Р Е Ш Е Н И Е
№ 3587/2.8.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 04.07.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4050
по описа за 2018 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 108 ЗС.
Производството
по делото е образувано , видно от постъпили уточнителни молби с вх.№ 80462/05.12.2018г. и с вх.№
84214/19.12.2018г. и постановеното по делото
Определение № 50324/19.12.2018г., по повод предявени от ищцата Т.К.В. ЕГН ********** *** срещу
ответника И.Б.Д. ЕГН **********,
с адрес *** искове с правно основание чл.108
от ЗС за приемане за
установено в отношенията между страните, както следва:
- че ИЩЦАТА Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот, както следва: самостоятелен обект с
идентификатор № ****************, с адрес на имота: гр.Варна, ж.к."В." бл.**, вх.*, ет.*, ап.***, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен
имот с идентификатор ************ с предназначение: жилище, състоящо се от стая, кухня
и сервизни помещения, със застроена площ 51.98 квадратни метра, ведно с
прилежащото избено помещение № 37, с площ 1.44 кв.метра, както и 0.5992%
идеални части от общите части на сградата и от правото на стоеж върху мястото,
при съседи на жилището: ап.38, стълбище, паркинг, вход 1, а на избеното
помещение:коридор, изба на ап.41, коридор и съседни самостоятелни обекти в
сградата по схема: на същия етаж: № ****************,№******* и над
обекта:***** и надобекта ****************.40, въз основа на давностно
владение , осъществено от нея в периода 01.09.1992г. - 01.09.2002г.,
когато е придобила собствеността върху жилището с изтичане на предвидения в
чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок,
- в условията на евентуалност
да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищцата Т.К.В.
ЕГН ********** 3 3 3, с постоянен адрес *** е собственик на
гореописания недвижим имот въз основа на давностно владение , осъществявано от
нея в периода от 01.09.1992г. до 29.11.2018г.,
както и да се осъди ответника И.Б.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес и адрес за призоваване в гр.Р.,
ул.В.Л. № * вх.* ап.** да предаде на ищцата Т.К.В.
ЕГН ********** 3 3 3, с
постоянен адрес *** владението върху гореописания имот, на основание чл.108 от ЗС.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че е
собственик на процесния недвижим имот, върху който е насочено принудително
изпълнение по изпълнително дело 20127190400257 по описа на ЧСИ Станислава
Янкова, рег.№ 719, а именно: самостоятелен обект с идентификатор №
****************, с адрес на имота: ж.к.“В.“,бл.**,
вх.*, ет.*,
ап.**, намиращ се в сграда № ** разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.3511.74, с предназначение: жилище, състоящо се от стая, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ 51.98 квадратни метра, ведно с прилежащото избено
помещение № **, с площ 1.44 кв.метра, както и
0.5992% идеални части от общите части на сградата и от правото на стоеж върху
мястото, при съседи на жилището: ап.38, стълбище, паркинг, вход 1, а на
избеното помещение:коридор, изба на ап.41, коридор и съседни самостоятелни
обекти в сградата по схема: на същия етаж: № ****************,№******* и над обекта:*****
и надобекта ****************.40.
Излага се, че ищцата упражнява фактическата власт
върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато, като свой собствен от
1992год. и до сега. Манифестирала е намерение да владее имота изключително и само за
себе си и никой не се е противопоставял на това й намерение, тъй като за
покупката му от ИК на ОНС-Варна е дала голяма част от парите. Този имот е нейното единствено жилище. Ето защо, за нея
предвидения в чл.79,ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок
е изтекъл на 01.09.2002г. и същата е придобила
собствеността върху имота по давностно владение. През 2014г.
от съдебния изпълнител разбрала, че имало сключена
договорна ипотека върху собствения й имот. Синът й Р.А.Г.и
снаха й К.Н.Г.сключили ипотеката с Банка Пиреус за да обезпечат някакви парични
задължения на фирмата на внучката- „А. 05" ЕООД. Не е съгласна с този
договор, защото т.нар. ипотекарни длъжници -
синът й и снаха й не са били носители на
правото на собственост върху ипотекирания от тях имот през 2009г. Синът й Р.А.Г.и снаха й К. Н.Г., въпреки договора за
покупко-продажба от 1991г. на тяхно име, са
изгубили правото на собственост върху жилището с придобиването му от нея на
01.09.2002г., когато е изтекъл законоустановения 10-годишен давностен срок. Към датата на сключване на договорната ипотека през 2009г.т.нар.
ипотекарни длъжници - синът и снаха й не са били
носители на правото на собственост върху процесното жилище, предмет на
ипотеката от 15.06.2009г.
В края на 2014г. разбрала за насрочена продан на собствения й имот и
обжалвала действията на съдебния изпълнител. До 2017г.
не получила никакъв отговор. През
2017г. разбрала, че същият съдебен изпълнител
насрочва нова публична продан върху единственото й жилище. Отново
подала жалба с вх.№ 31857/14.11.2017г. по описа
на Окръжен съд - Варна. Двете и жалби - тази от 2014г. и
от 2017г. били разгледани в едно производство - по
въззивно гр.дело № 167/2018г. по описа на Окръжен съд
- Варна, гражданско отделение, 1-ви състав. Решенията по
делото са приложени с първоначалната искова молба. През
август 2018г. намерила залепено уведомление за
„Въвод във владение" за собствения си имот по изпълнително дело
20127190400257 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег.№ 719. По
реда на чл.435, ал.4 и сл. от ГПК с вх.№ 3222
от 02.08.2018год. обжалвала изпълнението. По тази жалба е образувано в.гр.дело № 1939 по описа за 2018г.
на Окръжен съд - Варна.
В хода на настоящото производство, докато се
опитвала да уточни претенцията, от удостоверение изх.№ 3649/25.04.2018г. издадено от Станислава Янкова - частен съдебен изпълнител
№719, район на действие - Окръжен съд гр.Варна, ищцата разбрала, че нейният
имот е продаден на И.Б.Д. и постановлението за възлагане е влязло в сила на
21.02.2018г.
Твърдяната от ищцата давност в условията на
евентуалност „за периода от 01.09.1992г. е с крайна дата 29.11.2018г., когато тя е изведена
принудително от имота. На същата дата - 29.11.2018г. ответникът И.Б.Д. е въведен във владение на спорния имот от
ЧСИ Станислава Янкова, рег.№ 719 на КЧСИ по и.д. 20127190400257. За посоченото обстоятелство е съставен протокол за въвод от частния
съдебен изпълнител.
Вследствие на изложеното , ищцата сезира съда с
искане за разрешаване на възникналия спор за собственост със сила на присъдено
нещо между страните и положително произнасяне по предявения иск.
Ответникът И.Б.Д. ЕГН **********, с адрес ***, в срока по чл. 131
от ГПК, е депозирал
отговор на исковата молба, в
който се излага, че производството по делото е недопустимо, поради което се
моли да бъде прекратено.
В случай, че се приеме , че производството по делото е допустимо, се оспорва предявената искова претенция, поради
следните съображения:
По отношение на твърденията на
ищцата за изтекла в нейна полза придобивна давност ,
вследствие на осъществено от нея владение,
се излага, че следва да се съобрази, че владението е едновременно
проявление на субективен и обективен елемент. Обективният елемент
се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и включва фактически
действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като
на собственик. Субективният елемент на владението е
намерението за своене.
Излага, се че простото
твърдение на ищцата, че е манифестирала намерение да владее имота изключително
и само за себе си и никой не се е противопоставял на това й намерение, не
отговаря на действителните факти и обстоятелства.
Сочи се, че ищцата не представя
писмени документи , от които да е видно, че е станала
собственик на имота на основанието на което твърди - 10 годишен давностен
период. Във връзка с периода, за който същата твърди, че е упражнявала
фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато, като свой
собствен от 1992 г. до 01.09.2002 г, се оспорва този факт.
В тази връзка се прилага справка
от Служба по вписванията,
извършена по партидата на собственика К.Н.Г., от която е видно , че в периода от 1996 г. до 2009
г., същата заедно с съпруга си Р.А.Г.са учредили 7 /седем/ броя договорни
ипотеки - съответно през 1996 г, 1998 г, 1999 г., 2003 г, 2006 г., 2009 г. /два
пъти/, в полза на различни банки. В този смисъл, се счита, че отпада
възможността от една страна ищцата да е била необезпокоявана, тъй като при
постъпило искане за кредит с ипотека се прави оглед и оценка от оценител на
предложения за обезпечение недвижим имот, а от друга страна - собствениците на
имота - синът и снахата на ищцата, са ипотекирали същия с ясното съзнание, че
ипотекират собствен недвижим имот, за което са се снабдили най-малко седем пъти
със скица и седем пъти с данъчна оценка на имота, съответно седем пъти са
водили вещи лица-оценители да извършат оглед и оценят имота. Седем
пъти собствениците на имота са декларирали пред съответния нотариус право на
управление с ипотекирания имот. Отделно се поддържа становището, че
имотът е предоставен на ищцата за ползване , докато е
жива от нейния син и снаха. Излага се, че това е заявила
лично ищцатаТ.В. в съдебно заседание по друго съдебно дело в производство по
чл.435 от ГПК.
Излага се, че предвид извършения
въвод по изпълнителното дело, ищцата в момента не владее и не държи имота, а
имотът се владее от ответника И.Б.Д..
Сочи се,че
той е придобил имота на публична продан , обявена от ЧСИ Станислава Янкова
рег.№ 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС. В тази връзка се представят и се моли да се приемат като писмени
доказателства следните документи, установяващи правото на собственост на
ответника: Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.11.2017 г. вписано
под акт № 33 том XXIII дело 1196 вх.рег.№ 9435/20.04.2018 г. в СВ и схема №
15-222423-12.04.2018 г. на АГКК, протокол за въвод във владение на купувача от 23.11.2018
г. по изпълнителното дело, с който е иззет имота от предишните собственици,
Протокол от 12.12.2018 г. за предаване на владение на новия собственик,
Протокол от 23.12.2018 г. за предаване на движими вещи и Определение по
в.гр.д.№ 2788/2018 г. на ВОС, с което е оставена без уважение въззивната жалба
на Т.В. против извършения въвод във владение по изпълнителното дело.
Вследствие на изложеното се моли
да се прекрати производството , а в случай, че бъде
прието за допустимо, да се отхвърли предявената искова претенция като
неоснователна и недоказана , като се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодните разноски и адвокатски хонорар.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно
от приобщения по делото Договор № 18665 от 28.02.1991 г. за придобиване на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, К.Н.Г.ЕГН ********** е закупила следния
недвижим имот, съставляващ процесния недивжим имот, а именно: жилище № **, вх.*
ет.* , бл.19, комплекс В.състоящо се от стая, кухня и сервизни помещения.
От
приетия по делото заверен за вярност препис от удостоверение за граждански брак
е видно, че К.Н.Г.е сключила граждански брак с Р.А.Г.на 07.05.1977г., т.е. същата е придобила собствеността върху
процесния недвижим имот при условията на съпружеска имуществена общност.
Представена е Справка от СВ-гр.Варна по партидата на К.Н.Г.за
периода от 01.01.1992г. до 10.03.2019г., от която е видно, че по отношение на
процесния недвижим имот са вписани осем ипотеки в периода 1996 г. - 2009 г. от
страна на К.Н.Г.и Р.А.Г.в качеството им на ипотекарни длъжници по кредити
предоставени на „А.05“ ЕООД , представлявано от Т.Р.Г.- тяхната дъщеря и на тях
самите, включително и две възбрани.
От
представената Схема № 15-222423-12.04.2018 г. на АГКК-гр.Варна, е видно , че в
регистрите на АГКК К.Н.Г.е вписана като собственик на процесния недвижим имот.
Видно
от представената Справка от СВ-Варна по партидата на Т.К.В. за периода от
01.01.1992г. до 12.03.2019г., последната не е вписана като собственик на
процесния недвижим имот.
Прието
по делото е Разпореждане №**********/28.07.1992г. РУ“Социално осигуряване“ –
Варна , в което е определена пенсия на Т.К.В. ***.
Видно от представената справка от ЧСИ за родствени връзки, Р.А.Г.е син на Т.К.В..
Приети
по делото са Нотариален акт за договорна ипотека № 162, том ІІ,рег.№3923, дело
№382/2009г., нотариален акт за договорна ипотека № 164, том І, рег.№1950, дело
№ 164/2009г., нотариален акт № 37,том ІІІ, рег.№7534, дело № 437/2006г.,
нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 170, том ІІІ,
рег.№7275, дело №570/2005г. нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 181,
том І, рег.№14093/ дело №816/2003г. ,нот.акт за учредяване на договорна ипотека
№ 188, том.І, рег.№1547, дело № 182 от 1999г., нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 318, том ІІ, дело №4476/1998г., нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №40, том І, дело 1035/1996г. за учредена
договорна ипотека от страна на К.Н.Г.и Р.А.Г.в качеството им на ипотекарни
длъжници по кредити предоставени на „Алексия 05“ ЕООД , представлявано от Т. Р. Г. -тяхна дъщеря или на тях самите.
Видно
от Нотариален акт за Договорна ипотека от 15.16.2009г с № 164, том 1, рег
№1950, д.№164 от 2009, на нотариус Даниела Върлева, с район на действие района
на ВРС, вписана в АВ вх.рег.№ 11165 от 15.06.2009г.,акт № 16,том V, дело №
6568от 2009г., „Банка Пиреос България“ АД предоставя на „Алексия 05“ ЕООД ,
представлявано от Т.Р.Г.кредит по Договор за банков кредит в размер на 30000,00
лв., като лицата К.Н.Г.и Р.А.Г., в качеството им на ипотекарни гаранти,
учредяват в полза на кредитора „Банка Пиреос България“ АД договорна ипотека
върху следния свой собствен недвижим имот : апартамент № 37, находящ се в
гр.Варна, ж.к. Възраждане, бл.19 вх.2 ет.5.
Приет
по делото е Изпълнителен лист от 16.11.2011г. по ч.гр.д.№ 17741/2011г. по описа
на ВРС, от който е видно, че длъжниците А.0. ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Т. Р. Г., Т.Р.Г.ЕГН **********, с адрес ***, Р.А.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** и к.н.г.,
ЕГН **********, с адрес ***, са осъдени
да заплатят солидарно на кредитора
“БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
*********, представлявана от изпълнителен директор Атанасиос Куцопулос и Емил
Ангелов Ангелов, представлявано от пълномощник – ю.к.М.Дойчева , СУМАТА в
размер на 22508,23лв./двадесет и две хиляди петстотин и осем лева и двадесет и
три стотинки/ лева, представляваща
неизплатена главница по договор за кредит, сключен на 03.06.09г., изменен и
допълнен с анекс А01-118/2010, сключен на 28.06.10г., А02-118/2011, сключен на
28.07.11г., ВЕДНО със законната лихва върху дължимата главница, считано от
датата на подаване на заявлението в съда 11.11.2011г. до окончателното й
изплащане, както и СУМАТА от 1305,81 лв. /хиляда триста и пет лева и осемдесет
и една стотинки/ лева – направени разноски за д.т. и ю.к.възнаграждение, на
основание чл. 417, т. 2 от ГПК.
Присъединено
към доказателствения материал е изпълнително дело № 20127190400257 по описа на
ЧСИ Станислава Янева, което е образувано по молба от 15.05.2012г. на „Банка Пиреос България“ АД
против А. 05, Т.Р.Г.Р.А.Г.и К.Н.Г.въз
основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 17741/2011г. по описа на ВРС.
Представени
са Протокол за опис на недвижими имущества от 21.06.2012г., съобщение от
11.12.2014г. за отмяна на насрочена публична продан по изпълнително дело №
20127190400257 по описа на ЧСИ Станислава Янева, както и съобщение от 21.04.2017г. , че е
изготвено постановление за възлагане на процесния недвижим имот.
Приет
е Протокол от проведено съдебно заседание на 12.02.2018г. по гр.д.№ 167/2018г.
по описа на ВОС.
Видно
от Решение № 292/23.01.2018г. , постановено по гр.д.№ 167/2018г. по описа на
ВОС е оставена без уважение, на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК , жалба с вх. №
2255/09.12.2014г., допълнена с жалба с вх. № 31857/14.11.2017г. по описа на
ВОС, подадени от Т. Костоа В. – трето за изпълнението лице, владеещо имота,
върху който е насочено изпълнението срещу насочването на изпълнението по изп.д.
№ 20127190400257 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 719 върху недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. № 19, вх. 2, ет. 5, ап. 37, който в деня
на възбраната и проданта, се е намирал във владение на това лице. В решението е
посочено, че в жалбата си третото за изпълнението лице твърди, че описаният
имот е собствен на снаха й к.н.г.. Намира се във владение на имота, върху който
е насочено изпълнението начиная от 1992г., в който синът и снаха й са й
разрешили да живее до смъртта си. На 03.12.2014г. от внучката си Теменуга
Георгиева узнала, че докато отсъствала за кратко от дома си, на адреса са дошли
група хора, заедно с полицаи, които се опитали да влязат в жилището. До
настоящия момент не е уведомявана за никакви действия срещу имота. Обжалва
действията на ЧСИ по проданта, които нарушават правата й и моли да се постанови
спиране на незаконосъобразните действия срещу имота.
От
приобщеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.11.2017
г. , издадено от ЧСИ Станислава Янкова
по изпълнително дело № 20127190400257 по
описа на ЧСИ Станислава Янева , вписано под акт № 33 том XXIII дело 1196
вх.рег.№ 9435/20.04.2018 г. в СВ-Варна , е видно , че процесният недвижим имот
е възложен на ответника И.Б.Д..
Представен
е Протокол за въвод във владение на купувача И.Б.Д. от 23.11.2018 г.
Приети
са Протокол от 12.12.2018 г. за предаване на владение на новия собственик,
Протокол от 23.12.2018 г. за предаване на движими вещи и Определение по в.гр.д.№
2788/2018 г. на ВОС, с което е оставена без уважение въззивната жалба на Т.В.
против извършения въвод във владение по изпълнителното дело.
Приети
по делото са удостоверение с рег.№АУ057147ВН/12.06.2019г., ведно с
удостоверение за промени на постоянен адрес и удостоверение за промени на
настоящ адрес на Т.К.В., удостоверение с рег.№АУ057150ВН/12.06.2019г., ведно с
удостоверение за промени на постоянен адрес и удостоверение за промени на
настоящ адрес на Р.А.Г.и удостоверение с рег.№АУ057149ВН/12.06.2019г., ведно с
удостоверение за промени на постоянен адрес и удостоверение за промени на
настоящ адрес на к.н.г..
Видно
от удостоверение за промени на постоянен адрес, Т.К.В. е била с постоянен адрес
*** 019 02 05 037 за периода от
08.06.2000г. до 17.01.2019г., а от 17.01.2019г. е вписана с постоянен адрес:***.
Видно от удостоверение за промени на настоящ адрес, Т.К.В.
е с
настоящ адрес *** 019 02 05 037 до 17.01.2019г., а от
17.01.2019г. е вписана с настоящ
адрес:***.
Съдът
е допуснал гласни доказателства посредством разпит на водените от ищцовата
страна свидетелиЦ.И.М. и Е.М.А.
Свидетелката
Ц.И.М. , родена 1957г., без родство и дела със страните по
делото излага , както следва: „Познавам Т.В.. И.Д. не го познавам. Ние бяхме
приятели с Р и К, приятелски семейства и чрез тях се запознах с родителите им леля
Дори и дядо Наско…те често идваха там във Възраждане, до момента , докато
направиха замяната на апартамента. Някъде 1992 г. мисля, че беше. През 1992
година те замениха този техен апартамент. Р и К. Ние бяхме на 7 -мия, а те на
5-ия етаж във „Възраждане“ бл.19, кой вход беше, втори вход , ако не греша.
Защото ние от 2001г. се преместихме на друг адрес. Ние живеехме на 7-ия етаж, а
Р и К на 5-ия етаж и всъщност така се
запознахме. Тези апартаменти бяха ни дадени като млади семейства през 1986г. и
през 1989 разрешиха да ги закупим. Оказа се , че всички бяхме с по две деца и
който имаше възможност, както те го замениха. Тъй като леля Д. и чичо Н.имаха
по - голям и си замениха апартаментите. Р и К с децата заминаха апартамента за
апартамента в Чайка, а леля Д и чичо Н.дойдоха във „Възраждане“. Това е.
Като казвам леля Д., имам предвид
Т.В.. Тогава понеже ние поддържахме взаимоотношения като комшии, като се
срещаме се поздравявахме… ние със съпруга ми продадохме нашия апартамент 2001г.
и се преместихме на друго место да живеем. До 2001г. Р и К не са се връщали в
този апартамент. Живееха си там Т.В. и съпругът й А.в..“ Свидетелката сочи, че Р и К са направили
основен ремонт на апартамента. Свидетелката излага, че не са й известни никакви
проблеми, свързани със собствеността на жилището, с банки или ипотеки, както и
не й е известно Р и К да са имали претенции към процесното жилище.
Свидетелят
Е.М.А, роден 1955г., без родство и дела със страните по делото, излага , както следва: „ Познавам Т.В.. От 1992 г., съседи сме. Живея във „Възраждане“
бл.19, вх.б, ет.6. Аз съм над тях, а те са на 5 етаж. Тогава се бяхме видели
със сина на баба Дора, като казвам баба Д. , имам предвид Т.В.. Той е един от
първите нанесли се и започна и си направи ремонт. Каза, че ще разменя, т.к. му
е тясно , защото имаше две деца и ще го
замени с апартамента на майка си. Майка му ще дойде да живее във „Възраждане“,
а те ще отидат в „Чайка“. Свидетелят излага , че през 1992г. – късната пролет
или лятото Т.В. се преместила да живее в процесното жилище, а малко след това
съпругът й станал домоуправител. От своя страна Р и К се преместили в
апартамент в Чайка , като заменили апартаментите си помежду си с този на баба
Д. и дядо Н. Свидетелят излага , че откакто са заминали през 1992г. Р и К не са
се връщали в процесното жилище. Т.В. останала да живее сама в жилището след
смъртта на своя съпруг А.в. до момента , в който апартаментът бил запечатан от
ЧСИ. На свидетеля не са му известни да са предявяване претенции от страна на
Р.Г и съпругата му К Г по отношение на процесното жилище, нито да е имало
претенции за собственост от други лица.
За безспорно
установено между страните и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството , че ответникът упражнява фактическа
власт върху процесния недвижим имот, на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Основателното
провеждане на ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя на
пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата
разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищеца, придобито
именно на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответника върху
спорната вещ, както и липса на правно основание за това.
От
своя страна в тежест на ответника по делото е да установи при условията на
пълно и главно доказване, наведените от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, включително , както следва: наличието на противопоставимо на ищеца
валидно правно основание/право на собственост върху процесния недвижим имот ,
по силата на което упражнява понастоящем фактическа власт върху процесния имот.
Между
страните не е спорно обстоятелството относно релевантния факт на
осъществяваната от ответника към момента на приключване на устните състезания
по делото фактическа власт върху процесния недвижим имот, което съдът намира за
безспорно установено.
Ищцата
твърди, че се легитимира за собственик на процесния недвижим имот , въз основа
на давностно владение , осъществено от нея в периода 01.09.1992г. -
01.09.2002г., когато е придобила собствеността върху жилището с изтичане на
предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок, а в условията на
евентуалност въз основа на давностно владение , осъществявано от нея в периода
от 01.09.1992г. до 29.11.2018г
Съдът
, като съобрази съвкупния събран по делото доказателствен материал формира
извод, че предявените искови претенции са неоснователни, поради което същите
следва да бъдат изцяло отхвърлени.
От
приетия по делото Договор № 18665 от 28.02.1991 г. за придобиване на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, се установява, че К.Н.Г.е
закупила процесния недвижим имот, съставляващ апартамент № 37 , находящ се в
гр.Варна, ж.к.“В.“ бл.**, вх.*, ет.*по време на брака си със своя съпруг Р.А.Г.,
поради което процесният недвижим имот
е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност между Р.А.Г.и к.н.г..
Между
страните не е спорно обстоятелството, а и видно от приобщените по делото
справки от НБД Население , Р.А.Г.е син на ищцата Т.К.В. , а К.Н.Г.е нейна
снаха.
В
настоящото производство ищцата Т.К.В. следва да установи при условията на пълно
и главно доказване , че е придобила право на собственост върху процесния имот
на основание изтекла в нейна полза придобивна давност за претендираните периоди.
Доколкото недвижимият имот е собственост на Р.А.Г.и К.Н.Г.при условията на
съпружеска имуществена общност, то ищцата Т.К.В. следва да установи
обстоятелството, че същата е упражнявала фактическа власт върху процесния
недвижим имот за претендирания от ищцата период спокойно и необезпокоявано с
намерение да свои същия , което е противопоставено на действителните
собственици на имота .
Институтът
на придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на
собственост, уреден с разпоредбите на чл. 79 ЗС е предмет на задължителните
разяснения по ТР 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. С посоченото тълкувателно решение
дадените задължителни разяснения са в насока, че "законодателят е уредил
придобивната давност като способ за придобиване на вещни права в чл. 79 ЗС и е
използвал законодателната техника на препращането в чл. 84 ЗС, изрично предвиждащ
съответно прилагане на съществуващите в ЗЗД норми на чл. 113, чл. 115, чл. 116,
чл. 117 и чл. 120. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД съдържа единственото правило, че
давността не се прилага служебно. Защитата на правата на владелеца при изтекъл
срок по чл. 79 ЗС може да се осъществи чрез предявяване на иск за собственост,
възражение по предявен против него иск за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. "
Еднаквото
и точно приложение на разпоредбата на чл. 69 ЗС, в хипотезата на отношения
между съсобственици в т. ч. и сънаследници. С соченото тълкувателно решение се
приема, че "според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго". Тази презумпция е
оборима, тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо
лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това
дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ, както и без
оглед на правното основание, източник на общите права на страните.
Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради
трудността за доказване на намерението за своене като психично отношение и
намерение да третира отчасти или изцяло чуждата вещ като своя. Чрез нея с оглед
на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на
неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/-
намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт
- обективния признак на владението /corpus/ - упражняване на фактическа власт
върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и
случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан
фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и
предполагаемият факт. Съществуващата уговорка на наследодателя с някой от
близките му, а след смъртта му наследници по закон, съставлява не само
действието по предаване на фактическата власт но и предоставяне възможността да
се позове на презумпцията, че от този момент упражняващият фактическата власт
на чуждия имот владее за себе си. Изцяло в тази насока са и изложените общи
мотиви по Решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на ВКС -1 г.
о. и отчасти Решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС -1 г.
о., Решение № 20 от 23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2017 г., II г. о.,
ГК.
По
отношение на твърдяната изтекла в полза на ищцата придобивна давност , съдът
намира,че от събраните по делото свидетелски показания не може да се установи
намерение за своене на същия от страна на ищцата. От свидетелските показания се
установи, че апартаментът е бил
собственост на снахата и на сина на ищцата и същите са предоставили апартамента
на Т.В. и нейния съпруг да го ползват в замяна на апартамента на ищцата и
нейния съпруг. Нито един от свидетелите не потвърди тезата на ищцата, че
апартамента е бил предоставен в собственост на Т.В., нещо повече , самите Р.А.Г.и
К.Н.Г.са извършили основен ремонт на жилището.
Ищцовата
страна не е представила писмени документи, въз основа на които да се формира
извод за изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на процесното
жилище. Видно от представената справка от СВ-Варна , както и от приетата по
делото схема № 15-222423-12.04.2018 г. на СГКК - Варна, като собственик на
имота е вписана К.Н.Г.с документ за собственост Договор № 18665 от 28.02.1991
г. на ОНС – Варна, но не и ищцата. Не са представени писмени доказателства ,
въз основа на които да се формира извод, че ищцата Т.В. е имала намерение да
свои имота, като същата не е предприела
никакви действия пред надлежните държавни органи за легитимирането й като собственик
на имота и придобиването му по силата на
изтекла придобивна давност.
От
приетите по делото нотариални актове, описани по-горе, се установява, че
процесният недвижим имот е бил
ипотекиран осем пъти в полза на банкови институции, като е била учредявана
договорна ипотека от страна на К.Н.Г.и Р.А.Г.в качеството им на ипотекарни
длъжници по кредити , предоставени на „А* 05“ ЕООД , представлявано от Т.Р.Г.тяхна
дъщеря или на тях самите. Въз основа на всички приобщени по делото нотариални
актове за учредена договорна ипотека
може да се направи обоснован извод, че К.Н.Г.и Р.А.Г.са ипотекирали същия с
очевидното съзнание, че са собственици на имота. При положение, че върху имота
са били учредени и вписани осем ипотеки, то ищцата няма как необезпокоявано да
осъществява фактическа власт върху имота с намерение да го свои, след като
вследствие на вписаните ипотеки върху имота по отношение на него са били
предприемани действия , касаещи изплащане на обезпечените кредити.
Вследствие
на непогасяване на задължение по
обезпечен кредит е образувано на
15.05.2012г. изпълнително дело №
20127190400257 по описа на ЧСИ Станислава Янева, по молба от 15.05.2012г. на „Банка Пиреос България“ АД
против А.05, Т.Р.Г.Р.А.Г.и К.Н.Г.въз
основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 17741/2011г. по описа на ВРС.
Нещо
повече, видно от мотивите на Решение №
292/23.01.2018г. , постановено по гр.д.№ 167/2018г. по описа на ВОС, образувано
по повод подадена жалба от Т.К.В., в качеството й на трето за изпълнението
лице, владеещо имота, самата ищца Т.К.В. е посочила в жалбата си , че
процесният недвижим имот е собствен на снаха й К.Н.Г.и че ищцата се намира във владение на имота, върху който е насочено
изпълнението , начиная от 1992г., в който синът и снаха й са й разрешили да
живее до смъртта си.
От
представените в последно открито съдебно заседание по делото удостоверения за
промени на постоянен и настоящ адрес с изх.№ АУ057150ВН/12.06.2019 г. за Р.А.Г.и
с изх.№ АУ057149ВН/12.06.2019 г. за К.Н.Г.става ясно, че двамата са заявили за
настоящ адрес ***, ж.к.В.бл.** вх.* ет.* ап.** , съставляващ процесния недвижим
имот съотв. от 24.11.2011 г. за първия и от 10.06.2010 г. за втората.
Вследствие на изложеното съдът намира, че е лишено от логика същите да заявят
за настоящ адрес такъв, на която нямат намерение да живеят. Очевидно и двамата
са заявили намерение за собственост на процесния имот и местоживеене на адрес
от 2010 г. за снахата и от 2011 г. за сина на ищцата.
Предвид
изложеното и съвкупния доказателствен материал, съдът намира, че ищцата не е владяла имота в претендирания
от нея период 01.09.1992 г. - 01.09.2002 г. , евентуално в периода от
01.09.1992г. до 29.11.2018г. Същата,
заедно със своя съпруг до неговата смърт, само е държала имота, който е бил собственост
на нейната снаха К.Н.Г.и син Р.А.Г., които са третирали процесния имот като
свой собствен и съответно са учредявали осем пъти договорна ипотека върху него
в периода от 1996г. до 2009г., видно от приобщената по делото справка от
СВ-Варна, като Дори върху имота са вписани и две възбрани, като първата е от
2012г.
Вследствие
на изложеното , съдът намира, че по
делото не е установено наличието на давностно владение , осъществено от ищцата
в периода 01.09.1992г. - 01.09.2002г., както
и твърдяното в условията на евентуалност давностно владение , осъществявано от
нея в периода от 01.09.1992г. до 29.11.2018г.
От
своя страна, ответникът е собственик на имота и го владее на основание , годно
да го направи собственик - Постановление за възлагане на недвижим имот от
20.11.2017 г. , издадено от ЧСИ
Станислава Янкова по изпълнително дело №
20127190400257 по описа на ЧСИ Станислава Янева , вписано под акт № 33 том
XXIII дело 1196 вх.рег.№ 9435/20.04.2018 г. в СВ-Варна, Протокол за въвод във
владение на купувача от 23.11.2018 г. по изпълнителното дело, с който е иззет
имота от предишните собственици, Протокол от 12.12.2018 г. за предаване на
владение на новия собственик, Протокол от 23.12.2018 г. за предаване на движими
вещи и Определение по в.гр.д.№ 2788/2018 г. на ВОС, с което е оставена без
уважение въззивната жалба на Т.В. против извършения въвод във владение по
изпълнителното дело.
Изложените
съображения, мотивират изводите на сезирания съд за неоснователност на исковете
за ревандикация, както главния иск, така и евентуалния иск, поради което същите
следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение и такси за съдебни
удостоверения в общ размер на 1551,00 лв. Съдът намира за неоснователно
направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника , т.к. намира, че производството по делото се
характеризира с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените ищцата Т.К.В. ЕГН ********** *** срещу ответника И.Б.Д. ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл.108 от ЗС, както
следва:
- за приемане за установено в отношенията между
страните, че ИЩЦАТА Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с
идентификатор № ****************, с адрес на имота: ж.к.“В.“,бл.19, вх.2, ет.5,
ап.37намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3511.74,
с предназначение: жилище, състоящо се от стая, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ 51.98 квадратни метра, ведно с прилежащото избено помещение № **, с площ 1.44 кв.метра,
както и 0.5992% идеални части от общите части на сградата и от правото на стоеж
върху мястото, при съседи на жилището: ап.**, стълбище, паркинг, вход 1, а на
избеното помещение:коридор, изба на ап.41, коридор и съседни самостоятелни
обекти в сградата по схема: на същия етаж: № ****************,№******* и над
обекта:***** и надобекта ****************.40, въз основа на давностно
владение , осъществено от нея в периода 01.09.1992г. - 01.09.2002г.,
както и за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението на този недвижим имот;
- за приемане за установено в отношенията между
страните, че ИЩЦАТА Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с
идентификатор № ****************, с адрес на имота: ж.к.“В.“,бл.**, вх.*, ет.*, ап.**намиращ се в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3511.74, с предназначение:
жилище, състоящо се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
51.98 квадратни метра, ведно с прилежащото избено помещение № *, с площ 1.44 кв.метра,
както и 0.5992% идеални части от общите части на сградата и от правото на стоеж
върху мястото, при съседи на жилището: ап.**, стълбище, паркинг, вход 1, а на
избеното помещение:коридор, изба на ап.41, коридор и съседни самостоятелни
обекти в сградата по схема: на същия етаж: № ****************,№******* и над
обекта:***** и надобекта ****************.40, въз основа на давностно
владение , осъществявано от нея в периода от 01.09.1992г. до
29.11.2018г., както и за осъждане на ответника да
предаде на ищцата владението на този недвижим
имот, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Т.К.В. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на И.Б.Д. ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер
на 1551,00 лв. , представляваща
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: