Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3737/6.8.2020 г. , гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 16.07.2020 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

при секретаря Й.Трендафилова  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1796  по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Кооперация "ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ НАПРЕДЪК"  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В. **** , район р-н В. В., ж.к. ВЛ.В., представлявана от Председателя  Геновева Добринова Костова срещу ответника ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. В., бул. „О. П.п.“ № **, представлявана от кмета Иван Николаев Портних отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме  за установено в отношенията между страните,че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед : КД*************г. на Началник на СГКК-Варна , находящ се в гр. Варна, п.к. 9000, ул."Св.К. и Е. ", с площ от 366 кв.м , с трайно предназначение на територията: урбанизирана,  при съседи : ПИ***********.*********.*************.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Излага се, че ищецът ПК"Напредък" е собственик на поземлен имот с идентификатор *********** находящ се в гр. Варна, ж.к.»Вл.В.» с площ 366 кв.м. Към настоящия момент за територията на гр.Варна действа цифрова кадастрална карта с кадастрални регистри, като за район „Вл. В." те са одобрени със Заповед № ***********. на Изпълнителния Директор на АГКК и изменени със Заповед № ************г. на Началник на СГКК - Варна.

Сочи се, че след направена справка е установено, че имотът е записан като собственост на Община Варна с АОС № 156/19.08.2014 г.

Излага се, че ищецът е собственик на процесният имот и е в негово владение от 1965 г. и владее имота и към момента на подаване на исковата молба.

Твърди се, че тази площ от 366 кв.м е била част от поземлен имот с площ 2629 кв.м собственост на ищеца, който е бил заведен в счетоводството на ищеца и деклариран в „Местни данъци" община Варна от 1965 г.

Излага се, че правният интерес за ищеца е обоснован от изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1965г. до настоящия момент и оспорване на това му качество от ответника с издаването на акта за частна общинска собственост. Сочи се, че Община Варна се позова на АЧОС , съставен на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Счита се, че посочването на това общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска собственост не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липса на доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна собственост не е в състояние да легитимира настоящият ответник като собственик на процесния имот само на основание простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която определена категория държавни имоти стават общински по силата на закона. От друга страна към момента на влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗОС /1999г./ мероприятието, за което е отреден имота по подробния устройствен план да е с местен обществен или благоустройствен характер. От приложените по делото скици, процесният имот е попадал в парцел VIII - отреден за изграждане на търговски център на ГПК „Наркооп", както и че същият е изграден. Излага се, че търговската сграда на кооперацията няма местнообществен , нито благоустройствен характер, така че по силата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС да става собственост на общината. Наред с изложеното съгласно действащата към момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС разпоредба на чл.2, ал.З от ЗОС не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието стоителство е извършено от тях до 13.07.1991г. включително и прилежащият терен.

Излага се, че логическото тълкуване на чл.2, ал.З от ЗОС води до извода, че сградите и постройките с прилежащия терен стават собственост на кооперативните организации, които са ги построили по силата на закона. Счита се, че законодателят в случая е дал правно значение на факти, които обективно към датата на осъществяването им, не са можели да доведат до транслативно-вещно действие в лицето на строителя /без надлежно отстъпено право на строеж, сградата става собственост по приращение на притежателя на терена/. Нормата е от материално-правно естество, като едва от датата на влизането й в сила, ех lege, кооперативната организация се легитимира като собственик на сградата и на прилежащия терен. Разпоредбата е специална и не може да се тълкува разширително. С нея, по изключение, извън общите способи по чл.77 от ЗС е предвидено придобиването на абсолютното вещно право на собственост само за кооперацията-строител или неин универсален правоприемник. Излага се, че търговската сграда на кооперация „Напредък" е била построена през 60-те години, т.е преди посочената дата през 1991г., поради което към 2014 г., когато е съставен актът за частна общинска собственост , поради което се счита, че Община Варна не може да се легитимира като собственик нито на процесния поземлен имот, нито на изградената в него сграда.

С оглед на горното , ищецът моли съда да уважи предявената искова претенция, както и да присъди направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът  ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. В., бул. „О. П.п.“ № **, представлявана от кмета Иван Николаев Портних ,  в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се навеждат твърдения за допустимост на предявения иск, но се счита същия за неоснователен.

Излага се,че акт за общинска собственост може да бъде съставен само за имот, изрично обявен от закона за такава собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, АОС няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени от закона. Дейността по актуването на имотите има вътрешно-служебен характер и не засяга права или законни интереси на отделни граждани или организации. Собствеността на Община Варна върху процесния имот не възниква и не се погасява от тях. АОС няма конститутивно действие, не представлява правопораждащ юридически факт по отношение правото на собственост на общината, а единствено удостоверява възникването, изменението и погасяването на това право. За да има удостоверителна сила, АОС трябва да бъде съставен при спазване на предвидените в закона процесуални правила. В настоящия случай, този ред е спазен. Няма правно значение моментът на съставянето на АОС, тъй като Община Варна е придобила правото на собственост върху имот с идентификатор 10135.4504.406 ех lege.

Твърди се, че по силата на § 42 ПЗР ЗОС /ДВ бр. 92 от 5.11.1999 г./, която правна норма е записана като основание за издаване на АОС, настъпва трансформация на частна държавна собственост в общинска собственост върху застроени и незастроени урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове. Съгласно представените писмени доказателства, а именно плановете за отреждане на имота, същия по пада в парцел VIII, отреден за изграждане на търговски център на ГПК „Наркооп", както и че същият не е изграден. Съгласно действащата към момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС разпоредба на чл. 2,ал. 3 от ЗОС, общинска собственост са сградите, постройките, включително и прилежащия терен на кооперативните организации, чието строителство не е извършено от тях до 13.07.1991 г. Следователно процесният имот попада сред изброените в § 42, поради което са налице материалноправните предпоставки за издаване на АЧОС.

Твърди се, че имотът е общинска собственост и по отношение на него е приложим въведения с § 1 от ЗД на ЗС, последна редакция ДВ, бр. 7/2018 г. мораториум, съгласно който до 31.12.2022 г. давността спира да тече. Придобивната давност не е породила правния си ефект, тъй като не е изтекъл изискуемият 10-годишен период от време. Счита се, че не са налице визираните в чл. 79 от ЗС предпоставки за придобиване на собствеността върху имота по давност.

С оглед изложеното, се моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявената искова молба като неоснователна и недоказана.

В случай, че насрещната страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, чиито размер надвишава предвидения минимум, се прави възражение за прекомерност , като се моли да се намали до определения минимален размер.

Моли се на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото удостоверение , се установява , че Сталински околийски съд, съгласно Определение от 17.05.1950г.,  е вписал в регистъра на кооперациите в гр.Сталин  под № */* Народно-потребителна кооперация „Наркооп“- гр.Сталин. На 04.05.1962г. във фирмено дело № 3/1962г. е регистрирана Потребителна кооперация „Напредък“-Варна. С решение № 39 на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет от 27.03.1986г. РПК „Наркооп“-Варна се преименува в Потребителна кооперация „Напредък“.

Видно от приобщения по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по регулация № 25, том II, дело № 538 от дата 22.02.1967 г. ГПК „Наркооп" е придобила по силата на регулация правото на собственост върху празно дворно място от 2059 кв. м. съставляващо парцел девети в кв. 9 по плана на с. Владиславово при граници: улица, парцели VIII 151, XI 151, XII 150, VI 149, IV 147 и X, като е отразено, че посоченият имот се образува от: 1363 кв. м. от пл. № 146 на н-ците на Димо Калудов Пеев и 696 кв. м. от имот пл. № 150 собственост на В. К. Д. -К..

Представеното по делото Удостоверение № 4832 от 15.06.1968 г. , издадено от Градски общински народен съвет - Варна, отдел „АРХИТЕКТУРА И БЛАГОУСТРОЙСТВО" удостоверява, че по регулационния план на село Владиславово, Варненско е отчужден за търговски център на ГПК „Наркооп" - Варна и недвижим имот, досегашна собственост на наследници на Д.К.П.а именно: дворно място от 570 кв. м.съставляващо план. № 146 в кв. 9 по плана на село Владиславово при граници: път, място за културен дом и магазини на „Наркооп" - Варна и терен отреден за парк.

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот даден на потребителна кооперация с № 107, том V, дело 2330 от дата 29.06.1968 г. ГПК „Наркооп" - Варна е придобила въз основа на отчуждаване правото на собственост върху едно празно дворно място от 570 кв. м. съставляващо пл. № 146 в кв. 9 по плана на село Владиславово, Варненско при граници: път, място за културен дом и магазини на „Наркооп" -Варна и терен отреден за парк, бивша собственост на н-ците на Д.К.П.което място се дава за търговски център на ГПК „Наркооп" - Варна, в резултат на което се получава общата площ от 2 629 кв.м .

От представеното по делото  Публично нотариално завещание № 105, per. № 9597, дело 2250 от дата 25.12.1937 г. се установява, че К. п. Я. завещава на сина си Д. К. П. къща, дам и плевник с дворно место в с. Владиславово, Варненска околия около /3000/ три хиляди кв. метра при съседи: улица, К. В.черковния двор и К. Н..

С Протокол № 42 от дата 23.04.1968 г. комисията по § 85 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места, назначена със Заповед № 7/06.01.1968 г. на Председателя на Варненския градски народен съвет решава : ГПК „Наркооп" - Варна да заплати на собствениците, чиито имоти се отчуждават за търг. център в с. Владиславово както следва: на н-ци на Д. К.П.- С.С. П., С. Д. А., К. Д. П. и К. Д.Пеев - с. Владиславово собственици на по ^ХА ид. ч. от имота пл. № 146, кв. 9 по плана на с. Владиславово сумата от 1042.20 лв.

Представеното по делото Удостоверение № 83 от 11.06.1968 г., издадено от Градски народен съвет - сектор „Държавни имоти" удостоверява, че „къща с дв. място в с. Владиславово" не е зарегистриран и актуван държавен имот в кв. 9 двор 146. Издава се на лицето н-ци на Д. К П.

С Протокол № 26 от 30.08.1965 г. на комисията по § 85 от Правилника за приложение на закона за планово изграждане на населените места, назначена със Заповед № 1709 / 1964 г. на Председателя на Варненския градски народен съвет се решава:ГПК „Наркооп" - Варна да заплати на собствениците на имоти, които се отчуждават за магазини както следва: На наследниците на Д. К. П./с. Владиславово/ собственици на имот пл. № 146, кв. 9 по плана на с. Владиславово съответните суми, описани в Протокола.

Видно от представеното Решение от 14.10.1965 г. на Варненския народен съд I район по гр. дело № 427/1965 г. се променя сумата за плащане от Протокол № 26 от 30.08.1965 г. от 1343.90 на 1510.80 лв.

От Решение от 26.10.1965 г. на Варненския народен съд I район по гр. дело № 458/1965 г. се установява, че се изменя решението от Протокол № 26 от 30.08.1965 г. -ГПК „Наркооп" следва да заплати на В. К. Д. от с. Владиславово, Варненско, собственик на имот пл. № 150, кв. 9 по плана на с. Владиславово, за отчуждение за магазин дворно място от 696 кв. м. и насаждения в него вместо сумата по Протокола на комисията 680.80 лв. сумата 750.40 лв.

Видно от представения по делото  Билет № 1214 за строеж в гр. Варна от 10.11.1966 г. , се позволява на ГПК „Наркооп" да построи Търговска сграда (магазин, пивница и лятна градина), по типов проект С-1000 и по дадена строителна линия.

С Платежно нареждане с вх. № 15044 от 14.11.1966г. ГПК „Наркооп" изпраща преписка по изплащане на сумата от 1510.80 лв. за отчуждения имот пл. № 146 в кв. 9 по плана на с. Владиславово за магазин на Наркооп.

Видно от удостоверение № 5215/19.11.1966г.,  издадено на С С П, на лицата К. Д. П. , К. П. и С. Д. П. се дава правото да отчуждят дворно място в о. Владиславово - Варненско.

С Виза за проектиране с № 1062 от 17.05.1974 г, издадена от Варненски народен съвет - отдел „Архитектура и благоустройство", издадена на ГПК Наркооп  -  кв, 9 от плана на Владиславово I микрорайон - Варна се разрешава проектиране на разширение на кухненската част на ресторанта.

Видно от приобщения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 35, том I, рег.№ 1891, дело № 252 от дата 09.05.2000 г., вписан в Службата по вписванията - гр. Варна с № 97, том IV от дата 09.05.2000 г. ПК „Напредък" е признат за собственик на следните недвижими имоти находящи се в гр. Варна, ж. к. „Владиславово", представляващи: Едноетажна търговска сграда, състояща се от: магазин, находящ се на етаж I (първи) с площ от 100 кв. м., състоящ се от търговска зала, битовка, склад и санитарен възел; механа в избения етаж с площ от 100 кв. м., състояща се от преддверие, стълбище, ресторантска зала, мокър бюфет, умивалня, кухня, склад, изолационно антре, два тоалета, вход за зареждане; едноетажна сграда - ресторант с площ от 200 кв. м., състоящ се от фоайе, гардероб, преддверие с два тоалета, офис, ресторантска зала, мокър бюфет и кухненски блок - три складови помещения, четири хладилни камери, тоалет, битовка, четири миялни помещения и прилежаща изба с площ 40 кв. м., построени в парцел VIII, квартал 9 по плана на комплекса с площ от 2038 кв. м. при граници: парцели №№ X, IX, IV и Празно дворно място с площ от 570 кв. м., съставляващо парцел X, квартал 9 по плана на комплекса, при граници: парцел VIII, път, път, църковен двор.

С Разрешение за строеж № 10/02.05.2006 г., издадено от Район „Владислав Варненчик" - Община Варна и влязло в сила от 25.05.2006 г. се разрешава на ПК „Напредък" като собственик на имот: Едноетажна търговска сграда, находяща се в УПИ VIII- За ГПК „Напредък" кв. 9 по плана на ж.к. „Вл. Варненчик" I-ви м. р. да извърши строеж „Съоръжение за слънцезащитно покритие от гумиран непромокваем брезент" ЗП - 48.00 кв. м., пред южната фасада на заведение за общ. Хранене.

С Писмо с вх. № 546 от дата 04.05.2006 г. изпратено от Община Варна -район „Владислав Варненчик" , изпратено до ПК „Напредък" с упр. Г. Костова като собственик на УПИ № VIII-За ПК „Напредък" кв. 9 по плана на ж. к. „Вл. Варненчик" I м.р. се съобщава, че е издадено Разрешение за строеж№ 10/02.05.2006 г. за обект: „Съоръжение за слънцезащитно покритие от гумиран непромокваем брезент" ЗП - 48.00 кв. м. в УПИ VIII кв. 9 по плана на ж. к. „Вл. Варненчик" -1 м. р.

С Виза за проектиране с № 1335 от дата 12.10.2006 г., издадена от Община Варна - Район „Владислав Варненчик", отдел „УТ" на УПИ VIII, кв. 9 по плана на ж. к. „Владислав Варненчик" I м. р. записан на ПК „Напредък" с площ на имота по нотариален акт 2038 кв. м., а по скица 2279 кв. м. се издава за ел. захранване.

С Акт за частна общинска собственост № 7919/13.08.2014г. е актуван като общински имот  ПИ 10135.4504.406 с площ от 366 км.м., с местонахождение: обл. Варна, общ. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик", l-ви м-р, ПИ 10135.4504.406 по КККР, одобрена със Заповед № ***********. на ИД на АГКК, на основание §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.

По делото са събрани гласни показания посредством разпит на допуснатите на ищеца свидетели Г. П. К и Ат. Б. Д., работещи в счетоводството на ПК “Напредък“ , които излагат, че процесният недвижим имот  принадлежи на ищеца в продължение на десетилетия и за него  са плащани данъци.

Видно от заключението на вещото лице Р.П. по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,  имот № 146, част от който е и процесният имот с ид. №*********** попада в обхвата на кв. 9, като той целият е отреден „За училище" и част „за озеленяване".  В проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.01.2020г. вещото лице уточнява , че УПИ VІІІ е регулационно изменен и по силата на действаща последна регулация УПИ - VІІІ е отреден за имот на ищеца и процесният имот влиза в него , т.е. с последната регулация УПИ -VІІІ обхваща процесния имот, което обуславя наличието на правен интерес от предявената искова претенция.

Видно от заключението на вещото лице Й.В. по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,  при трансформацията парцелът на „Наркооп"' добива друга форма и ориентация, съгласно новия регулационен план на кв.Владиславово,  одобрен от със заповед № 351 18.08.1995 г. на Кмета на Община Варна. Това е парцел VIII в кв.9,  с обща площ 2282 кв.м., в които са включени 1620 кв.м. от бивш имот пл.№ 146 на Д.К.и 662 кв.м. от бивш имот пл.№ 150 на В. К. Вещото лице посочва, че процесният имот представлява северозападната част от имот пл.№ 146,  като в парцел VIII в кв.9 е представен като самостоятелен имот с пл.№ 307 по КП 1988 г.,  с площ 366 кв.м.,  записан в разписния лист на „Наркооп".

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно даденото с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 8/2012г., ОСГТК разрешение, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право, а защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Същевременно, всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.

В настоящия случай е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, т.к. ищецът заявява самостоятелни права върху вещта и е налице конкуренция на твърдени от ищеца и ответника вещни права върху един и същ обект, като ответникът оспорва правото на собственост на ищеца и същевременно претендира такова на самостоятелно основание - на основание §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС , обективирано в Акт за частна общинска собственост № 7919/13.08.2014г.

При отрицателния установителен иск за собственост ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича, т.е. фактите, от които произтича правния му интерес. Ответникът от своя страна следва да докаже наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

В настоящия случай , видно от съвкупния доказателствен материал, ищецът твърди изтекла придобивна давност , която съдът намира, че се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Разпоредбата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.  Владението по законова дефиниция е фактическа власт върху вещ, характеризираща се с два признака - обективен и субективен. Обективният признак изисква наличието на владение, което да е постоянно , непрекъснато , спокойно, явно и несъмнено , а субективният признак предполага у владелеца да е налице намерение да държи вещта като своя собствена. Изхождайки от събрания по делото доказателствен материал, включително и показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира,че по делото се събраха доказателства и е установено наличието на постоянно , непрекъснато, спокойно , явно и несъмнено владение от страна на ищеца по отношение на процесния имот в период от няколко десетилетия, за твърдения период.

Същевременно ответникът твърди , че е собственик на процесния недвижим имот, като се позовава на Акт № 7919/13.08.2014 г. за частна общинска собственост , на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС по отношение на поземления имот с идентификатор **********Съставянето на процесния Акт № 7919/13.08.2014 г. за частна общинска собственост  не прекъсва владението.

Видно от цитирания акт за частна общинска собственост , Община Варна е придобила собственост върху същия по реда на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС обн.ДВ, бр.96/99 г.

Актовете за държавна и общинска собственост нямат конститутивно действие, те не създават собственост, а само констатират наличието на собственост на държавата и общината върху описаните в тях имоти. За да имат такова констативно /легитимиращо/ действие, в актовете трябва да е посочено придобивното основание на държавата или на общината. Само при това условие оспорващият АДС или АОС носи тежестта на доказване на оспорването. Приема се също, че само ако държавата е придобила имота на някое от предвидените в чл. 77 ЗС основания, той може да стане общинска собственост по силата на § 42 ПЗР на ЗОбС. В този смисъл Определение № 444 от 8.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2019 г., I г. о., ГК.

Ответникът е доказал единствено, че с Акт за частна общинска собственост № 7919/13.08.2014 г. е актувал поземления имот като общински на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, обн. ДВ бр 96/99 г. На това основание се считат за общинска собственост застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Посочването на това общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска собственост обаче не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липса на каквито и да са доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна собственост не е в състояние да легитимира Община Варна като собственик на процесния имот /Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о./. Вярно е, че по силата на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. В заключение, простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която определена категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на въпросната разпоредба /в случая - 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, обн. ДВ бр 96/99 г./Така Решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4705/2015 г., ІІ г. о./ .

Към датата на влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС обн.ДВ, бр.96/99 г. имотът е попадал в територия с отреждане по общите и подробни градоустройствени планове от вида на посочените в цитираната разпоредба. Второто, кумулативно необходимо условие, което разпоредбата поставя, за да придобие съответната община по силата на закона собственост върху имот с подобно отреждане, е същият към посочения момент да е частна държавна собственост.  Към 1999 г. , обаче, е изтекла придобивната давност

Видно от заключението на вещото лице Р.П. по приетата съдебно-техническа експертиза, съгласно общия устройствен план на община Варна, одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ, процесният имот с идентификатор 10135.4504.406 попада в територия , определена като устройствена зона „Жк" - жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване.

Приемането на устройствен план за обществени мероприятия относно територията, в която попада въпросният имот, не е сред действията по чл. 116 ЗЗД, които могат да прекъснат придобивната давност.  В този смисъл Определение № 204 от 23.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4050/2017 г., I г. о., ГК.

Няма наведени твърдения, нито ангажирани доказателства, че този имот е бил някога отчуждаван в полза на държавата в периода от 1967 г. до 1999 г. /нито впоследствие/ по реда на благоустройствен или друг закон. Няма доказателства и имотът да е бил придобит от държавата чрез друг придобивен способ. Същевременно след изтичане на 10-годишната период на осъществяване на фактическа власт с намерение за своене ,  ищецът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот. Тъй като поземленият имот е бил частна, а не държавна частна собственост и Община Варна не е придобила собственост върху него с влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС обн.ДВ, бр.96/99 г. Съставеният АЧОС № 7919/13.08.2014 г. удостоверява права, каквито община Варна не притежава по отношение на поземления имот с идентификатор №10135.4504.406, поради което ответникът не може да установи наличието на правно основание за придобиване на собствеността на процесния недвижим имот.

Вследствие на изложеното , настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е доказал наличието на правно основание за придобиване на собственост върху процесния недвижим имот.

Предвид изложеното, предявената искова претенция следва да бъде уважена.

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен по  делото, за които са представени доказателства за заплащането им- за заплатена държавна такса, за заплатени такси за удостоверения, скици и вписване, за депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, с оглед голямата фактическа и правна сложност на производството по делото и предвид броя на проведените по делото пет открити съдебни заседания. Предвид горното , ответникът следва да бъдат осъден да заплати направените от ищеца разноски , така както са посочени в представения списък.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                         

                        Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Кооперация "ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ НАПРЕДЪК"  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В. **** , район р-н В. В., ж.к. ВЛ.В., представлявана от Председателя  Г.Д.К., от една страна  и ответника ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. В., бул. „О. П.п.“ № **, представлявана от кмета Иван Николаев Портних , от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед : КД-14-03-635/14.03.2011 г. на Началник на СГКК-Варна , находящ се в гр. Варна, п.к. 9000, ул."Св.К.и Е.", с площ от 366 кв.м , с трайно предназначение на територията: урбанизирана,  при съседи : ПИ*****,**********,***********,********,  на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА  ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. В., бул. „О. П.п.“ № **, представлявана от кмета Иван Николаев Портних ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация "ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ НАПРЕДЪК"  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В. **** , район р-н В. В., ж.к. ВЛ.В., представлявана от Председателя  Г.Д.К. сумата в размер на 4379,34 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: