ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Варненски окръжен съд, в закрито съдебно заседание на 20.05.2009г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА Х.
К.И.
като разгледа докладваното от съдията П. ***/09г., намира
следното:
Производството е с правно основание чл.396 ГПК и е
образувано по частна жалба на “Е.ОН България Продажби” АД, срещу определение № 4539/24.03.2009г. на ВРС, по гр.д. №
2050/09г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за обезпечаване на
бъдещия му иск срещу Станислава Дамянова Янкова за осъждане на последната да
заплати сумата от 19 920 лв., претендирана като получена на отпаднало
основание под формата на платено адвокатско възнаграждение по изп.д. №45/08г.,
сума в размер на 2 235,45 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 19 920 лв., за периода от 06.06.2008г. до 26.02.2009г.,
сумата от 64,17 лв.-мораторна лихва върху недължимо платена държавна такса в
размер на 1 375 лв. по същото изпълнително дело за цитирания по-горе
период, чрез налагане на запор на банковите сметки, открити на името на ЧСИ
Станислава Янкова в “ПИБ” АД, клон Варна.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като забраната за запориране на сметки на ЧСИ касае
единствено специалната сметка, по която се събират средства от осребряване на
имущество на длъжниците. Твърди се, че ЧСИ е длъжен да открие и отделни сметки,
по които се събират разноските и таксите, които не са предмет на забраната за
запорирането им. Сочат, че надвзетите разноски са им възстановени от
ответницата от сметка с IBAN BG56FINV915010BGN0GLEM и BIC FINVBGSF, поради което и очевидно това е отделната сметка за
разноски и такси. Моли се посочената сметка да бъде запорирана, а атакуваното
определение, с което молбата за обезпечение е отхвърлена, да бъде отменено.
Ответницата по
жалбата Станислава Янкова оспорва същата. Излага, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като не е материално легитимирана да отговаря по него, тъй
като е извършвала процесуалните действия по изпълнителното дело своевременно и
законосъобразно. Твърди, че действително е събрала сумата за адвокатско
възнаграждение, впоследствие редуцирана от ВОС, но при направеното искане за
възстановяване на сумата е изпратила покана до взискателя. Сочи, че е недопустимо
запориране на сметките й.
Частната жалба е подадена
в срок, поради което и е допустима, а по съществото, съдът я намира за основателна
поради следното:
С исковата молба молителят-ищец е поискал да Станислава
Дамянова Янкова да бъде осъдена да заплати сумата от 19 920 лв.,
претендирана като получена на отпаднало основание под формата на платено
адвокатско възнаграждение по изп.д. №45/08г., сума в размер на 2 235,45
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 19 920 лв., за
периода от 06.06.2008г. до 26.02.2009г., сумата от 64,17 лв.-мораторна лихва
върху недължимо платена държавна такса в размер на 1 375 лв. по същото
изпълнително дело за цитирания по-горе период. Сочи, че ответницата е събрала
сума в размер на 20 000 лв. за адвокатско възнаграждение по цитираното
изпълнително дело, която впоследствие е била намалена на 80лв. с влязло в сила
решение на ВОС по постъпила жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Сочи
се, че след определението на ВОС е била върната надвзетата сума за разноски, но
въпреки постъпилата молба за възстановяване на неправилно събраните за
разликата над 80 лв. до 20 000 лв. суми в размер на 19 920 лв.,
Янкова не е превела същата по сметка на длъжника-ищец в настоящото
производство. Твърди, че оттогава е изминал продължителен период от време, през
който съдебният изпълнител, който единствен може да оперира със сметката, по
която е преведена неправилно сумата, не е предприел действия по връщането й.
Поискано е запориране на сметките на ответницата като пред настоящата инстанция
е посочен и номер на сметката.
За да се допусне исканото
обезпечение, предявеният иск следва да е допустим и вероятно основателен като
при постановяване на осъдително решение да е налице реалната възможност ищецът
да не може да реализира правата си по съдебния акт.
Настоящият състав намира, че в посочения вид и с така
формулирания петитум бъдещият иск е допустим. Доколкото същият е за парично
вземане, то и посочената обезпечителна мярка- запориране на сметка, е адекватна. Възражението, направено от
ответника в отговора на частната жалба, че не е налице обезпечителна нужда,
настоящият състав намира за несъстоятелно, тъй като не е в тежест на молителя
да ангажира доказателства дали ответникът е платежоспособен и налице ли е риск
от невъзможността за събиране на сумата по евентуално положителното решение.
Затова и съставът приема, че обезпечителна нужда е налице.
Съобразно чл.24 ал.3 “Частният съдебен изпълнител трябва
да има най-малко една специална сметка на свое име в банка, определена единствено
за паричните средства, които той получава от осребряването на имуществото на
длъжниците. Той трябва да има отделни сметки, определени за получаваните такси
и разноски, както и за паричните средства, които получава във връзка с
извършваната допълнителна дейност по чл. 18.” Нормата на ал.3 на цитираната
норма гласи, че паричните средства по специалната сметка не могат да бъдат
запорирани за задължения на ЧСИ. Това ограничение обаче касае само специалната
сметка и нормата е с оглед съхраняване правата на трети лица, взискателите, в
полза на които са събирани суми от ЧСИ в кръга на неговата компетентност.
Забраната за запори не важи за останалите сметки на ЧСИ-това са сметките за
разноски и такси и за допълнителните дейности, които извършва. Затова и тези
сметки не попадат в кръга на несеквестируемото имущество на ответницата.
Възражението, че не следва да бъдат депозирани нейни сметки, а следва да бъде
запорирана сметка на взискателя, съдът намира, че не следва да бъде
коментирано, тъй като касае материалната легитимация и основателността на иска.
Въпреки това настоящият състав счита, че доколкото съобразно ал. 4 на чл.24 ЗЧСИ “Запорът върху паричните средства, предназначени за определен взискател,
се налага чрез съобщаването му на частния съдебен изпълнител”, то именно ЧСИ е
този, който е следвало предприеме необходимото действие за запориране и
респективно връщане на неправилно събраната за разноски сума.
Пред настоящата инстанция е посочен и номер на сметката,
която се излага, че е отделна такава само за събирани от ЧСИ такси и разноски.
Предвид горното и съставът приема, че молбата за
обезпечение следва да бъде уважена.
Атакуваното определение следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4539/24.03.2009г. на ВРС, по гр.д. №
2050/09г., с което е отхвърлена молбата на “Е.ОН България Продажби” АД за
обезпечаване на предявения иск срещу Станислава Дамянова Янкова за осъждане на
последната да заплати сумата от 19 920 лв., претендирана като получена на
отпаднало основание под формата на платено адвокатско възнаграждение по изп.д.
№45/08г., сума в размер на 2 235,45 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата от 19 920 лв., за периода от 06.06.2008г. до
26.02.2009г., сумата от 64,17 лв.-мораторна лихва върху недължимо платена
държавна такса в размер на 1 375 лв. по същото изпълнително дело за
цитирания по-горе период, чрез налагане на запор на банковите сметки, открити
на името на ЧСИ Станислава Янкова в “ПИБ” АД, клон Варна, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечаване на предявения от “Е.ОН България Продажби” АД
срещу Станислава Дамянова Янкова за осъждане на последната да заплати сумата от
19 920 лв., претендирана като получена на отпаднало основание под формата
на платено адвокатско възнаграждение по изп.д. №45/08г., сума в размер на
2 235,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от
19 920 лв., за периода от 06.06.2008г. до 26.02.2009г., сумата от 64,17
лв.-мораторна лихва върху недължимо платена държавна такса в размер на 1 375
лв. по същото изпълнително дело за цитирания по-горе период, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР до размера на претендираната сума от
22 219,62 лв. на банковата сметка, титуляр на която е ЧСИ Станислава
Янкова в “ПИБ” АД, клон Варна, която
сметка е с IBAN BG56FINV915010BGN0GLEM и BIC FINVBGSF.
Да се издаде в полза на молителя “Е.ОН България Продажби” АД обезпечителна заповед.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис от него пред ВКС при наличието на основанията по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: