Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1076 12.03.2014г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в
открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11294 по описа на ПРС за 2013 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 4 от Кодекса на труда.
Ищцата
М.В.М., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ******, чрез пълномощника адв. Т.Д.
е предявила срещу „Интимо 1” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ № 8А, представлявано от управителя В.Д. иск за осъждане на ответника да
поправи основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца и
документите, издадени при прекратяване на ТПО – заповед за прекратяване на ТПО и
уведомление до ТД на НАП – Пловдив, като от „чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ” същото
бъде поправено на „чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ”, както и да се поправи датата,
на която прекратяването е извършено, на 20.07.2012г. Претендират се разноски.
Ищцата
твърди, че е работила по ТПО с ответника въз основа на тр. договор от
03.01.2011г. на длъжност „продавач-консултант”. Работодателят не изплащал своевременно трудовите
възнаграждения, поради което с нот. покана от 20.07.2012г., връчена на
работодателя на 20.07.2012г. ищцата го уведомила, че прекратява трудовото
правоотношение с него на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавяне в
изплащането на тр. възнаграждения, а именно – това за м. май 2012г. в р-р 450
лева. Ведно с уведомлението на работодателя била връчена и тр. книжка на
ищцата. Тъй като прекратяването настъпвало с узнаването, то ТПО се считало
прекратено от 20.07.2012г. От тази дата насетне ТПО не съществувало.
Въпреки това на ищеца била изпратена заповед №
02/02.08.2012г. за дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа на 16,
17, 18.07.2013г. и ТПО било повторно прекратено, този път от работодателя и на
осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Твърди се обаче, това повторно прекратяване да не е породило
действие, тъй като вече било породило действие прекратяването от ищеца на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и повторно прекратяване на ТПО на каквото и да било
основание да е недопустимо. Въпреки това в издадените от работодателя документи
било вписано като основание за прекратяване на ТПО по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
поради дисциплинарно уволнение, а не действителното основание - 327, ал. 1, т.
2 от КТ поради забавяне в изплащането на тр. възнаграждения, както и грешна
дата, тъй като вярната такава била 20.07.2013г.
С уточняваща молба изрично се
посочва, че се желае да се поправи основанието за уволнение, вписано в тр.
книжка на ищеца, заповедта за прекратяване на ТПО и уведомлението до ТД на НАП,
като се твърди ищецът да няма правен интерес от предявяване на друг иск, в
частност за признаване уволнението за незаконно и отмяната му, тъй като не се
твърди да няма прекратяване на ТПО, а само се спори на какво основание и от коя
от страните е извършено прекратяването, както и се твърди, че прекратяването от
работодателя няма правно действие. Ето защо моли искът да се уважи и се
претендират разноски.
В
съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа исковете и моли да се
уважат, претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от
ответника, с който се взема становище за неоснователност на иска. Твърди се, че
не е било налице основанието за прекратяване на ТПО, посочено от ищеца – чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като ищцата е получила възнаграждението си за м.
май 2012г. Относно забавата в плащането му се твърди да не е по вина на
ответника, тъй като е следвало да се изплати на 15.06.2012г., а от 14.06.2012г.
до 13.07.2012г. ищцата е била в болнични, след 13.07.2012г. не се е явявала на
работа и същото обективно не могло да й се изплати. Отделно от това, заплатите
се получавали авансово, чрез вземане на пари от касата и подпис в тетрадка,
като ведомостта се оформяла на 15-то число на следващия месец, като се твърди
през м. юни ищцата да е взела 300 лева в периода 02-18.06.2012г. Тъй като
осигуровките върху заплатата от 450 лева били 100 лева, то ищцата можело да се
приеме, че е получила тр. си възнаграждение за м. май. Ето защо не било налице основанието за прекр. по чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, и ищцата безпричинно не се явила на работа от 13.07.2012г.
насетне. Ето защо се твърди отразеното в тр. книжка и другите документи да
отразява действителното положение, поради което се моли исковете да се
отхвърлят като неоснователни. Претендира разноски.
С отговор на молбата-уточнение е
взема становище за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, както
и поради това, че срокът за обжалване на наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение” е изтекъл. Твърди се, че след изтичане на срока за обжалване на
дисциплинарното наказание „уволнение” същото се е стабилизирало и не може да се
преразглежда въпроса за основанието, вписано в трудовата книжка на ищеца.
Възражение за погасяване на иска по давност не е изрично направено нито с
отговора на исковата молба, нито с отговора на молбата – уточнение.
В съдебно заседание управителят
лично и чрез адв. Ж. оспорва исковете и моли да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 4
от КТ съдът намира следното: За да се уважи същия, следва да се установи, че ТПО между
страните е прекратено на посоченото от ищеца основание – чл. 327, ал. 1, т. 2
от КТ, че това прекратяване предхожда издадената от работодателя уволнителна
заповед, както и че отразеното от работодателя в тр. книжка на ищеца основание
за прекратяване не съответства на действителното такова.
Съдът намира, най – напред, че следва да се произнесе по
възражението на ответника за липса на правен интерес у ищеца да предяви иска
поради това, че е стабилизирано уволнението на посоченото от работодателя
основание, тъй като не е обжалвано в срок. Това по съществото си представлява
възражение за погасяване на иска по давност. От една страна се прави след
изтичане на първоначално дадения едномесечен срок за отговор, от друга,
независимо че е направено в допълнително дадения срок за становище по
уточняващата молба, същото е неоснователно, тъй като ответника при носена от
него тежест да установи, че реално е уволнил дисцциплинарно ищеца и му е
връчена заповедта, това не е сторено. Представената по делото заповед и от
двете страни за дисциплинарно уволнение – л. 11 и л. 25 от делото е без подпис
на ищеца, липсва дата на връчване и подпис, в екземпляра на работодателя е посочена
дата, оспорена от ищеца и недостоверна – без неговия подпис и без доказателства
как е връчена. Ответникът твърди да е връчил заповедта на 06.08.2012г. с
обратна разписка, която е оспорена от ищеца – оспорена е доказателствената
стойност на същата, както и че с тази разписка е изпратена именно заповедта за
прекратяване на ТПО. В самата разписка не е отразено какво се изпраща, посочен
е ищецът като получател и ответникът като подател, като ответникът не е
ангажирал никакви доказателства кога е връчена на ищеца заповедта за
дисциплинарно уволнение. Доколкото не се доказва надлежно връчване на
заповедта, то исковата молба се явява подадена в рамките на двумесечния
давностен срок, поради което всички възражения за липса на правен интерес от
водене на иска са неоснователни – уволнението на посоченото основание не е
стабилизирано, тъй като липсват доказателства за надлежно връчване на
уволнителната заповед, в който смисъл е константната практика на ВКС, като в
същия двумесечен срок за обжалването на уволнението ищецът има право да предяви
иск за поправка на вписаното основание в тр. книжка на ищеца и другите
документи за прекр. на ТПО. Доколкото ищецът твърди ТПО да е вече прекратено от
него на друго основание, за него е налице правен интерес да предяви именно иска
си по т. 4 на чл. 344, ал. 1 от КТ.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Видно е от тр. договор от 03.01.2011г., и не се оспорва
от страните, че ищцата е работила по ТПО с ответника на длъжност
„продавач-консултант” с ОМВ 400 лева на пълно раб. време при 20 дни ПГО. На
20.07.2012г. ищцата е връчила нотариална покана на работодателя и трудовата си
книжка чрез служителя на работодателя А.Г., която я е приела със задължение да
я предаде на управителя. С поканата ищцата е заявила, че прекратява ТПО поради
това, че работодателят е в забава за плащане ан Тв за м. май 2012г. в р-р на
450 лева на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, и е поканила своевременно да й се
оформи тр. книжка. Поискала е работодателят да й заплати ТВ за май, юни, обезщетение
по чл. 221 и 224 от КТ на посочена в поканата банкова сметка ***-дневен срок.
Направено е искане тр. й книжка да й се предаде в кантората на нотариус Д.,
като от нот. Д. е съставен констативен протокол, че на 24.07.2012г. до края на
работния ден не се е явил представител на ответника, сумата не е преведена и
тр. книжка не е предадена. Впоследствие ищцата е получила покана за даване на
обяснения за неявяване на работа за дните 16, 17, 18.07.2012г., в поканата е
посочено, че се изпраща с обр. разписка от 19.07.2012г., каквато обаче от
ответника не се представя и не може да се установи кога ищцата е получила
искането. Такива обяснения са искани и с
второ писмо с посочена дата 26.07.2012г., също недоказано кога е получено.
Впоследствие е изпратено на ищцата писмо, в което се сочи, че е от 02.08.2012г.
и че й се изпраща заповед за дисциплинарно уволнение. Представена е заповед № 02/02.08.2012г., с която
работодателят прекратява ТПО с ищеца на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради
това, че на 16, 17 и 18.07.2012г. ищцата не се е явила на работа и не е дала
обяснения за това. Видно е от представения болничен лист, че в периода
14.06-13.07.2012г. ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност,
като във ведомостта за май й е начислена сума за получаване 354, 87 лева. Видно
е от заключението на в. л. М., че дължимите на ищцата ТВ за май и юни 2012г. са
в размер на 400 лева, от които 300 лева за май
100 за юни, по банков път на 03.08.2012г. е изплатена сумата 144, 90
лева с основание за плащане доплащане РЗ за м. 05.2012г. – 54, 87 лева и РЗ за
м. 06 – 90, 03 лева, общо 144, 90 лева, на 10.08.2012г. й е платена сумата от
194, 83 лева обезщетение за 11 дни неползван ПГО. Към 20.07.2012г. на ищцата
според вещото лице се е дължала пълната сума от 400 лева. В ТД е уговорено заплащането да е ежемесечно и
доколкото няма писмени доказателства да е уговорено друго, следа да се извърши
до края на месеца, в който се полага труда. По реда на чл. 176 от ГПК ищцата е
отговорила, че на приложена на л. 29 и 30 от делото тетрадка с посочени дати от
м. 06.2012г. на два пъти е взела суми от по 100 лева, общо 200 лева като аванс
и заплата за м. 06.2012г. По делото не се установява на ищцата да са били
плащани други суми, а от счетоводителя на дружеството, разпитам като свидетел,
се установява ведомостите да са се оформяли и ТВ заплащали на 10-то число на
месеца, следващ полагане на труда.
Видно е от ТК на ищеца, че в нея е вписано осн. за прекр.
на ТПО – чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с дата на прекратяване 06.08.2012г.
Видно е от ведомостите, че ТВ са се плащали най-късно до
10-то число на месеца след полагане ан труда, което се установява и от закл. на
в. л. М..
От същото се установява и че по ведомост на ищцата са
начислени 354, 87 лева за май и 190, 03 лева за юни, общо 544, 90 лева, а
сумата от 400 лева е неплатен остатък след извършеното на 03.08.2012г. плащане
по банков път на сумата от 144, 90 лева.
Въз основа на дотук изложеното съдът намира иска по чл.
344, ал. 1, т. 4 от КТ за изцяло основателен, поради следното: Към датата
20.07.2012г. работодателят е бил в забава за изплащане на сума по ведомост от
544, 90 лева, ТВ за май и юни 2012г.. След приспадане на сумата от 200 лева
получена в началото на юни 2012г., остава за получаване сумата от 344, 90 лева
общо ТВ за двата месеца, за които на 20.07.2012г. работодателят е бил в забава.
Същият не е предприел действия по изплащане ТВ на ищцата поради което
възражението, че не се е явила да го получи е неоснователно, доколкото се касае
за парично задължение, които са носими, а не търсими. Сам работодателят
признава, че е дължал неплатени към 20.07.2012г. суми на ищеца с извършеното по
банков път плащане, след изтичане 3-дневния срок от връчване на поканата. Разпоредбата
на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ предвижда възможност за работника да прекрати ТПО
едностранно при забава в изплащане на ТВ или обезщетение по ТПО, като е
достатъчно забавяне в изплащане на каквато и да било част от същото, частично,
само за 1 месец, за да възникне правото на ищеца да прекрати на това основание
ТПО. Ищецът е направил валидно изявление, редовно връчено на работодателя, за
което има удостоверяване в нот. покана. Ето защо прекратяването на това
основание е било законосъобразно и валидно е породило действието си, поради
което последващото провеждане от страна на работодателя на дисциплинарна
процедура и налагане на дисц. наказание е незаконосъобразно. Работникът е
прекратил ТПО на по-ранна дата на валидно възникнало основание, поради което
искът ще се уважи и ще се допусне поправка в основанието за прекратяване в
документите във връзка със същото, като ТПО се счита прекр. на осн. чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ вместо чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
С оглед изхода на спора ищцовата страна има право на
направените разноски, които са претендирани и възлизат на 700 лева платено адв.
възнаграждение.
Ответникът е възразил по размера на същите като
прекомерни. Съдът намира възражението за частично основателно. Минималният
размер по дела във връзка със законност на уволнение възлиза на мин. раб.
заплата към сключването на договора, съгл. чл. 7, ал. 1, т. 1 пр. 2 от
Наредбата за мин. размери на адв. възнаграждения, а именно 310 лева, а съгл. ТР
№ 6/2012г. от 06.11.2013г. при намаляване поради прекомерност трикратният
минимум в пар. 2 от наредбата не важи. В случая с оглед наличието на известна
фактическа сложност на делото съдът намира справедливият размер на хонорара на
п-ка на ищеца да възлиза в размер на 500 лева. Ето защо същият ще се намали до
тази сума.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
дължимата държавна такса по делото в размер на 50 лева следва да се възложи в
тежест на ответника, като в негова тежест следва да се възложат и разноските за
ССЕ от БС в р-р на 40 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
да се извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата
книжка на М.В.М., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ********, чрез
пълномощника адв. Т.Д., както и всички съпътстващи документи, удостоверяващи
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с работодател „Интимо
1” ЕООД, с ЕИК: *********, вписано от работодателя „Интимо 1” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“
№ 8А, представлявано от управителя В.Д. от посоченото от работодателя
основание: „чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ” и посочена дата на прекратяване: „06.08.2012г.”
на основание: „чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ” с дата на прекратяване: „20.07.2012г.”
ОСЪЖДА „Интимо 1”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 8А, представлявано от управителя В.Д. да заплати на М.В.М., с
ЕГН: **********, със съдебен адрес: ******, чрез пълномощника адв. Т.Д. сумата
от 500 лева (петстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски за
разликата над 500 лева до 700 лева поради прекомерност.
ОСЪЖДА „Интимо 1”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 8А, представлявано от управителя В.Д. да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 50 лева (петдесет лева) – държавна такса върху уважения иск, и
сумата от 40 лева (четиридесет лева)
– разноски за ССЕ от бюджета на
съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала.
ЕА