Р Е Ш Е Н И Е
№ 476
гр.Плевен, 23.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Цветелина Кънева
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева административно дело №1303 по описа за 2019
год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) .
Производството по делото е образувано по жалба на
„Унипос“ ООД гр.Плевен, представлявано от управителя Л.П., чрез адв.К. ***,
против Мотивиран отказ на главен архитект на Община Плевен за издаване на
разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение, обективиран в писмо
изх.№ТСУ-26-1489-3 от 30.10.2019г.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорения отказ. Твърди се, че статута на ПИ с идент. 722.666.1011 е
окончателно изяснен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№5177/2014г. на
РС-Плевен, потвърдено от ОС-Плевен. Твърди се още, че вследствие на проведена
публична продан по изп.дело №119/2015г. на ЧСИ Н.В. с район на действие ОС
Плевен, дружеството е собственик на ПИ 5672.666.1011 с адрес на имота
гр.Плевен, Кайлъка, и с площ от 687кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за второстепенна
улица, номер по предходен план – кв.424. Твърди се също, че дружеството е
собственик и на разположена в имота сграда с идент. 56722.666.1011.1, със
застроена площ от 114кв.м., брой етаж 1, предназначение-хангар, депо, гараж.
Сочи се, че с Протокол от 17.11.2015г. дружеството е обявено за купувач на
поземления имот, а постановлението за възлагане е издадено на 28.12.2015г.,
като считано от тази дата е собственик на имота. Сочи се също, че към настоящия
момент няма издадена заповед на кмета на общината за отчуждаване на имота за
улица, за да се превърне последния в такава, до която достъпът да е публичен,
нито е учредено право на преминаване през този имот. В тази връзка се счита, че
аргументът за ограничаване на достъп на други лица през имота е несъстоятелен.
Сочи се също, че в оспореният акт не е ясна волята на органа, както и липсват
подробно изложени мотиви за отказа. В заключение се моли за отмяна на оспорения
акт и присъждане на разноски.
При представяне на административната преписка от
ответника е дадено становище за неоснователност на жалбата /л.26/ и се иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от адв.К., която поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на
оспорения отказ. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че към
момента на подаване на заявлението
проектът, който е бил изготвен за преместваемото съоръжение, е отговарял
на всички изисквания за преместваемо съоръжение. Сочи още, че в ЗУТ няма
ограничения за поставяне на такъв тип преместваемо съоръжение, а Наредба №15
поставя изключително рестриктивни ограничения в тази насока. В заключение се
моли жалбата да бъде уважена и се иска присъждане на разноски.
Ответникът- Главният архитект на Община Плевен не се явява,
представлява се от юрисконсулт С., който счита жалбата за неоснователна. Твърди,
че оспореният отказ е законосъобразен, като издаден при съобразяване на
действащата законова и подзаконова нормативна база. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
150лева.
Административният съд, четвърти състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна
проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Мотивиран отказ с изх.№ТСУ-26-1489-3 от 30.10.2019г. е
изпратен до „Унипос“ ООД с писмо с обратна разписка и е получен на 07.11.2019г.
(л.30). Жалбата е подадена чрез административния орган и е заведена с вх.№ТСУ-26-1489-3/19.11.2019г.
т.е. жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, чиито права и законни
интереси са засегнати от отказа, против годен за оспорване индивидуален
административен акт и пред надлежния съд, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът
намира за установено следното:
До Главния архитект на Община
Плевен е подадено заявление вх.№ТСУ-26-1489-3/09.10.2019г. от „Унипос“ ООД
гр.Плевен, с което се иска издаване на разрешение за поставяне на преместваем
обект на основание чл.56 от ЗУТ – павилион за охрана, в имот частна собственост
– поземлен имот с идент.*******по плана на гр.Плевен. Към заявлението е
приложен индивидуален проект за преместваемото съоръжение.
На 17.10.2019г. е проведено
заседание на ЕСУТ при Община Плевен, на което с т.8 от протокол №41/17.10.2019г.
е взето решение, че не се приема ТИП за павилион за охрана в ПИ 56722.666.1011,
кв.424 по плана на гр.Плевен, а разрешение за поставяне не може да бъде
издадено, тъй като по действащия регулационен план павилионът е ситуиран на
тротоар, затваря се улица и се ограничава достъпът до чужди имоти, поради което
следва да се изготви мотивиран отказ.
На 30.10.2019г. от Главния архитект на Община Плевен е
издаден Мотивиран отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваемо
съоръжение по реда на чл.56 от ЗУТ с изх.№ТСУ-26-1489-3 от 30.10.2019г., с
който на основание чл.31 ал.1 и ал.2 вр. с чл.6 ал.5 т.3, чл.8 ал.1 т.6, т.7 и
т.10 и чл.28 ал.8 от Наредба №15 за реда и условията за поставяне на
преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен; чл.56 и чл.70 ал.2 от ЗУТ и решение по т.8 от Протокол №41/17.10.2019г. на ЕСУТ е отказано издаване
на разрешение за поставяне на павилион за охрана, разположен в улица с
идент.56722.666.1011, кв.424 по плана на гр.Плевен. За да откаже издаването на
разрешение, административният орган е приел, че ПИ с идент.*******представлява
второстепеннна улица, чрез която се осъществява достъп и до други имоти в
кв.424 по плана на гр.Плевен. Приел е още, че по действащия регулационен план
павилионът е ситуиран на тротоар, като не е спазен минималния размер за
преминаване от 1,50метра и не е спазена разпоредбата на чл.28 ал.8 от Наредба №15
на ОбС Плевен. В тази връзка е посочил, че законово установените изисквания за
минимална широчина на тротоарите и на пешеходните алеи е за осигуряване на
безопасното и безпрепятствено преминаване на пешеходци, майки с детски колички
и хора с увреждания, като с поставянето на павилиона за охрана ще се ограничат
законоустановените правила за безопасност на движението и свободното и
безопасно придвижване на гражданите. На следващо място е приел, че се затваря
улица и се ограничава достъпът до чужди имоти, с което не са спазени
разпоредбите на чл.8 ал.1 т.6, т.7 и т.10 от Наредба №15 на ОбС Плевен. Посочил
е още, че ТИП за павилион за охрана е разгледан на заседание на ЕСУТ и не е
приет.
Именно този мотивиран отказ е предмет на настоящето
съдебно производство.
От фактическа страна се установява още, а и не се
спори между страните, че поземлен имот с идент. *******по плана на гр.Плевен е
собственост на оспорващото дружество „Унипос“ ООД, като неговата площ е
687кв.м, с трайно предназначение: на територията-урбанизирана, с начин на
трайно ползване – за второстепенна улица /л.45/.
По делото е приложен и ТИП за преместваемо съоръжение
по чл.56 ал.1 т.2 от ЗУТ – павилион за охрана в ПИ 56722.666.1011, кв.424 по
плана на гр.Плевен, с възложител „Унипос“ ООД гр.Плевен.
Назначена е и съдебно-техническа експертиза, по която
е изготвено първоначално и допълнително заключение, които съдът кредитира с
доверие като компетентни и безпристрастно изготвени. Според първоначалното
заключение, процесният имот представлява улица-тупик, определена от
новообразувани осови точки:300г-300д, 300е,;
300д-300ж-300з-300и-300к-300л-300м-300н. Тази улица, съгласно Заповед
№РД-18-71/06.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, представлява имот с
идент. *******с площ 687кв.м. и става собственост на „Унипос“ ООД с
постановление за възлагане вх.№7243/19.05.2016г. Вещото лице посочва, че не е
инициирана процедура по отчуждаване на имот с идент. *******по плана на
гр.Плевен. Посочва още, че съгласно действащия ПУП, одобрен със Заповед
№РД-12-671/04.05.2007г. процесния имот представлява улица-тупик, определена от
осови точки:407в-300г-300д, 300е; като няма забрана за строителство в същия
имот, но следва същото да се съобразява с предвижданията на ПУП и на
предназначението на имота, а именно второстепенна улица. Според вещото лице,
съгласно ТИП преместваемият обект е ситуиран на 0,45см. от границата на съседен
имот, като не е спазено изискването описано в чл.28 ал.14 т.3 от Наредба №15 на
ОбС Плевен, а именно всички преместваеми обекти се разполагат на разстояние не
по-малко от 3 /три/ метра от границата на съседен УПИ, като на по-малко
разстояние се допуска поставяне само с изрично писмено съгласие на собственика
/собствениците/ на съседния имот. Вещото лице посочва също, че широчината на
тротоара в участъка на поставяне на преместваемото съоръжение, съгласно
извадката от регулационния план, е 2м., а широчината на тротоара показана на
схемата в ТИП е 2,42м, като след поставяне на преместваемото съоръжение остава
свободна тротоарна площ от 0,57см, като по този начин не е спазено изискването
на чл.28 ал.8 от Наредба №15 на ОбС Плевен, съгласно който преместваемите
обекти могат да се поставят върху части от тротоари /при спазване на минимален
сервитут за преминаване от 1,50м/, части от площадни пространства, както и
върху свободни площи и имоти, без това да пречи на основното предназначение на
терените, върху които се поставят. В открито съдебно заседание на 03.06.2020г.
вещото сочи, че при изготвяне на заключението не е съобразило наредбата
действаща към датата на подаване на заявлението за издаване на разрешение за
поставяне на преместваемо съоръжение, а е работило по действащата наредба. В
тази връзка на вещото лице са поставени допълнителни въпроси, по които е
изготвено и допълнително заключение. Съобразно последното, преместваемият обект
се поставя в имот частна собственост по чл.20 ал. 1 от Наредба №15 на ОбС
Плевен, като за такива обекти липсват изисквания за отстояния, а се изискват
само схеми за разполагане на преместваемия обект по чл.7 ал.1 от наредбата и
същите да отговарят на устройствените, инженерно-техническите, противопожарните,
санитарно-хигиенните и други норми, съгласно действащото законодателство, както
и да са подходящи по местонахождение, разположение, вид, материали и естетика.
Според вещото лице, в представеният ТИП, освен подробна схема на поставяне и
обяснителна записка по част архитектура, е представено и конструктивно
становище с указан начин за захващане на павилиона към земната основа, като е
направило извод, че представения проект като обхват и обем отговаря напълно на
изискванията на ЗУТ и на Наредба №15 на ОбС Плевен, приета с решение
№613/29.06.2017г.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.56 ал.1 от ЗУТ /в относимата редакция – ДВ
бр-25 от 2019г./, върху поземлени имоти
могат да се поставят:1. преместваеми увеселителни обекти;2. преместваеми обекти
за административни, търговски и други обслужващи дейности;3. преместваеми
обекти за временно обитаване при бедствия. Ал.2 на същата разпоредба /в
относимата редакция-ДВ бр.25 от 2019г./ определя, че за
обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на
схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, като схемата
за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и
предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2, а в зависимост от вида и
предназначението на обекта се представя индивидуален проект, който съдържа
архитектурно-художествена и инженерно-техническа част, или типов проект,
придружен с декларация за характеристиките на обекта, издадена от производителя
въз основа на протоколи от изпитване или изчисления и/или сертификат за система
за управление на качеството, и/или на документи, удостоверяващи съответствие с
техническите изисквания на нормативните актове. Условията и редът за издаване
на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към
схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет.
Според §5 т.80 от ДР на ЗУТ /в относимата редакция – ДВ бр-25 от 2019г./, "преместваем обект" е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническатаинфра структура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се
закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж.
Съгласно
чл.70 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, проводите на техническата инфраструктура и
съоръженията на транспортната инфраструктура, свързани с движението на превозни
средства и пешеходци, се проектират и изграждат като улични мрежи и съоръжения,
като местоположението на подземните и надземните улични мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура се определя с общите и подробните устройствени
планове при спазване на съответните технически правила и нормативи. Според
чл.75 ал.1 от ЗУТ, елементите на транспортната техническа инфраструктура се изграждат
въз основа на предвижданията на общите и подробните устройствени планове,
обвързано със структурата на територията. С разпоредбите на чл.77 ал.1 и ал.2
от ЗУТ са регламентирани разделенията на уличната мрежа, а именно уличната мрежа в населените места и селищните
образувания съобразно функционалното й предназначение се разделя на: 1.
първостепенна улична мрежа: I клас - скоростни градски магистрали; II клас -
градски магистрали; III клас - районни артерии; IV клас - главни улици; 2.
второстепенна улична мрежа: V клас - събирателни улици; VI клас - обслужващи
улици. Първостепенната улична мрежа се определя с общ устройствен план, а при
липса на такъв - с подробен устройствен план, като класът на първостепенната и
второстепенната улична мрежа се определя с подробния устройствен план.
Приетата
по реда на чл.56 ал.2 от ЗУТ от Общински съвет Плевен местна наредба е Наредба
№15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията
на Община Плевен, приобщена по делото в редакцията й към датата на подаване на
заявлението от оспорващото дружество – 09.10.2019г. и в актуалната към
настоящия момент редакция.
Наредбата,
действаща към момента на издаване на оспорения отказ и към настоящия момент, е
приета с решение №1458/26.09.2019г. на ОбС Плевен и урежда реда и условията за поставяне
и премахване на преместваеми обекти за увеселителни, търговски или други
обслужващи дейности и други елементи на градското обзавеждане по чл.56 ал.1 от ЗУТ върху поземлени имоти на територията на община Плевен /чл.1 ал.1/.
Наредбата урежда и редът за поставяне на преместваеми обекти в поземлени имоти
– частни, общинска и държавна собственост /чл.2 ал.2/. Според чл.6 ал.5 т.3 от тази
наредба, преместваеми обекти са обекти и
съоръжения към временни открити паркинги и зони за кратковременно паркиране
/павилиони за охрана, автоматични и друг вид бариери, апарати за таксуване и
др. съоръжения, необходими за организиране на паркирането/. В чл.7 от наредбата е прието, че главният
архитект на общината одобрява проекти за индивидуални и типови преместваеми
обекти по целесъобразност след съгласуване с ЕСУТ при общината. В раздел Втори
от наредбата са регламентирани изискванията към преместваемите обекти, като
според чл.8 ал.1 т.6, т.7 и т.10 от същата е прието, че всички обекти и
елементи, независимо от техния вид, трябва да не затрудняват достъпността и
проходимостта на градската среда; да не ограничават правилата за достъпност,
определени с Наредба №4 от 2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания; и да не застрашават безопасността на
движение по улиците. Според ал.2 на чл.8, ползвателят или собственика на
преместваемия обект отговаря за спазване на предвидените в ал.1 изисквания. В
чл.12 е регламентирано, че не се допуска поставянето на преместваеми обекти
върху улични платна и паркинги. Съгласно чл.28 ал.2 и ал.3 от наредбата,
разрешението за поставяне се издава въз основа на заявление, като
преместваемият обект се поставя с разрешение на главния архитект на общината
или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на одобрена схема и
проектна документация и представен документ за платена такса. В ал.8 на чл.28 е
регламентирано, че преместваемите обекти могат да се поставят върху части от
тротоари /при спазване на минимален сурвитут за преминаване от 1,50м./, части
от плащадни пространства, както и върху свободни площи и имоти, без това да
пречи на основното предназначение на терените, върху които се поставят. А
според чл.28 ал.14 т.3 от наредбата, всички преместваеми обекти се разполагат
на разстояние не по-малко от 3 метра от границата на съседен УПИ, като на
по-малко разстояние се допуска поставяне само с изрично писмено съгласие на
собственика /собствениците/ на съседния УПИ. При неспазване на изискванията на
наредбата, главният архитект на общината постановява мотивиран писмен отказ,
като заинтересованите лица се уведомяват за отказа при условията и реда на АПК,
а отказът подлежи на оспорване в 14-дневен срок от деня на съобщаването му по
реда на АПК /чл.31/. Според §1 от ПЗР на наредбата, преместваемите
обекти по чл.56 ал.1 от ЗУТ, поставени по досегашния ред, се привеждат в
съответствие изискванията на настоящата наредба в срок до 29.03.2020г.
Според чл.2 т.6 от Наредба №15 на Общински съвет
Плевен, приета с решение №647/30.07.2009г. и последно изм. с решение
№613/29.06.2017г. /сега отменена/, павилионите за охрана представляват
преместваем обект, като не са предвидени допълнителни изисквания за тяхното поставяне,
каквито са тези в чл.28 ал.8 и чл.28 ал.14 т.3 от Наредба №15, приета с решение
№1458/26.09.2019г. на ОбС Плевен, действаща към момента на издаване на
оспорения отказ.
В контекста на горното от фактическа и правна страна
съдът намира, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган-Главният
архитект на Община Плевен, съобразно чл.56 от ЗУТ и Наредба №15 на ОбС-Плевен,
в изискуемата писмена форма и при наличие на правни и фактически основания за
неговото издаване. Спазени са и административнопроизводствените правила, като
преди издаване на отказа, заявлението на дружеството ведно с ТИП към него е
разгледан на заседание на ЕСУТ, на което заседание проектът за павилион не е
приет и е взето решение за издаване на отказ.
По отношение спазването на материалния закон, съдът
съобрази разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК съгласно която,
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. Към момента на издаване на оспорения отказ –
30.10.2019. е действаща Наредба №15 приета с решение №1458/26.09.2019г. на Общински съвет Плевен. Същата е приложима
съобразно чл.56 ал.2 изр. последното от ЗУТ, според която норма, условията и
редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и
за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на
общинския съвет. Не е спорно по делото, че процесния павилион за охрана
представлява преместваем обект съобразно §5 т.80 от ДР на ЗУТ и §3 от ДР на
Наредба №15. Последният, според приложения по делото ТИП, е предвидено да бъде
ситуиран непосредствено на уличната регулационна линия в предвидената в
застроителния план тротоарна площ. Видно от доказателствата по делото, а и е констатирано
от вещото лице, че широчината на тротоара в участъка на поставяне на
преместваемото съоръжение, съгласно извадката от регулационния план, е 2м., а
широчината на тротоара показана на схемата в ТИП е 2,42м, като след поставяне
на преместваемото съоръжение остава свободна тротоарна площ от 0,57см. Налага
се извода, че по този начин не е спазено изискването на чл.28 ал.8 от Наредба
№15 на ОбС Плевен, съгласно който преместваемите обекти могат да се поставят
върху части от тротоари, но при спазване на минимален сервитут за преминаване
от 1,50м, части от площадни пространства, както и върху свободни площи и имоти,
без това да пречи на основното предназначение на терените, върху които се
поставят. Вещото лице е констатирало още, че преместваемият обект е ситуиран на
0,45см. от границата на съседен имот. От последното също се налага извода, че
не е спазено изискването описано в чл.28 ал.14 т.3 от Наредба №15 на ОбС
Плевен, а именно всички преместваеми обекти да се разполагат на разстояние не
по-малко от 3 /три/ метра от границата на съседен УПИ, като на по-малко разстояние
се допуска поставяне само с изрично писмено съгласие на собственика
/собствениците/ на съседния имот. Т.е. предвидения в ТИП преместваем
обект-павилион за охрана не съответства на изискванията на Наредба №15 на
Общински съвет Плевен, поради което и на основание чл.31 ал.1 от същата
правилно административният орган е издал мотивиран отказ за неговото поставяне.
Твърдението
на пълномощника на оспорващото дружество, че при подаване на заявлението ТИП
към него е съответствало на изискванията на Наредба №15 от 2017г. е ирелевантно
доколкото съответствието на оспорения отказ с материалния закон се съобразя с
действащата към 30.10.2019г. Наредба №15 и регламентираните в нея изисквания за
поставяне на преместваеми обекти. При тази преценка безспорно се установява, че
ситуирането на процесния преместваем обект-павилион за охрата не е съобразено с
изискванията на подзаконовия нормативен акт, към чието приложение препраща
чл.56 ал.2 от ЗУТ. Неоснователно е и твърдението, че ако проектът не е
съответствал на изискванията на наредбата е следвало за това обстоятелство
дружеството да бъде уведомено, за да отстрани несъответствията, а не да се
издава мотивиран отказ. За да достигне до този извод съдът съобразя факта, че
няма пречка дружеството да изготви съответстващ на изискванията ТИП и отново да
го внесе със заявление до главния архитект на общината за ново произнасяне. Съдът
съобрази и разпоредбата на §1 от ПЗР на действащата наредбата, съгласно която
преместваемите обекти по чл.56 ал.1 от ЗУТ, поставени по стария ред, се
привеждат в съответствие изискванията на настоящата наредба в срок до
29.03.2020г. Т.е. собствениците на такива преместваеми обекти са длъжни да
приведат същите съобразно изискванията на действащата наредба или иначе казано,
при всички условия дружеството следва да приведе ТИП за преместваемия обект
–павилион за охрана в съответствие с Наредба №15 за реда и условията за поставяне на преместваеми
съоръжения на територията на Община Плевен, приета с решение
№1458/26.09.2019г. на Общински съвет
Плевен.
Предвид изложеното по-горе, оспореният отказ е издаден
от компетентен орган, при спазване на изискващата се форма, съобразен е с
материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и направено своевременно
искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
ответника, следва в полза на Община Плевен да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 150лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство, съгласно чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.
Воден от горното
и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Унипос“ ООД гр.Плевен,
представлявано от управителя Л.П., против Мотивиран отказ на главен архитект на
Община Плевен за издаване на разрешение за поставяне на преместваемо
съоръжение, обективиран в писмо изх.№ТСУ-26-1489-3 от 30.10.2019г.
ОСЪЖДА „Унипос“
ООД гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №47, ЕИК:*********, представлявано от
управителя Л.П.,*** направените по делото разноски в размер на 150 /сто и
петдесет / лева.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/