О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ / год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено 14.01.2021 година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1120 по описа за 2019 год. на ВОС,
съобрази следното:
Производството е по реда чл.140 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Ж.А.Ш.,
ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв.Н. Стоянова П. *** и
съдебен адрес *** представлявана от Кмета на Общината и адрес гр.Варна, бул."Осми приморски полк"
№ 43 иск с правно основание: чл.49, вр.чл.45, вр.чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
цена на исковете: 542 730,00 лв.
В
исковата си молба ищцата твърди, че на 19 юни 2014 год. около 18.30 часа. в
гр.Варна, кв."Аспарухово" по време на валеж от дъжд, внезапно мощна
вълна от вода, кал, дървета и боклуци се появила откъм гората, препълнила
непочистеното дере, намиращо се между улица „Калач" и улица" Горна
студена" и заляла улица „Горна Студена". Водата разрушавала постройки
и огради, изтръгвала дървета, като помитала всичко по пътя си. Към него момент
ищцата е била собственик на къща,
представляваща еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №10135.5503.35.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор №10135.5503.35, с административен
адрес гр.Варна, ул. "Горна Студена" №68, със застроена площ на един
етаж от 32/тридесет и два/ квадратни метра, което удостоверява с нот.акт №163,
том III, рег.№12804, н.д.№412/2011г., вписан в Служба по вписванията с
вх.рег.№29211/19.12.2011 год., акт.№2, том LXXXIII, дело №17606/2011 год.
В
момента на нахлуване на приливната вълна от дерето, в къщата на посочения адрес
освен ищцата са били още девет човека - нейната дъщеря Магдалена Жанева Ш.,
внуците й: Стефан Емилов Стефанов, ЕГН ********** и Ж. Магдаленова Ш., ЕГН **********;
сестра й Зоя А.Ш. и нейните внуци Зина, Марин и Константин, както и още двама
техни близки. Семейното събиране е по повод завръщането на Магдалена Ш. от
Германия, където тя работела последните месеци.
Приливната
вълна помела къщата. Последният спомен на ищцата е, че се опитвала да задържи
ръката на тринадесет годишния си внук Стефан. Дъщеря й Магдалена грабнала
3-годишната си дъщеричка Ж., а сестра й Зоя -своя шестгодишен внук Марин и се
опитали да избягат към прозореца, търсейки спасение от прииждащата вода. В този
момент водата съборила стената на къщата и помела хората вътре. Ищцата била
изтласкана до тавана на стаята от приливната вълна, ударила си главата и
загубила съзнание. Намерили я по-късно полугола, до Трафопоста в долната част
на ул."Гривица" и ул."Балкан", на около 500 м. от къщата.
Била в безсъзнание, за нея се погрижили рибари, които я прибрали в една от
къщите наоколо.
При
тази ситуация загиват: единствената й дъщеря - Магдалена Жанева Ш. на 29 год.,
двамата й внука - Стефан Емилов Стефанов на 13г. и Ж. Магдаленова Ш. на З г.,
сестра й Зоя А.Ш. на 59 г. Смъртта си намират и внуците на сестра й.
Ищцата
твърди, че причина за смъртта са действия и бездействия на органи и служители
на Община Варна, свързани с неизпълнение на задължения, предписани им от
закона.
В
инженерно-хидроложко проучване на наводнението в Аспарухово на 19.06.2014 год.,
извършено от НИХМ към БАН е описано, че бреговете на дерето са обраснали с
ниска и средно висока растителност, дерето е влачило кал, дървета, храсти и
битови отпадъци. На посочената дата през него са преминали 112,555 кубични
метра в секунда, което показва приливна вълна.
Дерето,
от което е дошла приливната вълна, причинила смъртта на близките на ищцата,
съгласно §7. т.7 от ПЗР на ЗМСМА, чл.138, ал.4, т. 1 и чл.139, ал.2 от Закона
за водите е публична общинска собственост, съответно Община Варна като негов
собственик е длъжна да го поддържа.
Към
посочената дата в горната си част, извън урбанизираната територия дерето е било
заприщено от натрупана пръст вследствие на стари ерозивни процеси, паднали
дървета, сухи клони и листа, както и от две постройки, които се намират в
самото дере на територията на военното поделение над квартала. По протежението
му е имало нерегламентирано сметище, в което години на ред са били струпвани
стари гуми, строителни материали и покъщнина. В протежението му от гората,
югозападно от Аспарухово (от горния край на ул. Горна Студена), до къщата на Ж.Ш.
*** към 19.06.2014 год. е било запълнено с наноси от пръст и всякакви отпадъци,
обрасло с растителност, включително дървета и храсти, поради което е било със
силно намалена водопропускателна способност, а в някои свои участъци - напълно
заличено и трудно различимо от околните терени. В дерето се стича вода от
водосборната зона в района в Темелково дере, което в горната си част е широко
около 20м., а при навлизането си в ромската махала на кв."Аспарухово"
рязко се стеснява.
Преди
мястото, където се намирала къщата на Ж.Ш., дерето преминава под мост с бетонов
водосток, който е неправилно оразмерен / с височина много по-малка от
нормативно установената/, поради което и водопропускливостта му е много малка.
Ответника
Община Варна е допуснала изграждане вътре в дерето на насипи и постройки, които
са извън действащия регулационен план, както и на жилищни сгради в
непосредствена близост до него, които са с голяма плътност на застрояване и в
случай на преливане препречват естествения воден отток, като в случая са се
превърнали в стена пред стичащите се води.
Вследствие
на това, че дерето не е било почиствано от години, не е правилно оразмерено, и
в него са изградени съоръжения - водостоци, които не отговарят на техническите
правила и норми, като същевременно е било преградено на места от плътно
разположени една до друга сгради, прииждащата кална вода го е затлачила с
носените от нея тиня, дървета и отпадъци. Това довело до образуването на
приливна вълна, която помела къщата на Ж.Ш., като довела до смъртта на осем
човека, сред които и дъщерята и внуците на ищцата.
По
данните от института по хидрология и метеорология към БАН валежното количество
в този дни и предишните дни не е било такова, че да надвиши оразмерителните
количества по норматив, каквито са били определени съгласно действащите към
момента „Технически правила и норми за проектиране на корекции на реки от
1994г. за дерето. „Приливната вълна“ в случая не е причинена от интензитета на
валежите, тъй като ако дерето е било поддържано и не е било застроено, то би
могло да поеме водния поток.
В
исковата молба се твърди, че отговорността на Община Варна по чл.49 ЗЗД следва
да бъде ангажирана, поради това, че неимуществените, претърпени от ищцата са
причинени в следствие действия или бездействия на нейните органи и служебни
лица във връзка със задължението им за почистване и поддържане на
водопропускателната способност на дерето да отвежда повърхностни води в посока
към морето, както и да не допускат извършването на незаконно строителство.
Съгласно
чл.11, ал.1 ЗМСМА имотите и вещи-общинска собственост, се управляват в интерес
на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. Неполагането е винаги виновно бездействие.
В
случая като собственик на дерето Община Варна е била длъжна да го почиства, да
следи за водопропускливостта му и при нужда да предприема действия по
отстраняване на всички обективни причини, които пречат то да изпълнява
отводнителните си функции.
Горното
е основание за ангажиране на отговорността по чл.49, в .чл.45 от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че в случая е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между образуването на приливната вълна, причинила смъртта на близките на ищцата
и бездействието на ответника, респективно на длъжностните, на които е възложил
управлението на дерето и на тези, които отговарят за законността на строителството,
да следи за спазване на строителните правила и норми.
Причината
за смъртта на дъщерята на ищцата и двамата й внука, както и сестра са
вследствие удавяне.
Предвид
смъртта на своите близки, ищцата е претърпяла болки и страдания от загубата на единствената
си дъщеря, своите внуци и сестра си, за което следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, болки и страдания вследствие смъртта им
С
исковата молба е заявен следния петитум, с който ищцата Ж.А.Ш.,***
представлявана от Кмета, на основание чл.49 в вр. чл.50 от ЗЗД, да и заплати:
Сумата
в размер на 130 000 лева, представляващи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й Магдалена Жанева Ш., ЕГН **********,
загинала при наводнението на 19.06.2019 год. в гр.Варна,
кв."Аспарухово", сумата в размер на 65 986,00 лева, представляваща
обезщетение забава равно на законната лихва върху главницата от 130 000
лева, считано от 19.06.2014 год. до датата на предявяване на исковата молба
18.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Сумата
в размер 100 00 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, вследствие смъртта на внука й Стефан Емилов Стефанов, ЕГН **********,
загинало при наводнението на 19.06.2019 год. в гр.Варна,
кв."Аспарухово", сумата от 50 758,50 лева, представляваща обезщетение
за забава равно на законната лихва върху главницата от 100 000 лева,
считано от 19.06.2014 год. до датата на предявяване на исковата молба
18.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Сумата
в размер 100 00 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, вследствие смъртта на внука й Ж. Магдаленова Ш., ЕГН:**********,
загинала при наводнението на 19.06.2019 год. в гр.Варна, кв."Аспарухово",
сумата от 50 758,50 лева, представляваща обезщетение за забава равно на
законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано от 19.06.2014
год. до датата на предявяване на исковата молба 18.06.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Сумата
в размер на 30 000 лева, представляващи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на сестра й Зоя А.Ш., ЕГН **********, загинала при
наводнението на 19.06.2019г. в гр.Варна, кв."Аспарухово", сумата
15 227 лева представляваща обезщетение за забава равно на законната лихва
върху главницата от 30 000 лева, считано от 19.06.2014 год. до датата на
предявяване на исковата молба 18.06.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Претендират
се разноски по делото.
С
исковата молба са представени доказателства и са направени доказателствени
искания.
На основание чл.131 ГПК и в месечния срок,
е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по делото е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
В отговора ответника излага,
доколкото ищцата не основава исковата си претенция на незаконосъобразността на
конкретен административен акт/актове, действия и/или бездействия на ответника,
които да бъдат предварително установени и признати за незаконосъобразни от
съда, искове с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД са допустими.
В
отговора се твърди, че започналите към края на втората половина на деня на
19.06.2014г. и продължили в нощта срещу 20.06.2014г. интензивни дъждове в
района на кв. „Аспарухово", гр. Варна, са довели до известното на всички
бедствено положение в този район. Интензивността на дъждовете, са основната
(екстремната) причина за помитането на къщата на ищцата и смъртта на осем
човека, сред които единствената дъщеря, двамата внуци - Стефан и Ж., сестрата -
Зоя А.Ш.. В този смисъл било Определение №293/24.08.2018г. по ВЧНД №167/2018
год.
Твърди,
че ищцата е допринесла за причинените вреди, като е построила къщата си в
самото дере на пътя на самата вълна. Този факт е безспорен, установен от
изготвената и приета по гр.д. №7697/2018г. на ВРС комплексна геодезическа,
хидротехническа и строително-техническа експертиза.
Ответника
твърди, че ищцата е и основен съпричинител на последвалите вреди, защото къщата
е построена в имот - публична собственост (дере), като по този начин се
поставиш на пътя на водата и да живееш в тази къща, изразяващо се в груба
небрежност от страна на ищцата и е укоримо от закона, поведение. Къщата е без
строителни разрешения и в самото дере, са незаконосъобразни.
Съпричиняването
се изразява и в действията по обитаването и ползването на къщата с цел живеене,
което поведение е противоправно, защото законът забранява ползването на такива
сгради /чл.178, ал.1 от ЗУТ/.
Моли
съда да отхвърли предявения изцяло.
В
отговора са направени доказателствени искания.
Съдът като съобрази твърденията на
страните, както и направените искания по доказателствата, намира за установено
следното:
Предявени са четири субективно
съединени иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Предявените исков са допустими.
Предявените искове са за обезщетение неимуществени
вреди, причинени на ищцата вследствие незаконосъобразно бездействие от органи
или длъжностни лица на Ответника, които са неизвестни и е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна
функция и е невиновна. Пасивната легитимация на ответника се обуславя от това,
че отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници
и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Постановление №
7 от 1959 г., Пленум на ВС
Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия.
Съдът указва на ищеца, че в негова
тежест е да докаже по реда на пълно и главно доказване, че е налице
противоправно, увреждащо го действие или бездействие на лице, на което е
възложена работа от ответника по трудов или друг вид договор, в частност да
докаже твърденията за въведени на ищеца нормативни задължения за действие, при
които тай е бездействал или е действал при налични нормативни задължения за
бездействие, при наличието на причинно следствена връзка между действието и и
бездействието, на ответника са причинени неимуществени вреди, причинения
вредоносен резултат, вид и размер на вредите.
С оглед характера на отговорността по чл. 49 ЗЗД , отговорност за чужди
виновни противоправни действия и тъй като тя има обезпечително-гаранционна функция,
съдът възлага в тежест на ответника да установи със всички допустими
доказателствени средства, въведените правопогасяващи и правоизключващи факти и
обстоятелства и въведеното възражение по чл.51 ал.1 от ЗЗД са съпричиняване.
По отношение на направените
доказателствени искания.
С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Съдът следва да даде възможност на
ищцата да направи и други доказателствени искания във връзка с възможността да
поиска допускане на експертизи.
По отношение на исканите гласни
доказателства, намира, че следва да допусне в полза на ищците исканите
свидетели, за установяване на силата, продължителността и интензитета на
търпените болки и страдания.
Съдът следва да допусне в полза на
ищцата и гласни доказателствени средства – свидетели при режим на водене, с
които ще доказа вида и характера на преживените болки и както времевия период,
през който ги е търпяла като страдание.
Производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по
делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на
иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С Определение № 269298/16.07.2021 год.
съдът е спрял производството по делото до приключване на гр. дело № 11403/2018
год. на СГС.
Представена е справка, че причината,
поради която делото е спряно е отпаднала, поради и което съдът следва да го
възобнови на основание чл.230 от ГПК .
С оглед на горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 1120/2019 год.
по описа на ВОС на основание чл.230 от ГПК.
ОБЯВЯВА на страните
следния проект за доклад:
Предявеният иск е с правно
основание чл.49 от ЗЗД.
Предявения иск е за
обезщетение, за причинените на ищцата неимуществени вреди, за които ответника
отговаря на причинените вреди от лица на които е възложило работа, когато не е установено кой конкретно
измежду тях е причинил тези вреди, които са противоправни и виновни, действия
или бездействия
Предвид изразеното от
страните становище, направеното оспорване на иска, съдът приема, че не са
налице обстоятелства, които се признават
съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест да докаже със всички допустими
доказателствени средства при условията на пълно и главно доказване посочените в
мотивите към определението факти и обстоятелства.
На ос. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи всички направени
възражение, право-изключващи и право-погасяващи факти и твърдения, от които
черпи благоприятни за себе си последици.
На осн. чл. 146, ал.4 ГПК:
ДОПУСКА като писмени
доказателства приложените исковата молба и отговора, като по тяхното приемане
съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след становище изразено от
ищцата, по отношение на писмените доказателства приложени към отговора на
исковата молба.
ДОПУСКА в полза на ищцата
и гласни доказателствени средства, разпит на трима свидетели, при режим на довеждане,
за установяване на фактите и обстоятелствата свързани с търпените от ищцата
болки и страдания.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ
на ищцата до края на първото по делото съдено заседание да уточни въведените от
нея искания за допускане на експертиза и въпросите към вещите лица
НАСРОЧВА производството по
делото за 10.03.2021 год. от 15.00ч., за която дата и час да се призоват
страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение, което съдържа
проекта за доклад, като на ищеца се връчат и преписи от писмените отговори на
ответниците.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
страните, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска.
ПРИКАНВА страните към
постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиатора
може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде
осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна
ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/,
без заплащане на такси.
За участие в медиация
страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4,
стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За предприемане действия
по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: