Р Е Ш Е Н И Е № 260470
Гр.Сливен, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесета и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№ 293 по описа за 2021 г.,
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №18189331/18.11.2017г и в договора е посочено, че отпусната сума е в размер на 1200лв.Сочи се, че в договора има клауза, че ако кредитополучателя не представи обезпечение в тридневен срок от сключването на договора дължи на кредитора неустойка в размер на 729.20лв, която се заплаща разсрочено, като към всяка от погасителните вноски се заплаща сумата от 72.92лв.Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в размер на 729.20лв по ДПК.Сочи се, че в договора е предвиден годишен лихвен процент в размер на 40.15% и общата сума платима по договора при непредставяне на обезпечение е в размер на 2147лв.Сочи се, че ищецът е заплатил на ответното дружество цялата сума от 2147лв.Твърди се, че ДПК е нищожен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, тъй като при отправянето на предложението за сключване на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние.Сочи се, че електронните документи са неподписани такива.Направено е въражение, че в ДПК липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита.Твърди се че действителния ГПР е в размер на 94.70%.Сочи се че клаузата за неустойка е нищожна и накърнява добрите нрави.Твърди се, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна и нарушава добрите нрави и размера й надхвърля трикратния размер на законната лихва.Сочи се, че налице разлика между посочената подлежаща на връщане сума и тази, която ищецът действително е върнал.Твърди се, че договорът е унищожаем, тъй като ищецът е бил принуден от крайна нужда да сключи договора.
Поискано е да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 947лв, представляваща недолжимо платени суми по ДПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски..
Съдът е квалифицирал така предявения осъдетелен иск , като такъв с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,вр. Чл.23 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 1200лв, изплатената от ищеца на ответното дружество сума в размер на 2147лв по договор за предоставяне на потребителски кредит №18189331/18.11.2017г, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че исковата молба е недопустима, тъй като П.К.Г. е кредитополучател и по договори сключени с ответното дружество и след датата на сключване на процесния ДПК.Сочи се, че е налице злоупотреба с право от ищеца, тъй като по друг ДПК с ответното дружество има заведено друго исково производство.Твърди се, че поведението на ищеца поставя в риск целия финансов сектор.Твърди се, че възраженията за нищожност на договора са неоснователни и между страните има валидно сключен договор.Сочи се, че самия ищец е представил предддоговорната информация към исковата молба.Твърди се, че договора не е подписан, тъй като е сключен договор във вид на електронен документ.Сочи се, че в договора са посочени всички изискуеми данни за изчисляване на ГПР и изчисленията на ГПР са в договорната лихва и не ясно как ищецът е изчислил ГПР 111.55%.Сочи се,у че неустойката е санкция за неизпълнение на договорно задължение.По направените възражения за нищожност на клаузата за неустойка се твърди, че ищецът е бил наясно с размера на неустойката по ДПК.Сочи се, че фиксирания лихвен процент е правилно определен в ДПК-лихвата е в рамките на закона и определените критерии от съвременната съдебна практика и не противоречи на добрите нрави.Твърди се, направеното възражение за нищожност на договора на основание чл.11,ал.1,т.20 вр.чл.22 от ЗПК се сочи, че възражението е неоснователно, бланково и неотговарящо на истината..По възражението, че налице разлика между посочената в договора сума и реално върнатата се сочи че е неоснователно, тъй като кредита е надлежно изплатен и ищецът е бил наясно какво следва да заплати по него.По наведеното твърдение, че ДПК е унищожаем, защото ищецът го е сключил поради крайна нужда се сочи че искането е преклудирано, тъй като е следвало да бъде наведено 1 година след сключването на договора.По твърдението, че договора е нищожен поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26,ал.1пр.2 и поради нарушение на закона по чл.26,ал.1,пр.1 се твърди че това е бланково твърдение.Сочи се, че при евентуално прогласяване на нищожност се иска да бъде осъден ищеца да заплати на ответното дружество отпуснатата сума по договора за кредит.
Поискано е да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан и да бъде осъден ищеца да им заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, вместо него се явява адвокат пълномощника му З., която моли да бъде уважен предявеният иск и да бъдат присъдени на доверителя й направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмен становище, да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за предоставяне на кредит от разстояние от 18.11.2017 г. сключен между Изи Финанс ЕООД като кредитор и П.К.Г. като кредитополучател, страните са се уговорили кредитора да предостави на кредитополучателя сумата от 1200 лева, а П.К.Г. да върне сумата за срок от 300 дни при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15%, като общо дължимата сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 е 4147 лв., а годишния процент на разходите по кредита е 48,44 %. В чл. 3,ал. 1, т. 1 от Договора е предвидено, че потребителя се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1,т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задължението по настоящия договор и в чл. 3, ал. 1 т. 2 е предвидено обезпечение две физически лица поръчители. В чл. 4, ал. 3, т 1 е посочен погасителен план при представяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1, а в чл. 4, ал. 3, т. 2 е посочен погасителен план при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1.
От справка от Изипей се установява, че П.Г.К. е заплатил по сметка на Изи Финанс ЕООД на 20.12.2017 г. сумата от 232.56 лева, на 26.01.2018 г. сумата от 238.52 лв. и на 19.02.2018 г. сумата от 224.60 лв.
От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че П.К.Г. е заплатил по процесния договор на Изи Финанс ЕООД сумата от 1774.64 лева, като от тази сума е изплатена главница в размер на 1200 лв., редовна лихва в размер на 163.02 лв., неустойка по чл. 3, ал. 1 в размер на 381.62 лв. и такса за просрочване в размер на 20 лв. В заключението си вещото лице е посочило, че годишния лихвен процент на разходите, определен по договора е при условие, че всяка от страните изпълнява точно и в срок задълженията си и в ГПР не са включени разходи за събиране, лихва за забава и неустойка за неизпълнение. В заключението вещото лице е посочило,ч е ако към тези условия се включи и допълнителната месечна неустойка в размер на 72.92 лв., то тогова ГПР е в размер на 321.7780 %.
Съдът кредитира изцяло заключението по назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнена.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за кредит от разстояние с ответното дружество на 18.11.2017 г., по силата на който ответното дружество му е предоставило сумата от 1200 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 48.44%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури банкова гаранция или поръчителството на две лица и предвиденото в договора, че при неосигуряването им потребителя следва да заплаща неустойка в размер на 729.20 лв. От заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че реалния ГПР пир съобразяване на неустойката и разходите, възлиза на 321.78%. Факта, че не е отчетена неустойката в договора за кредит от разстояние, както и размера на ГПР при необходимост да се плати неустойката, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 321.78% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество сумата от 1774.64 лева. Главницата по договора за кредит е в размер на 1200 лв., т.е. ще следва да бъде уважен предявеният иск за сумата от 574.64 лв., а за разликата до пълния претендиран размер, предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 394.42 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски в размер на 58.37 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изи Финанс ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Г.,ЕГН ********** *** на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 574.64 лв., представляваща, получена, без основание от Изи Финанс ЕООД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявеният иск за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 947 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Изи Финанс ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Г.,ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 394.42 лв.
ОСЪЖДА П.К.Г.,ЕГН ********** ***-17ДА ЗАПЛАТИ на Изи Финанс ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап. 1 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 58.37 лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: