 дружеството е декларирало 23 парцела с обща площ 491,07 ха, от които 6
парцела с обща площ 173,49 ха, засети със зимен ечемик, и 12 парцела с обща
площ 288,45 ха, засети с царевица за зърно, в землището на с. Дерманци и 5
парцела с обща площ 29,13 ха, засети с мека пшеница зимна, в землището на с.
Пещерна. При административните проверки е установено двойно заявяване на площи
и според вещото лице от уведомителното писмо, стр.3, ред 1 и 2, става ясно, че
жалбоподателят е бил уведомен за установеното двойно заявяване на площи, но по получена
от ДФЗ информация вещото лице посочва, че бенефициентът не се е явил в срок и
заявлението е обработено служебно. Според вещото лице в уведомителното писмо,
таблица 1, колона 4 указва, че при парцели ****, ****и ****е редуцирана площта
след разрешаване на двойно заявени площи в размер на 2,46 ха Тази установена
разлика е посочена в таблица 2, колона 4, стр.4 от уведомителното писмо, а в
колона 6 на същата таблица е посочен удвоеният размер на установената разлика –
4,92 ха (2,46 х 2) – съгласно чл.19 от Делегиран регламент 640/2014, в колона 7
е посочена оторизираната площ за изчисляване на субсидия в размер на 483,62 ха
(491 – 2,46 – 4,92).
Относно административната проверка за принадлежност към физически блок
вещото лице посочва, че в уведомителното писмо, стр.3, обясненията за колона 7
от таблица 1, се съдържа констатацията от извършените автоматични проверки, че
някои от декларираните парцели с част от площта си попадат в един физически
блок, а с друга част – в друг физически блок, поради което на основание чл.16а,
ал.6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и чл.43, ал.3, т.6 ФЗ е санкционирал
жалбоподателя за заявена площ, попадаща извън границите на физическите блокове
от окончателно одобрения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“
за 2016 г., в размер на 1,14 ха (колона 7 на таблица 1), която площ се
прехвърля в таблица 2, колона 9 „Санкционирана площ за мин. Парцели, разцепени
по физически блок“. Съответно окончателният размер на площта, която следва да
се оторизира за подпомагане, е определена като разлика между оторизираната площ
за изчисление на субсидия в размер на 483,62 ха и санкционираната площ от 1,14
ха или 482,48 ха (483,62 – 1,14), отразена в колона 8 на таблица 2, стр. 4 от
уведомителното писмо.
След проверка на работния лист към проверка на място № 323097, извършена по
мярка АЕП 2016, вещото лице е установило, че изчисленото съотношение на зимни
култури спрямо пролетни култури/угари е правилно, защото общата сеитбооборотна площ, заявена с код АП 24, е 491,07 ха,
площта, заета със зимни култури, е 202,61 ха или 41,26 %, площта, заета с
пролетни култури/угар е 288,46 ха или 58,74 %.
В заключение вещото лице посочва, че за кампания 2016 дружеството е
санкционирано за двойно заявени площи – 7,38 ха, за площи, които не отговарят
на чл.27 от Наредба № 11 от 06.04.2006 г. и не попадат в специализирания слой
„Площи, допустими за подпомагане“ – 1,14 ха, за неспазване на изискванията за
управление съгласно Методика за намаляване и отказване на агроекологични
плащания по мярка 214, утвърдена със заповед № РД-09-243 от 17.03.2017 г. на
министъра на земеделието и храните – 482,48 ха.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови
факти от значение за настоящия спор, доколкото всички факти са установени в
производството по издаване на оспореното уведомително писмо. В заключението си
вещото лице потвърждава единствено правилността на направените математически
изчисления и обяснява начина на тяхното извършване с оглед установените при
извършените административни проверки и проверки на място факти за декларираните
площи, застъпените площи и площите, които попадат извън специализирания слой
„Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2016.
При тези факти съдът намира, че оспореното уведомително писмо е
незаконосъобразно.
При издаване на оспореното уведомително писмо административният орган не е
изпълнил задължителните указания, дадени в решение № 5132 от 22.04.2021 г. по
адм. дело № 2857/2021 г. на ВАС, V о., относно неяснотата на мотивите и
неправилното приложение на Методиката за намаляване и отказване на агроекологични
плащания, издадена на основание чл.16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. и утвърдена
със заповед № РД-09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните,
на която отново е придадено обратно действие и отново е приета за приложима по
отношение на подаденото заявление за подпомагане за 2016 г. Административният
орган не се е съобразил с тези указания, както и с решение № 4822 от 15.04.2021
г. по адм. дело № 9587/2020 г. на ВАС, VІІ о., с което е обявена нищожността на
цитираната методика и което към датата на издаване на оспореното уведомително
писмо е било влязло в сила. Т.е., административният орган е приложил
материалноправни норми, които не съществуват и нямат никакво правно действие
към 03.09.2021 г., т.е., при издаване на оспореното уведомително писмо е
допуснато противоречие с материалноправни разпоредби – основание по чл.146, т.4 АПК за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо.
Оспореното уведомително писмо отново
не е мотивирано. Не са посочени ясно и конкретно фактическите основания,
налагащи намаляване на субсидията по мярка 214. Непосочването на фактически
основания в оспорения акт не позволява да се разбере волята на административния
орган относно упражненото правомощие на отказ от финансиране и да се извърши
проверка за материалната законосъобразност на акта. В този смисъл цитирането на
правни норми не представлява аргумент за постановения отказ, защото липсва
посочване на конкретните факти, налагащи според административния орган прилагането
на цитираните правни норми. Бланкетното посочване на
приложимите правни норми без излагане на конкретни мотиви представлява
съществено нарушение на изискването за форма, което е самостоятелно основание
за отмяна на оспореното уведомително писмо.
Мотиви не могат да бъдат извлечени и от други съдържащи се в
административната преписка документи, подготвящ издаването на оспореното
уведомително писмо (тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на
Върховния съд). Отново едва в хода на съдебното производство и със заключението
на вещото лице стават ясни мотивите на административния орган, което не може да
санира допуснатото нарушение на изискването за форма на административния акт и
минимално необходимото съдържание по чл.59 АПК. Представените доклади за
извършени проверки на място също не дават възможност да се извлекат ясни и
конкретни мотиви, защото резултатите са обективирани в табличен вид, като срещу
посочените изисквания се съдържат отговори да, не или неприложимо. Като
единствено неизпълнено изискване за съответните парцели е посочено с „не“
неспазеното изискване за най-малко 50% от общата сеитбооборотна
площ да бъде покрита със зимни култури. Тази лаконична отрицателна частица не
може да послужи като мотив за постановения отказ, защото не съставлява аргументация
за волеизявлението на административния орган. В този смисъл доказано се явява
основанието по чл.146, т.2 АПК за незаконосъобразност на оспореното
уведомително писмо.
Със заявлението за подпомагане дружеството-жалбоподател е кандидатствало за
подпомагане не само по мярка 214, но и по други схеми. Оспореното уведомително
писмо според заглавната му страница е издадено за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 214, а в съдържанието му са
коментирани факти и правни норми, относими към плащанията за площ, свързани с
одобрения от министъра на земеделието и храните за съответната година
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, без посочване на правнорелевантните
факти и без доказателства за констатациите.
Всичко изложено налага извод, че оспореното уведомително писмо като незаконосъобразно
следва да бъде отменено, като административната преписка следва да бъде върната
на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на
действащите нормативни актове и на изискването за форма на административните
актове по отношение на мотивите, които следва да дават ясна представа за
съображенията на административния орган за издаването на акта.
С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател
същото като основателно следва да се бъде уважено и да бъде осъден ДФЗ да
заплати на дружеството сумата 50 лева за платената държавна такса на основание
чл.143, ал.1 АПК. Не следва да се присъждат разноски за договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 4230 лева (договор за правна защита и съдействие –
л.170,гръб), защото няма доказателства то да е платено. От друга страна, в
договор и в списъка на разноските (л.169) то е посочено като дължимо на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, т.е., налице е колизия – или оказаната
адвокатска защита е платена с оглед договореното възнаграждение, или е
безплатна. В случая нормата на чл.38, ал.1,т.2 ЗА е неприложима, защото
търговското дружество не е сред изчерпателно посочените лица, на които законът
признава правото да бъдат представлявани безплатно от адвокат – лица с право на
издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист.
Поради правния си статут на търговско дружество жалбоподателят не попада в нито
една от хипотезите на чл.38, ал.1 ЗА, с които законът свързва присъждането на
адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска защита пред съд. В
този смисъл определение № 60487 от 21.12.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 2452/2021
г., II т. о., ТК, определение № 60374 от
26.10.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 2256/2020 г., I т. о., ТК, и други.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Освобождение“ № 3, офис 314, представлявано от управителя Д.П.С., уведомително писмо № 01-2600/5109 от
03.09.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2016 г.
ВРЪЩА административната преписка на Държавен фонд
„Земеделие” за ново произнасяне.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Освобождение“ № 3, офис 314,
представлявано от управителя Д.П.С., сумата 50 (петдесет) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: