РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Бяла, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тринадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200182 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б. АНГ. Д., ЕГН **********, от гр.Р., ул.Т. Х.“
№., вх.., ет.., ап... против Наказателно постановление № 21-0247-000157 от
19.05.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Русе, РУ Бяла, с което за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, са му наложени на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 2месеца.
Жалбоподателят твърди, че НП е необосновано, незаконосъобразно и
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, а
наказанието е явно несправедливо. Моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Наказващият орган – РУ-Бяла, не е изпратил представител и не е взел
становище по жалбата.
Районна прокуратура – гр.Русе, ТО-гр. Бяла, не е изпратила
представител и не е взела становище по жалбата.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 04.04.2021 г., около 10,45 часа, в община Бяла на път Първи клас №5
– при км.49+400, св.П.Я.-младши автоконтрольор в РУ-Бяла и колегата му М.
Т., изпълнявали по график задълженията си по пътен контрол. По същото
време и на същото място, в посока гр.Русе-гр.Бяла, жалб.Б.Д., управлявал лек
автомобил „Нисан Кашкай“ с рег.№ ......... В автомобила до водача от дясно
пътувала св.Е. Г., а отзад вляво на дясната седалка било внучето му. Зад тях,
на известно разстояние и в същата посока, се движел управляваният от св.М.
Д. автомобил. В посоката на движение –гр.Бяла, пътната маркировка била
единична непрекъсната линия, като пътното платно имало още две платна за
движение в посока гр.Русе. Движението било интензивно в двете посоки. На
посоченото по-горе място жалбоподателят предприел неправилно
изпреварване на движещ се пред него автомобил, пресичайки пътната
маркировка „М-1“, като по този начин създал предпоставки за ПТП с движещ
се срещу него автомобил. Тези действия на жалбоподателя били
непосредствено възприети от полицейските служители, поради което св.Я.
подал сигнал за спиране със стоп палка на водача. Същият не го възприел и
продължил движението си. Впоследствие, след подаден звуков и светлинен
сигнал от служебния автомобил, жалбоподателят бил спрян малко по-късно.
Извършена му била проверка на документите-лични и на автомобила.
Полицейските служители му заявили, че не е спрял на подаден сигнал.
Жалбоподателят на място заявил, че не е видял подадения сигнал за спиране,
поради което полицейските служители го помолили да се върне обратно с тях
на мястото на нарушението и му показали мястото на контрол. Там св.Я. му
съставил АУАН за нарушение на чл.103 от ЗДвП, който бил връчен на
нарушителя и подписан от него с възражение, че не е съгласен с написаното в
акта. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения. Така на
19.05.2021г., въз основа на акта, наказващият орган издал оспореното НП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.Я., св.Ганчева, св.М.Д., обяснения на нарушителя, АУАН, НП, както и
останалите материали по преписката.
2
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставяне
на акта и при издаване на наказателното постановление, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП
само на това основание. Актът за установяване на административното
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл.
43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Правилно е посочена нарушената
правна норма на чл.103 от ЗДвП и е издирена съответната на текстовото
описание на състава на административното нарушение санкционна норма на
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. В този смисъл не се споделят от съда възраженията
на процесуалния представител на жалбоподателя в с.з., че нарушената правна
норма е следвало да бъде квалифицирана като чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП вр.
чл.103 от ЗДвП, позовавайки се на Решение по КАНД №285/2018г. на АС-
Русе. На първо място ясно в процесното НП са разграничени коя е
нарушената и коя е санкционната норма, и в този смисъл не е налице
неяснота. Още при съставяне на АУАН жалбоподателя е разбрал в какво
точно нарушение е обвинен и по коя правна норма, поради което правото му
на защита не е нарушено. На следващо място, в обстоятелствената част на
самото цитирано решение на АС-Русе точно е отразено коя е нарушената
правна норма, а тази по чл.103 от ЗДвП, именно за нарушаването на която е
реализирана административно-наказателна отговорност по санкционната
норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Съгласно чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. От граматическия и логически анализ на цитираната правна норма
се налага безспорния извод, че изпълнение на тези указанията предполага
същите да са издадени в резултат от спирането от контролните органи при
подаден сигнал. Т.е. тази разпоредба предполага първо да е подаден сигнал за
спиране, второ задължение на водача да спре в определените от закона места
3
и трето вече след спиране да изпълни съответните указания на контролните
органи. Спирането има предшестващ характер по отношение на задължението
за изпълнение на указанията, дадени от контролния орган. На следващо място
необходима предпоставка за съставомерността на нарушението е
възприемането от водача на подадения от контролния орган сигнал и
изпълнение на конкретно дадени указания за спиране. Следователно за да е
налице нарушение е необходимо подадения сигнал да е бил своевременно
възприет от водача на превозното средство и същият да не е спрял, с което на
практика да е извършен отказ за изпълнение нареждането за спиране на
органите за контрол. От гласните доказателствата по делото не се установява
по несъмнен начин, че на първо място е бил подаден ясен и своевременен
сигнал за спиране, както изисква нормата на чл.170, ал.3 от ЗДвП. Св.Я.
посочва, че е преминал на платното за движение от гр.Бяла към гр.Русе и
подал сигнал за спиране, като е имал достатъчно време за това. Установява се
от гласните доказателства по делото, че полицейският пост се е намирал
отляво на автомобила на жалбоподателя, от другата страна на трилентовия
път, като за да подаде сигнала за спиране св.Я. е застанал на платното за
движение в посока гр.Русе, което е също отляво на жалбоподателя, който се е
движил в посока гр.Бяла. Съгласно обясненията на жалбоподателя, същият
въобще не е видял къде се е намирал полицейският пост, нито е видял
подаден сигнал за спиране от полицейски служител. Това е заявил и на
полицейските служители, непосредствено след спирането му, посредством
звуков и светлинен сигнал от служебния им автомобил. Св.Г. също
потвърждава в показанията си, че не е видяла полицейски служител със стоп
палка, както и че са се върнали обратно, за да видят мястото, където е бил
позициониран полицейският автомобил, а именно на отбивка в посока
гр.Русе, обратна на движението им- в посока гр.София. Св.М.Д. пък твърди,
че е възприел сигнала за спиране като подаден не на автомобила на баща му, а
след него, на друг автомобил, който намалил скоростта си. Става ясно от
показанията на актосъставителя, че водача е продължил движението напред
след подадения сигнал. Също така се установява от всички гласни
доказателства, че трафикът е бил интензивен, като е имало движение и в
двете посоки. Следователно от една страна не се установява по несъмнен
начин, че сигналът за спиране е бил ясен и своевременен за водача, а от друга,
че сигналът въобще е бил възприет от нарушителя. Но дори и да се приеме,
4
че е налице точно изпълнение на задълженията по чл.170, ал.3 от ЗДвП от
страна на полицейският служител, то липсват данни за конкретно възприет
сигнал от жалбоподателя, имайки предвид последващото поведение на
водача, което доказва, че целта му не е била да осуети или избегне
полицейска проверка, след като е продължил по същия начин движението си,
подчинил се е на подадения впоследствие звуков и светлинен сигнал,
предоставил е поисканите му при проверката документи от полицейските
органи, които са органи за контрол по чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и е пожелал
дори да види къде точно му е бил подаден от тях сигнала за спиране. Не са
налице убедителни доказателства, че жалбоподателят е извършил виновно
вмененото нарушение. В тежест на АНО е да докаже извършването на
нарушението и вината на нарушителя. След като това не е сторено,
неправилно с НП се явява ангажирана административно-наказателната му
отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, тъй като такова нарушение не
е осъществено от субективна страна. Поради това НП е незаконосъобразно и
подлежи на отмяна.
Въпреки, че жалбоподателят е бил представляван от упълномощен
представител и са налице писмени доказателства за уговорено и заплатено му
възнаграждение, то разноски на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани в настоящото производство, тъй като такива не са претендирани
нито с жалбата срещу НП или с последващата уточняваща молба по делото,
нито в хода на проведеното съдебно производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0247-000157 от
19.05.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Русе, РУ Бяла, с което за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, са наложени на основание чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 2месеца на Б. АНГ. Д., ЕГН **********, от гр.Р.,
ул.Т. Х.“ №., вх.., ет.., ап...
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
5
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
6