№ /
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
АТАНАСОВ
като
разгледа ЧНД № 1345 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал.5 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпила жалба
от Министъра на финансите като представляващ Държавата чрез Р.Д.Г.– ст. юрисконсулт
в ТД на НАП Варна, в качеството на пълномощник, съгласно пълномощно № П-42 /
06.06.2018 г., срещу Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от
14.11.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 25/2017
г. по описа на ОСлО при ВОП, образувано и водено срещу неизвестен извършител /
посочен като „виновното лице”/ за престъпление по чл.255, ал.1, т.2 от НК.
В жалбата се посочва, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно, като в него е изложено фрагментарна
фактическа обстановка ограничаваща се до посочване на четири търговски
дружества без правните изводи да са изградени върху всички събрани по делото
доказателства. В подкрепа на този аргумент е посочено, че е установено, че
дружествата безспорно са реализирали приходи от продажби чрез регистрирани
фискални устройства без това обстоятелство да бъде ценено. Едновременно с това
се твърди, че органите на прокуратурата не са си изпълнили задължението да
разкрие обективната истина като събрат всички относими доказателства, които да
бъдат ползвани при изготвянето на ССчЕ. Друг аргумент за незаконосъобразност е
посочената разпоредба на чл.80,ал.1,т.3 НК по отношение на деянията на
извършени през периода 2008-2009г. мотивирала прокурора да прекрати
наказателното производство, без да бъде съобразено, че давността за същото е
била прекъсната с предприетото разследване съгласно правилата на чл.81,ал.2 НК.
Въз основа на посочените основания се иска отмяна на обжалваното пред настоящият
съд Постановление на ВОП и връщане на делото като се разпореди извършването на
допълнителни процесуални действия с цел събиране на достатъчно доказателства
установяващи осъществен състав на престъпление по НК.
Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите,
изложени в жалбата, както и с
материалите по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания
прокурорски акт, намира следното:
Досъдебно производство ДП № 25/2017 г. по описа на
ОСлО при ВОП, е образувано на 14.12.2016 г., на основание чл.212, ал.1 от НПК,
срещу неизвестен извършител, наречено по недопустим начин „виновното лице”
/л.33,т.1д.п./ за това че:
за това, че за периода 01.01.2008г. - 14.12.2016г., като
представляващ „Ф.Ф." ЕООД- гр. Варна с ЕИК ********, избегнал установяване
или неплащане на данъчни задължения в големи размери, като потвърдил неистина в
подадени СД пред ТД- НАП- Варна -престъпление по чл. 255 ал.1 т.2 от НК.
за това, че за периода
19.04.2012г. - 14.06.2016г., като представляващ „Б.Б. 2012" ЕООД - гр.
Варна ЕИК ********* избегнал установяване или неплащане на данъчни задължения в
големи размери, като потвърдил неистина в подадени СД пред ТД - НАП-
Варна-престъпление по чл. 255 ал.1 т.2 от НК.
В цитираното постановление завършващия период е посочен,
след незаверена поправка на датата от 31.12.2008г на посочената по горе. До
колкото в атакуваното постановление е прието именно по дългия период, съдът
намира за поправката за достоверна. В
постановлението за прекратяване е посочено още, че разследване е провеждано и
срещу неизвестен извършител за това, че:
-за
периода 19.04.2012г. - 14.06.2016г., като представляващ „К.Ф." ЕООД ЕИК *********
избегнал установяване или неплащане на данъчни задължения в големи размери,
като потвърдил неистина в подадени СД пред ТД- НАП- Варна -престъпление по чл.
255 ал.1 т.2 от НК.
- за периода
19.04.2012г. - 14.06. 2016г. като представляващ „Д.Ф."
ЕООД ЕИК ********* установяване
или неплащане на данъчни задължения в големи размери като потвърдил неистина в
подадени СД пред ТД-престъпление по чл. 255 ал.1 т.2 от НК.
Настоящото производство пред ВОС е второ по ред, тъй
като е било атакувано постановление №7160/29.11.2018г. на ОП Варна
за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, т.1 вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК и отменено с определение от №1098/21.12.2018г. на
Окръжен съд Варна по ЧНД № 1399/2018г. В цитираното определение на ВОС е
прието, че постановление
№7160/29.11.2018г. е необосновано и незаконосъобразно и делото е върнато на ОП
Варна за продължаване на разследването. В резултат на тези действия в хода на
досъдебното производство е назначена допълнителна ССчЕ, макар и съдът да е посочил извършването
на други действия по разследването , а именно събиране на гласни доказателства.
От фактическа страна, в постановлението предмет на
настоящото производство е е прието
следното:
За периода от 2008г - 2010г. пицария „М."
в ж.к. „М." гр. Варна и три сезонни заведения, представляващи коктейл бар,
находящи се на плаж „К." север били стопанисвани от дружество „Ф.Ф."
ЕООД с ЕИК ********, собственост на св. Ц.Т.Ж., който от 29.04.2008г. до
24.09.2009г. бил и управител на дружеството. Впоследствие Живков прехвърлил
дяловете си на св. Й.Р.К., който пък ги прехвърлил на К.А.А.от с. О.обл.
Търговище срещу заплащане в размер на 500лева. Заведенията „С.Б.- плаж К.
2" и „Б.З.К." се стопанисвали от дружество „К.Ф." ЕООД и „Д.Ф."ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление за двете дружества в
гр.София. В периода до 14.06.2016г. собственик и управител на тези заведения
бил св. Й.К.и същите били стопанисвани от „Б.Б. 2012" ЕООД- гр. Варна. Към
момента собственик и управител на това дружество бил св. Г.Н.Г..
С писмо изх.№
37205/10.09.2016г. на ТД НАП - Варна било получено уведомление, че С.Б.плаж К.
2" и „Б.З.К." към 15.07.2016г. били стопанисвани от „К.Ф." ЕООД
с ЕИК ********* със седалище гр.София със собственик и управител Г.Н.Г. и
регистрирани 2 бр. фискални устройства, на които бил регистриран касов оборот в
размер на 184000лв.
В предходните години горецитираните
две заведения били стопанисвани от „Б.Б. 2012"ЕООД с ЕИК ********* като на
името на дружеството били регистрирани 3 бр. фискални устройства
/дерегистрирани към 14.06.2016г./, по които били отчетени обороти в размер на
505 604лв, но нямало подадено заявление за регистрация ЗДДС.
В хода на разследването била назначена и изготвена ССчЕ,
с която вещото лице констатирало липсата на данни за регистрация по ЗДДС на
посочените дружества. Съгласно Определение №Ю255/12.07.2018г. на
Административен съд Варна по АД №2005/2018г. било допуснато разкриване на
данъчна и осигурителна информация от ТД на НАП Варна по отношение на „Ф.Ф."
ЕООД, като представените първични счетоводни документи не представлявали
цялостното счетоводство на дружеството за периода от 01.01.2008г. до
31.12.2016г. Видно от експертното заключение по отношение на дружествата „Ф.Ф."
ЕООД, „Б.Б. 2012" ЕООД, „К.Ф." ЕООД и „Д.Ф." ЕООД нямало данни
да са извършени счетоводни записи през инкриминирания период от 01.01.2008г. до
31.12.2016г., поради което не можело да се даде заключение дали същите
отговарят на съответните нормативни актове, действали в същия период.
Установено било, че липсват каквито и да било данни дружествата да са
извършвали парични преводи и теглене на суми в брой от съответните сметки,
посочени в констативната част на заключението. В заключението било посочено, че
не се намирали данни и за материалната обезпеченост при осъществяване на
търговските сделки, отразени в дневниците за покупки и продажби за процесния
период.
С постановление от 28.05.2019г. била
назначена допълнителна ССчЕ, със задача да установи съществуват ли счетоводни
документи и регистри в счетоводствата на съответните дружества. В хода на
разследването не били установени и не били иззети счетоводни документи,
издадени от или на името на „Б.Б. 2012" ЕООД, „К.Ф." ЕООД и „Д.Ф."
ЕООД, банкови и/или счетоводни документи на същите дружества, както и
счетоводни регистри, в които първичните и разплащателни документи да са били
отразени. Именно това обстоятелство било посочено в заключението на
допълнителната ССчЕ от вещото лице като основание, че не може да направи извод
относно това какви нарушения и недостатъци са били допуснати във връзка с
водената отчетност през посочения период.
След това в
постановлението са посочени част от изводите направени в допълнителното
заключение на ССчЕ за всяко едно от горе посочените дружества.
Въз основа на
фактическата обстановка и изводите в ССчЕ , че не може да бъде уставен точен
размер на данъчно задължения, прокурора е направил и своите правни изводи че
наказателното производство следва да се прекрати, които се заключават в това,
че:
- не са събрани доказателства за обективна
съставомерност на престъпление по чл.255 от НК, тъй като назначената ССЕ и
допълнителна ССЕ не са установили укрити данъчни задължения в големи размери.
- не са събрани доказателства за
субективна съставомерност на деяние по чл.255 от НК на конкретно данъчно
задължено лице,
- отделно от това от една страна
извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт не е необходима
предпоставка за определяне на данъчно задължение /ТР №1/07.05.2009г. на ВКС/, а
от друга страна, за ревизирания по особения ред на чл.122 от ДОПК период
01.01.2008г. - 31.01.2009г. за установяване на укрити данъци е изтекъл
давностният срок за търсене на наказателна отговорност по смисъла на чл.80 ал.1
т.3 от НК.
Жалбата е
основателна, но не по всички в нея наведени доводи и по следните причини:
Атакуваното постановление е
необосновано, до какъвто извод е достигнал ВОС и при предходната проверка на
прокурорския акт. Очевидно, е че прокурора не е съобразил отново разпоредбата на чл.199, ал.2 НПК, където е посочено
,че мотивите са задължителен елемент от съдържанието на постановлението на
прокурора. Липсата им съставлява нарушение на процесуалните правила и води до
необоснованост, какъвто е и настоящия случай. На първо място в постановлението
не е отразено каква е връзката между четирите дружества, за които не е спорно,
че през инкриминирания период са били представлявани или фактически управлявани
от конкретни физически лица при това известни по делото. От постановлението за
образуване на наказателното производство не става ясно, дали се касае за
продължавано престъпление или за продължено такова. Нито от фактическа страна,
нито от правна този въпрос е изяснен или посочен в атакувания акт. Каквато и да
квалификацията на деянието според прокурора, то това е задължително трябва да
се посочи, за да бъде изведен и проверен извод за това, при коя хипотеза
деянието се погасява по давност според разпоредбата на чл. 80 НПК. Известно е
обаче, че погасителната давност започва да тече от момента на довършване на
деянието за продължените престъпления и след извършване на последното при
продължаваното престъпление. Очевидно е,
че прокурора за да се позове на хипотезата на чл.80,ал.1,т.3 НК той е имал
предвид деяние, което е извършено през 2009г от конкретно физически лице, което
обаче не е посочено. Извода на прокурора, че деянието/а са несъставомерни от
обективна страна трябва да е подкрепен и с такъв, че данъчни задължения или
въобще не се дължат или дължимите са под стойността посочена в чл.93,т.14 НК.
Сходно и декларативно е посочено, че липсва и субективна страна на деянието, без
да се мотивира от кои факти и за кое лице се извежда поведение, което изключва
умисъла за укриване и/или неплащане на данъчни задължения, при условие, че от
доказателствата по делото може да се направи извод, че счетоводството на
дружествата не са водени съгласно законовите изисквания. Този въпрос е
установен и чрез ССчЕе, но доколкото това е разновидност на изпълнително деяние
по чл.255 от НК следва да получи правен израз в мотивите на постановлението. По
делото присъства единствено анализ на ССчЕ, но не и на гласните доказателства,
които според представените материали по делото се свеждат до свидетелските
показания на св.Ц.
– управител на ресторант „М.“, св.К.А., вписан като собственик и управител на „Ф.Ф.“
от 03.12.2009 г., св.Й.К.– от 24.09.2008 до 03.12.2009 – собственик и управител
на „Ф.Ф.“ и от 19.04.2012г. - собственик и управител
на “Б.Б.“ и св.Ц.А.. Констатациите на органите по приходите, за
които има писмени доказателства очевидно са възприети лично от конкретни
служители на НАП Варна, но същите не са сред материалите по делото. Всичко
посочено от своя страна възпрепятства съда да извърши съдебен
контрол според правомощията му дадени от закона
и е основание за отмяната на постановлението за прекратяване.
За коректност към органите на прокуратурата следва да
се отбележи, че на настоящия състав на съда са му известни пределите на съдебния контрол за законосъобразност на актовете на прокуратурата очертани в чл. 243, ал.4 и сл. от НПК. Съдът, без да нарушава установените с Решение № 1 от 1999г. на
Конституционния съд на Р.България предели следва да провери извършено ли е пълно,
всестранно и безпристрастно разследване, установена ли е правилно фактическата
обстановка по делото и по – нататък извършени ли са всички последващи
процесуални действия, които са включени в правомощията на прокурора по анализа и оценката на фактите. Следва да се има предвид, че чрез съдебния контрол не
могат да бъдат дерогирани и замествани от съдебните органи конституционните
правомощия на прокурора да решава кого и дали да привлече към наказателна
отговорност лице, и за какво престъпление. Предвид последното ангажирането на
наказателна отговорност самоцелно и само за да бъдат осъществени права на
ощетено юридическо лице, които могат бъдат осъществени и в друго производство е
принципно недопустимо, в случаите когато обвинението би почивало
предположения, в нарушение на възприетия
стандарт за несъмненост на доказването.
Предвид
гореизложеното и с оглед нормативно
очертаните предели на правомощия на първоинстанционния съд в
настоящото производството, ВОС счита, че прокурорът не е изпълнил в пълнота
процесуалните си задълженията да постанови обоснован и законосъобразен акт,
което налага постановлението за прекратяване на наказателното производство да
се отмени и делото да се върне на Окръжна прокуратура – Варна за посочването на
всички релевантни към разследването обстоятелства, анализиране и оценка на доказателствените източници.
По изложените съображения и на
основание чл. 243, ал. 6, т.3 от НПК,
съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление на прокурор при Окръжна
прокуратура-Варна от от 14.11.2019 г., с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 25/2017 г. по описа на ОСлО при ВОП, образувано и водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по
чл.255, ал.1, т.2 от НК.
ВРЪЩА делото
на Окръжна прокуратура-Варна за приложението на закона.
Препис от определението да
изпрати на ТД НАП Варна.
Определението подлежи
на обжалване и протест пред Варненския апелативен съд в 7- дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: