Определение по дело №1858/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2210
Дата: 3 август 2020 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20202100501858
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№2210                        , 03.08.2020 г.  гр.Бургас

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закритото заседание на трети август две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росен Парашкевов

Членове: Кремена Лазарова

    мл. съдия Красен Вълев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Вълев  в.гр.д.№ 1858 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С Решение № 505 от 06.05.2020 г. по гр.д. №1626/ 2020 г. на Районен съд-Бургас „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********,  гр. София, бул. „Христофир Колумб” № 43, представлявано от Евгени Светославов Игнатова и Румяна Гешева Бетова – изпълнителни директори, е осъдено да заплати на М.Д.М. , ЕГН **********,***, сумата от 13600лева/ тринадесет хиляди и шестстотин лева/ , представляваща остатък от дължимото застрахователно обезщетение за действително претърпени вреди по застрахователна полица № 02600100000257/ 23.08.2017г. - „Каско на плавателни съдове”, във връзка с настъпило на 07.10.2017г. в Пристанище „Марина Порт Созопол” застрахователно събитие по отношение на моторна яхта тип „Zefir 5”, рег. № БС- 2057, с име „Свобода 7”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за сумата от 100.00лева/ сто лева/ до пълния претендиран размер на главницата от 13700лева/ тринадесет хиляди и седемстотин лева/ искът е отхвърлен като неоснователен.

С решението „Застрахователно дружество Евроинс” АД, е осъдено да заплати на М.Д.М. , сумата от 1435.55лева/ хиляда четиристотин тридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща дължимата законна лихва за забава , поради неплащане на дължимото застрахователното обезщетение, за периода от 08.02.2018г. до 22.02.2019г., като за сумата от 10.55лева/ десет лева и петдесет и пет стотинки/ до пълния размер от 1446.10лева/ хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и десет стотинки/ искът е отхвърлен като неоснователен. 

„Застрахователно дружество Евроинс” АД, е осъдено да заплати на М.Д.М. и сумата от 875.01лева /осемстотин седемдесет и пет лева и една стотинки/ съдебно- деловодни разноски по делото, както и да  заплати на адв. П.К.,***, с адрес *** , сумата от 981.07лева/ деветстотин осемдесет и един лева и седем стотинки/ адвокатско възнаграждение , определено на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗА.

 

С Определение №3357 от 26.05.2020 г. по гр.д. №1626/ 2020 г. на Районен съд-Бургас е оставено без уважение искането на „Застрахователно дружество Евроинс” АД за изменение на решението в частта за разноските.

 

Постъпила е въззивна жалба от „Застрахователно дружество Евроинс” АД, с която се обжалва Решение № 505 от 06.05.2020 г. по гр.д. №1626/ 2020 г. на Районен съд-Бургас в частта, която са уважени исковете на ищеца М.Д.М..

В депозираната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че не е доказано настъпване на застрахователното събитие, както и че същото представлява покрит риск. Излагат се съображения, че събитието не е настъпило по начина, описан в исковата молба. Като спорен се определя механизма, а именно дали лодката е потънала заради бурята. Сочи се, че според справката от НИМХ към БАН на 07.10.2017 г. са измерени максимален вятър с посока североизток и скорост 16 м/сек. и максимално вълнение от 3 бала. Въз основа на това се правят следните изводи: не посочената дата не е имало дъжд, а само вятър и слабо вълнение; лодката е намерена сутринта, а вятърът е бил през деня, като ако датата на потъването е 07.10.2017 г. то причина за това не е бурята, която е на следващия ден; рутинния обход на служителя на пристанището едва ли е направен по време на бурята; на следващия ден е имало валеж от дъжд, но без вятър; процесната яхта е единствения плавателен съд, който е бил потопен; на стр. 6 от протокола от с.з. от 04.07.2019 г. св. Матеев е посочил, че за него няма обяснение защо лодката е потънала.

На следващо място се твърди че лодката разполага с оборудване, което да я предпазва от потапяне, а именно с покривало и автоматична помпа за изхвърляне на навлязла вода. Прави се позоваване на показанията на св. Матеев и на изводите на вещото лице относно покривалото и помпата.

Оспорва се като причина за инцидента и силното вълнение, като се прави позоваване на справката от НИМБХ, че т не е било силно и се излагат съображения за защитни съоръжения на пристанището, които предпазват от вълново въздействие.

Оспорват се изводите на вещото лице за причината на инцидента, като се сочи, че експертизата не следва да се кредитира, доколкото изводите в нея са опровергани напълно- не са налице доказателства, че помпата е работила, дъжд не е валял на 07.10.2017 г., а в пристанището не е имало вълнение.

Иска се повторна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси:1. Било ли е вълнението от степен да преодолее защитата на пристанището?; 2. Възможно ли е буря с характеристиките, посочени в удостоверение на  НИМХ на БАН с изх. №201/ 03.11.2017 г. да потопи технически изправна яхта от вида на процесната, с поставено предпазно покривало и закотвена в пристанище „Марина Порт Созопол“?; 3. Бурята ли е причината за потъване на яхтата?; 4. Какво  било вълнението вътре в самото пристанище и то ли е причината за потапянето на яхтата? Възможно ли е яхтата да се е напълнила с вода от външна вълна и при какви условия?. Сочи, се че въпросите са по-конкретни и случай, че не се приемат от съда се иска повторна СТЕ с въпросите, формулирани в  отговора на исковата молба и допълнително посочените такива пред районния съд.

Претендират се разноски.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

 

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от М.Д.М., чрез адв. П.К. от САК. С отговора се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска решението на Бургаския районен съд да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

 Сочи се, че ищецът и ответникът са били обвързани от валидно сключен застрахователен договор с покритие „Каско“ за моторна яхта тип „ZEFIR 5” с регистрационен № БС-2057 с име „Свобода 7“, като по време на действието на договора е реализиран покрит застрахователен риск по отношение на застрахованото имущество. Относно настъпването на застрахователното събитие се прави позоваване на свидетелските показания на св. Матей Матеев и Павлин Едрев.

Твърди се, че изготвеното заключение е подробно, мотивирано и обосновано. Сочи се, че ответникът не е оспорил заключенията, въпреки предоставената му процесуална възможност в проведеното открито съдебно заседание на 14.11.2019г., а изложеното във въззивната жалба твърдения не засягат правилността на заключението.

Излагат се съображения, че е доказано от страна на ищеца настъпването и механизма на застрахователното събитие, стойността на нанесените щети и наличието на покрит застрахователен риск, като ответникът не е представил доказателства опровергаващи настъпването на застрахователното събитие.

Определя се като спорен единствено размера на дължимото обезщетение, като се прави позоваване на заключенията на вещото лице по въпросите касаещи размера на вредите, съответно размера на дължимото обезщетение и се сочи, че заключението в тази част също не е оспорено от ответника.

Въвеждат се доводи за правилност на първоинстанционното решение като с е твърди, че са налице законовите предпоставки на чл. 408 от КЗ, необходими за уважаването на иска. Посочена е съдебна практика.

            Искането за повторна съдебно-техническа експертиза се определя като недопустимо и неоснователно, както и преклудирано съгласно разпоредбата на чл. 266 от ГПК.

Не се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски.

 

Постъпила е и частна жалба от „Застрахователно дружество Евроинс” АД срещу Определение №3357 от 26.05.2020 г. по гр. д. №1626/ 2020 г. на Районен съд-Бургас. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата за оказване на безплатна правна помощ. Твърди се, че ищецът по делото не е материално затруднен, процесната лодка представлява луксозна вещ, липсва искане за освобождаване от такси и разноски по делото, както и декларация за имуществено състояние.

Частната жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу акт по чл. 274, ал. 1. т. 1 от ГПК подлежащ на инстанционен контрол и отговаря на изискванията на чл. 275,ал. 2 във вр. с чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил и  отговор на частната жалба  от М.Д.М., чрез адв. П.К.. Твърди се, че действително М.М. е материално затруднен, сторил е множество разноски както по съдебното производство, така и по съхраняване на уведеното имущество. Сочи се и, че адвокатът има законоустановено право да указва безплатна правна помощ на определен кръг лица.

 

Доколкото произнасянето по въззивната и частната жалба са обусловени едно от друго, съдът счита, че те следва да бъдат разгледани в едно производство, а делото да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание. 

 

По доказателствата:

При извършената проверка по реда на чл.267, ал. 1 ГПК настоящият състав намира, че следва да остави без уважение доказателственото искане, направено от жалбоподателя във въззивната жалба, тъй като не е налице изключението предвидено в чл. 266, ал. 1 от ГПК. Експертиза със същите въпроси е изслушана и приета по делото, допусната е и допълнителна такава, като и двете неоспорени от страните и приети от съда по делото.

С оглед на изложеното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба наЗастрахователно дружество Евроинс” АД, с която се обжалва Решение № 505 от 06.05.2020 г. по гр.д. №1626/ 2020 г. на Районен съд-Бургас в частта, която са уважени исковете на ищеца М.Д.М..

ДОКЛАДВА частната жалба  от „Застрахователно дружество Евроинс” АД срещу Определение №3357 от 26.05.2020 г. по гр. д. №1626/ 2020 г. на Районен съд-Бургас

ВНАСЯ в.гр.д.№ 1858 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 28.07.2020г. - на 25.08.2020 г. от 15.20 часа.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя Застрахователно дружество Евроинс” АД, наведено във въззивната жалба за назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза.

 УКАЗВА на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно споразумение или съдебна спогодба.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                       

       Членове: 1.                                           

2.