РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Единадесети Януари през Две хиляди и Двадесет и
Първа година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Нели Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от председателя
Чиликов А.Н.Д. 2920 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление
№ 349 а- 1386 от 05.10.2020 година на Директора на ОДМВР град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното
му административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с
обстоятелството,че не е извършил административно нарушение и с допуснати
съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят в с.з. чрез
пълномощника си Й.Н. / възходяща / поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована
не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства
установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля–
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,не съществува
процесуална пречка за обжалване на наложеното наказание, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че
на 14.04.2020 г. около 22,50 часа жалбоподателят Ж.Х. на открито обществено
място – град Стара Загора на кръстовището на ул. „ Христо Ботев „ и ул. „ Ангел
Кънчев „е без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство покриващо устата и носа, с което не е изпълнил т. 9
от Заповед № Рд – 01-124/13.03.2020 г. допълнена със Заповед № РД-01-197 /
11.04.2020 г. на МЗ противоепидимична мярка по чл. 63 ЗЗ.
Описаната фактическа обстановка се
потвържадава от показанията на св. Д.И. / актосъставител/.
Въз основа на посочената фактическа
обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 209 А,
ал. 1 от Закона за здравето / ЗЗ / и на
основание същата разпоредба е наложил административно наказание Глоба в размер
на 300 лева.
Посочената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на наказателното постановление не съответства на
посочената норма като правна квалификация на деянието.Вместо да посочи в
пълнота и прецизира материалноправните норми, които са нарушени от
жалбоподателя административно-наказващият орган е посочил частично правната
квалификация на деянието – чл. 209 А, ал. 1 ЗЗ-
с което на практика не е посочил нарушените законови разпоредби с
извършеното деяние.
Съставът на чл. 209 А, ал. 1 ЗЗ съдържа
няколко отделни хипотези респективно препращания към различни норми – чл. 63,
ал. 4 или 7, чл. 63 А, ал. 1 или 2 от ЗЗ.
Следователно съставът на чл. 209 А, ал.
1 ЗЗ няма самостоятелно приложение, а следва да се привърже към някоя от
посочените норми, което задължава административно-наказващият орган да прецизира
правната квалификация на деянието и да посочи във връзка с коя друга норма
квалифицира претендираното нарушение.Това не е сторено.
Подобни
критики се отнасят и за посочената за нарушена противоепидемична мярка
по чл. 63 от ЗЗ.
Разпоредбата на чл. 63 ЗЗ има 11 алинеи
и множество хипотези, които не са конкретизирани.
С тези пропуски и несъответствия не е
изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН за посочване на законовите
разпоредби, които са нарушени.Посоченият порок следва да се окачестви като
неотстранимо съществено процесуално нарушение опорочаващо формата на издаденото
наказателно постановление и ограничаващо правото на защита , което е
самостоятелно основание за неговата отмяна.
По същество посоченото като нарушено правило
за поведение не се съдържа в на министъра на здравеопазването, а в Заповед
№ РД – 01 – 197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, където
единствено е посочено, че всички лица, които се намират в открити или закрити
обществени места, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и
устата.
Същата заповед е обжалвана, като е образувано
адм. дело № 3626/2020г. по описа на Върховния административен съд - VI
отделение. В хода на горното производство по обжалване, министъра на
здравеопазването е издал Заповед № РД – 01 – 236/24.04.2020г., с
която е отменил Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г..
С Определение № 8868 от 06.07.2020г.
Върховният административен съд е прекратил производството по м. дело №
3626/2020г. по описа на същия, като е приел, че “Отмяната на акта от
административния орган, който го е издал, в хода на съдебното производство по
неговото оспорване, по същество е идентично с оттеглянето на административния акт
по смисъла на чл.156 АПК”.
Липсва всякакво основание горното становище
на ВАС да не бъде споделено, доколкото не съществува законово изискване
административния орган, в акта си по чл.156 от АПК, да манифестира изрична
воля, че оттегля оспорения акт и др. подобни. Достатъчно е единствено оспорения
акт да бъде отменен от органа с друг негов акт в хода на едно производство по
обжалване на първия, което в случая е налице.
Ето защо се налага извода, че нарушеното от
жалбоподателя правило за поведение е разписано в един общ административен акт
по смисъла на чл.65 от АПК, а именно - Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването, който е оттеглен от органа, който го е издал. В
този смисъл съдът приема, че оттеглянето на акта е волеизявление на издателя на
същия, което е насочено към едностранно прекратяване на вече разпоредени права
и задължения.
Макар и безспорно в хипотезата на оттегляне
на административния акт по реда на чл.156 от АПК да не се стига до изрично
произнасяне на съда, с което актът се обявява за незаконосъобразен, то до
такова произнасяне не се стига именно заради това, защото самият
административен орган преоценява своя акт, практически не поддържайки същия в
процеса на неговото обжалване, което, в светлината на
административнопроцесуалната икономия е и смисъла на института на чл.156 от АПК.
Именно горната преоценка от страна на самия
административен орган при оттегляне на Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването налага заключение, че включително към момента на
проверката - 27.04.2020г. липсва правило за поведение, което
жалбоподалят да е нарушил виновно. Последното мотивира отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон.
По изложените съображения жалбата се
явява основателна, а наказателното постановление подлежи на отмяна поради
противоречие с материалния и процесуалния закон.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №
349 а- 1386 от 05.10.2020
година на Директора на ОДМВР град Стара Загора с което е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / ТРИСТА / лева на Ж.Х. ***, ЕГН – **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: