Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

№…………                                       02.04.2019г.                        ГР. П Л Е В Е Н

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ІІ въззивен граждански състав,

на     четвърти       март          две хиляди и деветнадесета година

в открито заседание, в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                              КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

        

Секретар:  ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА

Прокурор:  ……………………………

като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В.ГР.Д.  № 47 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

                              

          

         Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

 

С Решение № 238/08.11.2019 г.,Районен съд-гр.Левски по гр. дело № 406/2019 г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, ГД „***, гр.С., ул.*** № *** да заплати на В.Н.Я., с адрес: ***, ЕГН: **********, на  основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 704,11 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд от 105,248 часа за периода 05.06.2016г. - 31.12.2018г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния претендиран с исковата молба размер от 764.22 лв., като неоснователен и недоказан.

        Осъдил е  на осн.чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция “***, гр.С., да заплати на В.Н.Я., гр.Б., ЕГН**********, сумата от 276,45 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

        Осъдил е на осн.чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция“ ***, гр.С.,да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Районен съд – гр.Левски ДТ в размер на  50,00 лв. върху уважената искова претенция, както и 221,60лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.

           Постъпила е въззивна жалба от ГД „***-гр.С.,чрез Гл.юрк.В. против горепосоченото решение на РС-Левски,  като в жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Твърди се, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режим на дежурствата, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР,в която е регламентирано,че „за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 06,00ч.,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съдът неправилно е приложил разпоредбите на КТ,тъй като в ЗМВР-чл.187,ал.3 е определена продължителността на нощния труд,не повече от 8 часа.Не е налице празнота в законовата уредба,а има специфична такава,различна от общата законова уредба,с която е допусната продължителност часове нощен труд -8 часа.Също така ЗМВР прави разграничение между извънреден  и нощен труд ,като послееденият изрично е посочен в чл.179,ал.1 от закона.В чл.179,ал.2 от ЗМВР е посочено,че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се опред9еля със заповед на министъра на вътрешните работи,докато допълнителните възнаграждения за извънреден труд са посочени в чл.187,ал.6 от ЗМВР,а в ал.5 изрично е посочено,че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно,което се компенсира с допълнителен платен годишен  отпуск или с възнаграждение в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.Следователно законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд,като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона,а за нощен труд-в заповед на министъра на вътрешните работи. Въззивникът твърди, че се касае за изчерпателно изброяване на видовете възнаграждения, които следва да се изплащат, съгласно ЗМВР, като не следва да намерят приложение общите разпоредби на КТ и ЗДСл. На следващо място, желанието на законодателя недвусмислено е да бъдат определяни допълнителните възнаграждения на служителите в системата на МВР съгласно специалната нормативна уредба, а не да бъдат изплащани допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове. Въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1 вр. чл.187 от ЗМВР, поради което моли, Окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС, като неправилно и по съществото на правния спор да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция не се е явил процесуален  представител на въззивника .

Не е постъпил писмен отговор от въззиваемия В.Н.Я..В съдебно заседание не се е явил въззиваемия, както и негов процесуален представител.Подадени са молби от страните  делото да се разгледа в тяхно отсъствие.Претендират се разноски.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е частично основателна.

Не се спори по делото, че ищецът В.Н.Я. за процесния период – 05.06.2016 г. – 31.12.2018 г. е работил на длъжност „***“ в РС „***“ – гр.Б. при ОД „***“ – гр. П.. Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа сутринта с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР. В исковата си молба ищецът твърди, че за процесния период е положил нощен труд, както следва: за 2016 г. – 64 часа, за 2017 г. – 368 часа, за 2018 г. – 224 часа, общо 656 часа нощен труд. Така положените часове нощен труд следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преобразуване на нощния труд към дневен, което води до разлика от 94 часа, представляващи извънреден труд. Този труд следва да бъда заплатен от работодателя допълнително, като претенцията съгласно исковата молба е в размер на 764,22 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени доказателства, както и е назначена съдебно-икономическа експертиза. Изготвено е заключение от вещото лице Т. Ц. И.. От заключението на вещото лице се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби не е регламентирано изрично преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. При извършените изчисления, вещото лице е дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за процесния период е 704,11 лв.

РС е уважил предявения иск, съобразно заключението на вещото лице, като е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 764,22 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Приел е, че следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от НСОРЗ, като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени по аналогия, тъй като липсата на изрична норма в сега действащото законодателство не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен от служителите в МВР и отчитането на заплащането му като дневен. Такава забрана би била противоконституционна по отношение правото на труд и неговото заплащане, без оглед на спецификите в правоотношението.

Въззивната инстанция споделя доводите, изложение от РС-Левски досежно приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и съответно, преизчисляването на положения нощен труд от ищеца към дневен с прилагане на коефициент от 1,143.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, а съгласно т.2 на чл.144 от КТ – полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица /чл.187 ал.1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8,12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.

Както е посочено и в мотивите на РС за процесния период са действали няколко наредби, като в две от тях липсва изрично правило, съгласно което при сумарно отчитане на отработеното време следва да бъде умножен общия брой часове положен нощен труд с определен коефициент и по този начин, преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент от 1,143. При липса на специално правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време по отношение на служителите в системата на МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.

В този смисъл, са правилни изводите на РС относно основателността на исковата претенция по същество.

Въззивната инстанция счита, че жалбата е основателна досежно размера на дължимите суми, като обезщетение за положен извънреден труд от страна на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, тъй като за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл.9Г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. На 01.01.2018 г. е влязла в сила горепосочената норма, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда, без превръщане на нощните часове в дневни. Следователно, за периода на действие на правилото на чл.9Г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. Касае се за две тримесечия от процесния период, а именно от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. и от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., когато следва да намери приложение чл.9Г от Наредбата.

Горепосочените доводи водят до намаляване на дължимата сума като главница, съобразно заключението на вещото лице Т. И. по назначената съдебно-икономическа експертиза, като за периода 01.01.2018 г. – 30.06.2018 г. следва да бъдат извадени сумите, получени от вещото лице чрез преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент от 1,143, като предявеният иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР се явява неоснователен и недоказан за сумата над 681,15 лв. до 704,11лв. /за която сума е уважен предявения иск от ПРС/, като следва да бъде отхвърлен в тази си част.

Предвид изложеното, следва да бъде отменено обжалваното решение на РС-Левски в частта му, в която ГД „*** -  гр.С. е осъдено да заплати на В.Н.Я., с адрес: ***, ЕГН: ********** , сумата над 681,15 лв. до уважения размер на иска от 704,11 лв., представляващ дължимо и неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 05.06.2016 г. до 31.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му относно присъдените разноски, като вместо него и по съществото на правния спор следва да бъде отхвърлен, като неоснователен предявения иск от В.Н.Я. за сумата от 22,96 лв., представляваща разликата над сумата от 681,15лв. до уважения размер на иска от 704,11лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Следва да бъде потвърдено решението на РС-Левски  в останалата му обжалвана част.

Следва да бъде осъдена въззивната страна ГД „*** - гр.С. да заплати направените деловодни разноски от В.Н.Я. по компенсация и съобразно уважената част от предявения иск в размер на 267,39 лв. за първата инстанция/като се съобрази направеното намаление на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на осн.чл.78,ал.5 от ГПК в размер на 300лв./.

Следва да бъде осъден въззиваемия В.Н.Я. да заплати направените от въззивника ГД „*** - гр.С. деловодни разноски за настоящата инстанция по компенсация с оглед частичното уважаване на подадената жалба в размер на 2,25лв./при направени разноски за въззивната инстанция от въззивника  в размер на 25лв.ДТ + 50лв. юрк. възнаграждение, определено  на осн.чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.25а от Наредбата за заплащането на правната помощ/.Не следва да се присъждат разноски , претендирани от въззиваемия В.Я.  в размер на 300лв. адв.възнаграждение съобразно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК,тъй като не е представено доказателство за заплащане на тези разноски от страна на въззимаемия.

         Водим от горното, съдът   

                                              

                                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА Решение № 238/08.11.2019 г. на Районен съд-гр.Левски,  постановено по гр. дело № 406/2019 г. по описа на същия съд, в частта му, в която ГД „*** -  гр.С. е осъдена да заплати на В.Н.Я., с адрес: ***, ЕГН: ********** , сумата над 681,15 лв. до уважения размер на иска от 704,11лв., представляващ дължимо и неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 05.06.2016 г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му относно присъдените деловодни разноски ,като вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от В.Н.Я.,***, ЕГН: ********** против ГД „*** -  гр.С. иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1 вр. чл.187 от ЗМВР за заплащане на сумата от 22,96лв., представляваща разликата над сумата от 681,15 лв. до уважения размер на иска от 704,11лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода 05.06.2016 г. – 31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2019 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на РС-гр.Левски в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ГД „*** -  гр.С. ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски от В.Н.Я. по компенсация и съобразно уважената част от предявения иск в размер на 267,39 лв. за първата инстанция.

        ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.8 от ГПК В.Н.Я.,***, ЕГН: **********  ДА ЗАПЛАТИ направените от ГД „*** - гр.С. деловодни разноски за настоящата инстанция по компенсация с оглед частичното уважаване на подадената жалба в размер на 2,25лв./при направени разноски за въззивната инстанция от въззивника  в размер на 25лв.ДТ + 50лв. юрк.възнаграждение,определено на осн.чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.25а от Наредбата за заплащането на правната помощ/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.

 

 

          ПРЕДСЕДЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: