№ 1194
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110125944 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, вр. чл.49 ЗЗД, вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД, съотв. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба ищецът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД твърди, че на
09.10.2017 г., в гр. София, кв. „Драгалевци“, на ул. „Герена“ било реализирано
пътнотранспортно произшествие /ПТП/. Видно било от протокол за ПТП №
1654438/09.10.2017 г., че автомобил „Порше Панамера“, рег. №СВ6977АК по време на
движение, пропада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, при
което на автомобила са нанесени щети. Автомобилът бил застрахован по застраховка
„Каско на СПС“ при ищеца – застрахователна полица № 17-0300/218/5000655, като
процесното ПТП е станало в срока на застрахователния договор. Предвид нанесените
върху автомобила повреди и наличието на застрахователна полица била предявена
пред ищеца претенция за изплащане на обезщетение и образувана щета №
0300/17/727/506919. Ищецът сочи, че след изплащане на обезщетението, е встъпил в
правата на застрахования – увреден от непозволеното увреждане срещу причинителя
на вредите. Ищецът счита, че Столична община носи отговорност за причинените
вреди, тъй като неин ангажимент било поддържането на пътната настилка по
общинската пътна мрежа, така че да не се създават условия за ПТП. До Столична
община било изпратено писмо изх. № 310-03-782/27.01.2020 г., с което ищецът
предявил съответната регресна претенция. С писмо изх. № СОА20-ТД26-1201-1 от
11.02.2020 г. Столична община отказала да изплати претендираното от ищеца
1
обезщетение. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 2877,73 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.05.2021 г., до окончателното изплащане, и
сумата от 363,65 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
11.02.2020 г. до 11.05.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Столична община е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва настъпването на ПТП, както и наличието на
причинно- следствена връзка между него и състоянието на пътната настилка. В случая
представения протокол за ПТП не бил съставен и регистриран по реда и условията,
предвидени в Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд – в
същия липсвал регистрационен номер /по описа на СДВР/ за удостоверяване датата,
часа и мястото на настъпване на ПТП-то. Не бил посочен и свидетел, който да
удостовери с подписа си достоверността на изложените факти и обстоятелства. Не бил
представен снимков материал, от който да е видно увреждането на автомобила и
мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Застрахователното
обезщетение било изплатено без валидно основание и в противоречие с общите
условия на застраховка „Каско“, съгласно които застрахованият е длъжен да
регистрира настъпилото събитие чрез компетентните органи. По изложените
съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Видно от представената застрахователна полица № 17-0300/218/5000655 от
27.04.2017 г. на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, Специални условия и Допълнение
към застрахователна полица - „Пълно Каско- Валутна клауза”, е сключена
застраховка, за МПС л.а. „Порше Панамера“, рег. №СВ6977АК, със застрахован
„Б.Л.ЛИЗИНГ” АД, със застрахователна премия 3961,54 EUR и със срок на
застрахователно покритие от 08.05.2017 г. до 07.05.2018 г.
От съвкупната преценка на събраните доказателства, както следва: от протокол
за ПТП №1654438 от 09.10.2017г. по описа на ОПП-СДВР-гр. София, уведомление за
щети по МПС, описи на щети, доклад по щета, снимков материал на МПС, от
заключението на изслушаната АТЕ, което съдът възприема, както и от свидетелските
показания на М. Д. Д., които като кореспондиращи с останалите доказателства, съдът
кредитира, се установява следното:
На 09.10.2017 г. в гр. София, кв. Драгалевци, като се движи по ул. „Герена”, в
2
посока центъра /към ул. „Захари Зограв“/, водачът на застрахования при ищеца лек
автомобил при разминаване с насрещно движещо се МПС, попада с предното си ляво
колело в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно и реализира ПТП с
материални щети. При извършения оглед на лекия автомобил от застрахователя са
установени увреждания на възела „Въздушна възглавница“ на окачването на предно
ляво колело, които са в причинно-следствена връзка с установения механизъм на
ПТП, по пазарна /действителна/ стойност, изчислени по условията на официален
сервиз – 2877,23 лв.
Не е спорно обстоятелството и се установява, че по образуваната при ищеца
щета е изплатена сумата от 2877,23 лв. на упълномощен представител на собственика
на автомобила.
По делото е представена регресна покана с изх. № 310-03-782/27.01.2020 г. до
ответника, с която ищецът го е поканил в седемдневен срок да му заплати сумата от
2877,23 лв., получена на 29.01.2020 г. /видно от представеното писмо на СО от
11.02.2020 г. на л. 27 от делото/.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/. В разглеждания случай регресното право срещу
ответника се основава на чл. 49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за
вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. От
изложените обстоятелства, на които се основава предявения по делото иск, съдът
приема, че е сезиран с главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Столична
община за противоправно поведение на лица, на които същият е възложил работа,
което поведение се изразява в бездействие за ремонт и поддържане на пътната настилка
на общински път. За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото
лице и заплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице, а също и
наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника:
противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод
изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното
лице-изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното
поведение и вредите. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно
3
поведение не е необходимо.
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали е настъпило твърдяното
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, в резултат на което на
застрахованото МПС са били нанесени твърдените имуществени вреди.
Настоящият състав приема, че събраните в производството писмени
доказателства, гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. Д. Д., които следва
да бъдат кредитирани като житейски логични, убедителни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал, както и заключението на вещото лице по
допусната и изслушана съдебна автотехническата експертиза, обсъдени в съвкупност,
установяват деликта и причинната връзка с вредоносния резултат, както и самите
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б” от закона/,
а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.
Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото
на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т.ч., когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него /т. 7/ и
когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието
вреди /т. 8/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е издадена
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 год. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 год., в сила от 30.01.2009 год./. В
този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се
съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали
лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за
ПТП /чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са
причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на
4
собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/. В случаите, в които не се изисква задължително
посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на службите за
контрол на Министерството на вътрешните работи, а това са случаите извън
предвидените в чл. 125 ЗДвП, може да бъде съставен протокол на ПТП при условията
на чл. 9 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 год. за условията и реда за взаимодействие
между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
моторни превозни средства /обн., ДВ, бр. 103 от 05.11.2002 год., в сила от 06.02.2003
год., отм., бр. 69 от 19.08.2014 год./. В цитираната норма е предвидена възможност за
издаване на протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил съответната
служба на МВР в срок от 24 часа и е подадено писмено заявление в едноседмичен срок
за настъпване на събитието, което се разследва от контролните органи, въз основа на
което е издава протокол. Съставеният по този ред протокол за ПТП – само по данни на
водача на МПС и без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ,
съставлява доказателство единствено на авторството на направените пред
длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като
удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от
съставителя – в този смисъл Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011
г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна
съдебна практика.
Същевременно във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна
практика, обективирана в Решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело №
444/2010 год., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело №
768/2008 год., II т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело №
423/2011 год., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело №
750/2011 год., II т. о., ТК и Решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело
№1506/2013 год., I т. о., ТК, е прието, че протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Когато фактът
съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира
обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, носи
тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и
други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които
5
съдът не притежава.
Видно е от направените отбелязвания в процесния протокол за ПТП №1654438
от 09.10.2017 г., че същият е съставен от компетентно длъжностно лице, при
посещение на място и в кръга на правомощията му и по установена форма и ред,
поради което съдът приема, че той представлява официален свидетелстващ документ,
който се ползва с формална и материална обвързваща доказателствена сила,
регламентирана от нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК, както за направените пред
длъжностното лице изявления и извършените пред него действия, така и за
възприетите лично от длъжностното лице факти при извършения оглед на място,
имащи значение за определяне на механизма на ПТП, а именно относно: участниците
в ПТП, местоположението на МПС, констатираните щети, установеното на място
състояние на пътното платно, пътните знаци и маркировки. Действително, доколкото в
конкретният случай длъжностното лице не е възприело лично и непосредствено
настъпването на ПТП, протоколът не се ползва с обвързващата материална
доказателствена сила за цялостния механизъм на ПТП. Вписаните в протокола
обстоятелства, обаче, които са непосредствено възприети от длъжностното лице при
огледа на място /за които протоколът за ПТП се ползва с материалната обвързваща
доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК/, а именно: отразеното на схемата в
протокола местоположение на необезопасената дупка на пътното платно,
местоположението на процесното МПС, както и вредите по последното, съдът приема,
че в конкретния случай са достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП,
посочен по-горе. Този механизъм на ПТП се подкрепя и от показанията на разпитания
по делото свидетел М.Д. и се потвърждава и от приетото по делото заключение на
САТЕ. Ето защо, настоящият съдебен състав намира за неоснователно оспорването на
ответника относно настъпването на ПТП и неговия механизъм, така както е отразен в
представения протокол за ПТП. Съвкупният анализ на събраните гласни доказателства
и заключението по депозираната АТЕ, които настоящата съдебна инстанция кредитира
напълно, установяват по категоричен начин механизмът на увреждащото
произшествие и причинната връзка между произшествието и вредите, за които е
изплатено претендираното с иска обезщетение.
От заключението на САТЕ се установява наличието на причинно– следствената
връзка между механизма на ПТП, установен с протокола за ПТП и събраните гласни
доказателства, както и причинените вреди на застрахования при ищеца лек автомобил.
Вещото лице приема изцяло изложения в протокола за ПТП механизъм, както и че
настъпилите щети са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Заключението е
обосновано и компетентно дадено, поради което СРС му дава вяра и основава правните
си изводи въз основа на установените в експертизата факти. Неотносимо се явява към
предмета на делото възражението на ответника за недоказаност на фактите по делото
поради липсата на снимков материал от произшествието. Това е така, защото в закона
6
няма ограничение за доказатествените средства, които могат да се използват за
установяване на правопораждащите претенцията факти. Настоящото инстанция
кредитира показанията на свидетеля Д., като почиващи на негови преки и
непосредствени впечатления в качеството му на участник в ПТП, като неоснователно
се явява възражението на ответника за заинтересованост на свидетеля. В случая такава
не е налице. Свидетелските показания кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото, включително протокола за ПТП. Свидетелят посочва, че дупката
на пътното платно е заемала 60 % от неговата пътна лента, че се е разминавал с
насрещно движещ се автомобил и че не е имал никаква възможност да заобиколи
същата, тъй като в дясната част е имало висок бордюр. Свидетелят също така сочи, че
дупката не е била сигнализирана и описва щетите по лекия автомобил. Ето защо съдът
приема за установен по безспорен начин механизма на процесното ПТП и причинната
връзка между произшествието и вредите, а именно – че вредите по автомобила са
настъпили вследствие попадането му в необозначена и необезопасена дупка на пътя, в
резултат на което са настъпили вреди, обезщетени от застрахователя по застраховка
„Каско“.
Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното
произшествието, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, във
вр. с чл. 8, ал. 3 от закона, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и
чл. 31 ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по
поддържането и ремонта му е именно ответникът Столична община. Същата като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните по изграждането, ремонта и поддържането на процесния
път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради което
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
Следователно и по изложените съображения, искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е установен по основание. По отношение на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, СРС приема, че разпоредбата на чл. 386, ал.
2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото
обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се
остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване
на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика
към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Също така обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
7
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400,
ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и
съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. От
заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза се установява,
че процесното превозно средство е било на 2 години и 5 месеца от пускане в
експлоатация към момента на настъпване на ПТП, като стойността на ремонта на
увредения автомобил по средни пазарни цени – във фирмен автосервиз /с оглед
гаранционните условия за отремонтирането му/, с нови части, без отчитане на
овехтяване, възлиза на 2877,23 лв., до който размер релевираната претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е установен по основание за периода от 11.02.2020
г. до 11.05.2021 г. По делото е представена покана, която е била връчена на ответника
на 29.01.2020 г. След изтичане на определения от ищеца 7-дневен срок за доброволно
изпълнение, ответникът следва да се счита в забава. Следователно акцесорната
претенция се явява установена в своето основание за исковия период, като нейният
размер съгласно чл. 162 ГПК, съдът определя с помощта на компютърна програма на
364,45 лв. Ето защо претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна до пълния предявен
размер от 363,65 лв.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените от него разноски с оглед на уважената част от исковете в размер общо на
1093,15 лв., представляваща сборът от заплатената държавна такса, възнаграждение за
вещо лице за изготвяне на заключението по АТЕ, възнаграждение за свидетел и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска” № 33, да заплати на
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, на основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 2877,23 лв. /две хиляди осемстотин
седемдесет и седем лева и двадесет и три ст./, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди на лек автомобил
„Порше Панамера“, рег. №СВ6977АК, по щета № 0300/17/727/506919, от
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на
8
09.10.2017 г. в гр. София, кв. Драгалевци, ул. „Герена“, ведно със законната лихва,
считано от 11.05.2021 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 363,65 лв. /триста шестдесет и три лева и шестдесет и пет ст./,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 2877,23 лв. за периода от 11.02.2020 г. до 11.05.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59 срещу
Столична община, гр. София, ул. „Московска” № 33 иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за разликата над 2877,23 лв. до пълния
предявен размер от 2877,73 лв., представляваща регресно вземане по щета №
0300/17/727/506919.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска” № 33, да заплати на
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59 сумата 1093,15 лв. /хиляда
деветдесет и три лева и петнадесет ст./, представляваща разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис
от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9