Мотиви към присъда по НОХД № 7744/2019г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура-Пловдив е повдигнала обвинение срещу
Н.Х.К. и същата е предадена на съд за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, а
именно за това, че за времето от м.март 2017 г. до м.октомври 2019 г. /вкл./ в
с.**, след като е осъдена с решение № 3483/16.11.2016 г. по бр.д № 11375 по
описа за 2016 г. на Районен съд - гр.Пловдив, влязло в законна сила на
16.11.2016 г. да издържа свой низходящ – детето си И.Х.Я. ЕГН ********** /като
заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв., платими чрез бащата Х.И.Я./,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни
вноски, а именно 32 месечни вноски от по 130 лв. всяка, на стойност 4160 лв.
В разпоредително заседание от страна на подсъдимата и
защитника й адв.Н. ***
бе направено искане производството по делото да продъжи по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като в хода на съдебното заседание подсъдимата направи признание на фактите, изложени в обвинителния
акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните
от досъдебното производство доказателства – да бъдат ползвани при постановяване
на присъдата. Доколкото съдът намери изразеното съгласие за съобразено с
разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече
именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание и съдебните прения
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието, като по отношение реализирането на наказателната
отговорност се предлага на съда наказанието да бъде определено при условията на
чл. 54 от НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
В хода на
съдебните прения защитника на подсъдимата изрази становище, че е доказано
обвинението повдигнато на подзащитната му и моли съда да и наложи наказание
пробация в минимален размер при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимата признава вината си, поддържа казаното от защитника си и моли
съда да и наложи минимално наказание пробация.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата Н.Х.К. е родена
на *** ***, б., българска гражданка, със средно образование, работеща, омъжена,
неосъждана, ЕГН **********.
С решение № 3483/16.11.2016 г., влязло в
законна сила на 16.11.2016 г. бил прекратен брака между Н.Х.К. и св.Х.И.Я.,
като родителските права по отношение на детето им И.Х.Я. ЕГН ********** били
предоставени за упражняване на бащата – св.Х.Я.. За К. бил определен съответния
режим на лични контакти с детето, а семейното жилище, съставляващо и жилище на
св.Я. било предоставено за ползване на самия него.Със съдебния акт подс.К. била
осъдена да заплаща издръжка на малолетното си дете И.Х.Я., чрез неговия баща
св.Х.Я. в размер на 130лв. на месец, считано от влизането на решението в сила. Въпреки, че била наясно с постановения
съдебен акт и произтичащите за нея задължения, свързани с издръжка на своето
непълнолетно дете, К. не заплащала дължимата ежемесечна издръжка. Поради тази
причина св.Я. инициирал изпълнително дело, по което постъпили четири месечни
издръжки, считано за времето от влизане в сила на постановения съдебен акт –
16.11.2016 г. до м. февруари вкл. 2017 г. От м.март 2017 г. до м.октомври 2019
г. вкл. К. не платила дължимата ежемесечна издръжка, въпреки заведеното изпълнително
дело и действията по него.
Съгласно разпоредбата на чл.82 ал.1 от СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се
дължи дори и да съставлява особено затруднение за родителите /по аргумент на
противното от чл.82 ал.2 от СК/. За инкриминирания период, подс.К. не е изпълнявала своите задължения на родител, от
които тя не би могла да бъде освободена дори да няма никакви доходи. За
посочения период тя не е заплатила дължимите ежемесечни издръжки за детето си –
И.Х.Я., като през целия този период за всички негови потребности се е грижел
бащата – св.Х.Я.. Същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на
лицата които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества и тя е изискуема през течение на
целия месец, за който се отнася. Издръжката следи за задоволяване на бъдещи
нужди на лицето, в полза на което е присъдена и в тази връзка съдебната
практика е константна, че тя е изискуема от началото на месеца, за който се
отнася, без да е необходимо да се изчаква неговото изтичане. В случая,
задължението за К. като родител на малолетното дете И.Я. за неговата издръжка е
абсолютно приоритетно и безусловно и тя е основния социален и правен аспект на
родителското задължение. Дължимата издръжка за детето в системата на
задълженията за издръжка изобщо е и свързана с
конституционните признаци за особени грижи за децата, тъй като е от
изключителна обществена значимост, поради връзката й с развитието на
подрастващите.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да
постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка. Същата според съда се доказва от следните
събрани по делото доказателствени материали –самопризнанията на подсъдимата,
показанията на св. Я., както и от представените писмени доказателства, събрани
в хода на воденото дознание, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал – копие от съдебно решение по гр. дело №
11375/2016 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив 4 бр.с., влязло в законна сила от
16.11.2016г., заверени копия на социален доклад, удостоверение от
Агенция по заетостта, справка за банкови сметки, копия от материали по
изпълнително дело, справка за съдимост,
характеристична справка, документ за платена издръжка за три месеца от
03.02.2020г. и др.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени
по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
времето на извършването му, както и авторството на деянието.
Спор по фактите, изложени в обвинителния акт на РП-Пловдив, съдът не
констатира, като намира в този смисъл, че от събраните по делото доказателства
– писмени и гласни такИ.- се установява една безспорна фактическа обстановка.
За издръжката на детето се е грижил само бащата св.Я., без майката да е
предоставяла ежемесечно парични средства или по друг начин да е изпълнявала
законовото си задължение да полага грижи за материалното обезпечаване на детето
си.В подкрепа на всичко това са самопризнанията на подсъдимата К., показанията
на св.Я., който в разпита си заявява, че К. не е заплащала дължимата издръжка
за сочения в обвинителния акт период.Напълно кореспондират със самопризнанието
на подсъдимата К. и показанията на свидетеля Я. всички писмени доказателства по
делото.От съдебния акт с който К. е осъдена да заплаща издръжка и материалите
по заведението изпълнително дело безспорно се установява че за периода от
м.март 2017г. до м.октомври 2019г./вкл./ К. не е заплащала издръжката в размер
на 130лв. за която е била осъдена.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка и
анализ на доказателствата съдът е на становище, че с деянието си подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
183, ал.1 от НК.
Престъплението по чл. 183, ал.1
от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно, непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението е от момента, в който осъденият да издържа става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски и се явява довършено в момента, в който деецът изпълни
задължението си или то бъде погасено поради обстоятелства, предвидени в
Семейния кодекс.
В
случая от обективна страна, подсъдимата К. през периода от м.март 2017 г. до м.октомври 2019 г.
/вкл./ в с***, след
като е осъдена с решение № 3483/16.11.2016 г. по бр.д № 11375 по описа за 2016
г. на Районен съд - гр.Пловдив, влязло в законна сила на 16.11.2016 г. да
издържа свой низходящ – детето си И.Х.Я. ЕГН ********** /като заплаща месечна
издръжка в размер на 130 лв., платими чрез бащата Х.И.Я./, съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 32
месечни вноски от по 130 лв. всяка, на стойност 4160 лв.
С действията си подсъдимата е осъществила от обективна страна всички
съставомерни признаци на престъпния състав на визирания текст. Не се спори, че има влязъл в
сила съдебен акт, по силата на който възниква нейното задължение за месечна
издръжка на детето й. Не се спори също така за размера на издръжката през
инкриминираният период, както и за самата продължителност на инкриминирания
период. Не се събраха доказателства за недължимост на издръжката. Не е спорно
също така и че подсъдимата не е заплащала дължимата издръжка.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимата умишлено, като е съзнавала неговия общественоопасен характер,
предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е желаела
настъпването им. В съзнанието й е съществувало знанието, че е осъдена с влязло
в сила съдебно решение да издържа детето си, че дължи издръжка ежемесечно,
както и че не изпълнява това си задължение.
Подсъдимата е в работоспособна възраст, няма
данни по делото да страда от здравословни проблеми, които да ограничават
работоспособността й, не се представиха доказателства, видно от които да не
може да полага труд или да реализира други доходи за обезпечаване на дължимата
от него издръжка.В хода на съдебното заседание се представиха доказателства, че
е започнала работа и е трудово ангажирана.Задължението за издръжка е не само
законовоутвърдено, но и морално задължение. Същото се възлага на лицето, което
няма да упражнява родителските права, т.е. преимуществено да полага грижи по
прехраната и отглеждането на детето.
Като се има предвид, че
издръжката се дава, за да се осигури съществуването на съответното лице през
месеца, то именно поради тази причина изплащането й следва да стане през
текущия месец, за да задоволи естествените нужди на лицето, за което е
предназначена. В този смисъл е и застъпеното становище на ВКС, І н.о. в
определение № 9/04.02.1977г. по н.д.№54/77г. В противен случай нуждаещият се от
издръжка се поставя в по-неблагоприятно положение от задължения да я дава. В
настоящия казус се установява, че за периода от близо три години подсъдимата не
е заплащала издръжка. Престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е продължено
такова, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то
трайно, непрекъснато в определен период от време. А издръжката, както се
посочи, е дължима ежемесечно и ненапразно законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК възможност за съда да не накаже подсъдимия,
само ако е изпълнил цялото си задължение, като наред с това се оставя
възможност за съда да прецени и дали не са настъпили други вредни последици
за нуждаещия се от издръжка.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализиране на наказанието, съдът
съобрази следните обстоятелства: подсъдимата е пълнолетно, работоспособно лице,
не е осъждана, с добри характеристични данни, от скоро е и трудово ангажирана и
вече е започнала да плаща присъдената и издръжка, като са внесени вноски за три
месеца. Признава вината си, което съдът взема в предвид като смекчаващо
обстоятелство тъй като обективно при така определеното наказание няма как да го
редуцира с една трета.Отегчаващо обстоятелство е единствено по-дългия период на
незаплатената издръжка.Съдът прие че следва да наложи по лекото алтернативно
предвидено наказание – „пробация”, визирано в санкционната разпоредба на чл. 183,
ал.1 от НК.Наказанието следва да бъде наложено в граници по-близки до минимума
му тъй като подсъдимата, тъй като е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства, изброени по-горе.Все пак наложеното наказание не следва да бъде
на предвидения минимум от 6 /шест/ месеца тъй като се касае за сравнително
дълъг период на неплащане на издръжка (32 месеца).Освен това съдът прие, че
горепосочените смекчаващи обстоятелства не са многобройни, нито изключителни за
да наложи наказание по реда на чл.55 от НК.Именно поради всичко изложено съдът
наложи наказание на подсъдимата К., а именно – ПРОБАЦИЯ при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес –за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА с периодичност – два пъти седмично и за същия срок – задължителни периодични
срещи с пробационен служител. Именно това наказание и в определения от съда
размер се явява адекватно да санкционира подсъдимата за престъплението, което е
извършила.
По изложените мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.