№ 330
гр. Разград, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200490 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Алмар Хаус” ЕООД –гр. Разград, против наказателно
постановление № 17-000795 от 14.06.2021 г. на Директора на дирекция "Инспекция по
труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ на
обжалващото дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. Моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.
В съдебното заседание повереника на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2021 г. около 16.40ч. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по
работни места в обект: строеж „Жилищна сграда и помещение за инвентар", находящ се в
УПИ –III- 159, кв. 32 в с. Крояч, община Лозница, област Разград, изграждан чрез наети лица
от „Алмар - Хаус" ЕООД – строител. Било установено, че на посочената дата 13.04.2021 г.
около 16:40 часа по време на проверката в контролирания обект, Х. Т. Х. осъществявал
трудова дейност, характерна за длъжността работник в строителството, за сметка и в полза
на „Алмар - Хаус" ЕООД - в момента на проверката работникът извършвал строителни
работи: полагал бетон на основи на сградата на кота 0, на нивото на терена. От проведения
разговор с Х. Т. Х. и от писмено декларираните от него обстоятелства е установено, че на
13.04.2021 г. Х. Т. Х. е нает на работа в „Алмар - Хаус" ЕООД и работи като строителен
1
работник на обект: строеж „Жилищна сграда и помещение за инвентар", находящ се в УПИ
-III-159, кв. 32 в с. Крояч, община Лозница, в условията на трудово правоотношение, с
определено дневно работно време и срещу договорено дневно трудово възнаграждение в
размер 40,00 лева, без сключен трудов и/или друг облигационен договор с работодателя
„Алмар - Хаус" ЕООД, т.е. на 13.04.2021 г., в 16:40 часа по време на проверката по работни
места, Х. Т. Х. осъществява трудова дейност, без отношенията, възникнали между
работника и работодателя „Алмар - Хаус" ЕООД по повод предоставяне на работната му
сила, да са уредени в сключен между страните писмен трудов договор преди постъпване на
Х. Т. Х. на работа. Работодателят „Алмар - Хаус" ЕООД не представил пред проверяващите
сключен трудов или друг вид писмен договор с лицето Х. Т. Х. по време на проверката на
13.04.2021 г. Вече на 10.05.2021 г. в офиса на Д ИТ в гр. Разград при проверка по документи
работодателят е представил сключен на 15.04.2021 г. с Х. Т. Х. трудов договор
№2/15.04.2021 г. за работа на лицето на длъжност „кофражист" в условията на пълно
работно време /8 часа/ и договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер 650
лева. В същия трудов договор е удостоверено срещу подпис на работника постъпването на
Х. Т. Х. на работа в „Алмар - Хаус" ЕООД на дата 16.04.2021 г. Въз основа на констатациите
от проверката, на 14.05.2021г. бил съставен АУАН № 17 – 000795 за това, че на 13.04.2021
г. Х. Т. Х. е бил допуснат от работодателя /обжалващото юридическо лице/ да работи на
обекта, без предварително с него да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Въз
основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ
на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1500 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.
Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на
показанията на актосъставителя – свидетелката М.М. /главен инспектор в ДИТ/. Същата
свидетелка в показанията си потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че
при проверката на обекта заварили там лицето Х. Т. Х. да работи като строителен работник
- заедно с други работници. Той попълнил декларация в която посочил, че работи към
дружеството „Алмар - Хаус", като посочил дневното възнаграждение, което получавал.
Съдът не приема доводите, че става дума едва ли не за грешка от страна на работника при
попълване на декларацията – очевидно работникът обективно е посочил субектът, който го е
наел и който му плаща възнаграждение за това. В крайна сметка съдът приема, че
отразените в акта и НП обстоятелства са доказани по несъмнен начин. Х. Х. действително е
работел на обекта, осъществявайки дейност, която по естеството си е трудова такава, в полза
именно на обжалващото дружество, от което е нает. Тези изводи не се променят дори да се
приемат доводите на обжалващата страна, че и друга фирма работила на обекта като
основен изпълнител на строителните работи. Несъмнено лицето Х. Х. е наето от
обжалващото дружество и е изпълнявало работа в негова полза. Налице е типичен случай на
престиране на работна сила в полза на друго лице, което изисква уреждане на отношението
като трудово и в този смисъл наличие на писмен трудов договор, какъвто не се спори, че не
е бил налице към проверката. Такъв е сключен впоследствие. Така или иначе съдът намира,
2
че вменената на обжалващото дружество фактическа обстановка се доказва по несъмнен
начин.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна, следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол
жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от
закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът
намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С
издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му
на работодател, за осъществено нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, на
основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на 13.04.2021г. Х. Х. е осъществявал трудова
дейност на обект посочен от работодателя без отношенията между страните да са уредени в
сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на работника на работа.
Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. Именно това изискване в случая е
нарушил жалбоподателя. Последният е имал качество на работодател, тъй като е наел
лицето именно за извършване на трудова функция. Тези, по характера си трудови
правоотношения, според императивната норма на чл.62, ал.1 от Кодекса следва да бъдат
уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на
горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Неизпълнението на
същото, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на
работодател. Деянието е осъществено с допускане на работника да осъществява трудова
функция, без с работника да е сключен преди постъпването му на работа писмен трудов
договор, както изисква разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ. Съдът намира, че въз основа на
установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от
страна на Х. Х. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и
реално изпълнение на трудова функция – посоченото лице е работило като строителен
работник , при това и при самата проверка. Съдът намира, че не е съществен въпрос дали
става дума за краткотрайно престиране на работна сила или за по продължително такова –
същественото е именно, че се престира работна сила в полза на друго лице, което налага
отношението да се третира като трудово и да се уреди като такова. По тези съображения
правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл.
62, ал.1 от КТ, във във връзка с чл.61, ал.1 от КТ. Вида на осъщественото нарушение
изключва приложението на разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като според втората алинея
на същия текст нарушенията на чл. 61, ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето защо и
законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от
КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на
3
1500 лв, което е в размер на законовия минимум и съдът го намира за справедливо, с оглед
обстоятелството, че тези нарушения са масови. С оглед изложеното НП се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000795 от 14.06.2021 г. на Директора
на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 във
връзка с чл.61, ал.1 от КТ на “Алмар Хаус” ЕООД –гр. Разград на основание чл. 414, ал.3 от
КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4