№ 64
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора Б. В. Б.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211100605078 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
С протоколно определение от 17.12.2021 г. по НЧД № 15967/2021 г.
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9 състав е извършил
групиране на наложените на осъдения П. ИВ. ТР. наказания, като е увеличил
по реда на чл. 24 НК определеното общо наказание лишаване от свобода,
приложил е чл. 59, чл. 23, ал. 3 и чл. 25, ал. 2 НК.
Срещу определението е подадена в срок жалба от защитника на
осъдения, в която се изразява недоволство от него и моли да бъде отменено в
частта относно приложението на чл. 24 НК. Не са направени доказателствени
искания.
Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на прокуратурата.
Въззивният съд е преценил по реда на чл. 327 НПК, че за изясняване на
обстоятелствата по делото е нужно да се изискат справки за търпените от
осъдения наказания и дали е бил задържан с МНО задържане под стража.
1
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът счита, че
завишаването на наказанието с 6 месеца е незаконосъобразно, тъй като
подзащитният му е изразил съжаление и разкаяние. Моли да бъде намален
„размера на завишаване на наказанието”.
Осъденият поддържа казаното от защитника си, изразява съжаление.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна а определението на СРС
за правилно и законосъобразно и добре мотивирано относно приложението на
чл. 24 НК и моли да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи
и служебно провери правилността на определението, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Делото пред СРС е протекло по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и е било
образувано по предложение на СРП за групиране на две наложени на Т.
наказания.
Правилно, въз основа на изисканата справка за съдимост,
първостепенният съд е констатирал, че измежду общо петте осъждания на Т.,
с оглед времето на извършване на отделните деяния и на влизане в сила на
съдебните актове, са налице предпоставките за групиране на наказанията,
наложени на осъдения по НОХД № 11889/2019 г. на СРС и НОХД №
8357/2021 г. на СРС, тъй като престъпленията по тези дела са извършени
преди, за което и да е било от тях да е имало постановен и влязъл в сила акт
на съда. Ето защо, правилно съдът е определил като общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, определено по
НОХД № 11889/2019 г.
С обжалваното определение съдът е преценил, че така определеното
общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено по реда на чл. 24 НК с 6
месеца, като осъденият следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода”
за срок от 2 години. Съдът е приел, че това се налага тъй като Т. има
изградени престъпни навици и не е показал критичност към извършените от
него идентични по вид /по чл. 343б, ал. 3 НК/ престъпления по тези две
осъждания, като така ще се постигне предупреждаващ ефект спрямо него.
Изводите на районния съд за необходимостта от приложението на чл. 24
2
НК спрямо осъдения са правилни и законосъобразни. Той е бил осъждан
общо 5 пъти. Деянието по НОХД № 11889/2019 г. на СРС е било извършено в
изпитателния срок на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,
чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3
години, наложено на Т. по дело, извън кумулативната група – НОХД №
21274/2016 г. на СРС. Действително, това е довело до като последица
приложението на чл. 68 НК, но заедно с броя на осъжданията, е индиция за
това, че Т. е лице с формирани престъпни навици. Прави впечатление и това,
че осъжданията по делата, включени в групата, както е отбелязала първата
инстанция, са за едно и също по вид престъпление – чл. 343б, ал. 3 НК.
Всичко това води до извод, че налаганите до момента на Т. наказания не са
постигнали ефект и осъденото лице изобщо не е осъзнало ролята им най-
малкото в посока да преустанови престъпната си деятелност. По никакъв
начин не са били постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и
най-вече индивидуалната превенция. Това са обстоятелства, сочещи на висока
степен на обществена опасност на осъдения. Ето защо, определянето на по-
високо наказание по реда на чл. 24 НК има резон. Изразеното от осъденото
лице съжаление въззивният съд приема за чисто формално и лишено от
съдържание. Но дори това да не е така, то не би могло да промени
горепосочените изводи относно личността на осъдения. Правилно, с оглед
това, че в групата влизат само две осъждания, СРС не е приложил нормата на
чл. 24 НК в пълна мяра, което е допустимо, тъй като не би надвишило сбора
на двете наказания или пък максималния размер на наказанието, предвидено
в чл. 343б, ал. 3 НК. Коректно е преценено и, че първоначалният режим за
изтърпяване на определеното и увеличено общо най-тежко наказание следва
да е строг.
Правилно първостепенният съд е приспаднал от общото най-тежко
наказание лишаване от свобода изтърпяната част от наказанията, включени в
групата, както и времето, през което осъденият е бил задържан по реда на
ЗМВР и НПК по двете дела.
Законосъобразно е подходил СРС и при приложението на чл. 23, ал. 2 НК
досежно наказанията лишаване от право да управлява МПС, наложени на
осъденото лице по двете дела в групата, като е присъединил към
определеното и увеличено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за
срок от 2 години лишаване от това право за срок от 1 година и 6 месеца /в
3
случая и двете лишавания от права са били наложени с еднакъв срок/.
Закономерно СРС е приспаднал и по реда на чл. 59, ал. 4 НК времето през
което осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това си право – на практика, видно от справката от ОПП-СДВР и
справката за съдимост, това наказание се явява изтърпяно изцяло по този ред.
По двете дела в кумулативната група на осъдения са били наложени и
наказания глоба – в размер от 700 лева по НОХД № 11889/2019 и в размер от
500 лева по НОХД № 8357/2021 г. Законосъобразно и съвсем оправдано, с
оглед посоченото по-горе относно нуждата от приложение на чл. 24 НК,
първата инстанция е присъединила изцяло по реда на чл. 23, ал. 3 НК към
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода наказанието
глоба в размер 700 лева, което се явява по-тежкото измежду двете глоби.
При извършената на основание чл.314 НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи неговото отменяване или
изменение, поради което определението на СРС следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 9 състав от 17.12.2021 г. по НЧД № 15967/2021 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4