№ 3950
гр. София, 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110159164 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
допустими и необходими за разрешаването на спора, поради което следва да бъдат
приети.
Съдът констатира, че исковата молба е нередовна и на ищеца следва да бъдат
дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности като за процесуална
икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ ИСКОВАТА МОЛБА.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
писмена молба с препис за насрещната страна да обоснове правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за сумата от ..... лева като посочи
конкретните обстоятелства и представи доказателства за наличието на правен интерес
(извънсъдебна покана от ответника адресирана до ищеца, издадени фактури на името
на ищеца, започнало принудително изпълнение и др.), които обуславят интереса му от
предявяване на установителния иск срещу ответника като има предвид, че ответника
не оспорва факта на недължимост на сума в размер от .... лева. Да посочи дали оспорва
съществуването на облигационно отношение по Рамков договор № ........... за издаване
и ползване на международна кредитна карта /Visa Classic/, /Мastercard Standard/, /Visa
Gold/,/MasterCard Gold/, /Billa – Visa Classic/.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок и
в цялост исковата молба ще бъде върната.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства под опис.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2024
г. от 11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
1
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, на ищеца – и
препис от отговора на ответника.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е от ищеца В. Д. М. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника
„Обединена българска банка” АД сумата от ..... лева, вписана като задължение в
Централния кредитен регистър.
Ищцата В. Д. М. заявява, че след извършена справка в Централния кредитен
регистър е установила, че в системата фигурира нейно задължение към ответника по
делото на стойност ..... лева. Твърди, че никога не е се е намирала в облигационни
отношения с ответното дружество и няма парични задължения към същото. Посочва,
че съгласно решение № 3448/2017г. на ВКС, III г.о., когато ищецът иска да установи, че
не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи
конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителен иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо
принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно
оспорване, че давността е изтекла. Също твърди, че оспорването в отговора на
исковата молба би обусловило правния интерес от предявения установителен иск.
Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска
и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен
интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на
иск.
Заявява, че в настоящия случай ответникът не е претендирал нито съдебно, нито
извънсъдебно своето вземане, но ежемесечно е подавал информация към Централния
кредитен регистър за дължимост на сумите. С оглед на гореизложеното, счита че за
него е налице правен интерес да се установи, че няма задължения към ответника.Моли
съда да уважи иска.Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Обединена българска банка” ЕООД е
депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че ищцата с рождено име – В. Д.
М. е сключила с „Райфайзенбанк“ ЕАД Рамков договор № ........... за издаване и
ползване на международна кредитна карта /Visa Classic/, /Мastercard Standard/, /Visa
Gold/,/MasterCard Gold/, /Billa – Visa Classic/. Твърди, че на 14.07.2022г.
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е променила наименованието си на „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД, а на 10.04.2023г. се е вляла в „Обединена българска банка“ АД и е
престанала да съществува, като е заличена от Търговския регистър, което
обстоятелство е видно от електронната страница на Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел – вписване № ..........., налично по партидите и
на двете банки. Твърди, че след вливането цялото имущество на „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД е преминало към „ОББ“ АД, като последната е станала неин
универсален правоприемник. Счита, че ищцата следва лично да заяви дали отрича
съществуването на цитирания Рамков договор за кредитна карта, дали оспорва
задълженията по този договор, както и дали се отказва от правата си по него. Твърди,
че от представеното пълномощно нейния адвокат не е изрично упълномощен за
извършване на разпоредителни действия с предмета на делото. Твърди, че
установените от ищцата задължения, съдържащи се в приложената от нея по делото
Справка за кредитна задлъжнялост, намират основание в Рамковия договор за кредитна
карта. Заявява, че съгласно чл.1 Банката е открила сметка с IBAN .................... и е
издала международна кредитна карта на името на ищцата, наречена картодържател.
Заявява, че видно от чл. 30 банката е одобрила кредитен лимит на картодържателя в
размер на ..... лева. Същото се потвърждава и от стр. 1 на Справката от ЦКР, където
същата сума е била посочена като размер на кредита, който е кредитна карта и чиято
дата на разрешаване е 20.02.2013г., съвпадаща с датата на която е сключен Рамковият
договор.
Поддържа, че в същата справка е отбелязано, че усвоеният размер на кредита е в
2
размер на сумата от 201 лева, формирани от дължими акцесорни вземания на банката
по кредита. Посочва, че съгласно чл. 39 от Рамковия договор за кредитна карта
„Всички дължими лихви, такси и комисионни във връзка с ползването на кредитния
лимит се събират служебно от Банката или са за сметка на неговото
надвишение“.Твърди, че в случаите не е имало налични суми по сметката и затова тези
акцесорни задължения са отнесени към кредитния лимит. Заявява, че натрупваните с
времето суми са достигнали размера от 201 лева, посочен в справката от ЦКР.Твърди,
че в същата тази справка е посочена и сумата от ...... лева – в графите „Обща
задбалансова експозиция“ и „Неусвоен размер (задбалансово)“. Заявява, че тези записи
показват, че сумата от ... лева е остатъкът от одобрения кредитен лимит на
картодържателя. Поддържа, че задълженията на ищцата съобразно справката от ЦКР са
само 201 лева, а не твърдените ..... лева. Моли съдът да отхвърли предявения иск за
сумата от ..... лева като недопустим, респективно неоснователен. Заявява, че за сумата
от 201 лева искът е неоснователен, защото тази сума е дължима на банката като
начислени акцесорни задължения по Рамковия договор за кредитната карта. За сумата
от .... лева искът е неоснователен, респективно недопустим тъй като такова вземане не
е възникнало в полза на банката. Претендира съдебни разноски.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличието на
правен интерес от предявяването на иска и ползващите го твърдения.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват. С оглед
наведените в исковата молба основания за недължимост на сумата в тежест на
ответника е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение по
надлежно сключен договор за кредит между ищеца и „Обединена българска банка” АД.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за
медиация по Закона за медиацията, ще направят по-малко разноски по производството,
като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство.
До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри,
ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
УКАЗВА на страните, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната, която
живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната като при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4