Р Е Ш Е Н И Е
№ 260330
гр.Пловдив, 02.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на трети август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 3053/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0333-000385 от 29.04.2020г., издадено от
А. С. К.,
на длъжност *** на РУ Стамболийски при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В.А.Б., ЕГН:**********,
с адрес ***,
1. на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, за
нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
2. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет
лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че жалбоподателят признава фактите, които са описани
в наказателното постановление, но поддържа, че на 25.04.2020г. автомобилът му е
бил повреден и му се е наложило да се придвижи с мотоциклета, към момента
преминава курс, взел е теоретичния изпит и полигона, но последният изпит бил
отложен. Предлага наказателното постановление да бъде отменено изцяло,
алтернативно – да бъде намален размера на наложената глоба. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат Х. поддържа жалбата на изложените
основания, като допълва, че в наказателното постановление и АУАН не е посочен
адреса, на което е била извършена проверката. Още посочва, че жалбоподателят е
преминал курс за управление на мотоциклет категория „А“, но поради пандемията
не е била предвидена дата за изпита, също е активен шофьор, притежава категория
„В“, познава правилата на ЗДвП. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено изцяло, алтернативно – размерът на наложената глоба да бъде
намален.
Жалбоподателят Б. поддържа становището на процесуалния си представител, посочва,
че автомобила му е бил развален, наложило се е да отиде от работа, има
семейство и е трябвало да отиде на работа. Сочи, че вече има СУМПС категория А.
Ответната страна – РУ Стамболийски при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в писмено становище сочи, че не са налице съществени процесуални
нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя, както и че
фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат
достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства, които да
доказват вината на жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му
отговорност. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, а
алтернативно - адвокатското възнаграждение да бъде намелено до минималния размер
по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 10.05.2020г. видно от приложената към наказателното постановление
разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез РУ Стамболийски при ОД МВР
– гр.Пловдив на 14.05.2020г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 25.04.2020г., около 14:09 часа, в село Брестовица, на ул.„Малчика“,
свидетелят Т.Д.М., в качеството му на *** при РУ Стамболийски на ОД МВР –
гр.Пловдив, спрял за проверка движещо се по същата улица МПС – мотоциклет
„Ямаха ИЗФ Р1“ с рег.№ „***“. При това свидетелят М. установил, че последният
мотоциклет бил управляван от жалбоподателя В.А.Б., ЕГН:**********, който не
представил свидетелство за управление на МПС, както и не притежавал такова,
валидно за категорията „А“, към която спадало МПС с рег.№ „***“.
С оглед на горното, на място свидетелят М. съставил АУАН с бланков № 34490
от 25.04.2020г. срещу жалбоподателя Б. за нарушение на чл.150А, ал.1
от Закона за движението по пътищата, както и за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от Закона за движението по пътищата. Последния АУАН бил съставен в
присъствието на жалбоподателя Б. който го подписал, без да отрази възражения.
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Т.Д.М., който помни случая, като подробно излага
установените от него обстоятелства, както и начинът на съставяне на акта. Съдът
намира показанията на същия свидетел за логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се
установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както
и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая противното не се установява, напротив – от
вече коментираната доказателствена съвкупност се констатира описаната
фактическа обстановка.
По същество фактическата обстановка не се явява спорна между страните,
не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението на
жалбоподателя за съществени процесуални нарушения предвид това, че в
наказателното постановление и АУАН не е посочен адреса, на което е била
извършена проверката. В този смисъл, посочване на мястото на нарушението като село
Брестовица, на ул.„Малчика“ е напълно достатъчно за непротиворечивото
пространствено локализиране на същото, още повече – процеса на управление на
МПС съставлява действие, свързано с придвижване в пространството, а не дейност,
извършвана на точно пределен административен адрес.
По отношение на правилността на наказателното постановление
I.За нарушението
на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което В.А.Б., ЕГН:**********, с адрес ***, виновно е нарушила разпоредбата на чл.150А,
ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 25.04.2020г., около
14:09 часа, в село Брестовица, на ул.„Малчика“ е управлявал МПС – мотоциклет
„Ямаха ИЗФ Р1“ с рег.№ „***“, без да притежава свидетелство за управление на
МПС, валидно за категорията „А“, към която спадало МПС с рег.№ „***“.
В случая извън всякакво съмнение се установи, а и не се оспорва от
жалбоподателя, както че на 25.04.2020г., около 14:09 часа същият е управлявал МПС
– мотоциклет „Ямаха ИЗФ Р1“ с рег.№ „***“, така и че към същия момент не е
притежавал свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията „А“.
На следващо място съдът намери, че в
случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.104А от Закона за движението по пътищата.
Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената
опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай.
Последния извод на съда по никакъв
начин не се променя от изложеното от жалбоподателя в смисъл, че към онзи момент
вече карал курс и бил положил част от изпитите за категорията. Следва да се
посочи, че правоспособност се придобива към момента на успешното полагане на
изпита, преди който такава правоспособност липсва, независимо от причините за
това, включително – защо не бил положен изпита, нито е възможно да се преценява
до каква степен водача все пак би могъл да управлява МПС от категорията,
предположения в който смисъл се явяват съвсем произволни.
Също така, предвид формалния характер
на нарушението, за обществената опасност на деянието не е от значение повода,
поради който нарушителят е управлявал МПС, включително – да отиде на работа и
т.н..
При разглеждане
въпроса за съответствието на наложеното по реда на чл.177, ал.1, т.2 от Закона
за движението по пътищата наказание с тежестта на извършеното нарушение, следва
да се посочи, че съгласно посочената разпоредба е предвидено административно
наказание – глоба в размер от 100 лева до 300 лева. В случая наказанието е
индивидуализирано в максимален размер, а именно – глоба в размер на 300 лева. Същия
размер на наказанието е незаконосъобразен като необоснован, доколкото в
наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на
наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на
деянието, нито предвид личността на дееца. Не с твърди поредност на
нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи
по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се коментира личността
на дееца и др.. Подобни отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
констатира и в хода на съдебното следствие.
Ето защо съдът счете, че така определените наказание следва
да бъдат коригирани към определения от закона минимум, като намери същото в
този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на
чл.12 от ЗАНН, а именно – глоба в размер на 100 лева.
II.За нарушението
на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата;
Съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за извършено деяние,
с което В.А.Б., ЕГН:**********, с адрес ***, виновно да нарушила разпоредбата на
чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 25.04.2020г.,
около 14:09 часа, в село Брестовица, на ул.„Малчика“ е управлявал МПС –
мотоциклет „Ямаха ИЗФ Р1“ с рег.№ „***“, без да носи свидетелство за управление
на моторно превозно средство от съответната категория.
Както вече бе посочено, установи се, че към 25.04.2020г. жалбоподателят Б.
не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория, съответно – същият не би могъл едновременно да извърши
нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на чл.100,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В този смисъл, задължението по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението
по пътищата да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория е за този водач, който притежава такова свидетелство. При
липса на последното, водачът осъществява нарушение на чл.150А, ал.1
от Закона за движението по пътищата, а не и такова на чл.100, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата.
Ето защо, в тази му част наказателното постановление се явява
неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, което
мотивира неговата отмяна от съда, в тази му част.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо,
пред. второ и предл. трето от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
20-0333-000385 от 29.04.2020г., издадено от А. С. К., на длъжност *** на РУ
Стамболийски при ОД МВР – гр.Пловдив В
ЧАСТТА МУ, с която на В.А.Б., ЕГН:**********, с адрес *** на основание
чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, за
нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.177,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата административно наказание – глоба
в размер на 300 лв. до размер на – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-0333-000385 от 29.04.2020г., издадено от А. С. К., на
длъжност *** на РУ Стамболийски при ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която на В.А.Б., ЕГН:**********, с адрес *** на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.