Определение по дело №758/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 1 от 03.01.2024г. по ч н д № 758/2023г.
по описа на Окръжен съд –Сливен.
Производството е по чл. 65, ал.3, вр. ал.1 НПК, образувано по искане,
предявено адв. В.В. от АК - Бургас, в качеството й на защитник на
обвиняемия Я.Н.А., ЕГН: **********, за изменение на взетата спрямо
последния мярка за неотклонение задържане под стража в по-лека.
Това искане обвиняемият и неговата защита обосновават, с липса на
кумулативно предвидените от закона предпоставки за продължаване на
мярката за неотклонение „Задържане под стража“, която според защитата не
съответства на наличните данни за извършено от обвиняемия А.
престъпление и за ангажиране на наказателната отговорност. Претендира се,
че липсва обосновано предположение за извършено престъпление от негова
страна, както и данни, обосноваващи предположение, че той може да
извърши престъпление или да се укрие. В жалбата се сочи, че тежестта на
обвинението само по себе си не е достатъчно да обоснове продължителното
задържане, което в случая е 5 месеца и с изтичането на този срок опасността
от извършване на престъпление не е толкова висока, каквато е била при
първоначалното произнасяне на съда. На следващо място се сочи чистото
съдебно минало на обвиняемия, липсата на криминални и други
противообществени прояви, както и липсата на опасност той да повлияе на
разследването с оглед етапа, на който се намира. Според защитата не
съществува реална опасност обвиняемият да се укрие, доколкото той е с
установена самоличност, има постоянен адрес в гр.Бургас, трудово ангажиран
е и липсват данни по делото той да има връзка с друга държава, в която той да
се укрие. Обвиняемият и неговият защитник желаят мярката за неотклонение
да бъде изменена в Парична гаранция.
В съдебно заседание се явява адв. З. А. от АК Бургас,
преупълномощен от адв. В.В. – упълномощен защитник на обвиняемия.
Защитата и обвиняемия поддържат молбата, като заявяват, че действията по
разследването с този обвиняем са приключили. Същият е задържан вече 7
месеца и предвид на изминалото време в следствения арест е отпаднала
опасността той да извърши друго престъпление, както и да се укрие.
Представителят на ОП-Сливен счита искането за неоснователно и
моли молбата да се остави без уважение. Поддържа, че задържането е
законно, обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил деянието,
не е оборено и се подкрепя от събраните доказателства, и продължава да е
налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, счита, че
задържането не надхвърля разумните срокове. Заявява, че предстои
извършването на други следствени действия по разследването с този
обвиняем и е необходимо той да е на разположение на разследващите органи.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с
материалите по приложеното следствено дело № 25/2023г. по описа на НСлС-
С., вх. № 448 / 2023г. на ОП – Сливен, установи следното:
Я.Н.А. е привлечен на 26.03.2023г. в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.354в, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК – за това, че от
неустановена дата и месец през 2022г. до 26.03.2023г. в недвижим имот с
идентификатор ***, находящ се в землището на с.Б., общ.Н.З., в съучастие
със С.И.П. от гр. В., М.К.М. от гр. В., В.С.С. от гр. Б., П.К.П. от гр. С., К.Д.Д.
от гр.В. и Д.Р.Д. от гр. В., като съизвършител, засял и отглеждали растения от
рода на конопа - около 2 500 броя растения канабис (марихуана), в нарушение
1

на установените правила в чл.27, ал.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Привлечен е в качеството
на обвиняем и за престъпление по чл.354а, ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК –
затова, че на 26.03.2023г. в недвижим имот с идентификатор ***, находящ се
в землището на с.Б., общ.Н.З., в съучастие със С.И.П. от гр. В., М.К.М. от гр.
В., В.С.С. от гр. Б., П.К.П. от гр. С., К.Д.Д. от гр.В. и Д.Р.Д. от гр. В., като
съизвършители, без надлежно разрешително по ЗКНВП държал
високорискови наркотични вещества в особено големи размери - общо около
40 кг. канабис (марихуана), на стойност 240 000 лв.
По делото за същите обвинения са привлечени и останалите обвиняеми,
като обвинението срещу обвиняемия Я.Н.А. не е предявено и той е обявен за
общодържавно издирване.
За престъплението по чл.354в, ал. 1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от 2 до 5 години и глоба от 5 000 до 10 000 лева, а за
престъплението по чл.354а, ал.1 от НК - лишаване от свобода от 2 до 8 години
и глоба от 5 000 до 20 000 лева, т.е. това престъпление е „тежко” по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК.
С постановление от 26.03.2024г. на наблюдаващия прокурор е
постановено задържането на обв. Я.Н.А. от момента на откриването му до
довеждането му пред Окръжен съд-Сливен за участие в съдебното
производство по вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С Телеграма № 8322/28.03.2023г. обв. А. е бил обявен за
общодържавно издирване. На 28.06.20023г. обв. Я.Н.А. е бил задържан в
сектор „Издирване“ при ОД на МВПР-Бургас и с постановление от
29.06.2023г. му е било предявено посоченото по горе обвинение.
Спрямо жалбоподателя- обв. А. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ с определение от 241/29.06.2023 г. по ЧНД №
349/2023 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, потвърдено с определение №
136/06.07.2023 г. по ВЧНД № 137/2023 г. по описа Апелативен съд – Бургас.
Взетата мярка за неотклонение обвиняемия и неговия защитник са
обжалвали по реда на чл. 65 ал.1 от НПК. С определение № 420 от 06.10.23г.
по чнд. №565/23г. на Окръжен съд-Сливен, потвърдено с Определение №223
от 13.10.2023г. по ВЧНД № 221/23г. на Апелативен съд-Бургас мярката за
неотклонение на обв. Я.Н.А. е била потвърдена.
Мерките за неотклонение по същността си не са санкция за определено
неправомерно поведение на участващите в процеса граждани. Те нямат
репресивен характер, а представляват мерки, осигуряващи необходимите
процесуални условия в рамките на наказателния процес, без които не могат да
се осъществят задачите на органите на досъдебното производство и на съда.
За да се изключи превръщането на мерките за процесуална принуда в
незаконосъобразно посегателство върху неприкосновеността на гражданите,
те следва да се използват само в предвидените от закона случаи и при
предвидените условия за това, които следва да бъдат ясно определени и
индивидуализирани съобразно особеностите на конкретните обстоятелства.
В този смисъл е и задачата на производството по чл.65 от НПК, която е
насочено към цялостна проверка на законността на задържането на
обвиняемия. Тази преценка се извършва към определен конкретен момент от
развитието на наказателното производство, който всякога е различен от
момента на предходното произнасяне. Изводите на съда при последващото
2

произнасяне не са безусловно обвързани от изразените от предходни съдебни
състави становища, тъй като по същество новото производство не е проверка
на правилността на предходни съдебни актове, а е проверка на законността на
изпълняваната по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение. Всяко
производство, образувано по реда на чл.65 ал.1 от НПК, е ново,
самостоятелно, като задължение на решаващия орган е да се произнесе по
основателността, респ. неоснователността, на всички наведени от молителя
съображения и възражения. Съдебните актове по чл. 64 и чл. 65 от НПК, не
създават "присъдено нещо" по изследваните в тях въпроси (ТР № 1 от
25.06.2002 г. на ВКС по н. д. № 1/2002 г., т. 2).
Без конкретен обстоятелствен анализ на предпоставките за задържане
на обвиняемия, механичното позоваване на липсата на изменение на
релевантните обстоятелства по същество би означавало автоматически да се
признае сила на "присъдено нещо" и фактическа и правна окончателност на
решението по предходните съдебни актове във връзка със задържането на
подсъдимите под стража, което положение на практика обезсмисля и води до
недопустимост на произнасянето на следващите съдебни състави. При
постановяване на съдебните актове чл. 65 от НПК в досъдебната фаза на
процеса съответните съдебни състави не действат в условията на "обвързана
администрация" и са свободни самостоятелно и независимо да се произнасят
по фактите и по правото по собствено вътрешно убеждение, основано на
закона и на доказателствата по делото.
Анализът на предпоставките за задържане в конкретния случай на
обвиняемия Я.Н.А. сочи, че предположението, че е извършил
престъпленията, за които е привлечен, обосновало първоначалното вземане на
мярката за неотклонение задържане под стража, продължава да е налице.
Събраните до настоящия момент доказателства не оборват това
предположение. Разследването по досъдебното производство е в напреднал
стадий и в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно
доказателствени материали в подкрепа на тезата, че е налице обосновано
подозрение обвиняемият А. да е извършил престъпленията, за които му е
повдигнато обвинение. Вероятното му участие в деянията се установява от
показанията на свидетелите И./т.5,л.17/, от които е видно, че обв. А. е наел
чрез нея имота в землището на с .Б. общ. Н.З., където е установено
местопрестъплението, от показанията на свид. Г.Д.Т./ л.2 от самостоятелна
папка след т.15/, от които е видно, че обв. А. е договарял с него материалите
за извършваното строителство на местопрестъплението, от показанията на
свид. В.Г.Д. /т.2, л.78/ която обяснява как са пътували с обвиняемия А. до
местопрестъплението и неговото участие в извършвания ремонт. Категорични
данни се съдържат в заключението на ДНК експертизата в т.6 /л.145 от син
класьор/, където категорично е установен ДНК профил върху дясна синя
ръкавица иззета от местопрестъплението и запечатана в плик със стикер №Г
3598/обектPG-/ 153-11/23 от ДНК експертизата/, както и в т. 9 от същата
експертиза, в което е видно, че негов ДНК профил и на другия обвиняем
М.М. е открито върху редица веществени доказателства иззети от
местопроизшествието. Макар и да не е дала категоричен отговор
заключението на извършената съдебно почеркова експертиза/л.91 от класьор/,
касаеща обект №15-Г5390/т.14.1 от заключението/ е посочено, че при
ръкописния текст положен върху лицевата страна на изрезка от картон иззет с
протокол за претърсване и изземана от местопрестъплението/м. “К.“ в
3

землището на с. Б., общ. Н.З./ изписан изцяло от цифрови знаци, е налице
съвпадение при цифрите “0“, „6“, „7“, „8“ със сравнителния материал на обв.
А..
В тази връзка, настоящият състав приема, че от тях може да се извлече
достатъчно информация, която да убеди един обективен наблюдател, че е
налице обосновано подозрение срещу Я. А. за извършване на престъпленията,
за които му е повдигнато обвинение.
Относно следващата предпоставка изискуема от Закона при преценка
обосноваността на ограничителната мярка – "Задържане под стража", съдът
приема, че наличието на реалната опасност обвиняемият да се укрие или
извърши друго престъпление не е със същия интензитет какъвто е имало при
първоначалното определяне на мярката за неотклонение.
В тази връзка според съда данните по делото до настоящия момент сочат,
че са настъпили и обстоятелства, които обосноват промяна в извода за
наличието на реална опасност той да се укрие или извърши друго
престъпление.
Опасността от извършване на престъпление следва да бъде конкретна и
реална и да се основава на събраните по делото доказателства и данни за
личността на обвиняемия. Сами по себе си тежестта на престъпленията,
предмет на обвинението срещу А. и факта, че обв. А. не е бил намерен на
установените адреси и по тази причина е бил обявен е за общодържавно
издирване с Телеграма № 8322/28.03.2023г. и едва три месеца след това е
задържан не обосновават наличието на реална опасност от укриване или
престъпна проява от него.
От материалите по досъдебното производство се установява, че
обвиняемият е неосъждан и това обстоятелство, наред с липсата на
отрицателни личностни характеристики на обвиняемия следва да се вземе
предвид в негова полза, а именно че степента на обществена опасност на
дееца е ниска. По отношение на наличието на риск от извършване на
престъпление от страна на обвиняемия, следва да се отчете факта, че
обвиняемият е собственик и управител на „З.З.“ ЕООД Бургас и осъществява
търговска дейност, което предполага получаване на доходи от това
дружество. Обвиняемият има постоянен адрес и адрес на който живее. Това
обстоятелство подкрепя тезата на защитата за липса на реалната опасност той
да се укрие. В допълнение към горното следва да се отбележи, че към
настоящия момент делото е попълнено с доказателствена маса относно
повдигнатите обвинения, като са разпитани всички свидетели, изготвени са
назначените експертизи, поради което се изключва опасността от това той да
повлияе върху хода на разследването.
По гореизложените съображения искането за изменение на взетата
спрямо обвиняемия Я.Н.А. мярка за неотклонение задържане под стража в
по-лека беше уважено като основателно.
Съдът приема, че са налице условията по чл. 65 във връзка с чл. 63 от
НПК за изменение на взетата мярка за неотклонение "Задържане под стража"
в друга по-лека. Според настоящия състав свободното предвижване на
обвиняемия в ежедневието няма да създаде опасност за обществените
интереси. Предвид вида и характера на деянията, за които е повдигнато
обвинение, както и с оглед данните за обвиняемия - трудова ангажираност,
липса на осъждания и криминална регистрация, липса на лоши
4

характеристични данни, наличие на постоянен адрес, настоящият съдебен
състав приема, че следва да бъде определена мярка за неотклонение
"ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ" в размер на двадесет хиляди лева, за внасянето на
която да се определи 10-дневен срок от влизане в сила на определението.
Съдът приема, че размера на гаранцията съответства на изискването на чл. 61,
ал. 2 от НПК. Размерът на паричната гаранция съдът определи съобразявайки
материалното състояние на обвиняемото лице, както и наказуемостта за
деянията, за които му е повдигнато обвинение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	1
Дата:	3 януари 2024 г. (в сила от 10 януари 2024 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20232200200758
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	28 декември 2023 г.

Определение по дело №758/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите