Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1017 Година 09.08.2022
Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, Х състав, на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар
Й.Б.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева,
административен характер дело номер 635 по описа за 2022 година и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на М.Д.М. *** против решение №
РД-Е126-7/15.01.2021г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса,
с което е отказано възстановяване на разходи от бюджета на НЗОК за получена и
заплатена необходима медицинска помощ, оказана по реда на Регламент (ЕО) №
987/2009 по време на престоя ѝ на територията на Конфедерация Швейцария.
Счита решението за незаконосъобразно, издадено при неспазване на установената
форма, нарушение на административно производствените правила, в противоречие с
материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на решението. В съдебно
заседание се явява лично и поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира
разноски.
Ответникът – Директор на Национална
здравноосигурителна каса гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да
му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Делото е за втори път висящо пред настоящия съд, след
като с решение № 3606/14.04.2022г. по адм.д.№ 11747/14.04.2022г. на Върховен
административен съд, е отменено решение № 1285/20.09.2021г. по адм.д.№
619/2021г. по описа на Административен съд Бургас и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
С вх.№ Е126-01-105/01.07.2020г.
(л.39 от делото на АССГ) е подадено заявление от М.М. до управителя на НЗОК за възстановяване на извършени по реда на чл.25(Б), §
5-9, чл.26(Б), § 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. разходи за получена
необходима медицинска помощ /подходящо (планово) лечение в Швейцария, Цюрих,
Университетска болница, Клиника по гинекология, за периода от 19.09.2019г. до
05.12.2020г., по диагноза „Карцином на гърдата от дясната страна; НЕК 2 -
положителен“, която помощ е включвала първоначална консултация, преглед и
химиотерапия. Към заявлението са приложени подробна медицинска документация и
фактури за заплатеното лечение в размер на 31 854,80 швейцарски франка,
подробно описани в т.3 на заявлението, като в т.3.5 база за възстановяване на
извършените разходи от заявителката е изразено съгласие направените разходи за
оказаната необходима медицинска помощ да ù бъдат възстановени по цени на
НЗОК – цените за съответстващата дейност, които НЗОК заплаща на лечебните заведения
в България. В заявлението е отбелязано още, че целта на престоя ѝ в
държавата в която е била предоставена заплатената от нея медицинска помощ, не е
била извършване на диагностика и получаване на лечение.
С докладна записка от 14.01.2021г.
(л.108 от адм.д.№ 1780/2021г.) от
директора на дирекция „Бюджет и финансови параметри“ е направено предложение до
управителя на НЗОК за отказ за възстановяване на парични средства, като е
отбелязано, че лицето не е кандидатствало и няма издадено разрешение – формуляр S2 за провеждане на планово лечение в чужбина.
С решение
№ РД-Е126-7/15.01.2021г. на управителя на НЗОК е отказано възстановяването на
разходи от бюджета на НЗОК за получена и заплатена необходима медицинска помощ
по време на престоя на М.М. на територията на Конфедерация Швейцария, на
основание чл.13, т.3 от Наредба № 5/21.03.2014г. за условията и реда за
упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване и на
чл.15, ал.1, т.2 от Правилата. В мотивите на решението е посочено, че лицето е
с непрекъснати здравноосигурителни права, заявлението и приложената към него
документация са в съответствие с нормативните изисквания, като след извършена
проверка за основателност съгласно чл. 6, ал.2 от Правилата, заявлението е
основателно. Посочени са мястото на проведеното лечение, неговия срок,
диагнозата, както и проведена по инициатива на лицето химиотерапия, като са
описани и конкретно приложените медикаменти. Прието е, че общата сума за
възстановяване за която кандидатства лицето е 31 810,14 швейцарски франка, като
е направен извод, че е проведено лечение, което е планувано предварително, т.е.
няма спешен характер и подлежи на предварително разрешение издадено от
управителя на НЗОК. Предвид това, че в деловодната система на НЗОК липсват
данни за подадено заявление и издадено разрешение от НЗОК (формуляр S2) за вече
извършеното в чужбина планово лечение за посочения период и поради това, че
лечението на заявителката е проведено в планов порядък, но без да има
разрешение от управителя на НЗОК, е отказано да бъде извършвано възстановяване
на парични средства в натура от бюджета на ЦУ на НЗОК.
Решението е изпратено с писмо
изх.№Е126-01-105/20.01.2021г. (л.110 от адм.д.№ 1780/2021г.), като то е връчено
лично на М.М. на 25.01.2021г., видно от приложеното известие за доставяне
(л.112 от адм.д.№ 1780/2021г.).
Решението е обжалвано с жалба вх.№ 4326/08.02.2021г.
(л.5-14 от адм.д.№ 1780/2021г.), подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
С решение № 1285/20.09.2021г. постановено по адм.дело № 619/2021г. по описа
на Административен съд Бургас жалбата на М.М. е приета за основателна и е
отменено решение № РД-Е126-7/15.01.2021г. на управителя на НЗОК, като преписката
е върната на административния орган за ново произнасяне. Съдебното решение е
обжалвано и с решение № 3606/14.04.2022г. постановено по адм.дело № 11747/2021г.
по описа на ВАС, е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд с указания за назначаване съдебно-медицинска
експертиза за установяване обстоятелството дали лицето е прието в условията на
спешна индикация за химиотерапия или други факти налагащи спешно лечение в
чужбина, както и дали подаденото от М. заявление е за възстановяване на
извършени разходи по реда на Директива 2011/24/ЕС.
При
така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Решение № РД-Е126-7/15.01.2021г. е издадено от
компетентен орган – управителя на НЗОК, съобразно правомощията му по чл.19, ал.7,
т.2 от ЗЗО и чл.13 от Наредба №
5/21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при
трансгранично здравно обслужване.
Обжалваното решение е издадено в предвидената от
законодателя писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство.
Процедурата по разглеждане на документи за
възстановяване на разходи за получена необходима медицинска помощ при престой в
друга държава – членка на ЕС, включително и Конфедерация Швейцария е уредена в
Правила № РД-16/21/07.05.2014г. за реда и работата на Комисия за възстановяване
на извършени разходи по реда на чл. 25 (б) § 5 - 9, чл. 26 (б) § 6 и 7 от
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 34 от Регламент (ЕИО) № 574/72, Директива
2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на
пациентите при трансгранично здравно обслужване, или по двустранни спогодби/
договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване
(Правилата).
Съгласно чл.2, ал.1 от Правилата, възстановяването на
разходи се осъществява от постоянно действаща комисия в ЦУ на НЗОК - Комисия за
възстановяване на разходи на ЗЗОЛ (Комисията) съгласно Регламент
(ЕО) № 987/2009, Регламент
(ЕИО) № 574/72, Директива
2011/24/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета за упражняване правата на пациентите при
трансгранично здравно обслужване и международни спогодби/ договори за социално
осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване.
Съгласно чл.7, ал.1 от Правилата, Комисията разглежда
постъпилите заявления в НЗОК подадени от ЗЗОЛ, за възстановяване на разходи за
получена необходима медицинска помощ, като съгласно чл.10 и чл.11 тя проверява
предпоставките за допустимост и основателност на заявлението.
Съгласно чл.19, ал.1 от Правилата, при липса на основание за възстановяване на разходи по
разглежданото заявление по чл. 7, ал. 1, т. 1, 3 или 4, Комисията представя на
управителя на НЗОК становище за отказ от възстановяване на средства. Съответно,
съгласно чл.19, ал.2 от Правилата, при констатирано наличие на основание за
възстановяване на разходи по разглеждано заявление по чл. 7, ал. 1, т. 1, 3 или
4, Комисията представя на управителя на НЗОК становище за разрешаване на
възстановяване на разходи, в което се посочва основанието и конкретният размер
на сумата, подлежаща на възстановяване.
Съгласно чл.20, ал.1, от Правилата, въз
основа на представените документи по чл.19, ал.4, управителят на НЗОК: 1.издава
мотивирано решение, с което се разрешава възстановяване на заявителя на
разходите за оказаната необходима медицинска помощ или оказаното подходящо
(планово) лечение; в решението се посочва конкретният размер на подлежащата на
възстановяване сума, съответстваща на сумата, посочена в становището на
комисията; 2.издава мотивирано решение за отказ за възстановяване на разходи,
при неоснователност на заявлението – липса на някоя/и от предпоставките за
неговата основателност, установени в чл.11. 3. връща преписката на Комисия за
преразглеждане с писмено указване на мотивите за това.
Аналогична процедура е предвидена в
Правилата, раздел ІV, относно възстановяването на разходи при упражняване на
трансгранично здравно обслужване, като съгласно чл.33 при разглеждане на
заявлението, Комисията проверява предпоставките за неговата допустимост, като в
нормата на чл.38 са предвидени хипотезите при които управителя на НЗОК издава
мотивиран отказ за възстановяване на разходите.
В случая, не е спазена процедурата
предвидена в Правилата и заявлението подадено от М.М. не е разгледано от Комисия за възстановяване на разходи на ЗЗОЛ.
В хода на административното производство, така подаденото заявление е
разгледано от директора на дирекция „Бюджет и финансови параметри“, който с докладна
записка от 14.01.2021г. е направил предложение до управителя на НЗОК за отказ
за възстановяване на парични средства. Това лице би могло да е член на
Комисията, съгласно чл.3, т.5 от Правилата, но не и еднолично да извършва
преценка на допустимостта и основателността на искането.
Също така, процесният отказ е мотивиран с нормата на
чл.13, т.3 от Наредба № 5/21.03.2014г., тъй като е прието, че лечението подлежи
на предварително разрешение за възстановяване на разходите от управителя на
НЗОК, а такова разрешение липсва. Нормата на чл.13, т.3 от Наредбата, препращя
към чл.19 от нея, в която е предвидено създаване на Приложение, което от своя
страна препраща към Приложение № 9 към чл.1 от Наредба № 9/2019г. за определяне
пакета от здравни действия гарантиран от бюджета на НЗОК. В случая, липсва
посочване на коя от медицинските дейности по проведеното в Швейцария лечение
попада в обхвата на Приложение № 9, като е недопустимо в хода на съдебното
обжалване, съдът по тълкувателен път да извежда мотивите на административния
орган за издаване на обжалвания отказ.
Обжалваното решение е издадено и в несъответствие с
материалноправните изисквания на закона.
Съгласно чл.80д, ал.1 от ЗЗО, здравноосигурените лица имат право на достъп до безопасно и
висококачествено трансгранично здравно обслужване независимо от начина на
неговата организация, предоставяне и финансиране, а съгласно ал.2
трансграничното здравно обслужване е здравно обслужване, предоставено или
предписано в държава – членка на ЕС, различна от държавата членка по
осигуряване. Съответно в ал.3 е предвидено, че лицата по ал.1 могат да упражнят
правото си на трансгранично здравно обслужване, когато здравното обслужване е
включено в пакета здравни дейности, финансирани от бюджета на НЗОК или от
бюджета на Министерството на здравеопазването, като в ал.4 са предвидени
дейностите, които не попадат в обхвата на трансграничното здравно
обслужване.
Съгласно чл. 80е, ал.
1-3 от ЗЗО, при упражняване правото си на
трансгранично здравно обслужване, здравноосигурените лица заплащат на лечебното
заведение в държавата членка по местолечение стойността на предоставеното им
здравно обслужване, насрещно на което е правото да им бъдат възстановени
разходите за предоставеното им здравно обслужване в държавата членка по
местолечение до размера на разходите, които НЗОК или Министерството на
здравеопазването заплащат за съответното здравно обслужване в Република
България, но не повече от действително направените разходи.
Съгласно чл.3, ал.1 от
Наредба № 5/2014 г. право на трансгранично здравно обслужване имат всички
здравноосигурени в НЗОК лица по отношение на здравните услуги по чл.45, ал.1
от ЗЗО.
По делото няма спор, че жалбоподателката е била с
непрекъснати здравно осигурени права в България, по време на проведеното лечение
в Университетска болница Цюрих, Швейцария през периода от 19.09.2019г. до
05.12.2019г., като това лечение не попада сред
изключенията предвидени в чл.80д, ал.4 от ЗЗО, а предоставените услуги са в
обхвата на чл.45, ал.1 от ЗЗО. Съответно видно от подаденото от М. заявление,
тя е поискала направените разходи да и бъдат възстановени по цени на НЗОК
(цените за съответстващата дейност, които НЗОК заплаща на лечебните заведения в
България).
Спорно по делото е обстоятелството, дали
предоставеното лечение в Швейцария подлежи на предварително разрешение, тъй
като липсата на предварително разрешение за възстановяване на разходите е
основанието за издаване на процесния отказ, съгласно чл.13, т.3 от Наредба №
5/2014г.
С Наредба № 5/2014г. се транспонира Директива
2011/24/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 2011г. за упражняване правата на
пациентите при трансгранично здравно обслужване, която въвежда като основен
принцип в съображение 34, че „държавите-членки по осигуряване следва да
предоставят на пациентите правото да получат в друга държава-членка най-малко
същите обезщетения като предвидените в законодателството на държавата-членка по
осигуряване. Ако в списъка с обезщетенията не е посочен точно прилаганият метод
на лечение, но са определени видовете лечение, държавата-членка по осигуряване
не може да откаже предварително разрешение или възстановяване на разходите с
аргумента, че методът на лечение не се прилага на нейна територия, а следва да
прецени дали исканото или полученото трансгранично лечение съответства на
обезщетенията, предвидени в нейното законодателство. Фактът, че задължението за
възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване по настоящата
директива е ограничено до лечението, включено в обезщетенията, на които
пациентът има право в рамките на своята държава-членка по осигуряване, не
изключва възможността държавите-членки да възстановят разходите за трансгранично
здравно обслужване извън тези ограничения. Държавите-членки могат например да
възстановяват допълнителни разходи, като разходи за настаняване и път или
допълнителни разходи, направени от лица с увреждания, дори когато тези разходи
не се възстановяват при здравно обслужване, предоставяно на тяхна територия“, а
в съображение 35 е посочено, че „единствената цел на разпоредбите относно
предварителното разрешение и възстановяването на разходите за здравно
обслужване, предоставено в друга държава-членка, следва да бъде да се позволи
упражняването на свободата на предоставяне на здравно обслужване на пациентите
и да се премахнат неоснователните пречки пред тази основна свобода в
държавата-членка по осигуряване на пациента“. „Поради това е целесъобразно да
се изисква посочените общи условия, критерии и формалности да се прилагат по
обективен, прозрачен и недискриминиращ начин и да са предварително известни, да
се основават на първо място на медицински съображения и да не налагат
допълнителна тежест на пациентите, търсещи здравно обслужване в друга
държава-членка, в сравнение с пациентите, лекувани в собствената им
държава-членка по осигуряване, както и решенията да се вземат възможно
най-бързо“ /съображение 37/. „Предвид съдебната практика на Съда, обуславянето
на поемане на разходите за здравно обслужване, предоставено в друга
държава-членка, от законоустановената система за социална сигурност или
националната система на здравеопазване от наличието на предварително
разрешение, е ограничаване на свободното движение на услуги. Следователно, като
общо правило, държавата-членка по осигуряване следва да не налага условието за
предварително разрешение за поемане на разходите за здравно обслужване,
предоставено в друга държава-членка, когато при предоставянето му на нейна
територия разходите за това обслужване биха били поети от нейната
законоустановена система за социална сигурност или национална система на
здравеопазване. При всяко положение, ако държава-членка реши да установи
система за предварително разрешение за поемането на разходи за болнични или
специализирани грижи, предоставени в друга държава-членка в съответствие с
разпоредбите на настоящата директива, разходите за такива грижи, предоставени в
друга държава-членка, също следва да бъдат възстановени от държавата-членка по
осигуряване до размера на разходите, които биха били поети, ако същото
обслужване е било предоставено в държавата-членка по осигуряване, без да се
превишават действителните разходи за полученото лечение /съображение 46/.
В чл.7, § 8 от Директивата е предвидено,
че „Държавата-членка по осигуряване не може да обуслови възстановяване на
разходите за трансгранично здравно обслужване от предварително разрешение,
освен в случаите по член 8“.
Съгласно чл.8, § 1 и § 2 от Директивата „държавата-членка
по осигуряване може да предвиди система на предварително разрешение за
възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване, съгласно
настоящия член и член 9. Системата на предварително разрешение, включително
критериите и тяхното прилагане, както и индивидуалните решения за отказ по
искане за предварително разрешение, се ограничават до необходимото и
пропорционалното на поставената цел и не могат да представляват средство за
произволна дискриминация или необоснована пречка за свободното движение на
пациенти. Здравното обслужване, за което може да се изисква предварително
разрешение, е ограничено до здравно обслужване, което: а) е зависимо от
изисквания за планиране, свързани с целта за гарантиране на достатъчен и
постоянен достъп до балансиран спектър от висококачествено лечение в
съответната държава-членка или с желанието за контролиране на разходите и
избягване, доколкото е възможно, разхищението на финансови, технически и
човешки ресурси, и: i) включва настаняване на въпросния пациент в болница поне
за една нощувка; или ii) налага ползването на високоспециализирана и свързана
със значителни разходи медицинска инфраструктура или медицинско оборудване; б)
включва лечение, което излага пациента или населението на особен риск; или в) е
предоставено от доставчик на здравно обслужване, който в отделни случаи би
могъл да предизвика сериозни и конкретни съмнения за качеството или
безопасността на обслужването, с изключение на здравно обслужване, за което се
прилага законодателството на Съюза, гарантиращо минимално ниво на безопасност и
качество в целия Съюз“.
В чл.9, § 1, § 2 и § 3 от Директивата е
посочено, че „държавата-членка по осигуряване гарантира, че административните
процедури относно ползването на трансгранично здравно обслужване и
възстановяването на разходите за здравно обслужване, направени на територията
на друга държава-членка, се основават на обективни, недискриминационни
критерии, които са необходими и пропорционални на поставените цели. Всички
административни процедури от вида, посочен в § 1, са леснодостъпни и
информацията, свързана с подобни процедури, се оповестява публично на подходящо
равнище. Тези процедури трябва да могат да осигурят обективното и
безпристрастно обработване на исканията. Държавите-членки определят разумни
срокове за обработване на исканията за трансгранично здравно обслужване и
предварително ги оповестяват публично. При разглеждането на искания за
трансгранично здравно обслужване държавите-членки вземат предвид: а)
конкретното здравословно състояние; б) спешността и индивидуалните
обстоятелства.“.
Систематичното тълкуване на горните
разпоредби обуславя извод, че без да изложи конкретни мотиви и да приведе
осъществилите се факти под съответната правна норма, както е в случая, административният
орган е ограничил съществено правото на защита на заявителя, като е отказал
формално възстановяването на разходите за проведено лечение в чужбина, с позоваването
единствено на липсата на предварително съгласие. В този смисъл в чл.9, § 4 от
Директива 2011/24/ЕС, е въведено изискването държавите-членки да гарантират, че
индивидуалните решения по отношение на ползването на трансгранично здравно
обслужване и възстановяването на разходите за здравно обслужване, направени на
територията на друга държава-членка, са надлежно обосновани и подлежат на
преразглеждане във всеки отделен случай и могат да бъдат оспорвани по съдебен
ред, което включва вземането на привременни мерки.
Също така административният орган, не е
обсъдил дали здравното обслужване е могло да бъде предоставено на територията
на Република България в рамките на срок, който е обоснован от медицинска гледна
точка, като изясняването на този въпрос е от съществено значение, с оглед разпоредбата
на чл. 80ж, ал.
6 от ЗЗО,
съгласно която съответният компетентен орган не може да откаже да даде
предварително разрешение, когато здравното обслужване е сред здравните
дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК или на Министерството на
здравеопазването, и когато здравното обслужване не може да бъде предоставено на
територията на Република България в обоснован от медицинска гледна точка срок,
въз основа на обективна медицинска оценка на здравословното състояние,
историята и вероятното развитие на заболяването на пациента, степента на болка
при пациента и/или естеството на увреждането на пациента към момента на
подаване на искането за разрешение.
В случая, следва да се има в предвид и че
в т.45 от преамбюла на Директива
2011/24/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета за упражняване правата на пациентите при
трансгранично здравно обслужване е посочено, че когато пациентът има право на
здравно обслужване и това здравно обслужване не може да бъде осигурено в
обоснован от медицинска гледна точка срок, държавата-членка по осигуряване
следва по принцип да е задължена да даде предварително разрешение. В т.38 от
преамбюла на Директива
2011/24/ЕС
изрично е уточнено, че предвид съдебната практика на Съда на ЕС
държавата-членка по осигуряване следва да не налага условието за предварително
разрешение за поемане на разходите за здравно обслужване, предоставено в друга
държава-членка, когато при предоставянето му на нейна територия разходите за
това обслужване биха били поети от нейната законоустановена система за социална
сигурност или национална система на здравеопазване.
В изложения смисъл е и съдебната практика
на Върховен административен съд, обективирана в решение № 241/08.01.2020г. по
адм.д.№ 5030/2019г., решение №
498/14.01.2021г. по адм.д.№ 9111/2020г., решение
№ 7108/11.06.2021г. по адм.д.№ 3769/2021г.,
решение № 13929/11.11.2020г. по адм.д.№ 8298/2020г.,
решение № 4768/18.05.2022г.
по адм.д.№ 12374/2021г., решение №
3043/31.03.2022г. по адм.д.№ 10636/2021г.,
решение № 11276/26.08. 2020г. по адм.д.№ 6232/2020г. и др.
С оглед на изложеното и доколкото в случая не се
установяват изключенията по чл.8 и чл.9 от Директива
2011/24/ЕС, и като се съобрази възприетия принцип, че
предварителното разрешение е само по изключение, както и че при доказаност на
извършено трансгранично здравно обслужване в полза на здравно осигурено лице се
следва възстановяване на направените от пациента разходи, то е налице
неправилно приложение на материалния закон от страна на ответника, при
постановяване на отказа да се възстановят поисканите разходи, направени във
връзка с проведеното лечение на
жалбоподателя в Швейцария. Ето защо и на основание чл. 172, ал.2
от АПК,
оспореният отказ следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, и съобразно чл. 173, ал.2
от АПК,
доколкото естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество от
съда, административната преписка следва да бъде върната за ново произнасяне на
административния орган, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.
При този изход на спора и на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
по делото разноски в общ размер на 410,00 лева, от които 10,00 лева платена
държавна такса за образуване на съдебното производство и 400 лева платено възнаграждение
на вещото лице.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас,
Х-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № РД-Е126-7/15.01.2021г. на
управителя на Националната здравноосигурителна каса.
ВРЪЩА делото, като
административна преписка, на управителя на Националната
здравноосигурителна каса за ново произнасяне по
подаденото от М.Д.М. *** заявление с вх.№
Е126-01-105/01.07.2020г съобразно дадените в настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати в полза на М.Д.М. ***, разноски по
делото в размер на 410,00 лева (четиристотин и десет лева).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: