Решение по дело №13367/2014 на Софийски градски съд

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 18.04.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 13367 по описа на 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че на 03.09.2008 год. с „Х.“ ООД, като кредитополучател и ответниците Е.М.П. и Л.Л.Т., като съдлъжници бил сключен договор за банков кредит № BL22654, като предоставили овърдрафтен кредит в размер на 30 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, със срок на издължаване 60 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Поддържат, че сумата била усвоена на 05.09.2008 год. Твърди, че с оглед преустановяване на плащане на дължимите вноски за продължителен период от време и на основание чл.26, б“г“ от договора обявили кредита за предсрочно изискуем, считано от 05.04.2013 година, като уведомили длъжниците, посредством покани за доброволно изпълнение, които им били редовно връчени. По реда на чл. 417 от ГПК се снабдили със Заповед за изпълнение по гр. дело № 18925/13 год. по описа на СРС, допуснато е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Извършено било надлежно връчване на заповедта за изпълнение на ответниците, като последните са направили възражение по заповедта за изпълнение. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявява настоящият иск и моли съда да бъде поставеното решение по силата на което спрямо ответниците да бъде прието за установено, че вземането му при условията на солидарност в размер на 28 095.61 лева, представляващи неиздължена главница по процесния договор; 8 495.98 лева, представляващи договорни лихви за периода от 21.08.2011 год. до 26.04.2013 год. и 392.72 лева, представляващи такси съществува, ведно с присъдената законна лихва върху главницата от 29.04.2013 година до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.  

Ответниците Е.М.П. и Л.Л.Т. оспорват предявените искове като твърдят недължимост, тъй като не им е връчено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Молят исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно е от представените доказателства, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано гр.д. № 18925/2013 год. по описа на СРС, 43 състав, на ищеца „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /придишно наименование „Ю. Б.“/ против „Х.“ ООД, Е.М.П. и Л.Л.Т. е издадена заповед от 14.05.2012 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги, допълнена с разпореждане от 14.06.2013 год., за задължения по договор за кредит № BL22654 от 09.03.2008 год. Присъдени са следните суми: 28 095.61 лева, представляващи неиздължена главница по процесния договор, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.04.2013 год. до окончателното изплащане; 8 495.98 лева, представляващи договорни лихви за периода от 21.08.2011 год. до 26.04.2013 год. и 392.72 лева, представляващи такси за периода от 25.08.2009 год. до 26.04.2013 год., както и 1 723.50 лева разноски по делото. Допуснато е незабавно изпълнение на тази заповед и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от ГПК ответниците са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Представен е по делото договор за кредит № BL22654, сключен на 09.03.2008 год. между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, като кредитор и „Х.“ ООД, като кредитополучател и ответниците Е.М.П. и Л.Л.Т., като съдлъжници, от които е видно, че на дружеството е предоставен овърдрафтен кредит по разплащателна сметка в размер на 30 000 лева за срок от 60 месеца. По договора и Общите условия към него подробно са отразени сроковете за плащане на дължимите падежни вноски и лихви за просрочие, както и при какви обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем. Поради незаплащане на дължимите задължения, на основание чл.26, б.“г“, във вр. с чл.27, б.“в“ от договора, банката – кредитор е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е уведомила длъжниците за това посредством връчени им писма с обратна разписка. След изтичане на дадения срок предсрочната изискуемост е настъпила на 05.04.2013 година.

Приети са били по делото разписки на куриерска фирма „Спиди“ за връчени на длъжниците уведомления за предсрочната изискуемост по процесния договор.

Тъй като ответниците са оспорили връчените им уведомления и договора за кредит, то съдът на основание чл.183 от ГПК е задължил ищеца да ги предоставил в оригинал за сверка с определение от 22.04.2015 год. В проведеното първо по делото открито съдебно заседание на 22.03.2016 год. ищцовата страна не представя изисканите доказателства в оригинал, поради което съдът на основание чл.183, изр.последно от ГПК е изключил от доказателствата по делото договора за кредит и разписките на куриерска фирма „Спиди“ за връчени до длъжниците уведомления за предсрочната изискуемост по процесния договор.

При  така  установената  фактическа  обстановка, съдът  приема  от  правна  страна  следното:

В производството по предявен установителен иск за съществуване на вземането по  чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, че кредитът е усвоен изцяло, че ищецът е изправна страна по договора, а длъжникът - възраженията си срещу претенцията на ищеца.

В конкретния случай безспорно се установи, че на 03.09.2008 год. между страните е сключен договор за кредит № BL22654, като е усвоена сумата 30 000 лева.

Настоящият състав намира, че към датата на подаване на заявлението кредитът не е бил изискуем, тъй като липсват доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост. Следва да бъде съобразено, че по делото не се доказва длъжниците да са били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК.

 По въпроса изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК и ЗКИ, е налице произнасяне в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК НА ВКС. ВКС е приел, че вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по  чл. 422, ал. 1 от ГПК, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В настоящият случай  за да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем следва да е налице обективният факт на неплащането, но и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което предполага изявление на банката, че ще счита целия кредит или непогасеният остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В противен случай няма подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл. 418, ал.2 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление е достигнало до длъжника - кредитополучател. Предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. 

Предвид изложеното предявеният иск е неоснователен. Съгласно т.18 от Тълкувателното решение, след като фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Поради това, само на това основание предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен без да се обсъждат останалите доводи и възражения на страните, както и събраните във връзка с тях доказателства, които биха били от значение ако са налице признати в заповедното производство парични вземания, по повод на които да е налице спор относно съществуването им, което съставлява предмет на иска по  чл. 422, ал. 1 от ГПК.

По разноските:

При този изход на спора ответниците имат право на разноски в исковото производство, но такива не са поискани и следователно не следва да бъдат присъждани. 

 

 

 

 

Водим  от  горното  съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.И Е.Д.Б.“ АД с ЕИК ********, със съдебен адрес ***, чрез адв. З. срещу Е.М.П. с ЕГН ********** *** и Л.Л.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. В., иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК за признаване съществуването на изискуемо парично вземане в размер на 28 095.61 лева, представляващи неиздължена главница по договор от 03.09.2008 год.; 8 495.98 лева, представляващи договорни лихви за периода от 21.08.2011 год. до 26.04.2013 год. и 392.72 лева такси за периода 25.08.2009 год. до 26.04.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2013 год. до изплащане на вземането, както и 1 723.50 лева, разноски по заповедното производство, като неоснователен и недоказан.

Решението  подлежи  на   обжалване  пред  САС в  двуседмичен  срок  от  съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: