№163
Силистра, 19.12.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.
с-я РАЛИЦА РАЙКОВА
при секретаря Данаила Г. и в
присъствието на прокурора …………. като разгледа докладваното от съдия Стоева гр. д. №
223 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №
251/14.07.17г., постановено по гр.д. № 1942/2017г., СРС е отхвърлил като
неоснователен предявения иск от Б. И.М. ***
за установяване на правото му на собственост, придобита в резултат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и последващо дарение, извършени с допусната
грешка в индивидуализацията на имота, а в условията на евентуалност – в
резултат на осъществено владение в периода 1976 - 1986 г., върху следния
недвижим имот: ЛОЗЕ, находящо се в землището на гр. А., обл. С., представляващо
поземлен имот с идентификатор 00415. 94. 18 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Алфатар, одобрени със Заповед № РД – 18 – 73 /
15. 10. 2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: местност ЛОЗЯ,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
ЛОЗЕ, с площ от 1059 кв. м, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
094018, при съседи: имоти с идентификатори 00415. 94.19, 00415. 94.20, 00415.
94. 13, 00415. 94. 9, 00415. 94. 12 и 00415. 94. 500. Осъдил е Б.М. ***,
БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета Янка Господинова, направените по
делото разноски в размер на 340лв.
Недоволен от
постановеното решение, е останал Б.И.М., който го обжалва в законоустановения
срок. Счита, че същото е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени
и постанови друго, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по жалбата
Община Алфатар изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
СОС като съобрази
становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Предявен е
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Като основания за
придобиване на собствеността върху процесния имот ищецът сочи възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ и последващо дарение, извършени с допусната грешка в
индивидуализацията на имота, а в условията на евентуалност - придобивна
давност.
Видно от представеното
по делото Решение № 5000 от 12. 05. 1997г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно план за земеразделяне в землището на
гр. Алфатар, постановено по преписка № 784ДДД / 23. 08. 1995 г. на ПК гр.
Алфатар /стр.9/, на бащата на ищеца са възстановени с план за земеразделяне
лозе от 1, 069 дка в м. Лозята, представляващо имот № 094019 по плана за
земеразделяне на гр. Алфатар и още три земеделски имота.
На 30.09.1997г., с
нотариален акт № 54, т. IХ, дело № 5326/1997 г. /стр.11/ бащата Иван М.И. е дарил на ищеца част от възстановените
имоти, включително и процесното лозе. Последният твърди, че от този момент той
е започнал да обработва лозето необезпокоявано до настоящия момент, а дарителят
му го е обработвал още от 1974-1975 година.
В исковата молба се
сочи, че едва тази година ищецът е разбрал, че при възстановяването на
собствеността върху лозето на неговия баща с Решение № 5000/12. 05. 1997 г. на
ПК - Алфатар, е била допусната грешка в идентификацията, като посоченият номер
в решението – 094019, всъщност е номерът на съседния имот, а лозето, което той
и баща му винаги са обработвали, е със стар № 094018, понастоящем с
идентификатор 00415.94.18, като имот с идентификатор 00415. 94. 19 е
собственост на Петранка Г. Петрова, която от своя страна също е с объркани
документи и притежава документ за собственост на имот с идентификатор 00415.
94. 22.
Не се спори по делото,
а и от представеното протоколно решение № 2 / 25. 11. 2008 г. на комисията по
чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за
община Алфатар / стр.12/ се установява, че процесният имот с идентификатор
00415. 94. 18 е определен за общинска собственост като земеделска земя,
останала невъзстановена по реда на ЗСПЗЗ. Това и обуславя правния интерес на
ищеца да насочи претенцията си към Община Алфатар. Той твърди, че заедно с
Петранка Г. са инициирали производство за отстраняване на допуснатите грешки по
реда на ЗКИР, но ответникът се е противопоставил и поради това процедурата по
този ред е останала нефинализирана.
Настоящата инстанция
напълно се солидаризира с извода на СРС, че представените от ищеца
доказателства не установяват твърденията му за притежание на собствеността на
нито едно от посочените основания.
Видно от протоколното
решение, с което е възстановена собствеността върху процесното лозе,
възстановяването на собствеността върху него е извършено с план за
земеразделяне, а не в стари реални граници /в която хипотеза при реституцията
се съобразява точното местонахождение на
имота преди кооперирането на земята/. При това положение не може да се приеме,
че при постановяване на решение № 5000 е допусната грешка в индивидуализацията
на процесния имот, тъй като ищецът е обработвал именно него, а реално му е възстановен
съседният.
Не е представено по
делото и решение за поправка на допусната грешка в решение № 5000/12.05.1997г.
по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, с което ищецът би могъл да се легитимира като
собственик на имот с идентификатор 00415. 94. 18, респ. би могъл да
противопостави успешно на ответника правото си на собственост върху имота.
Предвид гореизложеното
се налага изводът, че ищецът не е собственик на процесния имот по силата на
възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ и последващо дарение в негова полза,
извършени с допусната грешка в индивидуализацията на имота.
Не е налице и
основанието за придобиване по давност от ищеца на процесния имот.
Правилно СРС е
посочил, че по делото няма данни лозето да е било обособено като самостоятелен
обект на право на собственост преди реституцията, извършена по реда на ЗСПЗЗ.
Разпитаните в с. з. на
29. 05. 2017 г. трима свидетели на ищеца заявяват, че баща му е обработвал
около един декар лозе на същото място, на което в момента се намира имот с
идентификатор 00415. 94. 18, това обаче не води на извода, че той е бил
собственик на имота и го е придобил по давност.
Несъстоятелен е
доводът на жалбоподателя, че видно от представените от държавен архив
доказателства дядото на ищеца /М.И. Фистинлийски/ е внесъл в ТКЗС само нивите
си, но не и лозето, както и че лозята в този масив никога не са внасяни в ТКЗС,
а те са били частни, на физически лица.
Разпоредбата на чл.
10, ал.1 ЗСПЗЗ е категорична, че на възстановяване по този закон подлежат
правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи,
които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други
образувани въз основа на тях селскостопански организации. С тази празпоредба е
призната от закона възможност да се възстанови и земеделска собственост, която
не е била отчуждавана по законния ред и за която не съществува юридическо
основание за завземането й от държавата. По делото липсва спор за характера на
имота като земеделска земя, а и от
прочита на правната норма на чл. 2 от ЗСПЗЗ се установява, че той е
именно земеделски и следователно, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Независимо че Р № 5000
на ПК – Алфатар е от 12.05.1997г., т.е преди изменението на чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ
в горния смисъл, то тази правна норма е имала същия обхват и преди изменението,
аргументи за което се съдържат в мотивите на решение № 7 от 19.06.1995 г. по к.
д. № 9/95 г. на КС на РБ /Обн., ДВ, бр. 59 от 1995 г., попр. бр. 60 от 1995
г./. С това решение е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 4, т.
1 от ЗИДЗСПЗЗ - ДВ, бр. 45 от 1995 г., според която възстановяването на
собствеността е обусловено от включването на земите в съответните
селскостопански организации. При изясняване на правното положение на земи,
които не са включени в посочените организации, защото след образуване на ТКЗС
са били отнети от собствениците, или включването им не е отразено в
опис-декларациите за приемане на член-кооператорите, Конституционният съд е
приел, че те също подлежат на възстановяване. В този смисъл следва да се
разбира съдържанието на нормата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ още в първоначалната й
редакция.
Ето защо, за да подлежи
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, необходимо и достатъчно е имотът да е имал
земеделски характер. По отношение на характера на процесния имот като
земеделски не се спори, а и от прочита на разпоредбата на чл. 2 ЗСРЗЗЗ е ясно,
че той е такъв.
Както бе посочено и
по-горе, дали имотът е станал част от кооперативното земеползуване поради
внасянето му в ТКЗС от член-кооператора, или е обобществен по друг начин, в
това число и чрез фактическото му завземане от селскостопанската организация, е
без правно значение.
Правилно СРС е
отбелязал, че ТКЗС е извършвало мероприятия по окрупняването на имотите и
прокарването на пътища до тях и дори дядото на ищеца, респ. неговият баща, да е
обработвал лозето, същото е било част от кооперативното стопанство, тъй като по
силата на примерния устав на ТКЗС дори земеделските имоти, които не са били
внесени в общото стопанство, са станали кооперативна собственост.
Нещо повече, в случая
следва да се посочи, че не се спори, а дори има и изрични данни, че общият
наследодател на ищеца /М. Фистинлийски/ е бил член на ТКЗС – удостоверение на
стр.44 от делото. Следователно той е внесъл цялата притежавана от него
земеделска земя, вкл. процесния имот в стопанството - арг. чл. 8 от Примерния
устав на ТКЗС /Приет на Втората конференция на ТКЗС от 5, 6 и 7.04.1950 г.,
изм. и доп. от Третата конференция на ТКЗС от 1, 2 и 3.12.1953 г., утвърден с
ПМС от 21.12.1953 г., изм. и доп. от Четвъртата конференция на ТКЗС от 15, 16 и
17.02.1955 г., утвърден с ПМС от 11.03.1955 г., изм. и доп. от Петата
конференция на ТКЗС от 2, 3 и 4.12.1957 г., утвърден с Указ № 86 от 17.02.1958
г. на Президиума на Народното събрание. Обн., Изв., бр. 14 от 18.02.1958 г.,
отм., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г./
Ето защо, дори да се
приеме, че наследодателите на жалбоподателя са
владели имота в продължение на повече от десет години, считано от
1974г., а и преди това (в действителност като негови държатели), то това е
правно ирелевантно с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС (ред. до 1990г.) и чл. 5,
ал. 2 ЗВСОНИ (обн. ДВ бр. 107 / 1997г.).
В този см. и О № 226/ 22.05.2017г. на ВКС, II г. о.
Отделно от това следва
да се посочи, че за да се приеме наличие на владение на имота, не е достатъчно
да се докаже само фактическото господство върху същия, а и намерение за своене
/анимус/. Това намерение за своене се опровергава от самото подаване на
заявление за възстановяване на собствеността от Иван М. ***.
Предвид изложеното до
тук следва да се посочи, че поддържаното от ищеца придобивно основание –
изтекла придобивна давност, не е осъществено и не го легитимира като собственик
на имота, поради което предявеният иск се явява правилно е отхвърлен.
Предвид изхода на
делото пред СОС, на жалбоподателя не следва да се присъждат наравените от него
разноски пред тази инстанция, а ответникът не е направил такива пред СОС.
Представен е списък за разноски от него, включващ заплатен адвокатски хонорар в
размер на 60 лв., но по въззивното дело липсват доказателства за заплатен
адвокатски хонорар от Община Алфатар.
Водим от горното, СОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
251/14.07.17г., постановено по гр.д. № 1942/2017г. по описа на СРС.
Решението подлежи на
обжалване, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: