РЕШЕНИЕ
№ 5381
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110113600 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация по чл. 411
изр. 2 вр.с чл.45 ЗЗД от /фирма/ срещу /фирма/ за сумата от 3783,11 лева ,
представляваща регресно вземане за щета № ***************, образувана при
/фирма/, с включени ликвидационни разноски в размер на ** лева, ведно със законната
лихва от 19.12.2022г. – момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното погасяване. Ищецът твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 3768, 11 лева,
в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени
разноски за определянето на обезщетението в размер на ** лева. Твърди, че ответникът
е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
деликвента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното и обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че въпреки
поканата ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира същата.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва иска
по основание и размер. Оспорва ПТП да е настъпило поради поведението на
застрахования при него водач, оспорва механизма на ПТП и двустранния констативен
протокол. Евентуално прави възражение за съпричиняване в размер на 50%, поради
това, че излизайки от една от преките улици на /улица/ - /улица/, в противоречие с
пътния знак Б1 „ Пропусни движещите се по пътя с предимство“ не е пропуснала
движещия се по пътя с предимство, в резултат от което е станало ПТП. В условията на
евентуалност, в случай че искът бъде приет за основателен , счита, че платеното
обезщетение надвишава размера на действителните вреди.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
прави следните изводи:
1
Като безспорно между страните с доклада по делото съдът е обявил следните
обстоятелства: водач на МПС „******“ с рег. № ******** е застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“, а водач на МПС „******“ с рег. № ******** е застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, както и фактът, че в изпълнение
на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 3783,11 лева с включени разходи за определянето му в размер на ** лева.
Дружеството ищец е изпратило на ответника регресна покана за изплащане на
дължимото обезщетение като такова плащане не е извършено. Образувано е заповедно
производство като в законоустановения срок е депозирано възражение от ответното
дружество.
За основателността на иска с правна квалификация по чл. 411 изр. 2 вр.с чл.45
ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновното и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл.**4
ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
В случая посочените предпоставки са налице.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
и приетото като неоспорено от страните заключение на съдебната автотехническа
експертиза се установява, че причината за настъпването на процесното ПТП е
поведението на шофьора на автомобил марка „****“, модел ******“, който на
31.03.2022г. около 21:45 ч. движейки се по /бул./ в посока *** в участъка от булеварда
между пресечните улици /ул./, /ул./ и /ул.// в средна лента /дясната лента, предвидена за
автомобили/, предприел маневра за престрояване към съседната пътна лента, но
поради неспазена дистанция удря в задна лява част движещия се в средната лента в
същата посока лек автомобил „****** ****“. Така описания механизъм на ПТП се
установява от двустранния констативен протокол и показанията на свидетеля К. Д. Ц.,
собственик на автомобил „******“, модел „****“, които съдът възприема като логични
и последователни, както и частично от показанията на св. Б. П. П., собственик на
автомобил „****“, модел ******“, в частта, с която заявява, че се е признал за виновен
за причиненото пътно-транспортно произшествие през 2022 г., като ударил в задна
лява част л.а. „******“ и подписал констативен протокол, тъй като е гледал в друга
посока, опитал да спре, но не успял, като не си спомня с каква скорост се е движил. В
тази части, свидетелските показания на св. П. взаимно се допълват със събрания
доказателствен материал, логични са и достоверни. В констативния протокол изрично е
отбелязано изявлението на Б. П., че ПТП е причинено по негова вина. Протоколът за
ПТП има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа, когато фактът,
съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП / В този смисъл Решение №
** от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № **06/2013 г., I т. о., ТК/. Следователно в частта, с
която П. се е признал за виновен за ПТП, протоколът има доказателствена сила.
Показанията на П. не следва да бъдат кредитирани, в частта, с която заявява, че лек
автомобил „******“ е излязъл внезапно от пресечка на /бул./. Тези показания се
опровергават от показанията на самия свидетел, който по време на разпита заявява, че
автомобилът е излязъл от пряката доста преди да го настигне, а П. е гледал в друга
посока, както и показанията на свидетеля Ц., която заявява, че се е движила по /бул./,
изчакала е на светофара на /ул./ и на около **0 метра след светофара в посока към ***
е усетила удар, както и от приетото по делото заключение на САТЕ.
Съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника за
наличието на съпричиняване от страна на водача на л.а. „******“. Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Обективният характер на съпричиняването
е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. По приложението на
2
нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е създадена константна практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 21/03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016
г. на ВКС, II т. о., решение № 198/03.02.2017 г. по т. д. № 3252/20** г. на ВКС, II т. о. и
други, по смисъла на които принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането. Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
вредоносния резултат.
В хода на съдебното производство ответникът, чиято е доказателствената тежест
за твърдяното съпричиняване, не е ангажирал никакви доказателства, установяващи
поведение от страна на водача на л.а. „******“, с което да е допринесъл за настъпване
на вредите. Както бе изложено по-горе съдът не кредитира показанията на св. П. в
частта, че л.а. „******“ излязъл от пресечка внезапно. Напротив от съвкупната
преценка на събраните доказателства безспорно се установява, че л.а. „******“ се е
движел по /бул./ като е изчакал светофара на /ул./ и е продължил около **0 метра след
светофара преди ПТП. Следователно възражението за съпричиняване е неоснователно.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на причинената вреда. Настъпилите вреди по
автомобил „****** ****“ и техния размер се установяват от приетото основно и
допълнително заключение на САТЕ и приложените по делото писмени доказателства:
Опис заключение по щета № ***************, Фактура № ********* от 07.09.2022г.
от /фирма/ и Фактура № ********** от 04.08.2022г. от /фирма/, като вещото лице е
заключило, че всички увреждания на автомобила, отразени в описа на застрахователя
се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Всички възстановителни дейности, описани в приложените по делото, е било
необходимо да бъдат извършени с оглед отстраняване на уврежданията по процесното
МПС. Стойността на извършения ремонт на автомобила по средни пазарни цени към
датата на ПТП е 2692,31 лева при стойност на сензор от стандартната система 428,13
лева и 3769,61 лева при стойност на радарен сензор от модернизираната система
1325,88 лева.
От допълнителната автотехническа експертиза става ясно, че за процесния
автомобил са приложими два вида сензорни радари с различни технически
спецификации, съответно различна стойност, като стандартната система има четири
еднакви датчика ( два вътрешни и два външни, съответно два леви и два десни).
Стойността на всеки от тях е 428,13 лева. Модернизираната система има два
стандартни датчика - по един отляво и отдясно откъм вътрешната страна, всеки със
стойност 428,13 лева- от външната страна на системата са разположени два
модернизирани датчика (външно отляво и отдясно по едни) всеки на стойност от
1325,88 лева. Каталожните номера на радарните сензори от стандартната система са 4
броя *********. Каталожните номера на радарните сензори на модернизираната
система са 2 броя вътрешни *********, 2 броя външни ********** или ********* или
********* или **********. Според алтернативните варианти, дадени от вещото лице,
ако се приеме, че на автомобила е монтирана модернизираната система, то в
калкулацията на ремонта следва да се повиши стойността на датчика от 428,13 лв. на
1325,88 лева или стойността на ремонта във втория вариант е 3769,61 лева.
От данните в приложените по делото писмени доказателства по щетата / в
частност приемо-предавателен протокол от 19.07.2022 г. на л.23, фактура от 07.09.2022
г. / се установява , че в ремонта на автомобила е вложен 1 брой радар сензор заден с
каталожен № *********, т.е. налага се извода, че при ремонта на автомобила е вложен
1 брой радар от модернизираната система, съответстващ на вложения от дясната
страна сензор, който отговаря на предходно вложената в автомобила система от същия
вид и качество и чиято стойност е 1325,88 лв. по фактурата на сервиза и по САТЕ.
Следователно, съдът възприема алтернативният вариант на допълнителното
заключение на САТЕ, според който стойността на ремонта при средни пазарни цени
към датата на ПТП е 3769,61 лева, а съгласно българския КЗ се покриват обичайно
направените разноски за определяне на обезщетението /чл. 411 КЗ/ в размер на ** лева.
3
Принципът на диспозитивното начало задължава съда да даде защита на правото само
в рамките на посочения от ищеца размер (чл. 6, ал. 2 ГПК), поради което и като
съобрази, че искът е предявен за неплатено обезщетение за претърпени имуществени
вреди за сумата от 3783,11 лева, то същият се явява основателен до този размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Същият е извършил съдебни разноски: 75,66 лева – държавна такса, 550 лева –
депозити за основно и допълнително заключение на САТЕ, 50 лева –юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и 125,66 лева разноски за заповедното
производство, включващи 75,66 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от /фирма/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: /фирма/ иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правна квалификация по чл. 411 изр. 2 вр.с чл.45 ЗЗД, че /фирма/, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление : /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК ********* сумата в
размер на 3783,11 лева ( три хиляди седемстотин осемдесет и три лева и 11 стотинки),
представляваща регресно вземане по щета № ***************, образувана при
/фирма/, с включени ликвидационни разноски в размер на ** лева, за вреди изплатени
по застраховка „Каско“ на лек автомобил, марка „******“, модел „****“, с рег. №
****** причинени от ПТП, настъпило на 31.03.2022 г. около 21:45 часа в /адрес/ в
посока на движение към *** поради виновно и протовоправно поведение на водача на
лек автомобил марка „****“, модел „******“, с рег. № ******* ведно със законната
лихва от 19.12.2022г. – момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч.гр.д. № *****/2023 г., СРС, по описа
на 166 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление : /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК ********* сумата от 675,66
лева, представляваща разноски за исковото производство пред СРС, както и 125,66
лева, представляваща разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4