ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140
гр. гр. Д., 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Георги М. Павлов
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
частно наказателно дело № 20223200600101 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243 ал.7 от НПК и е образувано по жалба на
повереника на „П.И.Т. – гр.С. срещу определение №76/04.03.2022г. по ч.н.д.
№209/2022г. на Д.кия районен съд, с което е потвърдено постановление от
30.03.2021г. на Районна прокуратура – Д. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №26/2019г. по описа на ОСлО при
ОП – Д., водено срещу А.П.П. за престъпление по чл.211 пр.1 във вр. с чл.209
ал.1 от НК.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Първоинстанционният съд
не съобразил допуснатите в досъдебното производство нарушения,
изразяващи се в непредявяване на представляващите търговското дружество –
жалбоподател на материалите от разследването. Изводът, че обвиняемият не е
извършил престъплението, бил необоснован, формиран при незадълбочено и
превратно обсъждане на събраните по досъдебното производство, които
освен това били непълни, едностранчиви и недостатъчни за разкриване на
обективната истина. Не било отчетено още и наличието на данни за
евентуално извършено друго престъпление. По тези съображения се настоява
за отмяна на обжалваното определение, с което е потвърдено
постановлението за прекратяване на наказателното производство и за
връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно
1
прилагането на закона.
Въззивният съд, като прецени жалбата, обжалваното определение и
потвърденото с него постановление на прокурора, намира за установено
следното:
Наказателното производство е образувано с постановление на Районна
прокуратура – Д. от 21.10.2016г. за образуване на досъдебно производство
срещу „неизвестен извършител“ за това, че през пролетта на 2010г. в гр.Д., с
цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил у Ю.Н.А. от
гр.С. заблуждение и с това причинил на „П И. Т. ООД имотна вреда –
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Досъдебното производство е
образувано и водено под №135/2016г. по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на
МВР – Д., после е преобразувано под №26/2019г. по описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура – Д..
С постановление от 05.03.2020г. А.П.П. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.211 предл.1 във вр. с чл.209 ал.1 от НК - за това, че в
периода от 31.03.2010г. до 30.11.2010г. в гр.С., с цел да набави имотна
облага за себе си и за другиго, а именно за представляващите търговските
дружества „Т. 2“ООД, „М. К. 88“ЕООД, „Ф. БГ, „Ж. Т.Д, „А.Т“ЕООД, „А
2009“ ЕООД, „А.К.2009“ЕООД, както и за ЕТ„Б.-Е.С.“ и/или
представляващите ги лица, както и за земеделските производители М.П.,
К.М. и З.И. и/или представляващите ги лица, възбудил и поддържал у Н. С.А.
и Г. Н. Г., двамата от гр.С., в качеството им на представляващи „П И. Т.,
заблуждение, че чрез „Р.Т.“ ЕООД ще осъществи доставки на 2 615 тона
рапица, 2 500 тона пшеница и 1 800 тона слънчоглед, всичките от реколта
2010г., на „П.И.Т. при предварително заплащане на доставките, но
впоследствие не ги осъществил в пълен размер /до предплатените парични
суми/, като не доставил на „П И. Т. ООД, както следва: 220 тона рапица на
стойност 121 920 лева с ДДС, 2 000 тона пшеница на стойност 405 000 лева с
ДДС и 1 400 тона слънчоглед на стойност 910 800 лева с ДДС и с това
причинил на „П И. Т. ООД имотна вреда в размер на 1 437 720 лева, като
измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.
С постановление от 30.03.2021г. на Районна прокуратура - Д.
наказателното производство по досъдебното производство е прекратено на
осн.чл.243 ал.1 т.2 от НПК, като е прието, че обвинението не е доказано.
2
В досъдебното производство са събрани доказателства, от които се
установява, че в периода 06.04.2010г. - 08.07.2010г. в гр.С. са сключени пет
договора, с които „Р. Т.“ ЕООД се задължил да продаде на „П.И.Т.
селскостопански култури /рапица, пшеница и слънчоглед от реколта 2010г./.
По всички договори страните са постигнали съгласие за предварително
плащане на цената от страна на купувача „П.И.Т. по банкова сметка на
продавача „Р.Т.“ЕООД и следващо предаване от продавача на купувача на
продаденото за така авансово платената цена съответно количество от
съответния вид селскостопанска култура. При сключването на всички
договори за покупко-продажба продавачът „Р.Т.“ООД е представляван от
А.П.П. – едноличен собственик на капитала и управител на дружеството към
онзи момент.
Наред с договорите за покупко-продажба са сключени и договори по
чл.138 от ЗЗД, с които лично А.П.П. се задължил спрямо „П.И.Т. да отговаря
за изпълнението на задълженията на „Р.Т.“ЕООД по всеки от петте договора
за покупко-продажба на селскостопанските култури.
По-конкретно сключените между „Р.Т.“ЕООД и „П.И.Т. договори са
покупко-продажба са: договор №1/06.04.2010г. за до 5 000 тона маслодайна
рапица и краен срок на доставка до 15.07.2010г.; договор №2/12.05.2010г. за
до 5 000 тона пшеница и краен срок на доставка до 30.06.2010г.; договор от
10.06.2010г. за черен маслодаен слънчоглед /с възможност за изпълнение от
продавача и чрез пшеница, и ечемик/ с краен срок на доставка до 30.07.2010г.
/за пшеница и ечемик/ и до 15.09.2010г. /за маслодаен слънчоглед/; договор
№ 1/08.07.2010г. за 400 тона черен маслодаен слънчоглед с краен срок за
доставка до 15.09.2010г.; и договор № 2/08.07.2010г. за 400 тона черен
маслодаен слънчоглед с краен срок на доставка до 15.09.2010г.
По така сключените договори купувачът „П.И.Т. е извършил множество
преводи на парични суми по банковата сметка на продавача „Р.Т.“ЕООД,
чийто общ размер възлиза на 3 446 108.17 лева. На свой ред продавачът
„Р.Т.“ЕООД предал на купувача „П.И.Т. селскостопански стоки от вида на
договорените на обща стойност 2 008 388.17 лева. За разликата от 1 437 720
лева до пълния размер на платената от купувача цена по договорите,
продавачът не е изпълнил задължението си да му достави съответните
договорени селскостопански стоки.
3
От заключението на счетоводната експертиза се установява, че за
финансовата 2010г. в счетоводството на продавача „Р. Т.“ЕООД /вече с
променено наименование „Е.Т. БГ“ЕООД/ са осчетоводени непогасени
задължения за авансово платени от „П.И.Т., но недоставени селскостопански
стоки, както следва - 220 тона рапица с цена 121 920 лева с ДДС, 2 000 тона
пшеница с цена 405 000 лева с ДДС и 1 400 тона слънчоглед с цена 910 800
лева с ДДС. Или, осчетоводените при продавача непогасени негови
задължения по договорите за покупко-продажба към „П.И.Т. възлизат на
стойност в размер на посочените 1 437 720 лева. За неизвършените доставки
„Е.Т. БГ“ЕООД /преди „Р.Т.“ЕООД/ е издал кредитни известия към
фактурите, въз основа на които е получил плащанията от купувача „П.И.Т..
Купувачът „П.И.Т. не е предявявал претенции по исков ред срещу
продавача „Р.Т.“ЕООД /“Е. Т. БГ“ЕООД/ и срещу поръчителя А.П.П. за
изпълнение договорните задължения, нито е искал връщане на платената сума
общо от 1 437 720 лева, за която не е получил договорените земеделски стоки.
На 27.10.2011г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот; продавач по договора е „Д.“ЕООД, с едноличен
собственик на капитала и управител А.П.П., а купувач е „П.И.Т.. С този
предварителен договор продавачът се е задължил да продаде на купувача
собствения си недвижим имот в гр.С. /подробно описан/ за цена в размер на 1
660 150 лева, като страните са се съгласили, че задължението на купувача за
цената е погасено за сметка на непогасените части от вземанията му от
продавача по петте договора за покупко-продажба на земеделска продукция
от 2010г. Уговорено е окончателният договор да бъде сключен в десетдневен
срок от приключването на висящ съдебен спор /конкретизиран/ между
продавача и трето лице относно принадлежността на правото на собственост
върху имота, предмет на предварителния договор. Приключването на
съдебния спор с влязъл в сила съдебен акт, неизгоден за „Д.“ЕООД, е
осуетило сключването на окончателен договор.
В досъдебното производство са установени лицата, с които през 2010г.
„Р. Т.“ЕООД е имал отношения за придобиване от негова страна на
селскостопанските стоки, които после е доставял на „П.И.Т.“ООД в
изпълнение на сключените помежду им пет договора за покупко-продажба.
Установено е, че преимуществено доставчиците /ЗП М. Р. П., ЗП К.Т. М., ЗП
4
З. К. И., „Ф. БГ, „Ж. Т.Д, „А.К.2009“ЕООД, ЕТ „Б.-Е.С.“, „ЕТ Д. Е. – Г. Б.В“ и
др./ са били изправни в отношенията си с „Р.Т.“ЕООД, като са доставили
договорените помежду им и авансово платени от „Р.Т.“ЕООД количества
земеделски стоки.
Не са доставени на „Р.Т.“ЕООД 150 тона рапица от „Б.Е. Е.“ЕООД по
фактура № 3/19.05.2010г., за която обаче доставчикът е издал кредитно
известие, с което е отказал извършването на доставката.
Освен това на „Р.Т.“ЕООД не са доставени, както следва:
- 70 тона рапица от „А. Т.“ ЕООД,
- 2000 тона пшеница, от които 650 тона от „М. К. 88“ЕООД, 500 тона от
„А. Е. Т.“ЕООД и 850 тона от „А 2009“ ЕООД,
- 1400 тона слънчоглед от „М. К. 88“ ЕООД.
Или недоставените на „Р. Т.“ЕООД земеделски стоки /от „Б. Е.
Е.“ЕООД, „М. К. 88“ЕООД, „А. Е. Т.“ЕООД и „А 2009“ ЕООД/ напълно
съответстват по вид и количество на тези, които „Р. Т.С“ЕООД не е доставил
на „П.И.Т., както е бил задължен по петте договора за покупко-продажба.
Касателно недоставените от „Б. Е. Е.“ЕООД 150 тона рапица е
установено, че на 28.05.2010г. това дружество е превело /върнало/ по
банковата сметка на „Р Т.“ООД сумата 79 200 лева по кредитното известие
№5/27.05.2010г. На същата дата сума в същия размер е прехвърлена по
сметката на „Т. 2“ООД с управител А.П.П., а на 31.05.2010г. е изтеглена в
брой от свидетелката М. Г., като пълномощник на управляващия и
представляващ „Т. 2“ООД.
Що се отнася до недоставените от „М. К. 88“ЕООД, „А. Е. Т.“ЕООД и
„А 2009“ ЕООД земеделски стоки, счетоводната експертиза не е установила
паричните средства, които „Р. Т.“ЕООД е платил за доставките да са му
възстановени от посочените дружества. Установено е, че по-рано същите
дружества са имали реално изпълнени сделки към „Р. Т.“ЕООД, което после е
преустановено, въпреки получените следващи авансови плащания за
договорени бъдещи доставки по конкретни фактури.
За установяване на причините за това по досъдебното производство като
свидетели са разпитани физическите лица, представлявали всяко от трите
дружества към онзи момент.
5
Свидетелят Г. П. М. е заявил, че с личните му данни е злоупотребено и за
факта на вписването му като едноличен собственик и управител на „М. К.
88“ЕООД разбрал едва след призоваването му от разследващ орган.
Свидетелят е заявил, че не познава лицето А. .П.П.
Идентични са показанията и на свидетеля В. Д. Х., който по повод
призоваването му от разследващия орган разбрал, че е вписан като
собственик и управител на „А. Е. Т.“ ЕООД, както и е заявил, че не познава
А. П. П..
За разлика от предходните двама, свидетелят Й. З. В. е наясно, че е
вписан като собственик на капитала и управител на „А 2009“ЕООД, но
свидетелят е заявил, че не знае нищо за дейността му. Обяснил е, че на негово
име са регистрирани „много фирми“, но той не извършвал дейност чрез тях;
много пъти бил воден пред нотариус, където подписвал някакви документи,
пълномощни във връзка с „фирмите“, но не помни какви. Конкретно за „А
2009“ ЕООД свидетелят е посочил, че дружеството било регистрирано по
инициатива на „С.“ от град В. /неустановен при разследването/, който обещал
да му плаща всеки месец за това. „С.“ водил свидетеля да подписва
необходимите документи, включително за откриване на банкова сметка и при
нотариус, но свидетелят не помни какво точно е подписвал и дали е
упълномощавал някого. Този свидетел също е посочил, че не познава А.П.П..
Лицата, които в онзи период реално са експлоатирали „М. К. 88“ЕООД,
„А.Е.Т.“ ЕООД и „А 2009“ ЕООД не са установени с категоричност. В
показанията на свидетелите П. В. П. и Д. А. Д. се съдържат косвени сведения,
че се касае за лице, известно като „Ж.Б.“, конкретизирано при проведените
оперативно-издирвателни мероприятия като Г. З. А.. Същият не е разпитан и
разпитът му е невъзможен, тъй като е починал преди образуване на
наказателното производство.
Свидетелят П. В. П. е дал показания, че през 2010г. се занимавал с
посредничество при покупко-продажби на зърно, като осъществявал връзката
между продавачи и купувачи, за което получавал комисион. В същата година
свидетелят работил и с А.П.П. при осъществяване на търговската дейност със
селскостопанска продукция от „Р.Т.“ ЕООД, имал търговски отношения и с
горепосочения Г. З. А.. Съгласно изрично подчертаното от свидетеля, А. П.
П. не познавал лично продавачите на зърно, контактите с тях се
6
осъществявали чрез свидетеля, за да си гарантира той получаването на
комисиона. По правило сделките и в частност тези с А.П.П. се
осъществявали, като А.П.П. казвал по телефона на свидетеля какво зърно
търси да купи /вид, количество, цена/. Свидетелят се свързвал с продавачите
- производители или брокери, с които имал личен контакт и им съобщавал
предложението на П.. След постигане на съгласие за покупко-продажба
купувачът П. превеждал цената за сделката по банков път на съответния,
посочен му от свидетеля, продавач. В цената се начислявал и устно
уговореният комисион за свидетеля – посредник. За да си гарантира
получаването на комисиона, свидетелят имал изискване доверен негов човек
/свидетелят Д. А. Д./ да бъде упълномощен от продавача да го представлява
пред банката, вкл. да се разпорежда с парични средства по сметките му. Така,
след авансовото плащане на цената от купувача свидетелят Д. А. Д. по
указание на свидетеля П. В. П. изтеглял преведената сума, свидетелят П. В. П.
си удържал комисиона, след което останалото – цената за покупко-
продажбата се предавала в брой на продавача. По този начин свидетелят
работил и с „Ж. Б.“ /Г. З. А./. Последният извършвал търговия със зърно чрез
две или три фирми, организирал счетоводното оформяне, издаването на
фактури за реализираните конкретни сделки, упълномощаването на свидетеля
Д. А. Д. за изтеглянето на парите от съответната банкова сметка, получавал
парите за всяка сделка лично или чрез свои доверени лица /неустановени при
разследването/ след приспадане на комисиона на свидетеля.
Съответни на изнесеното от свидетеля П.В. П. са показанията на
свидетеля Д.А. Д. – касателно дейността на първия през 2010г. да посредничи
за сключването на сделки за покупко-продажба на селскостопанска
продукция, механизма на сключване на сделките и собствените си действия
на пълномощник, като свидетелят е заявил, че лично не е познавал тези, на
които е предавал парите и, поради отдалечеността във времето, не би могъл и
да ги разпознае.
При така изложената фактическа обстановка не може да се приеме, че
действията, за които А.П.П. е привлечен като обвиняем, съставляват измама
по смисъла на чл.211 предл.1 във вр. с чл.209 ал.1 от НК. Няма спор, че
посоченото престъпление е възможно да бъде осъществено чрез сключването
на договор, но, за да бъдат действията съставомерни, е необходимо да се
установи, че към момента на сключването обвиняемият е съзнавал, че няма да
7
изпълни и сключва договора именно с цел да възбуди у другата страна
заблуждение и по този начин да й причини имотна вреда. Това е налице,
когато сключващият договора няма обективна възможност да го изпълни или
е установено, че макар и да и имал възможност за това, към този момент е бил
взел решение да не изпълнява.
В настоящия случай няма база за извод, че, когато А.П.П., като управител
на продавача „Р. Т.“ЕООД, е сключвал горните пет договора за покупко-
продажба на земеделски стоки с купувача „П.И.Т., е съзнавал, че продавачът
няма да изпълни част от задълженията си по тях. Фактът, че А.П.П. лично се е
задължил да отговаря като поръчител за изпълнението на задълженията на „Р.
Т.“ЕООД по тези договори, ведно с факта, че по договорите е налице
изпълнение на обща стойност 2 008 388.17 лева, са показателни за това, че
„Р.Т.“ЕООД не е бил в невъзможност да изпълни поетите с договорите
задължения, а обвиняемият не е имал решение дружеството му да не изпълни.
Действително, само по себе си частичното изпълнение не може да бъде
критерий за изключване осъществяването на измама, предвид, че самото
частично изпълнение би могло да е предназначено и извършено за
поддържане на заблудата у увредения. Тук, обаче размерът на частичното
изпълнение значително надхвърля размера на неизпълнението и, при
отчитане и на личното поръчителстване от страна на обвиняемия на
изпълнението, не може да се приеме, че частичното изпълнение за 2 008
388.17 лева е било предназначено за поддържане на заблуждение и
причиняването на вреда на стойност 1 437 720 лева. Щом като
неизпълнението не е резултат на изначална невъзможност или липса на
намерение за изпълнение, то от субективна страна престъплението измама не
е осъществено. Всяка друга причина за неизпълнението касае договорните
отношения между продавача, купувача и поръчителя, като е извън предмета
на настоящия спор.
Горните изводи са формирани въз основа всички писмени доказателства,
счетоводна експертиза, свидетелски показания, събрани в досъдебното
производство, разследването по което е проведено задълбочено, всестранно и
обективно.
Доводите в жалбата на повереника на „П.И.Т. за допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в непредявяване на дружеството на материалите от
8
разследването и лишаването му от възможност да поиска събирането и на
други доказателства, са неоснователни. „П.И.Т. е с качеството на ощетено
юридическо лице и, като такова, не попада в нито една от категориите по
чл.227 ал.2 от НПК, на които разследването трябва да се предяви.
Отделно, че е неоснователно самото становище в жалбата, че, ако бе
запознато с материалите от разследването, ощетеното юридическо лице с
посочването на още доказателства би спомогнало за разкриване на
обективната истина. Следва да се има предвид, че още при образуването на
наказателното производство /по сигнал на представляващия „П.И.Т./ са били
изминали шест години от осъществяването на спорните правоотношения,
някои от лицата, които евентуално е можело да внесат допълнителна яснота,
са били починали, срокът за съхраняване на финансови и счетоводни
документи е бил изтекъл. Това е обективна даденост, която не може да бъде
променена с каквито и да било допълнителни разследващи действия.
Същественото е, че обемът на изпълнението по договорите и
задължението за поръчителстване са категорично доказани и те не дават
възможност за извод, че обвиняемият е имал умисъл за измама и увреждане
на „П.И.Т. в размер на 1 437 720 лева. Изводът не се променя и при
съобразяване на факта на извършения банков превод от „Р.Т.“ЕООД по
сметка на „Т. 2“ООД на сумата 79 200 лева /върната с кредитно известие
№5/27.05.2010г. от „Б. Е.“ЕООД/ и следващото й изтегляне в брой от
пълномощник на обвиняемия. Това е така, защото е напълно необосновано да
се приеме, че обвиняемият е сключил за дружеството си и лично
поръчителствал договори за 3 446 108.17 лева, изпълнил е чрез дружеството
си договорите в размера от 2 008 388.17 лева – за да измами другата страна и
да извлече облага за себе си в размер на 79 200 лева. Иначе, средствата по
банковата сметка на „Р. Т.ЕООД, получени от плащане на цената по
договорите за покупко-продажба, са на дружеството и дали, като се е
разпоредил с тях по посочения начин, едноличният собственик на капитала не
е извършил друго престъпление, което прокурорът да би трябвало на
разследва, тук не подлежи на обсъждане. В настоящото производство съдът
трябва да се произнесе само досежно престъплението, за което е образувано и
водено наказателното производство и е извън компетентността му да
преценява за евентуално налични други престъпления, още по-малко има
правомощия да дава такива указания на прокурора.
9
От изложеното следва, че обжалваното определение и потвърденото с
него постановление на прокурора за прекратяване на наказателното
производство са законосъобразни и следва да бъдат потвърдени, с оглед на
което и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №76/04.03.2022г. по ч.н.д.№209/2022г. на
Д.кия районен съд, с което е потвърдено постановление от 30.03.2021г. на
Районна прокуратура – Д. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство №26/2019г. по описа на ОСлО при ОП – Д., водено
срещу А.П.П. за престъпление по чл.211 пр.1 във вр. с чл.209 ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10