Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260079
гр. Несебър, 17.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 90 по описа на Районен
съд Несебър за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К.Г.М., срещу
електронен фиш серия К № 4274959 на ОДМВР Бургас, с който на
жалбоподателката на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 600 лв. Жалбоподателката сочи, че на главен път I-9 на 206 км. няма ограничение на
скоростта от 60 км., наложено с пътен знак В-26. Излага, че наказващият орган е
цитирал като нарушена нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което е в противоречие
с описаното в текстовата част нарушение. Навежда, че не й е предявяван протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-1532 от 12.05.2015г. С тези доводи моли
електронният фиш да бъде отменен.
Ответната страна
в производството – ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 17.11.2020г. за времето от 09:50 часа до 11:00 часа от младши
автоконтрольор при РУ Несебър - ОД на МВР гр. Бургас, на главен път I-9, 206 км., в посока към гр. Варна,
било поставено автоматизирано техническо средство № TFR1-M542. Техническото
средство било поставено в служебен автомобил с рег. № А 9828 НА, в населеното
място по първокласен път с ограничение на скоростта в посочения участък от 50
км/ч (с оглед установеното от писмо от ОПУ Бургас при АПИ, че участъкът от 202
+ 942 до 209+648 км попада в границите на населеното място – гр. Несебър).
Видно от изготвения протокол за използване на техническо средство и от писмо от
ОПУ Бургас при АПИ за посочения участък не е действало ограничение, въведено с
пътен знак. На същата дата в 10:00 часа, през посоченото място преминал лек автомобил
„Форд Торнео Конект”, с рег. № А 1831 КТ, който се движел със скорост от 100
км/ч., при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч.
Скоростта, с която бил управляван автомобилът била засечена с посоченото
автоматизирано техническо устройство. За извършеното нарушение бил съставен
електронен фиш серия К № 4274959 срещу К.Г.М. –собственик на лекия автомобил. С електронния фиш за
наказуема била приета скорост от 97 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: електронен фиш серия К № 4274959 срещу К.Г.М., клип № 17040, радар № 542, докладна записка за използване на
автоматизирано техническо средство от 17.11.2020г., протокол за използване на
автоматизирано техническо средство от 17.11.2020г., протокол № 3-4-20 от
проверката на мобилна система за видеоконтрол, писмо от ОПУ Бургас при АПИ. Доказателствата
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Възраженията на жалбоподателката са насочени
към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
На жалбоподателката е наложено наказание за извършено
нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за
движение по пътищата, установена в населено място (чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП). От събраните по делото доказателства се установява, че автомобилът,
собственост на жалбоподателката, на 17.11.2020г. около 10:00 часа по главен път
I-9, 206 км., в посока към гр. Варна,
се е движел с наказуема скорост от 97 км/ч (при отчитане на възможностите за
допусната грешка от техническото устройство). Нарушението е било констатирано с
мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от
проверката на мобилна система за видеоконтрол. От представена снимка, заснета
от средството за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър на
регистрационния номер на заснетия автомобил, се установява регистрационният
номер на собствения на жалбоподателката автомобил.
На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното
нарушение е бил издаден електронен фиш на собственика на автомобила. Съгласно
чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. В настоящия случай описаното в обстоятелствената
част на електронния фиш нарушение не съответства на събраните доказателства.
Както се посочи от изготвения протокол за използване на атоматизирано
техническо средство безспорно се установява, че средството е било поставено на
главен път I-9, 206 км. На мястото не е действало
ограничение на скоростта, обозначено с пътен знак, което изрично е отбелязано в
протокола. Този факт се установява и от постъпилото по делото писмо от ОПУ
Бургас при АПИ, според което в пътния участък, в посока към гр. Варна (дясната
част на пътя) няма поставен пътен знак за ограничение на скоростта, а участъкът
попада в границите на населеното място – гр. Несебър. Ето защо посоченото в
електронния фиш, че автомобилът се е движел на главен път I-9 на 206 км. с посока към гр. Варна
при ограничение на скоростта от 60 км/ч, наложено с пътен знак В-26, не
отговаря на обективно установените данни. От материалите по преписката се
установи, че не е било въведено ограничение на скоростта в участъка с пътен
знак, а е действало такова по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – за населеното
място. Налице е и вътрешно противоречие в издадения електронен фиш, тъй като
след като е констатирано, че жалбоподателката е управлявала автомобила при
ограничение на скоростта от 60 км. ч., регулирано с пътен знак В-26,
впоследствие във фиша е отразена „разрешена стойност на скоростта“ от 50 km/h. Нещо повече – като нарушена е
цитирана нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която определя максимално
допустимите скорости в различните пътни участъци, а в обстоятелствената част на
електронния фиш е описано нарушение, насочващо към чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
според който текст ограничението на скоростта се сигнализира с пътен знак. Посочените
разминавания са съществени, доколкото касаят както мястото на нарушението, така
и наказуемата скорост, с която нарушителят е управлявал. Тези обстоятелства
следва да бъдат описани по ясен и точен начин, за да се изпълни изискването на
чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП за описание на нарушението. В самия електронен фиш
нарушението не е описано по начин, който да позволи на жалбоподателката да го
разбере в пълнота, като в самия фиш има вътрешни противоречия, а
обстоятелствената му част (където са описани фактите) противоречи на
действителната фактическа обстановка. Поради тази причина безспорно правото на
защита на жалбоподателката е нарушено, тъй като тя на практика не би могла да
знае срещу какви факти да се защитава. Още повече, че макар да й е вменено
превишаване на ограничение от 60 км/ч, впоследствие е наказана за превишаване
на ограничение от 50 км/ч, което е по-неблагоприятно за нея и води до по-тежко
наказание. Следователно тези противоречия в електронния фиш са утежнили и
положението на наказаното лице.
Нещо повече – цитираните нарушения водят и до материална
незаконосъобразност на електронния фиш. С него на жалбоподателката се вменява,
че е извършила нарушението, управлявайки МПС на 206 км. с посока към гр. Варна при
ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26. По делото
обаче не се доказва на посоченото място да е действал подобен пътен знак.
Всички доказателства са в насока, че за този участък е действало друго
ограничение, което не е въведено с пътен знак. Ето защо описаните в електронния
фиш обстоятелства не съответстват на събраните по преписката доказателства,
което е основание да се приеме, че така описаното във фиша нарушение не е
доказано.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че електронният
фиш следва да бъде отменен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ електронен фиш серия
К № 4274959 на ОДМВР Бургас, с който на К.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: