№ 703 / 14.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 12.11.2019 г. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 2069 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за изменение на издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, с пр.осн. чл. 150 , вр. чл. 143, ал.2 от СК.
Предявеният иск се разглежда по реда на гл.ХХV от ГПК-“Бързо производство”.
Ищцата Р.С.Т. с ЕГН xxxxxxxxxx, като майка и законен представител на малолетното дете В. В. И., ЕГН:xxxxxxxxxx, двете с настоящ адрес:xxx, чрез адвокат П.К.П.,xxx- упълномощен процесуален представител, твърди в исковата молба, че с ответникът съжителствали на семейни начала, от което се родило детето им В.. Със споразумение, сключено и одобрено по гр.дело № 1822/2018 год. на Районен съд Монтана, родителските права са предоставени на нея, а ответникът е осъден да й заплаща в посоченото качество по 130 лв, представляваща ежемесечна издръжка за детето, считано от одобряване на спогодбата, ведно със законната лихва за забава.
Твърди, че към настоящия момент основно тя се грижи за детето в гр. Монтана, без подкрепата и издръжката на баща му. Има трудов договор, от който осигурява средства за детето, същото посещава детска градина № 7 в гр.Монтана.
От присъждането на издръжката е изминала 1 година, през който период са се изменили и обстоятелствата, при които е била присъдена. През този период детето пораснало и за задоволяване на неговите нужди от храна, облекло, ученически пособия, здравно обслужване, културни развлечения, физическо и духовно израстване са необходими повече средства. Променена е и нормативната база за определяне на издръжката. Бащата не желае доброволно да увеличи размера на даваната издръжка.
С оглед на изложеното се обръща се към съда с искане да бъде постановено решение, с което-изменена присъдената издръжка и осъден ответникът да заплаща вместо сумата 130 лв- сума, равняваща се на ¼ от неговите месечни доходи или по ¼ от минималната заплата за страната - 140 лв месечна издръжка, считано от подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане, както и разноските по водене на делото.
Ответникът- В.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx не е подал писмен отговор на исковата молба, съобразно дадените му указания със съобщение по чл.131 от ГПК и не изразява становище по предявения иск.
Доказателствата са писмени и гласни. Представено е писмено становище от Дирекция ”СП”- Монтана.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр.чл.235 ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от приложените доказателства се установява, че с Решение № 605 от 12.10.2018 г. по гр.д. № 1822/2018 г. на Районен съд Монтана е утвърдено постигнатото между страните споразумение, по силата на което родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете В. В. И., ЕГН:xxxxxxxxxx, са предоставени на ищцата/майка на детето/, а ответникъ/негов баща/ е осъден да й заплаща в посоченото качество по 130 лв, представляваща ежемесечна издръжка за детето, считано от одобряване на спогодбата, ведно със законната лихва за забава.
От утвърждаването на тази издръжка са изминала 1година, през който период са се изменили и обстоятелствата, при които е била присъдена. През този период детето е пораснало и за задоволяване на неговите нужди от храна, облекло, здравно обслужване, културни развлечения, физическо и духовно израстване са необходими значително повече средства. Изменили са се и социално-икономическите фактори и пазарната конюктура. Променена е и нормативната база за определяне на издръжката. Бащата доброволно не увеличава размера на издръжката.
Детето В. В. И. живее заедно с майка си- Р.С.Т., на която са предоставени за упражняване родителските права с горепосоченото решение и която се грижи непосредствено за него. Детето посещава детска градина № 7 в гр. Монтана, в предучилищна група, за което личните му контакти с бащата не следва да създават пречка и да отсъства от учебните занимания. Майката на детето работи по трудово правоотношение с трудово възнаграждение от местоработата си в размер на минималната работна заплата за страната.
За покриване разходите по отглеждането на детето В. са необходими повече средства, които майката се затруднява сама да осигури, а ответникът като родител по закон е задължен да участва със съответна сума в месечно необходимата издръжка.
За ответника данни по делото за месторабота и доходи към момента не са представени.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице условията на закона за изменение на присъдената издръжка. Съгласно чл.143 ал.1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, което включва и задължение за издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Законът изрично постановява размерът на издръжката в такива случаи да е обусловен от редица фактори- както в зависимост от нуждите на децата, така и в зависимост от възможностите на родителя, при фиксиран минимум в ал. 2 на чл.142 СК. В посочената разпоредба минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата в страната. Към момента тя е 560 лв /от 01.01.2019 г/ или нормативно определеният минимален размер на издръжката е 140 лв.
По делото са събрани доказателства, подкрепящи тезата на ищцата за „изменение на обстоятелствата” по смисъла на чл.150 от СК. От предходната издръжка по гр.д.№ 1822/2018 г. по описа на РС-Монтана е изминал период и е безспорно, че през това време нуждаещото се от издръжка дете е пораснало, а от там- са нараснали и нуждите му от храна, облекло и др., свързани с интелектуалното му, духовно и здравословно развитие. От значение е и променящата се пазарна конюктура в страната от тогава насам във времето. Всичко това предполага и по-голям месечен размер на необходимата му издръжка.
Изложеното се подкрепя от установените и неоспорени факти по делото, вкл. и от показанията на разпитания свидетел Д. И. С. /баба на ищцата/, които съдът кредитира като обективни и непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото. Ответникът като не е изразил становище по исковата молба фактически не оспорва исканата издръжка по основание по размер. На тази база би могло да се направи извод за това, че сума в размер на 300 лв месечно е необходима за издръжка на детето В. и то за задоволяване най- елементарните физически и духовни потребности за развитие на личността /а не за луксозни такива/. От нея квотата на ответника следва да е 140,00 лв, като се съобрази това, че няма данни за друго алиментно задължение. Следва да се отчете факта, че майката на детето полага непосредствени грижи по отглеждане и възпитанието му и ще трябва да осигурява всички други средства за издръжката му. Същата получава месечни добавки за дете по чл.7 от ЗСПД. Ето защо в горепосочения размер следва да бъде уважена исковата претенция като основателна.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78 ал.6 ГПК следва да се присъди дължимата от ответника държавна такса. Същата страна следва да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 50.00 лв-държавна такса съобр. Тарифа за държавни такси, събирани от съдилищата по ГПК и увеличения размер на присъдената издръжка и 5.00 лв- д.такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направени по водене на делото разноски, за които е представен списък по чл.80 ГПК- 300 лв адв. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, определена в споразумение между страните, утвърдено с Решение № 605 от 12.10.2018 г. по гр.д. № 1822/ 2018 г. на Районен съд Монтана като:
ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, да заплаща на Р.С.Т. с ЕГН xxxxxxxxxx, като майка и законен представител на малолетното дете В. В. И., ЕГН:xxxxxxxxxx, двете с настоящ адрес:xxx, вместо по 130 лв - по 140 лв месечна издръжка, считано от подаване на исковата молба- 19.08.2019 година до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до окончателното й изплащане.
На осн. чл.242 ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА В.С.И. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 50.40 лв- държ.такса и 5 лв- д. такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.С.И. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати на Р.С.Т., като майка и законен представител на малолетното дете В. В. И.,/адрес и ЕГН по-горе/ сумата 300 лв- разноски по водене на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок, считано от посочения на страните ден за обявяването му- 26.11. 2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: