№ 22677
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110139030 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на И. К. Д. ЕГН ********** с
постоянен адрес общ. Столична, гр. С чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № .........., фирмено дело № .......... г. по
описа на Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С, представлявано
от Д. М. М. - Управител против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 представлявано
от .........
Ищецът твърди, че на 26.03.2021 г. е сключил договор за паричен заем № ********** с
„ВИВУС.БГ" ЕООД /с предишна фирма 4Финанс/, като страните са се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 200 лева, при погасяване в срок до 31.03.2021г. В
посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49.2%, лихвен процент за
кредита в размер на 40.15%, сума на лихвата за срока на договора 1,10 лв. В договора било
записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 30,93 лв. такса за бързо
разглеждане. На 26.03.2021 г. между страните бил сключен анекс към договора с който анекс
е отпусната допълнителна сума в размер на 100 лв., като сумата за експресно разглеждане е
била променена в размер на 46,40 лв. На 26.03.2021 г. между страните отново бил сключен
анекс към договора, с който анекс е била отпусната допълнителна сума в размер на 200 лв.,
като сумата за експресно разглеждане била променена на 76,15 лв. На 27.03.2021 г. между
страните е бил сключен трети анекс към договора, с който е била отпусната допълнителна
сума в размер на 50 лв., като сумата за експресно разглеждане е била променена на 83,10 лв.
Твърди, че е погасил сумата по договора, като за срока на договора е заплатил по сметка на
дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за експресно разглеждане, а
1
именно: 636,05 лв. Твърди се, че има качеството потребител. Счита, че неизпълнението на
задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на
ДиректИ. 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по
този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно и посочването на ГПР на
кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира
икономическия избор на потребителя. Твърди се, че посочването в договора на размер на
ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща 'търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за
защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС. Ищецът счита за нищожна
клаузата, с която е уговорено, че същият се задължава да заплати на кредитиращото
дружество такса за експресно разглеждане на кредита. При горното се иска от съда да
постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане
на такса за експресно разглеждане предвидена в Договор за паричен заем №
**********/26.3.2021 година, сключен между ищеца и ответника „ВИВУС.БГ" ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец" ул. Д.
Хаджикоцев № 52-54 представлявано от ........, като нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Иска се още с решението да се осъди ответника„ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул. Д. Хаджикоцев № 52-54
представлявано от ........ на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на ищеца И. К. Д. с
ЕГН **********, сумата в размер на 83,10 лв., представляваща недължимо платени суми по
договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба -13.7.2023 година до окончателното й изплащане. Прави се искане за
присъждане на разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло исковата претенция за
прогласяване на нищожност на договора за кредит и клаузите към него като неоснователна и
недоказана. Твърди се, че неоснователно и лишено от обективни аргументи е твърдението на
ищецът, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и че всички параметри
по процесния договор за кредит са били изначално известни на кредитополучателя. Твърди
се, че от Общите условия към Договора става ясно, че в ГПР са включени лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, известни на Кредитора и дължими от
кредитополучателя, но не са включени разходите, които Кредитополучателят заплаща в
резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за
допълнителни незадължителни услуги, предоставени на Кредитополучателя по негово
искане. Специалните условия недвусмислено посочват кои са елементите, формиращи ГПР,
откъдето и кредитополучателят е имал възможността да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да сключи Договора при така предвидените условия
или не. Иска се съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от
ищеца И. К. Д. искове като неоснователни и недоказани. Иска се присъждане на
направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и разноските за
юрисконсултско възнаграждение.
2
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ заедно и поотделно и по смисъла на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да стори
следните фактически констатации и правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно, кумулативно
съединяване следните искови претенции:
- за прогласяване на нищожност на клауза от процесния договор – с правно основание
чл.26, ал.1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.11,
ал.1, т.10 във връзка с чл.22 от Закона за потребителския кредит;
- осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона за
задълженията и договорите.
По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
сключването на твърдения договор за кредит с твърдяното в исковата молба съдържание,
както и твърденията си за нищожност на оспорената клауза.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона за
задълженията и договорите в тежест на ищеца е да докаже плащането на сумата от 83.10 лв.,
а ответникът следва да докаже, че същата е получена на годно правно основание.
Съдът е указал на страните, че разполага с възможността да се произнесе по основания
за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид постоянната съдебна
практика на СЕС, като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи
в приложното поле на ДиректИ.та - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28;
дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело
С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се
има предвид, че ищецът има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим
Закона за защита на потребители - в този смисъл относно неравноправността на клаузите на
процесния договор - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 - 147а от Закона за
защита на потребителите.
Между страните е безспорно, че между тях е бил сключен Договор за паричен заем №
********** / 26.03.2021 г., по който ответникът е предал на ищеца в заем сумата от 200 лева
за срок от 5 дни, при посочен ГПР 49.2 %, включващ само договорната лихва като разход,
като ищецът се е задължил да върне сума в общ размер на 232,03 лв., включваща главницата,
договорна лихва в размер на 1,10 лева и такса за бързо разглеждане в размер на 30,93 лева.
Не се спори, че са били сключени три Анекса за отпускане на допълнителни суми, като
общото задължение, което клиентът е следвало да погаси на падежната дата след
допълнително отпуснатите суми е в размер на 636.05 лева. Страните не спорят и че ищецът
е заплатил на ответника по договора на сума в общ размер на 636.05 лева, осчетоводена като
пълно погасяване: от които 550 лева – главница, 2,95 лева – договорна лихва и 83,10 лева –
такса за бързо разглеждане.
Длъжникът е физическо лице, което е придобило заемната сума, и видът на същия е
3
потребителски, като в този смисъл и заемната сума не е била предназначена за извършване
на търговска или професионална дейност на длъжника, и не се установява от
доказателствата по делото, длъжникът да е действал при сключването на договора за заем в
рамките на своята търговска или професионална дейност, поради което длъжникът е
потребител по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
Категорично е, че в предметния обхват на Закона за защита на потребителите попадат -
всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално
договаряне, поради което и потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях.
Следва да се посочи, че предвиденото като такса за експресно разглеждане, касае
извършването от страна кредитора на обективни действия, каквито не се доказаха в процеса
с директното й начисляване в договора и анексите към него. Очевидно е за съда, че тази
клауза на договора всъщност е неравноправна, като отговаря на диспозицията на чл.143,
ал.2, т.15 от Закона за защита на потребителите.
На следващо място следва да се посочи, че така наименуваната такса „Бързо
разглеждане“ за настоящия съдебен състав има и характера на уговорена неустойка във
връзка с неизпълнение на задълженията на потребителя да върне в срок получения кредит.
Категорично е за съда, че тези клаузи, предвиждащи заплащането на такси влизат в
противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от Закона за потребителския
кредит, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право единствено на
лихва върху неплатената сума за времето на забавата. Като се има предвид, че разпоредбата
на чл.33, ал.1 от Закона за потребителския кредит има характера на специална и дерогира
приложението на общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите, съдът прави
извода за противоречие на тази договореност на закона до нищожност по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите, заради и което съдът не следва да я
съобразява в правоотношението между страните.
Така уговорените допълнителни услуги – бързо разглеждане и динамично плащане, са
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който смисъл е и съдебната практика – така
задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04. 2016 година, по дело
C-377/14, Ernst Georg Radlinger, Helena Radlingerová срещу Finway a.s., ECLI:EU:C:2016:283,
при което по правилото на чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна.
Следва да се посочи, че по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е допустимо с договора да
се въвежда и предвижда от страна на потребителя да се заплащат такси за усвояване и
управление на кредита, а уговорените такИ. – такса за експресно разглеждане и такса за
динамично плащане по предназначението си очевидно касаят усвояването и управлението
4
на кредита, като по този начин категорично противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
На следващо място по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита
на потребителите – всяка договорна клауза, която налага на потребителя да изпълни свое
задължение, дори търговецът, в казуса заявителят да не е изпълнил свое задължение като
неравноправна, която не е и индивидуално уговорена се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
С оглед на изложеното, съдът като отчита и съобразява установеното от фактическа
страна и сторените правни изводи, е мотивиран да признае за установено, че клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в Договор за
паричен заем № **********/26.3.2021 година, сключен между ищеца и ответника
„ВИВУС.БГ" ЕООД е нищожна.
Доколкото по делото се установи, че ищецът е заплатил сумата от 83,10 лв. за такса за
бързо разглеждане, която съдът провъзгласи за нищожна, то същата се явява платена без
основание, което води до основателност на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предложение
първо от Закона за задълженията и договорите.
По разноските
С оглед изхода на спора разноски се дължат само на ищеца по аргумент от чл.78, ал.1
от ГПК. Ищецът е заплатил 100 лв. държавна такса, а неговият процесуален представител
претендира адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по всеки от
двата иска в общ размер на 480 лв. с ДДС, като ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът като съобразява правната и фактическа сложност на делото, които определя като
ниска такава, и като не прилага Наредба № 1/2004 година за минималните адвокатски
възнаграждения, като противоречаща на чл.101 и чл.102 от ДФЕС приема, че с оглед на
положения труд, времето отделено за подготовка на делото, процесуалната активност на
адвоката – дължимото се адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лева с ДДС общо
и този размер се следва да се присъди по реда на чл.38, ал.1 във връзка с ал.2 от Закона за
адвокатурата, като възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
В допълнение на това на ищеца следва да бъде присъдената заплатената държавна
такса в размер на 130 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.26, ал.1, предложение първо от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл.22 от Закона за
потребителския кредит, чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и
договорите и на основание чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане предвидена в Договор за паричен заем № **********/26.3.2021 година,
сключен между И. К. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес общ. Столична, гр. С и
„ВИВУС.БГ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец" ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 като нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 да заплати на И. К. Д.
ЕГН ********** с постоянен адрес общ. Столична, гр. С на основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо от Закона за задълженията и договорите сумата в размер на 83,10 лв.,
представляваща недължимо платени суми по договор за кредит, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба -13.7.2023 година до
окончателното й изплащане
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 да заплати на И. К. Д.
ЕГН ********** с постоянен адрес общ. Столична, гр. С на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 130 лв., представляваща сторените по гр.дело № 39030/2023 година по
описа на Софийски районен съд разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 да заплати на , Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № .........., фирмено дело №
.......... г. по описа на Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С,
представлявано от Д. М. М. – Управител за оказаната безплатна правна помощ на И. К. Д.
ЕГН ********** с постоянен адрес общ. Столична, гр. С по гр.дело № 39030/2023 година по
описа на Софийски районен съд адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева с ДДС,
като над този размер до първоначално претендирания за адвокатско възнаграждение в
размер на общо 960,00 лева с ДДС отхвърля искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение поради уважено възражение за прекомерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6