Р Е Ш Е Н И Е
№….........../01.03.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седми февруари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2926 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от С.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „ЗКУ” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, бул***,
осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4069,62 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение по застрахователна претенция
(щета) № 20419000055-74029 за причинени щети на собствения на ищеца лек автомобил
„Ауди А4“ с peг. № *** в резултат от реализирано на
07.01.2021 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на
лек автомобил „Дачия Сандеро“
с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 26.02.2021 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба,
на 07.01.2021 г. около 14:40 ч. ищецът, управлявайки собствения му лек
автомобил „Ауди А4“ с peг. № ***, се движел по ул.
„Блян“ в гр. Варна, посока ул. „Поп Д.“, когато преминал покрай бл. 69 и от паркомясто там потеглил водачът на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *** без
да го пропусне, при което го блъснал в лявата част. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие участниците в същото попълнили двустранен
констативен протокол за ПТП, в който като виновен за същото бил посочен водачът
на лек автомобил „Дачия Сандеро“.
Последният бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника З. „У.“ АД с период на покритие, обхващащ момента на ПТП. Ищецът
уведомил ответното дружество за настъпилото събитие, за което била образувана
застрахователна претенция (щета) под № 20419000055-74029. Извършен бил оглед на
автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на настъпилите щети, в
който били обективирани следните увредени детайли: предна врата лява, лайсна
предна врата лява, задна врата лява, лайсна задна врата лява, облицовка ПВЦ праг
ляв, панел заден ляв и облицовка задна броня. За тези щети било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 530,38 лв.
Ищецът намира, че действителният размер на вредите възлиза на сумата от
4396,98 лв., поради което счита, че застрахователят следва да му заплати
разликата между тази сума и доброволно заплатената такава от 530,38 лв., или
сумата от 3866,60 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения
частичен иск за сумата от 100 лв. от сума в общ размер на 3866,60 лв. и
претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който признава наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и
водача на лек автомобил „Дачия Сандеро“
с рег. № ***, действаща към датата на ПТП, образуването на застрахователната
преписка, както и изплащането на обезщетение по нея в размер на 530,38 лв.
Оспорва размера на исковата претенция. Счита, че изплатеното обезщетение е
съобразено със средните пазарни цени и състоянието на увредения лек автомобил
към датата на събитието (на възраст над 25 години), както и че същото
съответства на действителния размер на щетите. Излага, че сумата е определена
по методиката на Наредба № 24 от 08.03.2006 г., която намира за приложима, в
случай че не са представени разходо-оправдателни
документи за възстановяването на МПС, какъвто е и процесният.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния му представител адв. Й.А., поддържа исковата
молба и предприема изменение в размера на частичния иск, като го увеличава до
сумата от 4069,62 лв. Моли за уважаване на исковата претенция в увеличен размер
и за присъждането на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът не се представлява в открито съдебно заседание. Процесуалният му
представител юрк. Георги Видин предварително депозира
молба, с която поддържа отговора и направеното искане по същество.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С
изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че на 07.01.2021 г. в гр. Варна,
на ул. „Блян“ пред бл. 69, е реализирано пътнотранспортно произшествие, при
което водачът на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *** потеглил от паркомясто
пред блока без да пропусне преминаващия по улицата лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № *** и го блъснал в лявата част; 2.) че в резултат от
пътнотранспортното произшествие са настъпили щети по лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № ***, изразяващи се в увреждане на следните негови
детайли: предна врата лява, лайсна предна врата лява, задна врата лява, лайсна
задна врата лява, облицовка ПВЦ праг ляв, панел заден ляв и облицовка задна
броня; 3.) че между „ЗКУ” АД и собственика на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *** е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
срок на действие, обхващащ момента на ПТП; 4.) че ищецът е подал пред
застрахователя искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, по която е образувана преписка по щета,
заведена под № 20419000055-74029, както и 5.) че по застрахователната претенция
е изплатено застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на 530,38 лв.
Посочените
обстоятелства се потвърждават и от приобщените по делото писмени доказателствени
средства, вкл. двустранен констативен протокол за ПТП (л. 5) и опис на щета № 20419000055-74029 от 08.01.2021 г. (л.
6). Видно от съдържанието на описа, увредените детайли, описани от служители
при ответното застрахователно дружество при извършения оглед, са отразени със
следния начин на възстановяване, а именно: предна врата лява - за
подмяна и боядисване; лайсна предна врата лява - за подмяна и боядисване; задна
врата лява - за подмяна и боядисване; лайсна задна врата лява - за подмяна и
боядисване; облицовка ПВЦ праг ляв - за подмяна; панел заден ляв - за
боядисване и облицовка задна броня - за боядисване.
От приобщеното свидетелство за регистрация част I (л. 4)
се установява, че от 14.04.2014 г. като собственик на лек автомобил „Ауди А4“ с
peг. № *** е регистриран ищецът С.Д..
От приетото заключение
на допуснатата съдебно-автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице
Ал. В. (л. 46 и сл.), се установява, че oбщата
стойност на щетите по процесния лек автомобил възлиза на 4225,25 лв., изчислена по средни пазарни цени към датата на
събитието, включваща необходимия труд (1340,40 лв. - 44,68 часа по 30 лв. за 1 нормочас), материали (650,88
лв.) и резервни части (2233,97 лв., от които 1090,62 лв. за предна врата лява,
109,50 лв. за лайсна предна врата лява, 786,24 лв. за задна врата лява, 75,11
лв. за лайсна задна врата лява и 172,50 лв. за облицовка ПВЦ праг ляв). Според
заключението уврежданията по предвидените за подмяна детайли се изразяват в
деформации и нарушения на целостта им, респ. детайлите не подлежат на
възстановяване чрез ремонт, който да гарантира безопасна и безаварийна
експлоатация на автомобила. Вещото лице определя обезщетението за
възстановяване на щетите по автомобила по правилата на методиката към Наредба №
24 от 08.03.2006 г. в размер на 1392,81
лв., а средната пазарна стойност на МПС към датата на застрахователното
събитие (07.01.2021 г.) в размер на 4900 лв., определена по сравнителния метод.
При изслушването на експерта по реда на чл. 200 ГПК Ал. В. пояснява, че за
определяне стойността на автомобила е взел предвид наличните две обяви в mobile.bg за продажба на
автомобили със сходни характеристики, вкл. категория „комби“,
задвижване „4х4“ и гориво „дизел“. Пояснява, че не е съобразил обяви в
платформа Autoonline, тъй като същата е с ограничен
достъп, специализирана за търговия между юридически лица със съответен
абонамент и неотразява пазарните условия в България.
Заключението е оспорено от
ответника, поради което е допуснато провеждането на повторна съдебно авто-техническа експертиза, която да отговори на същите
задачи. От приетото повторно експертно заключение, изготвено от вещото лице
инж. Д.В. (л. 87 и сл.), се потвърждава първоначалното заключение в частта,
според която описаните за подмяна детайли не подлежат на ремонт, както и в
частта относно размера на обезщетението по методиката към Наредба № 24 от
08.03.2006 г. (1392,65 лв.). Според повторната експертиза стойността на щетите
към датата на събитието е в общ размер на 4009,50
лв., включваща необходимия труд (1153,38 лв. – 40,9 часа по 28,20 лв. за 1 нормочас), материали
(675 лв.) и резервни части (2181,12 лв., от които 1057,90 лв. за предна врата
лява, 114,12 лв. за лайсна предна врата лява, 762,65 лв. за задна врата лява,
79,12 лв. за лайсна задна врата лява и 167,33 лв. за облицовка ПВЦ праг ляв).
Използвайки сравнителен анализ между метода на пазарните аналози и метода за
остатъчната стойност на автомобила съгласно Наредба № 24, вещото лице определя
действителната средна пазарна цена на автомобила в размер на 4600 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат
от ПТП, за което отговорен е водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяването на иска от увреденото лице е преди сезирането на съда то да е
отправило към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава
извънсъдебна процедура е проведена, както и че в хода на същата е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 530,38 лв., което според ищеца не е достатъчно за
репариране на претърпените от него вреди. При така установените факти и с оглед
наличието на останалите процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, съдът намира производството по делото за допустимо.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение
по договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.)
виновно противоправно поведение на застрахования водач, осъществено в периода
на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и
4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредоносните
последици. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да
установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен
между „ЗКУ” АД и собственика на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ***. Следователно ответното
дружество е обезпечило деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика и
водачите на посочения автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на
трети лица при управлението на моторното превозно средство в периода на покрит
риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.
Безспорно е също, че на 07.01.2021 г., по време на действие на застрахователния договор, е настъпило застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба негов
механизъм, при който водачът на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *** потеглил от паркомясто
пред бл. 69 на ул. „Блян“ в гр. Варна без да пропусне преминаващия по
улицата лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № *** и го
блъснал в лявата негова част. От посочения механизъм на събитието се налага извод
за доказано противоправно поведение на застрахования водач, който преди да
излезе от реда на паркираните превозни средства не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши
маневрата, съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение,
с което е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Страните не спорят и
относно настъпилите щети на
собствения на ищеца лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № ***,
описани в съставения от експерти при застрахователя опис-заключение и
изразяващи се в увреждане на предна врата лява, лайсна предна врата лява, задна
врата лява, лайсна задна врата лява, облицовка ПВЦ праг ляв, панел заден ляв и
облицовка задна броня.
Безспорно е още, че
щетите са резултат от застрахователното събитие, поради което съдът намира, че
е налице пряка причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на застрахования при ответното дружество водач
и настъпилите имуществени вреди за ищеца, като собственик на увреденото МПС.
По отношение
субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал.
2 ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно
доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на
ответника, с оглед което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
С оглед наличието на всички елементи от
правопораждащия процесното вземане фактически състав, предявеният иск е доказан
по основание.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото обезщетение. За
неговото определяне съдът съобрази следното:
Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ е задължен да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. По арг. от чл. 386, ал. 1 и ал.
2 КЗ дължимото застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната
сума (лимита на отговорност). За действителна застрахователна стойност се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), а за възстановителна
застрахователна стойност - стойността за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди
е възстановителната застрахователна стойност по чл.
400, ал. 2 КЗ. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на
застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І
т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о.
и др. Същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при
действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, според което
застрахователното обезщетение следва да бъде определено по методиката,
утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително застраховане. Според решение
№ 52/08.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 652/2009 г., І т.о. Методиката не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя, а същата представлява указание за изчисляване
на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до
минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката, и при съдебно
предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва
да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие.
За определяне действителната, респ. възстановителната
стойност на процесния автомобил по делото са допуснати две съдебно авто-технически експертизи – първоначална и повторна
такава. Съдът кредитира заключението по повторната експертиза, доколкото възстановителната
стойност по него е определена от вещото лице инж. Д. В. при съобразяване на
предлаганите цени за труд във всички възможни автосервизи (от висок и нисък
клас), а действителната – след сравнителен анализ между два метода на оценка
-метода на пазарните аналози и метода за остатъчната стойност, и при ползвани
повече на брой сравнителни (пазарни) аналози в сравнение с взетите предвид от
вещото лице по първоначалната експертиза. Отчитайки тези критерии, съдът
намира, че повторното заключение дава обективен и правилен отговор на
поставените задачи.
Според кредитираното заключение средната пазарна цена на
процесния автомобил възлиза на 4600 лв., а средната цена на ремонта – на
4009,50 лв., двете определени към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Следователно възстановителната
стойност надхвърля 70 % от действителната такава, поради което увреждането представлява тотална щета на процесното моторно превозно средство по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Така
ремонтът на автомобила се явява икономически неизгоден, поради което дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи според действителната
стойност на погиналата вещ в размер на 4600 лв.
Тази сума не следва да бъде намалявана със стойността на евентуално
запазените части на автомобила, тъй като ответникът не е направил такова
възражение в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК
(нито след това) и не е ангажирал годни доказателства за установяване наличието
на такива запазени части и тяхната стойност.
От посочената сума в размер на 4600 лв. следва да бъде приспаднато
доброволно изплатеното обезщетение от 530,38 лв., при което разликата, за която
ответникът е останал задължен, възлиза на търсената сума от 4069,62 лв. Следователно искът е
доказан и по размер и следва да бъде изцяло уважен.
По претенцията за законна лихва:
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна
услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Следователно
забавата на застрахователя е обусловена от административната процедура по дерегистрация на тотално погиналия автомобил. В този смисъл
е налице и съдебна практика – напр. решение № № 44 от 2.06.2015 г. на ВКС по т.
д. № 775/2014 г., I т. о., ТК, в което се приема, че с нормата на чл. 193, ал. 3 КЗ отм. (аналогична с тази на 390, ал. 1 от действащия КЗ) законодателят е въвел допълнително изискване в
случаите на тотална щета на МПС, а именно представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията му, като условие за плащане. Задължението е
въведено ex lege и инициирането на административната процедура не е поставена
в зависимост и от това дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация или не. Предприемането и е в правомощията на
потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на
предвидените в закона доказателства, с оглед интереса му от поставяне на длъжника в
забава.
В случая липсват доказателства за прекратяване на
регистрацията на процесния лек автомобил (а не са и наведени такива твърдения),
поради което законна лихва върху обезщетението следва да бъде присъдена,
считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за
настъпване на обстоятелствата по чл. 390, ал.1 от КЗ. За периода от датата на
исковата молба – 26.02.2021 г., до посочения начален момент на забавата
искането за присъждане на законна лихва подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, предвид изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на
832,78 лв., от които 162,78 лв. за
държавна такса (л. 11, 98 и 99), 50 лв. за депозит за вещо лице (л. 33) и 620
лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на
което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 01.02.2022
г. (л. 97-98), съдържащ разписка за плащане в брой. Представени са и
доказателства за регистрацията по ЗДДС на процесуалния представител на ищеца адв. Й.А. (л. 101).
Съдът намира
направеното от ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно,
доколкото нормативно установеният минимален размер на възнаграждението по чл.
7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., до който би могло да бъде
редуцирано то, възлиза на 514,87 лв. без ДДС, респ. 617,85 лв. с вкл. ДДС и претендираното
от ищеца такова от 620 лв. го надвишава с минимална разлика в размер на 2,15
лв., която не може да обоснове положителен извод за прекомерност на уговорената
и реално заплатена цена на предоставената адвокатска услуга.
Предвид
крайния извод за основателност на предявения иск и уважаването му в пълен
размер, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „ЗКУ”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, бул***, да заплати
на ищеца С.С.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 4069,62 лв.
(четири хиляди шестдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по
застрахователна претенция (щета) № 20419000055-74029 за
имуществени вреди от тоталната щета на собствения на ищеца лек автомобил „Ауди
А4“ с peг. № ***, претърпени в резултат от
реализирано на 07.01.2021 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина
на водача на лек автомобил „Дачия Сандеро“
с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Ауди А4“ с peг.
№ ***, до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 390 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането
за присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за
периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2021 г., до датата на представяне на доказателства
за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил.
ОСЪЖДА „ЗКУ”
АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, бул***, да заплати на С.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 832,78 лв. (осемстотин
тридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки) за сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми може да бъдат изплатени в полза на
ищеца С.С.Д. по
посочения в исковата молба начин – чрез пощенски запис.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: