№ / .02.2022 година., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2564 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалбата на И.Т.М. *** срещу Решение № 2153-03-117/18.10.2021 година на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-03-328/17.09.2021 година срещу Разпореждане № РВ-3-03-00973938/05.08.2021 година на Ръководителя на контрола по разходите на Държавно обществено осигуряване (ДОО) в Териториално поделение–Варна на Националния осигурителен институт.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не е уведомен за започналото административно производство. Твърди, че за периода 09.06.2020 година е работил в ДЗЗД „Плод Комерс 19“ - Варна, ЕИК *********, поради което има право на обезщетение за временна неработоспособност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че жалбоподателят не е полагал труд, поради което изплатеното обезщетение подлежи на възстановяване. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултксо възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Разпореждане № РВ-3-03-00973938/05.08.2021
година, издадено от Ръководителя на контрола по разходите за ДОО (л.9 от
административната преписка (АП)), е разпоредено жалбоподателят да възстанови
сумата от 3 329,83 лева, представляваща получено обезщетение за временна
неработоспособност за периода 09.06.2020 – 11.01.2021 година.
Разпореждането е връчено на жалбоподателя на
03.09.2021 година (л.9 от АП). Обжалвано е с жалба вх. № 1012-03-328/17.09.2021
година (л.7-8 от АП).
С Решение № 2153-03-117/18.10.2021 година
Директорът на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен
институт (л.1-3 от АП) е отхвърлил жалбата на И.Т.М. срещу Разпореждане №
РВ-3-03-00973938/05.08.2021 година, издадено от Ръководителя на контрола по
разходите за ДОО. За да постанови този резултат органът е приел, че
жалбоподателят, като съдружник в ДЗЗД „Плод Комерс 19“, вписано на 04.10.2018
година и прекратено на 22.01.2021 година, не е извършвал трудова дейност,
поради което изплатеното обезщетение е получено без правно основание. Органът е
извел този извод, въз основа на получената справка от Териториална дирекция –
Варна на Националната агенция за приходите, че дружеството няма регистрирани
касови апарати, респективно продажби.
Решението е връчено на жалбоподателя на
02.11.2021 година (л.6 от АП), поради което подадената по пощата на 16.11.2021
година жалба (л.8 от делото) е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Със Заповед № ЗР-5-03-00892799/15.03.2021 година
(л.86 от АП) Ръководителят на Териториално поделение – Варна на Националния
осигурителен институт е възложил проверка по разходите на ДОО на ДЗЗД „Плод
Комерс 19“ - Варна.
В Протокол № КП-5-03-00905087/08.04.2021
(л.36-37 от АП) са обективирани извършените от органа процесуални действия.
Констативният протокол е връчен на жалбоподателя на 08.04.2021 година.
Между страните не се спори, че жалбоподателят е
съдружник в ДЗЗД „Плод Комерс 19“ – Варна, както и че не са внесени дължимите
осигурителни вноски за ДОО. Не е спорно, че жалбоподателят е получил обезщетение
за временна неработоспособност в размер на 3 329,83 лева за периода
09.06.2020 – 11.01.2021 година.
Видно от писмо с изх. № 9101-03-182#2/19.03.2021
година от Териториална дирекция – варна на Националната агенция за приходите
дружеството не е регистрирало фискално устройство, респективно не е отчело
продажби.
В хода на съдебното производство са представени
граждански договори (л.17-19 от делото) и договор за изработка (л.21 от делото)
от които е видно, че жалбоподателят е възложил на физически лица различни
ремонтни работи – ремонт на подове, стени, таван и други, шпакловка и
боядисване, ремонт на електрическа инсталация, монтаж на контакти, аранжиране и
декориране на витрината на магазина, ремонт на водопровод и канализация,
обследване на водопровод.
От показанията на разпитаните в с.з., проведено
на 18.02.2022 година свидетели А.И.Д. и Н.Х.В. е видно, че за периода на обявеното извънредно
положение през м. март и април 2020 година жалбоподателят е ремонтирал
павилиона, в който е имал намерение да извършва търговска дейност. Свидетелите
сочи, че жалбоподателят лично е извършвал ремонт.
Оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане, са издадени от компетентни органи, арг. чл. 114, ал. 3 и чл. 117,
ал. 1 от КСО, в писмена форма. Актовете съдържат фактическите и правните
основания за издаването им и ясна разпоредителна част.
Жалбоподателят е уведомен за започналото
административно производство на 08.04.2021 година, с връчването на констативния
протокол от същата дата. В него ясно е посочено, че изплатеното обезщетение е
без основание и следва да бъде върнато. Дори и да се приеме, че уведомяването
не е по реда на чл. 26 от АПК, то видно от депозираното на 22.04.2021 година
възражение, жалбоподателят е разбрал, че дължи връщане на обезщетението и е
навел твърдения, че е извършвал трудова дейност, изразяваща се в закупуване на
касов апарат.
Предвид горното съдът намира, че в хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Спорът между страните се свежда до това дали
жалбоподателят има качеството на „осигурено лице“ по смисъла на чл. 40, ал. 2
от КСО, вр. § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, респ. има ли право на
парично обезщетение за временна нетрудоспособност по осигурителното
правоотношение с ДЗЗД „Плод Комерс 19“ - Варна.
Правото на парично обезщетение за трудова злополука възниква за осигурените лица за трудова злополука и професионална болест независимо от продължителността на осигурителния стаж, арг. чл. 40, ал. 2 от КСО.
Легално определение на понятието „осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО и това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, арг. чл. 10, ал. 1 от КСО.
От съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но това не е достатъчно. Необходимо е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. В този смисъл Решение № 211/08.01.2016 година, постановено по адм. д. № 3681/2015 година, Решение № 292/11.01.2017 година, постановено по адм. д. № 14312/2015 година и други по описа на Върховния административен съд на Република България. Изключенията от това правило са регламентирани в изречение 2 на т. 3 от § 1 от Допълнителните разпоредби на КСО.
В конкретния случай оспорващият И.Т.М. е съдружник в ДЗЗД „Плод Консерв 19“ – Варна към момента на получаване на паричните обезщетения по чл. 40, ал. 2 от КСО.
Съдът намира, че от представените писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят реално е полагал труд в полза на дружеството.
Въпреки липсата на доказателства, че дружеството е извършвало търговска дейност, от другите представени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят лично е извършвал ремонт на наетото помещение. Обявеното с Решенията от 13.03.2020 година и 03.04.2020 година на Народното събрание, обявено в Държавен вестник бр. 22 от 13.03.2020 година и бр. 33 от 07.04.2020 година извънредно положение в Република България за периода от 13.03. – 13.05.2020 година, както и претърпяната на 17.05.2020 година травма – тежко срязване на лявата ръка довело до нарушаване на целостта на меките тъкани и магистралните съдове е довело до невъзможност за развиване на търговска дейност.
Предвид горното съдът намира, че жалбоподателят има качеството на лице по чл. 48а от КСО, на което законосъобразно, при настъпване на предпоставките по чл. 40, ал. 2 е изплатено обезщетение при настъпване на трудова злополука.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспореното решение на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт и потвърденото с него разпореждане са издадени при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което следва да се отмени.
Жалбоподателят не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение 2153-03-117/18.10.2021 година на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт и Разпореждане № РВ-3-03-00973938/05.08.2021 година на Ръководителя на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване по жалбата на И.Т.М., ЕГН ********** ***, против.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 -дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ :