№. 364 / 5.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
05.06.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Радка Михайлова, като разгледа докладваното о. съдия Михайлова гр.д.№. 2682 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 о. ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „. М. Е. С. поддържа, че на 12.02.2015г. дружеството „Б. П. П. Ф.” ЕАД сключило с ответника А.К.Д. договор за паричен кредит, с който дружеството предоставило на кредитополучателя сумата о. 5 000 л. в деня на сключване на договора, която последният се задължил да върне в сроковете и при условията на договора, при ежемесечна погасителна вноска о. 199.13 л.. Твърди, че кредитополучателят е извършвал плащания, като погасил част о. задължението си, след което преустановил плащанията и изпаднал в забава, като останало непогасено задължение в о. р. о. 4. л.. Неизпълнението на задължението за погасяване на дължимите вноски е основание кредиторът да обяви предсрочна изискуемост на задължението в пълен р., но тъй като уведомлението за предсрочната изискуемост не достигнало до кредитополучателя, със заявлението по чл.410 ГПК са претендирани единствено вноските с настъпил падеж.
Поддържа, че на 02.06.2015г. е сключен договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и ищеца „. М. Е. гр.С., с който в полза на ищеца е прехвърлено вземането произтичащо о. договора за потребителски кредит о. 12.02.2015г. Поддържа, че по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответницата е изпратено писмо за станалата продажба и уведомление за предсрочната изискуемост, което е получено лично о. нея на посочения адрес.
Поради изложеното твърди, че е входирано заявление по чл.410 о. ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.№. 2193/2018г. на РС Монтана, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 о. ГПК за сумата о. 2 389.56 л., в т.ч. главница и договорна лихва за периода, представляващи вноски с настъпил падеж, ведно със законната лихва върху главницата о. датата на депозиране на заявлението, 04.09.2018г., както и разноските по делото, представляваща вземане произтичащо о. договор за паричен заем, сключен на 12.02.2015г.
Ищецът твърди, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение о. ответника, с оглед на което и при условията на чл.415, ал.1, т.1 о. ГПК предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, в т.ч. и разноските по заповедното производство.
Моли за присъждане и на разноските в настоящето исково производство.
Ищецът е приложил писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за събиране на допълнителни доказателства.
Ответникът А.К.Д. xxx срока по чл.131, ал.1 о. ГПК, не представя писмен отговор и не взема становище по предявения иск. По същество поддържа признание, че дължи сумите, но заявява, че е във финансово затруднение и моли дължимата сума да бъде разсрочена на вноски. Предоставя на съда да постанови решението си съобразно доказателствата по делото.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено о. събраните по делото доказателства, че с Договор за потребителски кредит о. 12.02.2015 година, сключен между страните, ищецът е отпуснал на ответницата паричен кредит в р. на 5 000.00 л.. Сумата, предмет на договора е изплатена о. кредитора по посочена о. ответника банкова сметка xxx. Видно е също така, че на основание договора, страните са се договорили ежемесечно да се погасява сумата о. 199.13 л., на 48 месечни вноски, които вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Страните също са договорили, че при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в р. на действащата законна лихва за периода на забавата, като лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на Договора. Видно е също така, че ответницата е преустановила плащането на вноските по кредита на 20.01.2017 година, като към деня на прехвърляне на задължението са погасени 22 месечни вноски и остават дължими 28 броя месечни вноски. Ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение до ответницата, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси, както и уведомление за извършената цесия. Видно е, че това уведомление не е получено о. ответницата и е върнато с отбелязване, че лицето е заминало в чужбина.
Поради липса на плащане о. страна на ответницата, ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№. 2193/2018 година. Със заявлението са претендирани суми, представляващи вноски с настъпил падеж. Съдът е издал заповед за изпълнение срещу която в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение о. длъжника.
О. заключението на вещото лице Л.З.Ц. се установява, че остатъкът о. задължението на ответницата по договора за паричен кредит е 4 586.93 л. към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, 04.09.2018г. За периода о. 20.01.2017г. до 20.12.2017г., дължимите суми о. ответницата са 1 389.20 л. главница, сумата о. 691.49 л. договорна лихва и сумата о. 308.00 л. застраховка.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава о. събраните по делото писмени доказателствени средства и о. заключението на вещото лице Л.З.Ц., което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено и неоспорено о. странитЕ.
Установено е по делото, че сключеният между страните договор за потребителски паричен кредит отговаря на изискванията за форма н съдържание, предвидени в чл.4 и следващите о. Закона за защита на потребителите (ЗЗП). О. съдържанието на договора е видно, че са посочени чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите и годишният лихвен процент, както и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит. В случая в договора е обективиран индивидуално изготвен погасителен план, в който са посочени всички условия за издължаване на кредита о. страна на кредитополучателя, включително размерът, броят, периодичността и датите на погасителните вноски, а също и общият р. на тези плащания. Уговорено е право на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора, а също и застраховки и разходите по тях. В погасителния план към договора са посочени падежите на всяка една о. дължимите погасителни вноски и размерът на оставащата главница за всеки следващ съответния падеж период. Съдът приема, че посочените данни са достатъчни за определянето на месечния р. на главницата и на възнаградителната лихва към всеки един о. падежитЕ. Изложеното обосновава извод, за това, че клаузите о. договора са предмет на индивидуална уговорка между страните, поради което и разпоредбата на чл.146 ал.1 ЗЗП е неприложима.
О. заключението на вещото лице Л.З.Ц. се установява по безспорен и категоричен начин, че остатъкът о. задължението на ответницата по договора за паричен кредит за процесния период о. 20.01.2017г. до 20.12.2017г. е общо 2 388.69 л., о. които сумата о. 1 389.20 л. главница, сумата о. 691.49 л. договорна лихва и сумата о. 308.00 л. застраховка. Няма данни по делото да са извършени плащания о. страна на ответницата. Последната погасителна вноска е извършена на 20.01.2017г. След тази дата не са правени погасителни вноски о. ответницата по получения паричен кредит.
Въпреки факта, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита о. ищеца не е достигнала до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, последния дължи вноските с настъпил падеж към момента на подаване на задължението, съгласно разясненията дадени в ТР №.8 о. 02.04.2019г. на ВКС по т.д.№. 8 о. 2017г., ОСГТК, докладвано о. съдията Е. В..
Ето защо съдът намира, че заявените искови претенции като основателни, следва да бъдат уважени в установените размери о. вещото лице, а именно за сумата о. 1 741.88 л., о. която главница в р. на 1 389.20 л. и договорна лихва о. 352.68 л.. Ищецът не е направил искане за изменение размера на предявения иск за договорна лихва, чрез увеличение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, съгласно заключението на вещото лице, съгласно което дължимата договорна лихва за процесния период е 691.49 л.. В останалата част над уважения до пълния заявен р. на исковата претенция за дължима главница о. 2 036.88 л. или общо в р. на 2 389.56 л. следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото сумата о. 283.69 л. - реализирани в настоящото производство разноски, о. които 83.69 л. държавна такса и 200.00 л. депозит за вещо лицЕ. Ответницата следва да заплати на ищеца и разноски в заповедното производство, които са 47.79 л. държавна такса.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане о. „. М. Е. С., Е. 1., със седалище и адрес на управление град С., р. В. ж. М. д. у. П. №. 4. п. о. Р. И. М. управител към А.К.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата о. 1 389.20 л., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит о. 12.02.2015 година, сумата о. 352.68 л., представляваща договорна лихва по договора за периода о. 20.01.2017г. до 20.12.2017г., както и законна лихва о. датата на входиране на заявлението – 04.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№. 2193/2018 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск о. „. М. Е. С., Е. 1. против А.К.Д. xxx над уважения р. дължима главница о. 1 389.20 л. до пълния предявен р. о. 2 036.88 л., като неоснователен.
ОСЪЖДА А.К.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „. М. Е. С., Е. 1. сумата о. 283.69 л. - реализирани в настоящето производство разноски и сумата о. 47.79 л. – реализирани в заповедното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок о. връчването му на странитЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: