№ 8339
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СП
като разгледа докладваното от СП Частно гражданско дело №
20211110168093 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на длъжника по заповедта, с искане за допълване на определение от
09.01.2023г. в частта за разноските.
Заявителят е получил препис от молбата, по която е депозирал становище в указания от съда
срок, с което намира, че не са налице основания за присъждане на адвокатско
възнаграждение, евентуално намира същото за прекомерно.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено
следното:
По арг. от чл. 80 ГПК най-късният момент, в който следва да се релевира искане за разноски
(респ. да се представи списък) е до приключване на устните състезания в съответната
инстанция. При предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК компетентен да се произнесе по
разноските, извършени в заповедното производство е исковият съд (т. 12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС). В случай, че такъв иск не бъде предявен и заповедното производство
бъде прекратено, устни състезания не се провеждат, поради което в тези случаи длъжникът
следва да заяви искане за разноски най-късно с първото си процесуално действие
непосредствено след узнаването на акта за приключването на производството.
При това положение, следва да се приеме, че молбата е подадена в срок от лице, което е
легитимирано да иска изменение на постановения от съда акт. Разгледана по същество,
молбата се явява частично основателна по следните съображения:
По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат от
страната, станала повод за образуване на делото.
В случая, производството по делото е изчерпано с обезсилване на заповедта за изпълнение,
поради което доколкото заявителят не е предявил иск в указания от съда срок, то следва да
се приеме, че той е дал повод за образуване на производството. Неотносимо към въпроса за
отговорността за разноските е обстоятелството дали длъжникът е заплатил претендираните
вземания на 09.01.2023г., при положение, че заявителят сам твърди това да е сторено след
1
изтичане на срока за предявяване на иск по чл. 422 ГПК (в случая е изтекъл на 28.11.2022г.).
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която същото следва да се определи съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 ЗА.
В настоящия случай предмет на издадената заповед за изпълнение е вземане на заявителя по
договор за кредит. Делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, като се
претендират вземания по едно единствено правоотношение между страните, които вземания
са характерни за сключения между страните договор. Делото не се отличава с каквато и да
било особеност от множеството идентични заповедни производства в СРС, по които се
претендират суми по договори за кредити.
Ето защо съдът намира, че видът и обемът на извършената работа не обосновават
адвокатско възнаграждение в размер по-висок от 50 лв. за подаване на възражението по чл.
414 ГПК, тъй като последното няма самостоятелен характер, а служи единствено като
формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. То не служи като средство
за материалноправна защита на длъжника, поради което не се изисква обосноваването му
(чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът не дължи произнасяне по същество, а единствено следва
да се увери, че вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от длъжника, след което
дължи указания на заявителя по чл. 415 ГПК.
С възприемането на това становище, настоящият състав на съда споделя аргументите,
изложени в редица въззивни съдебни актове относно начина на определяне на
възнаграждението за подадено възражение по чл. 414 ГПК. Вж. напр. Определение № 13255
от 21.12.2022г. по ч.гр.д. № 12649/2022г. на СГС, Определение № 268172 от 07.05.2021г. по
ч.гр.д. № 4751/2021г. на СГС, Определение № 4273 от 17.11.2021г. по ч.гр.д. № 12926/2021г.
на СГС, Определение № 276018 от 24.11.2021г. по ч.гр.д. № 2437/2021г. на СГС,
Определение № 3767 от 27.04.2022г. по ч.гр.д. 2817/2022г. на СГС, Определение № 1204 от
14.02.2022г. по ч.гр.д. № 999/2022г. на СГС, Решение № 265337 от 10.08.2021 г. на СГС по в.
гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в, Решение № 264070 от 18.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
15394/2019 г. и мн. др..
По изложените съображения, молбата по чл. 248 ГПК следва да се уважи като в полза на
длъжника по заповедта за изпълнение се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 50 лв.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 854 от 09.01.2023г. по гр.д. № 68093/2021г. по описа на СРС, II
ГО, 63 с-в, в частта за разноските, както следва:
2
ОСЪЖДА „ЮБ“ АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ****** ДА ЗАПЛАТИ на
Б. Б. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, *********** сумата от 50 ЛЕВА –
адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3