Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 31
13.01.2023г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при
секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева
при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 988 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково, против Решение №106 от 26.08.2022
г., постановено по АНД №286 по описа на Районен съд – Харманли за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че при постановяване
на решението районният съд допуснал нарушение на закона, като същият бил
приложен неправилно. По отношение на фактическата страна, делото било безспорно
изяснено. В съдебно заседание по безспорен начин, с оглед на събраните по
делото доказателства и показанията на свидетелите се установило извършване на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ, от страна на
дружеството като работодател, а именно – не е сключил трудов договор в писмена
форма с лицето А. С. К. преди постъпването ѝ на работа като „работник“ в
стопанисваната от земеделския стопанин (ЗС) животновъдна ферма, намираща се в
с. Остър камък, Община Харманли. Твърди се, че като основание за отмяна на
наказателното постановление в решението си районният съд посочил, че липсват
каквито и да е доказателства за полагането на труд от страна на лицето А. К.,
както и че липсвали и други съществени характеристики на правоотношението,
които да го определят като трудово. Тези изводи на съда били не само
неправилни, но и незаконосъобразни. Сочи се, че било доказано, че на дата
06.04.2022г. при извършване на проверка в обекта на контрол А. К. била заварена
в него. Доказано било, че същата работи в него и то за сметка на ЗС К.С.Й.,
като тези обстоятелства били собственоръчно декларирани от лицето на място.
Наред с това следвало да се има предвид, че съществен белег на трудовото правоотношение
е този, че дължимата престация е работна сила, а не резултат, като характерни
са още подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя и
многократност и продължителност на изпълнението. Тези белези в конкретния
случай били налице, изхождайки от представените по делото доказателства и
характера на осъществяваната от А. К.работа. Неправилни били мотивите за отмяна
в решението, че в конкретния случай, тъй като лицето не била посочила размер на
трудово възнаграждение и работно време и от там липсвали белези, определящи
правоотношението като трудово. От страна на същата били посочени част от
основните белези на трудовото правоотношение, а именно: работодател, място на
работа, съответно от кога работи, че няма сключен трудов договор и не е
получила копие от такъв, както и заверено уведомление от ТД на НАП. На следващо
място, освен попълнена от заварено при проверка на контролните органи лице
декларация по образец, нямало друго писмено доказателство, което да удостовери
този факт, защото при проверката по документи на него не представяли никакви
документи и то не фигурирало никъде в съответната фирмена документация. Предвид
изложеното, изводите на съда за липса на доказателства за полагане на труд от
страна на А. К.били неправилни и незаконосъобразни. Сочи се, че решението на
Районен съд – Харманли било неправилно и незаконосъобразно, налице било
визираното в чл.348 ал.1 т.1 от НПК касационно основание, поради което се моли
да бъде отменено и след като се реши делото по същество, да се потвърди
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа
чрез процесуален представител, който моли да бъде постановен съдебен акт, с
който по същество да се потвърди издаденото наказателно постановление и да се
присъдят разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Моли да бъде оставено в
сила решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
Районен съд – Харманли.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №106 от 26.08.2022г.,
постановено по АНД №286/2022г., Районен съд – Харманли отменя Наказателно постановление №26-2200081/11.05.2022г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, с което на ЗС К.С.Й., в
качеството му на работодател – физическо лице по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ,
за нарушение на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416 ал.5
от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, е наложена глоба в размер на 1500 лева и осъжда на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
във връзка с чл.143 ал.1 от АПК Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково да
заплати на ЗС К.С.Й., ЕИК *********, с
адрес ***, сума в размер на 335,00 лева, представляваща разноски по делото.
За да постанови решението, районният съд е посочил, че
от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличието
на трудово правоотношение между ЗС К.С.Й. и А. С. К.. При направената кратка
характеристика на съществените характеристики
на трудовото правоотношение можело да се направи заключение, че те
липсват при отношенията между ЗС К.Й. и А. К.и не може да се характеризират
като трудови. На първо място по делото липсвали каквито и да било доказателства
за полагането на труд от страна на лицето А. К.в полза на ЗС К.Й.. Освен
липсата на доказателства за действителното полагане на труд от лицето К. в
полза на ЗС К.Й. липсвали и други съществени характеристики на
правоотношението, които да го определят като трудово. Единственото
доказателство за наличието осъществяването на дейност от К. във фермата за
отглеждане на овце била декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от КТ. В нея обаче
освен посочването, че К. работи там от 10 години на длъжност „съпруга,
работничка“, липсвали каквито и да е други белези на трудово правоотношение.
При тази липса на доказателства, от които да се разкриват характеристиките на
правоотношението като трудово, не можел да се направи извод за възникването на
трудово правоотношение между жалбоподателя и А. К., което от своя страна било
необходимо условие за възникване на задължението по чл.61 ал.1 от КТ за
сключване на трудов договор преди постъпване на работа. Твърдението за наличие
на трудово правоотношение не само не
било обезпечено с необходимите доказателства, а и съществено се
разколебавало от безспорно установеното по делото, че К.С.Й. и А. С. К.живеят
във фактическо съжителство на съпружески начала. Съдът е посочил, че житейски
логично и обществено прието е лица, които са в семейни правоотношения, да си
помагат безвъзмездно.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за отмяна на обжалваното пред него наказателно постановление.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че не
е доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя
преди постъпването на работа.
В наказателното постановление е посочено,
че ЗС К.С.Й. ЕИК ********* като работодател – физическо лице по смисъла на §1
т.1 от ДР на КТ е нарушил разпоредбата на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда, като
не е сключил трудов договор в писмена форма с
лицето А. С. К., преди
постъпването ѝ на работа като „работник“ в стопанисваната от земеделския
стопанин (ЗС) животновъдна ферма, намираща се в с. Остър камък, Община
Харманли.
Районният съд, след анализ на събраните
по делото доказателства, обосновано е приел, че не може да се направи извод за
възникването на трудово правоотношение между жалбоподателя и А. К., което от
своя страна е необходимо условие за възникване на задължението по чл.61 ал.1 от КТ за сключване на трудов договор преди постъпване на работа. Проверяващите
инспектори – свидетелите Г. А.и К.К., не са заварили К. да престира работната
си сила на работодателя. След пристигането си на място на обекта, те са предоставили на лицето декларация,
която е била попълнена. В декларацията обаче, както е посочил и районният съд,
освен посочването, че К. работи в обекта
ферма за овце от 10 години като „съпруга, работничка“, липсват каквито и да е други белези на трудово
правоотношение – няма посочен размер на трудово възнаграждение, няма посочено
работно време, почивни дни или почивки. С оглед изложеното, правилен е изводът
на районния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи
извод за наличието на трудово правоотношение между ЗС К.С.Й. и А. С.К..
Изложените от районния съд мотиви за отмяна на
процесното наказателно постановление изцяло се споделят от настоящия състав,
предвид което на основание чл.221 ал.2
изр. 2 от АПК се препраща към тях.
Районният съд правилно е приложил закона, като е отменил
наказателното постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото е основателно заявеното от
процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно отразеното в
представения пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие от
01.12.2022г.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№106/26.08.2022 г., постановено по АНД №286 по описа на Районен съд – Харманли
за 2022 година.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Хасково, да заплати на ЗС К.С.Й. ***, разноски по делото в размер на 600.00
(шестстотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.