№ 84
гр. С.З., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000553 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 472/06.10.2022г., постановено по гр.д №
2426/2021г. на Районен съд – К., в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск от „Й.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД против А. И. И., за
сумата от 151.02 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги 08.07.2019г., за мобилен номер +359*********,
като неоснователен.
Въззивникът „Й.Б.“ ЕАД излага съображения за неправилност на
решението в обжалваната част, като е направено искане да бъде постановено
ново решение, с което претенцията на мобилния оператор да бъде уважена.
Няма искане за събиране на доказателства. Претендират се разноските по
делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата, чрез
назначения й особен представител адв. М. М., с който се взема становище, че
обжалваното решение в атакуваната му част е правилно и обосновано. Няма
искания за събиране на доказателства.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
1
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.422, вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът „Й.Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника А. И. И., че съществува
изискуемо вземане в размер на 100.44 лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
по договор за мобилни услуги от дата 08.07.2019 г. за мобилен номер
+359*********, за периода от 15.06.2019 г. до 14.10.2019 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника А. И. И., че съществува изискуемо
вземане в размер на 139.80 лв. по Договор за лизинг от дата 08.07.2019г., за
мобилно устройство NOKIA модел 2.1 Dual Blue Copper, дължими за периода
от месец 11/2019 г. до месец 06/2021 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника А. И. И., че съществува изискуемо
вземане на ищеца „Т.Б. " ЕАД, в размер на 151.02 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
08.07.2019 г. за мобилен номер +359*********. Претендира присъждането на
разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. М., в
качеството й на особен представител на ответника по делото, с който заявява,
че оспорва изцяло така предявените обективно съединени искове, както по
основание така и по размер.
Предмет на въззивно обжалване е отхвърленият установителен иск от
„Й.Б.“ ЕАД против А. И. И. за признаване за установено по отношение на А.
И. И., че съществува изискуемо вземане, в размер на 151.02 лв.,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 08.07.2019 г. за мобилен номер +359*********.
2
Видно от приложеното ч. гр. д. № №1283/2021 г. по описа на Районен
съд - К. се установява, че по подадено от “Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена
заповед № 178/26.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК срещу длъжника А. И. И., за сумите: 100.44 лева главница - дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
139.80 лева. – незаплатени лизингови вноски и 151.02. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата и 205 лева разноски по делото, от които 25 лева държавна такса и
180 лева адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от
Договор за мобилен номер +359********* от дата 08.07.2019г. и договор за
лизинг от 08.07.2019г. Заповедта за изпълнение на парично задължение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и с оглед
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя
да предяви иск относно вземането си.
По делото не е спорно, че между страните по делото са сключени
Договор за мобилни услуги от дата 08.07.2019 г., за ползване на мобилен
номер +359********* и договор за лизинг от 08.07.2019 г., съгласно който
„Т.Б.“ ЕАД /сега „Й.Б.“ ЕАД/ е предоставил на А. И. И. за временно
възмездно ползване следното устройство: мобилно устройство марка NOKIA
модел 2.1 Dual Blue Copper.
По делото не е спорно, че А. И. И. не е изпълнила задълженията си по
горепосочените договори за заплащане в договорените срокове на цената на
предоставените услуги, поради което и в съответствие с уговореното в
договорите и регламентираното в Общите условия, ищецът е прекратил
едностранно същите.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде уважен
предявеният иск по чл. 92 ЗЗД, ищецът следва да установи, че съществува
валидна уговорка за неустойка при прекратяване на договора по вина на
потребителят преди изтичане на срока му и че договорът е прекратен по реда,
предвиден в договора и закона.
В настоящия случай в договора за мобилни услуги е уговорена
неустойка, в случай на прекратяване на същите по вина на потребителя, в
3
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, а също така потребителят дължи и разликата между
стандартната цена на предоставеното устройство / в брой, без абонамент/,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия
срок на договора.
По делото не е спорно, че ответницата не е изпълнила задълженията си
по процесните договори да заплаща ежемесечно уговорените абонаментни
такси и лизингови вноски.
В процесните договори не е посочен начинът за предсрочно
прекратяване /разваляне/ на договора, поради неизпълнение на задълженията
на абоната по него, нито редът за уведомяване на абоната за упражняване на
това право от страна на мобилния оператор. Налице е препращане към
Общите условия на мобилния оператор за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 75 от Общите Условия, мобилният
оператор има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя при условията на чл. 19б "б" и чл. 19 б "в". В чл. 19б "в" от ОУ е
предвидена възможност за дружеството едностранно да прекрати
индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него
суми. В цитираната клауза на ОУ изрично е предвидено развалянето на
индивидуалния договор като възможност за доставчика-изправна страна, но
не е предвидено автоматично разваляне/прекратяване при настъпване на
определени обстоятелства. Поради това наличието на тази клауза в Общите
условия, не изключва приложението на императивната разпоредба на чл. 87,
ал. 1 от ЗЗД, съгласно която, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Това означава, че развалянето има действие, само след
получаване от длъжника на едностранното писмено изявление на кредитора
/предвид сключените между страните писмени договори по аргумент от чл.
87, ал. 1, изр. второ от ЗЗД/, че разваля облигационната връзка поради
виновно неизпълнение на задълженията по нея.
В настоящия случай по делото не са представени доказателства, че
ищецът е уведомил А. И. И. за намерението му да прекрати договорите
поради неизпълнение на задължението й да заплати месечните такси и
абонаменти. Поради това въззивният съд намира, че за ищеца не е възникнало
право да претендира процесните вземания за неустойка по чл. 11 от
договорите за мобилни услуги и следователно предявения иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 472/06.10.2022г., постановено по гр.д №
2426/2021г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5