№ 115
гр. С., 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20231800900255 по описа за 2023 година
Ищцата И. Г. А., ЕГН**********, с адрес: с. В., общ. И., обл. С., ул. „Еледжик“ №3,
чрез пълномощника й адвокат М. Д. от САК е предявила срещу З.“ АД, ЕИК., със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ №67А обективно съединени искове
с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ - за плащане на:
- сумата от 40 000,-лв. /четиридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди – изразяващи се във физически болки,
страдания и ограничения в движенията, причинена при ПТП, възникнало на 04.11.2022г. на
първокласен път I-8, в района на разклона за с. К. между л.а. марка „Фолксваген“ модел
„Поло“ с рег. №РА5151ВА и управляван от И. Г. А. и застрахован при ответника л.а. марка
„Форд“, модел „Рейнджър“ с рег. №СВ5662СК, по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с полица №BG/02/122000717166 с начална дата на покритие 09.03.2022г.
и крайна дата на покритие 08.03.2023г., ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от
11.07.2023г. – датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на присъдената
сума;
- сумата от 150,-лв. /сто и петдесет лева/, представляващи обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди – сторени разходи за лечение, следствие горното
ПТП, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 11.07.2023г. – датата, на която е
предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение до окончателното изплащане на присъдената сума.
Претендират се и сторените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар по чл.38,
1
ал.1, т.2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 04.11.2022г., около 18:40 часа при движение на
първокласен път I-8 /с двупосочно движение/, от с. В. към с. Н., в района на разклона за с.
К., обл. С., водачът на л.а. марка „Форд“, модел „Рейнджър“ с рег. №СВ5662СК, предприел
рязка и внезапна маневра завой на ляво и отнел предимството на попътно движещия се на
пътното платно в срещуположната посока от с. Н. към с. В. и с предимство л.а. марка
„Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. №РА5151ВА и управляван от ищцата И. Г. А., в
следствие на което настъпил удар между двете МПС и причинено ПТП с пострадало лице.
Твърди се, че след удара, л.а. марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. №РА5151ВА
извършил едно ротационно движение около вертикалната си ос в посока на въртене,
обратна на часовниковата стрелка на 156 градуса и се установил на мястото, на което е
описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №21/202-
1026-1146 по описа на РУ – Е..
Срещу виновния водач било образувано досъдебно производство №248/2022г.
наказателното производство, което не било приключило и към дата на завеждане на и.м. в
съда.
В и.м. се твърди, че в резултат на процесното ПТП пострадала ищцата, която
управлявала л.а. марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. №РА5151ВА с правилно поставен
обезопасителен колан.
След произшествието пострадалата И. Г. А. била откарана в УМБАЛ „Св. Анна“ АД –
гр. С. , където е била прегледана и са били обработени травмите й и била хоспитализирана за
периода от 05.11.2022г. до 07.11.2022г.
В следствие на удара при процесното ПТП ищцата И. Г. А. твърди, че получила
следните телесни увреди:
1. Контузия на главата. Мозъчно сътресение със загуба на съзнанието и без спомен за
случилото се, с ретроградна амнезия, поради което получила силно главоболие, силна болка
в шийната област и главозамайване.
Твърди, че месеци след катастрофата често изпитвала болки в главата и сутрин била с
главозамайване, каквито симптоми не е имала преди да й бъдат причинени травмите при
процесното ПТП.
Твърди, че след направената в болницата компютърна томография, при която е било
установено посоченото травматично увреждане на главата й било забранено излагането на
пряка слънчева светлина, гледане на телевизия, мобилни устройства и компютри, както и
четене за период от 1 месец;
2. Контузия на шията и меките тъкани на главата с наличие на подкожен хематом и
увреждане в областта на дясното ухо и силни болки в дясното ухо. Шията й била
обездвижена с шийна яка за срок от 30 дни;
2
3. Три фрактурни линии с прекъсване на кортикалис, без дислокация на фрагменти.
Фрактура на дясна петала, за която е било предприето консервативно лечение с поставен
гипсова имобилизация на десен крак за срок от 30 дни, който в последствие бил удължен с
още 30 дни.
Ищцата И. Г. А. твърди, че била приета в болнично заведение със силни болки в
дясна колянна става, дясна тазобедрена става и гръден кош. Болките в областта на коляното
били чести и силни. Изпитвала затруднение да седи със свито коляно и да се изкачва по
стълби и към момента.
Твърди, че травмата на десния й крак, заради която й била поставена гипсова
имобилизация за период от 60 дни, обхващаща целия й крак от глезена до бедрото, довела до
ограничения в движението на този крайник за няколко месеца. Кракът и бил оточен и
месеци след ПТП движенията й в областта на коляното били силно ограничени. Ищцата
твърди, че и било предписано да не стъпва на увредения крайник през първите три месеца, а
през първите пет месеца се придвижвала с патерици.
В исковата молба се излага още, че след болничното лечение на ищцата било
предписано домашно лечение, при спазване на първоначален постелен режим, на който била
през първите два месеца. Това наложило ищцата бъде на грижата на своите близки изцяло.
Обездвижването на десния крак и необходимостта да го държи нагоре, сериозно
затруднявали движението на ищцата и извършването на всички битови дейности, както и
възможността да се самообслужва, поради което за ежедневните си потребности се налагало
да разчита на помощта на своите близки. Допълнително изпитвала и дискомфорт и
затруднения от обездвижването на шия та й с шийната яка за един месец, изпитвала силно
главоболия и световъртеж.
Освен физическите болки и страдания, търпени от процесното ПТП, ищцата твърди,
че за нея имало и психологически последици от инцидента – била притеснена, трудно
заспивала, сънувала кошмари и се страхувала да шофира автомобил, поради което и повече
от една година след катастрофата не била шофирала.
Ищцата И. Г. А. твърди, че спомена за катастрофата бил свързан с тежки негативни
преживявания за нея, които променили ежедневието й. От енергично младо момиче, водещо
активен начин на живот, работещо, общуващо с приятелите си, спортуващо, след инцидента
се затворила в себе си, често плачела, дори без причина, била изнервена, нямала желание и
не общувала с никого, освен с близките си.
Твърди, че и към момента все още изпитва болки в областта на десния крак при
натоварване и продължително ходене, както и в областта на шията при промяна на времето.
Освен неимуществени ищцата претендира и осъждането на ответника да й заплати
понесени от нея имуществени вреди, изразяващи се в направените от нея разходи по
лечението й в общ размер на 150,-лв., от които 25,- лв. за преглед и 125,-лв. за закупуване на
шийна яка.
На следващо място в исковата молба се твърди се, че към датата на ПТП по
3
отношение на т.а. марка „Форд“, модел „Рейнджър“ с рег. №СВ5662СК е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ЗК „Л.“ АД,
с полица №BG/02/122000717166 с начална дата на покритие 09.03.2022г. и крайна дата на
покритие 08.03.2023г., поради което се ангажира и отговорността на ответника.
На 11.07.2023г. ищцата И. Г. А. предявила доброволна претенция пред застрахователя
за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени и
вреди, но и до момента от ответника не било определено или изплатено обезщетение.
Ето защо ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове срещу ответното дружество.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗК „Л.“ АД е подал писмен отговор, чрез
пълномощника юрк. И. Г., с който се оспорва предявената искова претенция за
неимуществени и имуществени вреди по основание и размер.
С отговора ответникът ЗК „Л.“ АД е поискал производството по делото да бъде
спряно, на основание чл.229, ал. 1, т.4 и т.5 ГПК, до приключване на образуваното
наказателно производство по ДП №248/2022 г. на РУ – Е., чийто резултат бил от значение за
решаването на настоящото производство.
Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило
поради действията на водача М.К. при управлението на товарен автомобил марка „Форд”,
модел „Рейнджър“, с peг. № СВ 5662 СК и твърдения в и.м. механизъм на произшествие,
както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна
на този водач.
Поддържа, че вина за настъпване на транспортния инцидент има ищцата като водач
на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло“, с peг. № РА 5151 ВА поради
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Твърди, че ищцата е управлявала превозното средство с превишена скорост,
несъобразена с пътната обстановка, характера и интензивността на движението и не е
изпълнила задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява, в нарушение на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП и независимо, че възприела от достатъчно
разстояние маневрата, изпълнявана от водача на товарен автомобил марка „Форд”, модел
„Рейнджър“, с peг. № СВ 5662 СК, продължила да се движи с несъобразена скорост и се е
поставила в невъзможност да предотврати транспортния инцидент, което поведение било
единствена причина за настъпване на процесното произшествие, нарушение и на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП.
Ответникът ЗК „Л.“ АД твърди, че предпоставките за настъпване на произшествието
са били създадени от ищцата, която е станала причина и за осъществяването му. Счита, че
произшествието е било предотвратимо за ищцата, включително чрез намаляване и спиране
преди достигане на мястото на удара, в случай на управление на превозното средство със
съобразена с пътните условия скорост, с оглед на което и твърди, че нейното поведение е в
причинно-следствена връзка с настъпване на транспортния инцидент.
4
При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване относно
настъпване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради неспазване на правилата за
движение по пътищата, като твърди, че нейното поведение е допринесло в равна степен с
поведението на водача на товарен автомобил марка „Форд”, модел „Рейнджър“, с peг. № СВ
5662 СК за реализиране на транспортния инцидент.
Отделно от горното прави възражение за съпричиняване относно настъпване на
вредоносния резултат от страна на ищцата поради липса на обезопасяване чрез поставяне на
предпазен колан.
На следващо място ответникът оспорва твърденията, че в причинно-следствена
връзка с механизма на произшествието за ищцата са настъпили посочените в исковата молба
травматични увреждания, както и твърденията за техния морфологичен характер, за
провеждане и естество на лечението, както и за неговата продължителност.
Оспорва и следните твърдения на ищцата наведени в исковата молба: че вследствие
на пътнотранспортното произшествие и към момента е затруднен нормалният начин на
живот на ищцата поради травмата, настъпила при инцидента; че ищцата е била зависима от
своите близки и не е могла да се обслужва самостоятелно, като се е нуждаела от чужда
помощ; че ищцата е била на постелен режим, с ограничени движения на долен десен
крайник, трудно подвижна, не е могла да ходи самостоятелно, като се е придвижвала с
патерици; че към момента при ищцата има промяна в походката и функциите на долния
крайник; че ищцата е търпяла и продължава да изпитва болки; че възстановителният период
от травмите, настъпили за ищцата от процесния инцидент не е завършил, поради липсата на
данни по делото за продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило лечение,
включително и към момента. Въз основа на представената медицинска документация, прави
извод, че следва да е настъпило пълно възстановяване за ищцата. Сочи, че липсват данни за
настъпили усложнения и за проведено лечение.
Ответникът ЗК „Л.“ АД оспорва и твърдението за настъпили психологически и
емоционални последици от инцидента, поради липсата на данни в първичната медицинска
документация за търпени такива от ищцата, както и за проведено лечение - медицински
документи от прегледи и изследвания, констатиращи настъпването на психологически
изменения или такива съдържащи данни за психологически травми, съответно кога са се
проявили и за какъв период, както и за провеждане на лечение на такива състояния.
С отговора се оспорва размера на предявената искова претенция за неимуществени
вреди като неоснователна поради недължимост на обезвреда и се прави възражение за
прекомерност, като заявена в противоречие и несъобразена с практиката на съдилищата при
компенсиране на вреди при аналогични случаи.
Оспорва предявената искова претенция за имуществени вреди по основание.
Поддържа релевираните в отговора на претенцията за неимуществени вреди
възражения. Оспорва твърдението, че за ищцата са възникнали имуществени вреди,
представляващи описаните в исковата молба разходи за лечение и възлизащи на
5
претендираната сума, както и необходимостта от извършване на разхода.
Оспорва предявения размер на исковата претенция за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди като недължим и завишен.
Оспорва се изцяло претенцията за присъждане на законна лихва, като неоснователна,
по съображенията за неоснователност на главния иск.
При условията на евентуалност, твърди, че застрахователят дължи обезщетение за
забава с изтичането на три месеца, считано от датата на предявяване на претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение и представянето на всички доказателства - арг.
от чл. 497, ал. 2 вр. чл. 496 от КЗ или с изтичането на 15 работни дни, считано от датата на
предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение и представянето
на всички доказателства - арг. от чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове изцяло като неоснователни и недоказани.
Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата И. Г. А. е подала допълнителна искова молба,
с която поддържа първоначалната. Оспорва всички наведени в отговора на исковата молба
възражения и твърдения на ответника.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника ЗК
„Л.“ АД, с който поддържа изцяло първоначалния и всички направени с него възражения,
оспорвания и доказателствени искания.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото се прие заключение на съдебна автотехническа експертиза. От
заключението се установява, че на 04.11.2022г., към 18,30 часа, тъмната част на
денонощието, при сухо асфалтово покритие, нормална видимост, по първокласен път I-8 от
републиканската пътна мрежа, в посока от село Н., община Е., към с. В., със скорост 73
км/час, се е движил лек автомобил „Фолксваген Поло”, с регистрационен номер РА 5151 ВА,
управляван от ищцата И. Г. А..
Платното за движение в този район е било с асфалтово покритие, предназначено за
двупосочно движение, с обща широчина 7,5 метра, без наличие на разделителна линия.
Придвижвайки се по гореописания начин, лек автомобил „Фолксваген Поло”
достигнал до нерегулирано кръстовище, образувано между ПП I-8 и намиращ се в дясно на
автомобила път, водещ към с. К., община Е..
Към този момент, също по ПП I-8, но в обратна посока – от с. В., към с.Н. се е движил
товарен автомобил „Форд Рейнджър” с регистрационен номер СВ5662СК, със скорост около
27 км/час, който е предприел маневра за завой наляво, при което е навлязъл в динамичния
коридор на движение на лек автомобил „Фолксваген Поло”, при което се e получил удар
между предна дясна част на лекия автомобил и дясната странична част на товарният
автомобил. Ударът за лек автомобил „Фолксваген Поло” е челен ексцентричен, а за
6
товарния автомобил е страничен кос и предвид по-голямата маса на товарния автомобил,
същият е продължил в посока напред и леко вляво, по отношение първоначалната си посока
и се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие, а
лекият автомобил, при удара се е преплъзнал по дясната странична част на товарния
автомобил, следствие на което е започнал едно ротационно движение около вертикалната си
ос с посока по въртенето на часовниковата стрелка и след като се е завъртял на около 150⁰ ,
по отношение първоначалната си посока, се е установил в мястото, в което е описан в
протокола за оглед на местопроизшествие.
Причината за възникване на ПТП от техническа гледна точка следва да се търси в
действията на водача на товарен автомобил „Форд Рейнджър” с регистрационен номер СВ
5662 СК, неизвестен към момента на настъпване на ПТП, който при извършване на маневра
за ляв завой за навлизане в друг път, не е пропуснал да премине насрещно движещото се
пътно превозно средство – „Фолксваген Поло” с регистрационен номер РА 5151 ВА.
По делото се прие заключението на съдебно-медицинска експертиза, видно от
заключението на която пострадалата И. Г. А. при процесното ПТП е получила следните
увреждания:
Многофрагментно счупване на дясната колянна капачка/патела/.
Контузия на главата с наличие на подкожен хематом в областта зад дясното ухо.
Частично разкъсване на връзките между трети и четвърти шийни прешлени/по данни
на КТ изследването/.
Констатираните травматични увреждания отговарят да са причинени при и по
механизма на процесното пътнотранспортно произшествие.
По повод причинените травматични увреждания пострадалата е била хоспитализирана
като за периода от 05-07.11.2022г. е проведено консервативно лечение.
По повод фрактурата на дясната колянна капачка е наложена гипсова имобилизация.
Травмите на коляното са силно болезнени, като в рамките на възстановителния период
същите са налице с постепенно намаляващ интензитет.
С оглед функцията на поразената кост и е възможно във времето да се наблюдават
остатъчни прояви на болезненост и затруднения в движенията на ставата, при физическо
натоварване на крайника и промяна на времето.
По отношение на шийната травма болезнеността и ограничението в движенията на
врата са отзвучали в рамките на около 25-30 дни.
Мекотъканното увреждане на главата е отзвучало в рамките на около 10- 15 дни с
намаляващ интензитет на болката, която е била силна в първите три четири дни.
Счупването на колянната капачка е довело до трайно затруднение на движението на
десния долен крайник за срок от около 3-3,5месеца. Към момента при прегледа не са
установени качествени или количествени промени в походката.
Пострадалата съобщава за болки при натоварване на крайника и промяна на времето.
Констатираната травма на шията изисква имобилизация на същата за около 25-30 дни,
която се постига с носенето на шийна яка, така че закупуването й е било наложително.
7
Ако е заплатен медицински преглед, то плащането е станало съгласно регламент и е
било необходимо.
След пътнотранспортното произшествие общото обективно състояние на пострадалата
оценено при проведения клиничен преглед при постъпването в лечебното заведение е било
леко увредено общо състояние.
Налице са оплаквания от увредените анатомични области изброени по- горе.
По повод фрактурата на пателата срокът на възстановяване е около 3-3,5 месеца.
За шийната травма този срок е около 25-30 дни.
Няма данни по делото за забавяне на възстановителните процеси, като е налице
възстановяване на пострадалата.
С оглед механизма на пътнотранспортното произшествие, пораженията по автомобила
на пострадалата и вида и характера на причинените травматични увреждания, както и
тяхната анатомична локализация експертизата счита, че пострадалата е била с поставен
обезопасителен колан по време на произшествието.
Констатираните травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи
предмети като травмата на коляното е получена в резултат на удар в детайли от сектора пред
седалката на автомобила-долната част на таблото или други такива, деформирани при удара,
а травмата на шията и главата зад дясното ухо е в резултат на удар в облегалката за глава на
седалката на водача.
При пострадалата не са отразени в медицинската документация наличие на контактни
увреждания в областта на ляво рамо, гръден кош, корем и хълбочните кости, които биха се
получили от действието на поставения триточков обезопасителен колан в момента на удара,
което не означава, че такъв не е бил поставен.
При пострадалата са налице ограничени по локализация и тежест травматични
увреждания, които съобразно механизма на получаването им и от контакт с кои части на
автомобилното купе са получени, както и предвид пораженията по предната част на
автомобила и съобразно механизма на пътнотранспортното произшествие, сочат, че
пострадалата е била с поставен обезопасителен колан в момента на удара.
По делото се разпита свидетелката А.М.М. - Г.. Майка на ищцата И. Г. А..
„След всички видове изследвания се оказа комоцио, сътресение, увреждане на шия,
счупване на капачка на десен крак, охлузвания, набиване на гръден кош, болки в лактите,
затруднено хранене. Вечерта, когато се е случила катастрофата, си бях вкъщи. Свидетелка от
с. В. ми се обади по телефона и ме помоли да седна. Седнах и ми каза „како, ще ти кажа
нещо“. Отговорих „кажи, како“ и ми каза, че И. е катастрофирала. В същото време колеги на
мъжът ми са били там, които са извадили главата й от колата. Аз не съм го видяла това нещо.
Те са му се обадили на него. Дойде, взе ме и отидохме натам. Имаше много коли, тичайки
между колите само чувах „къде е мама?“. Когато стигнах до нея тя седеше до една кола с
отворен капак, а нейната кола беше на средата на шосето и още димеше. Тогава тя ми се
8
оплака, че има болки в главата, въобще навсякъде. Когато отидох там вече имаше линейка,
но нямам идея кой се е обадил и ми беше неудобно да попитам. Качиха я в линейката и я
закараха директно в Окръжна болница „Св. Анна“. Когато я приеха в спешното й включиха
болкоуспокояващи и се направи скенер на главата, снимки на бял дроб, на гръден кош, на
коляно, ехографии и всички изследвания, които са необходими при постъпване по спешност.
Дъщеря ми остана 3 дни в болницата, след което я прибрахме вкъщи, като вкъщи
продължихме с болкоуспокояващи. Когато я прибрахме вкъщи тя беше с шина на врата,
изписаха я с гипс на целия крак. Два месеца беше почти напълно неподвижна. За всяко едно
нещо се налагаше да я носим на ръце и то предимно приятелят й, защото аз нямам тази
възможност. Всички нужди, от които имаше нужда се случваха в една стая и то когато
приятелят й си е вкъщи, за да я носи на ръце до първия етаж, защото тя живее на втория
етаж. Аз живея в друга къща. Гипса го отстраниха около два месеца след това нещо, като
междувременно за облекчение й купихме шина. След възстановителния период, викахме
рехабилитатор вкъщи, с който работиха около месец. Доста дълго време беше с патерици и
на болкоуспокояващи. Зимата не можеше да излиза навън, защото е студено.
Рехабилитаторът идваше вкъщи горе долу пред ден или два, зависи кога имаше свободен
час. Доста дълго ходеше с шина на врата, към момента продължава да се оплаква от
главоболие и главозамайване, каквито преди това не е имала. Преди инцидента дъщеря ми
работеше в хранителен магазин като продавач - консултант. Отсъстваше от работа около 7-8
месеца, като се върна беше с уговорката да работи на облекчен режим, без нощни смени,
колко се може по-дълго да е на каса, за да ходи и да не натоварва крака, защото й беше доста
трудно да не стъпва на него. Не е ходила на санаториум пред възстановителния период, но й
остана белег на коляното, заради който до ден днешен не желае на обува къси панталони,
защото я е срам. Питахме да се направи пластична хирургия, но ни казаха, че няма какво да
се направи, за да се заличи напълно този белег. Докато я раздвижвахме вкъщи беше много
трудно. В порядъка на два месеца тя беше на легло. За нея беше страшен ужас, когато е в
менструация да я сменям и преобувам. Не искаше никой да влиза при нея. С приятели рядко
контактуваше, защото я беше срам да я виждат в това състояние. Тя си беше един вид бебе.
Избягва срещи с приятели и социални контакти, отказва да кара каквато и да е кола, когато
се кара малко по-бързо с кола я е страх. Въобще не е това, което беше тя. Когато се повиши
тон започва да вика, изнервена, изплашена. Драстично отслабна. В началото отказваше да се
храни. Предимно й пасирахме храна, защото иначе й беше трудно.
Към момента се оплаква периодично от главоболие, главозамайване, когато седи
права се оплаква от болки в крака, включително при смяна на времето. Тя сама не можеше да
стане. Вдигахме я, за да седи известно време на леглото. Това беше минимум два месеца
след инцидента. Горе долу 6 месеца тя си ходеше с патериците. Беше я страх да стъпи
изцяло.
Дъщеря ми не шофира към момента.“
Страните не спорят по факта на наличие на задължителна застраховка „гражданска
отговорност” при ответника З.” АД за товарен автомобил марка „Форд”, модел „Рейнджър“,
9
с peг. № СВ 5662 СК, към датата на настъпване на ПТП 04.11.2022 г.
Ищцата И. Г. А. е предявила застрахователна претенция на 11.07.2023г.
С писмо от 14.07.2023г. застрахователят ЗК „Л.“ АД е поискал доказателства по
застрахователната претенция на ищцата
С молба от 03.10.2023г. ищцата И. Г. А. е представила на ответника ЗК „Л.“ АД
писмени доказателства.
Видно от Решение №17 от 26.01.2024г. по АНД №425/2023г. на РС гр.Е. е признат за
виновен М.К., гражданин на Република Турция за това, че на 04.11.2022 г. около 18.30 часа
на Републикански път 1-8 в района на км 101+990 при управление на моторно превозно
сродство - товарен автомобил марка „Форд“, модел „Рейнджър“, с peг. № СВ5662СК с
посока на движение от с. В., общ. И., обл. С. към с. Н., общ. Е., обл. С. нарушил правилата
за движение, визирани в чл. 37, ад. I от ЗДвП (чл. 37, ал. 1 При завиване наляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото нсрелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насред движещите се пътни превозни средства, като при завиване наляво по Републикански
път 1-8 за навлизане в общински път, водещ към с. К., общ. Е. като водач на завиващо
нерелсово пътно превозно средство горепосочения товарен автомобил не пропуснал
насрещно движещият се по Републикански път 1-8 лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Поло“ с per. №РА5151ВА, управляван от И. Г. А.. и навлязъл в лентата за насрещно
движение, в резултат на което настъпил удар между челната част на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“ с per. №РА5151ВА и дясната странична част на товарен
автомобил марка „Форд“, модел „Рейнджър“. с per. № СВ5662СК, като по непредпазливост
причинил на И. Г. А. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се
в счупване на дясната колянна капачка (патела), което травматично увреждане с довело до
трайно затруднение на движението на десния долен крайник - престъпление по чл. чл. 343,
ал. 1,6. „б“ вр чл. 342, ал, 1 НК като на основание чл. 78а НК и е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
По делото се представиха фискален бон на стойност 125 лв. за закупуване на шина за
коляно и 25 лв. за преглед по фактура от 08.12.2022г. с фискален бон.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.
Пострадалата И. Г. А. е предявила пряко срещу застрахователя осъдителни искове за
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Правното основание на иска е чл.432
ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.429 КЗ.
Видно от влязлата в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд, съгласно
чл.300 ГПК относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца
се, както и от приетата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 04.11.2022г.
към 18,30 часа, тъмната част на денонощието, при сухо асфалтово покритие, нормална
видимост, по първокласен път I-8 от републиканската пътна мрежа, в посока от село Н.,
10
община Е., към с. В., със скорост 73 км/час, се е движил лек автомобил „Фолксваген Поло”,
с регистрационен номер РА 5151 ВА, управляван от ищцата И. Г. А., като приближил
нерегулирано кръстовище, образувано между ПП I-8 и намиращ се в дясно на автомобила
път, водещ към с. К., община Е.. В обратна посока – от с. В., към с.Н. се е движил товарен
автомобил „Форд Рейнджър” с регистрационен номер СВ5662СК, със скорост около 27
км/час, който е предприел маневра за завой наляво, при което е навлязъл в динамичния
коридор на движение на лек автомобил „Фолксваген Поло”, при което се e получил удар
между предна дясна част на лекия автомобил и дясната странична част на товарният
автомобил.
Причината за възникване на ПТП от следва да се търси в действията на водача на
товарен автомобил „Форд Рейнджър” с регистрационен номер СВ 5662 СК, управляван от
М.К., който при извършване на маневра за ляв завой за навлизане в друг път, не е пропуснал
да премине насрещно движещото се пътно превозно средство – „Фолксваген Поло” с
регистрационен номер РА 5151 ВА.
Водачът М.К. на т.а. марка „Форд“, модел „Рейнджър“ с рег. №СВ5662СК е нарушил
Чл. 37. (1) ЗДвП „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства.“
По този начин съдът приема за доказано извършването на деянието от страна на
М.К. на т.а. марка „Форд“, модел „Рейнджър“ с рег. №СВ5662СК, неговата
противоправност, вината на водача М.К. за настъпилото ПТП и настъпването на
вредоносния резултат-уврежданията на ищцата И. Г. А.. Страните не спорят по наличието на
задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника ЗК „Л.“ АД на водача
М.К. на т.а. марка „Форд“, модел „Рейнджър“ с рег. №СВ5662СК към момента на
настъпване на ПТП.
По отношение на възражението на ответника ЗК „Л.“ АД за съпричиняване, съдът
намира същото за недоказано. По делото не се доказа, че пострадалата И. Г. А. е била без
поставен предпазен колан,, като съгласно заключението на СМЕ, най-вероятно е била с
поставен предпазен колан изводимо от вида на уврежданията й.
С това съдът приема, че е доказано, че И. Г. А. е претърпяла интензивни болки и
страдания от ПТП като е получила следните травматични увреждания:
Многофрагментно счупване на дясната колянна капачка/патела/.
Контузия на главата с наличие на подкожен хематом в областта зад дясното ухо.
Частично разкъсване на връзките между трети и четвърти шийни прешлени/по данни
на КТ изследването/.
Констатираните травматични увреждания отговарят да са причинени при и по
механизма на процесното пътнотранспортно произшествие.
По повод причинените травматични увреждания пострадалата е била хоспитализирана
11
като за периода от 05-07.11.2022г. е проведено консервативно лечение.
По повод фрактурата на дясната колянна капачка е наложена гипсова имобилизация.
Травмите на коляното са силно болезнени, като в рамките на възстановителния период
същите са налице с постепенно намаляващ интензитет.
С оглед функцията на поразената кост и е възможно във времето да се наблюдават
остатъчни прояви на болезненост и затруднения в движенията на ставата, при физическо
натоварване на крайника и промяна на времето.
По отношение на шийната травма болезнеността и ограничението в движенията на
врата са отзвучали в рамките на около 25-30 дни.
Мекотъканното увреждане на главата е отзвучало в рамките на около 10- 15 дни с
намаляващ интензитет на болката, която е била силна в първите три четири дни.
Счупването на колянната капачка е довело до трайно затруднение на движението на
десния долен крайник за срок от около 3-3,5месеца. Към момента при прегледа не са
установени качествени или количествени промени в походката.
Пострадалата съобщава за болки при натоварване на крайника и промяна на времето.
Констатираната травма на шията изисква имобилизация на същата за около 25-30 дни,
която се постига с носенето на шийна яка, така че закупуването й е било наложително.
Ако е заплатен медицински преглед, то плащането е станало съгласно регламент и е
било необходимо.
След пътнотранспортното произшествие общото обективно състояние на пострадалата
оценено при проведения клиничен преглед при постъпването в лечебното заведение е било
леко увредено общо състояние.
По повод фрактурата на пателата срокът на възстановяване е около 3-3,5 месеца.
За шийната травма този срок е около 25-30 дни.
Няма данни по делото за забавяне на възстановителните процеси, като е налице
възстановяване на пострадалата.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта. Пострадалата И. Г. А. е на 21 г. към
момента на настъпване на ПТП като е налице възстановяване на пострадалата. Пострадалата
е изпитала силни болки особено на травмата на коляното, като срокът за възстановяване е
около 3-3,5 месеца видно от СМЕ и показанията на свидетелката А.М.М.-Г., майка на
пострадалата. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на
сумата от 35 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до
пълния предявен размер е неоснователен.
По отношение на обезщетението за забава върху главницата, съгласно чл.429 ал.3 КЗ
следва да се присъди от 11.07.2023г. от датата на предявяване на застрахователната
претенция.
Основателен е иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
150,-лв. (125лв. за закупуване на шина за коляно и 25 лв. за преглед), които са доказани в
предявения размер и са извършени за правилното лечение на ищцата.
12
По отношение на обезщетението за забава върху главницата, съгласно чл.429 ал.3 КЗ
следва да се присъди от 11.07.2023г. от датата на предявяване на застрахователната
претенция.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ответникът
З.” АД следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв. М. Д. разноски по
делото в размер на 3368,75лв. чл.7 ал.2 т.4 Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, по иска за неимуществени вреди съобразно на уважената част от иска и
400,-лв. по иска за имуществени вреди, чл.7 ал.2 т.1 или общо 3768,75лв.
На основание чл.78 ал.3 ал.8 ГПК ответникът ЗК „Л.“ АД има право на разноските
съответно на отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски 600лв. за
САТЕ и СМЕ и юрисконсултско възнаграждение 540,-лв. Съобразно с отхвърлената част от
исковете му се дължи 142,50лв.
Съгласно чл.71 ГПК, чл.78 ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, на СОС следва да се присъди дължимата държавна такса в
размер на 1406,-лв. (4% върху 35150,-лв.), както и направените разноски в размер на 600,-лв.
СМЕ и САТЕ или общо 2006,-лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.429 ал.3 КЗ, З.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско
шосе" №67А, да заплати на И. Г. А., ЕГН**********, с постоянен адрес: с. В., общ. И., обл.
С., ул. „Еледжик“ №3, по банкова сметка IBAN BG43 UNCR 7000 1598 0304 52 сумата
35 000,-лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от И.
Г. А. неимуществени вреди, болки и страдания, причинени при ПТП, настъпило на
04.11.2022г. на първокласен път I-8, в района на разклона за с. К., причинени от застрахован
при ответника ЗК „Л.“ АД водач М.К. на т.а. марка „Форд“, модел „Рейнджър“ с рег.
№СВ5662СК, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с полица
№BG/02/122000717166, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 11.07.2023г. до
окончателното изплащане на присъдената сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния
предявен размер от 40000,-лв.
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.429 ал.3 КЗ, З.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско
шосе" №67А, да заплати на И. Г. А., ЕГН**********, с постоянен адрес: с. В., общ. И., обл.
С., ул. „Еледжик“ №3, по банкова сметка IBAN BG43 UNCR 7000 1598 0304 52 сумата 150,-
лв. /сто и петдесет лева/, представляващи обезщетение за претърпени от И. Г. А.
имуществени вреди, разходи за лечение, вследствие на ПТП, настъпило на 04.11.2022г. и
причинени от застрахован при ответника ЗК „Л.“ АД водач М.К. на т.а. марка „Форд“, модел
„Рейнджър“ с рег. №СВ5662СК, по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с полица №BG/02/122000717166, ведно с лихвата за забава върху сумата,
считано от 11.07.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА З.” АД, ЕИК . и седалище и
13
адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А, да заплати на адв. М. И. Д.
гр.С. бул. „Г.М.Д.“ №57 оф.215 сумата от 3768,75лв. (три хиляди седемстотин шестдесет и
осем лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи разноски по делото, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, И. Г. А., ЕГН**********, с постоянен
адрес: с. В., общ. И., обл. С., ул. „Еледжик“ №3 да заплати на З.” АД, ЕИК . и седалище и
адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А сумата 142,50лв. (сто
четиридесет и два лева и петдесет стотинки), деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК З.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на
управление: гр.С. бул."Симеоновско шосе" №67А, да заплати на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД гр.С. бул. „Витоша“ №2 сумата 2006,-лв. (две хиляди и шест лева), представляващи
държавна такса и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14