Решение по дело №1164/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по две касационни жалби на С.П.Л., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П. и чрез адв. А., срещу Решение № 448 от 16.05.2023г., постановено по НАХД № 1312/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-003352/14.12.2022г., издадено от началник група към сектор Пътна полиция, ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.5 вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В касационните жалби се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Сочат се конкретни аргументи по отношение на авторството на деянието, неговото установяване и налагане на наказанието, навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на касатора.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. А., който поддържа касационните жалби и доказателствените си искания.

Ответникът по касация, началник група към сектор Пътна полиция, ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за основателност на обжалването, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество са основателни.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление №22-0769-003352/14.12.2022г., издадено от Р.Т.П.-началник група към сектор Пътна полиция, ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.5 вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че акта за нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми законови реквизити, посочено е мястото на нарушението, средството за измерване е от одобрен тип и е преминало периодична проверка.

По отношение на датата на извършване на нарушението съдът е приел за доказано, че деянието е извършено на 16.09.2021г., като АУАН е съставен на 14.09.2022г., като с оглед установяването самоличността на извършителя на 30.08.2022г. е приел, че не са изтекли преклузивните срокове за налагане на наказание. Посочването в НП на дата 14.10.2021г. за дата на съставяне на АУАН, въззвният съд е приел за техническа грешка, която не е съществено процесуално нарушение, което да води до накърняване правото на защита на нарушителя. В оспореното решение съдът е посочил основания за квалифициране на деянието като системно, като са посочени влезли в сила електронни фишове в едногодишен срок преди извършване на настоящото деяние. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и изложил мотиви, въз основа на които приема, че същите са неоснователни.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдът като взе предвид възраженията на касатора, намира част от същите за основателни, сочещи на допуснати съществени процесуални нарушения от страна на актосъставителя, които не са били надлежно санирани от административнонаказващия орган, а допускането им е било пренебрегнато и съответно преценено като несъществено и от страна на съдебния състав в оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение.

Според настоящия съдебен състав, при постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, но въз основа на нея е достигнал до неправилни правни изводи, поради което изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора не се споделят от настоящия съдебен състав.

По делото е безспорно установено, че на 16.09.2021 г. в 07:53 часа в гр. Бургас, по ПП I-6, км. 494+850, до магазин „Егло България“ в посока от кв. Пети километър в посока към кв. Ветрен мобилно техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M644/14, поставена в служебен автомобил с рег. № А 7863 КК е засякла и заснела движещ се в указната посока със скорост от 84 км/ч. лек автомобил „Мерцедес С500” с рег. № СВ 0849 КТ. Мястото на контрол попада в рамките на населеното място, поради което и съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП максималната скорост на движение е до 50 км./ч. Нарушението е записано на файл с наименование „Клип 41349”. Заснетият автомобил е собственост на „Кристи 12“ ЕООД с представляващ Б.Й., който на 30.08.2022г. попълнил декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, придружена от копие на СУМПС, с която заявил, че на процесната дата автомобилът е бил управляван от жалбоподателя.

При такаустановените и от страна на актосъставителя факти, същият същият е инициирал административно-наказателно производство за ангажиране на административно наказателната отговорност на касатора за идентично нарушение, но възприето от последния като извършено на 16.09.2022г., т.е. една година след установеното такова с описаното по-горе техническо средство.

Индиция за този извод са възраженията на нарушителя, посочени при връчването на АУАН, в които той е коментирал, че като дата на нарушението е посочена такава следваща с два дни тази на съставяне на АУАН, като изрично е оспорил допускането на нарушение на посочената дата.

Във фактологичната част на процесния АУАН се констатира одебеляване на годината на нарушението, като последната цифра може да бъде възприета двояко – както като 1, така и като 2. В този случай ирелевантно е обстоятелството кога и от кого е извършена манипулацията – преди или след връчване на АУАН-а на нарушителя. Самият факт, че обективно посочената дата е двусмислена и създава колебания у защитаващото се срещу фактите, посочени в АУАН лице сочи на допуснато нарушаване на правото му на защита. Този порок е можел да бъде отстранен от страна на административнонаказващия орган като откаже да издаде НП по порочния АУАН и изиска изготвяне и връчване на друг с ясноотразена дата на извършване на нарушението, но това не е сторено. Издадено е било процесното НП, с което жалбоподателят е санкциониран за допуснато нарушение на 21.09.2021г., докато видно от възраженията му в самия АУАН, той се е защитавал срещу допуснато нарушение на 21.09.2022г., за което разминаване във възприятията, видно от манипулацията на датата в самия АУАН, е било налице обективно основание. АУАН следва в тази си част да има характера на обвинителен акт, като пресъздава точно всички елементи от изпълнителното деяние на нарушението, вкл. точната дата и час на извършването му. Изискването за това не е формално, а се дължи на факта, че при съставяне и предявяване на АУАН на нарушителя сочените електронни доказателства не му се предявяват, т.е. той не бива запознат със съдържанието им преди оспорване на постановеното НП, като единствения източник на правнорелевантните за ангажиране на административнонаказателната му отговорност факти е именно описанието на нарушението в самия АУАН, като за пълнота следва да се посочи, че цитираният електронен клип е описан по номер, но не и по дата на изготвянето му, от която да може да се изведе предположение за датата на допускане на самото административно нарушение.

Така констатираното като допуснато процесуално нарушение, обективирано в начина на двусмисленото изписване на датата на осъществяване на адм. нарушение безспорно представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава получаването от страна на нарушителя на точни възприятия за съществен елемент от изпълнителното деяние на допуснатото административно нарушение. Съответствието на този момент с посочения в самото НП е недопустимо да почива на предположения, тъй като правото на защита на нарушителя следва да бъде гарантирано от първия момент на образуване на административнонаказателното производство, а не от този на санкционирането му чрез издаване на Наказателното постановление от страна на АНО и по-късното му запознаване с електронните доказателства по преписката.

Само за пълнота следва да бъде посочено и това, че от събраните по делото доказателства не се установява хипотезата на чл.182, ал.5 ЗДвП, доколкото липсват доказателства за системност на допуснатото нарушение.

Съгласно разпоредбата на §6, т.62 ЗДвП "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Става ясно, че за наличие на системност са изискуеми три или повече допуснати нарушения от същия вид в рамките на една година от влизане в сила на първото. В оспореното НП се цитират два фиша, с които касаторът е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост. По-ранният от тях се сочи като влязъл в сила на 28.12.2020г. Като доказателства за връчването му е представено копие от плик с обратна разписка с отразяване „преместен“ на щемпел върху плика и „прекратен“ на известието за доставяне. Видно от отразяването в системата на наказващия орган, това правилно не е било възприето за надлежно връчване с оглед липсата на извършена проверка от страна на служители на самия орган, които са единствено компетентни да проверят и удостоверят надлежно това обстоятелство, за да приложат разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН в случай, че новият адрес на нарушителя е неизвестен.

В коментираната електронна система на органа е отразено връчване на 10.12.2020г., за което обстоятелство доказателства по делото липсват. За сметка на това е посочено, че ел. фиш е платен. Заплащането на наложената с електронния фиш, респ. НП глоба не може да бъде възприето като форма на връчването му, тъй като тази хипотеза не попада сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 64 ЗАНН, сочещи кога влиза в сила едно НП.

Липсата на предпоставки за санкциониране на нарушението със специалната санкция, предвидена за квалифицираните състави на нарушения по чл.21 ЗДвП прави наложените наказания незаконосъобразни – глобата по размер, а лишаването от право да управлява МПС по вид.

Този дефект сам по себе си не би бил основание за отмяна на НП, а единствено на въззивното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за преквалифициране на деянието в същото по вид, но по-леко наказуемо такова, съобразно тълкувателно решение №8 от 2021г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ВАС, ако налице не бе констатираното по-горе като допуснато съществено процесуално нарушение, което обосновава пълната отмяна на оспореното НП.

Отново за пълнота на изложението следва да бъде посочено и това, че настоящият състав не възприема доводите на касатора, че АУАН е съставен след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. От данните по делото става ясно, че нарушението е извършено на 16.09.2021г., откриването на нарушителя е станало на 30.08.2022г., а АУАН е съставен 14.09.2022г., т.е. не се установява изтичане на тримесечен срок от откриване на нарушителя и изтичане на едногодишен срок от датата на извършване на нарушението.

Касационният състав не възприема и доводите на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е посочена конкретната стойност на превишаването на скоростта. Факт е, че са посочени скоростта на движение 84 км/ч, разрешената скорост 50 км/ч и отчетения толеранс от 3 км/ч. в полза на водача, от което еднозначно може да се направи извода за превишаване на позволената скорост с 31 км/ч.

Въпреки това, предвид изложените мотиви за наличието на допуснато съществено процесуално нарушение спрямо нарушителя, във фазата на образуване на административнонаказателното производство, което е ограничило правото му на защита, касационната инстанция намира решението на районния съд за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, ведно с оспореното НП.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 448/16.05.2023г., постановено по н.а.х.д. № 1312/2023г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0769-003352/14.12.2022г., издадено от началник група към сектор Пътна полиция, ОДМВР-Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: