№ 70
гр. В., 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Ц.
при участието на секретаря М.Г.Л
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Ц. Гражданско дело №
20231320102007 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „МОТО -ПФОЕ” ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. София, район „Люлин”, бул. „С.“ №
444, представлявано от управитЕ.те А.И.Ф. и М.О., чрез адвокат И.Т. – САК, съдебен адрес:
гр. София, ул. „Ц.Ш.“ № 5, вх. А, ет. 1 /надпартерен/, с която срещу В. С. Ц., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: гр. В., ул. „Х.Б.“ № 2, вх. А, ап. 8 и постоянен адрес: гр. В., ул.
„Д.Ц.“ № 20, са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 03.02.2015 г. между „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД
(лизингодател) и В. Ц. (лизингополучател) е бил сключен Договор за отдаване на
употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г. Предмет на договора е било
отдаването в условията на финансовообвързан лизинг на лек автомобил марка Ford модел
Focus, модификация Titanium 4dr, шаси № **************************, ДК № СА****К.
Видно от чл. 2 от договора, предметът на лизинговото правоотношение е бил определен в
отделена от договора Поръчка от 03.02.2015 г. с реф. № UC104124. Сочи се, че в поръчката
се съдържат и условията срещу които е бил отпуснат финансовият лизинг - първоначална
вноска в размер на EUR 3386,03, както и 47 месечни вноски по EUR 167,62, дължими до 5-
то число на текущия съгласно уговорения между страните погасителен план.
Излага се, че ищцовото дружество е изпълнило изцяло задължението си по договора,
като е предало на лизингополучателя процесния автомобил, за което страните са подписали
Приемо-предавателен протокол от 13.02.2015 г., в който е констатирано състоянието на
автомобила, прието изцяло от страна на длъжника.
Поддържа се, че договорът влиза в сила от деня на подписването му, а срокът на
лизинга започва да тече от датата на предоставяне на автомобила /чл. 5 и 6 от Договора/.
Твърди се, че при сключването на договора, страните са постигнали съгласие на
лизингополучателя да бъде предоставена възможност да придобие собствеността върху
процесния автомобил. За целта е предвидено, че до настъпване на падежа на последната
вноска от погасителния план, лизингополучателят има право да подаде писмено искане до
1
лизингодателя, чрез което да упражни правото си да придобие собствеността. Сочи се, че
писменото искане за придобиване на собствеността на автомобила е само едно от
задължителните договорни условия, изпълнението, на които поражда за лизингодателя
задължението да прехвърли собствеността. Това задължение за лизингодателя не настъпва
автоматично с изплащане на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя. При
всички случаи е предвидена необходимостта от изрично изявление (чл. 57 от договора).
Излага се, че в срока, съобразно клаузите на договора, лизингополучателят не е изпратил
изрично писмено уведомление, с което да заяви желанието си за придобиване на
собствеността. Според ищеца, това пасивно поведение на лизингополучателя се приравнява
на нежелание от негова страна да придобие собствеността върху лизинговото МПС, както и
освобождава лизингодателя от реципрочното му задължение - да я прехвърли.
Придобиването на правото на собственост след изплащане на лизинговите вноски и
изпълнение на другите условия по лизинговия договор е правна възможност за
лизингополучателя. Нейното осъществяване е подчинено на изрично предвидените в
договора условия и законоустановените изисквания за форма на сделката. Посочва се, че
лизингодателят не може да задължи лизингополучателя да придобие собствеността върху
вещта, както и обратното: след изтичане на договорените срокове „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД не
е задължено да я прехвърли.
Поддържа се, че въпреки гореизложеното, ищцовото дружество е направило опит да
се свърже с ответника В. Ц. с оглед изясняването на ситуацията чрез изпращане на
уведомление. Твърди се, че с Уведомление изх. № 39244 от 17.04.2018 г. лизингодателят е
посочил на лизингополучателя, че има неплатени задължения по договора, предоставил му е
срок за доброволно плащане и му е указал какви ще са последиците от неговото
неизпълнение, а именно, че ще настъпи предсрочно прекратяване на договора. Твърди се
също, че длъжникът е уведомен, че трябва да върне автомобила в три - дневен срок от датата
на получаване на уведомлението, тъй като е налице липса на основание за държане на
автомобила и липсва изрично изявление за придобиване на собствеността. Посочва се, че
длъжникът лично е получил посоченото уведомление на 23.04.2018 г. съгласно приложената
по делото обратна разписка.
С оглед на това, че не е направено плащане на дължимите суми, не е постъпило
искане и не е налице прехвърляне на собствеността, ищцовото дружество „МОТО-ПФОЕ”
ЕООД счита договора за предсрочно прекратен по вина на лизингополучателя, считано от
01.05.2018 г.
Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е
образувано ч. гр. д. № 1989/2021 г. по описа на Районен съд – В., по което е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
1524.94 лева - възстановяване на заплатени от „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД суми за
застрахователни премии и данък за процесния автомобил, които съгласно чл. 16 и чл. 40 от
Договор за отдаване на употребявани автомобили при условия на финансовообвързан
лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г., следва да се
заплатят от лизингополучателя;
505.05 лева - договорна неустойка за забава на плащане на лизингови вноски за
месеци януари, февруари, март и април 2018 г. съгласно чл. 60 от Договор за отдаване на
употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г.;
1639.18 лева - договорна неустойка за прекратяване на договора по чл. 66 от Договор
за отдаване на употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция
2
за прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г.;
3278.36 лева - договорна неустойка за забава за връщане на автомобила след
прекратяване на договора съгласно чл. 68 във връзка чл. 37 от Договор за отдаване на
употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г.;
Законна лихва върху дължимите суми от 30.07.2021 г. - датата на депозиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземанията.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Оспорва се искането по чл. 60 от процесния договор за изплащане на лихви
в размер на 0.5 % на ден върху стойността на дължимата и неизплатена сума за времето на
просрочие за забавено плащане на лизингови вноски за месец януари, февруари, март и
април 2018 г., дължими за периода 06.01.2018 г. до 30.04.2018 г. като неоснователно,
доколкото вземането за лихва е акцесорно и не се иска изпълнение на главното задължение
за заплащане на лизинговите вноски, доказателства за чийто размер, според особения
представител не са представени. Оспорва се като неоснователно искането на ищеца за
заплащане на лихви за забава на четири лизингови вноски, с оглед уговорката в чл. 6.1 от
процесния договор, че същият ще бъде прекратен при неплащане на две вноски. Оспорва се
иска за неустойка в размер на 505.05 лева поради липса на виновно неизпълнение на поети
задължения по договора от ответника, както и поради неяснота на каква база е изчислена
исковата сума в размерна 505.05 лева. Сочи се, че искът по чл. 92 от ЗЗД за договорна
неустойка на основание чл. 66 от процесния договор за финансовообвързан лизинг е
неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло. Посочва се, че ищцовото дружество не е
направило пълно и главно доказване и не е ангажирало доказателства, че процесния договор
за финансовообвързан лизинг, съответно Поръчка от 03.02.2015 г. с реф. № UC 104124 към
него е предсрочно прекратен поради вина на лизингополучателя – ответник, поради което се
сочи, че не се доказва, че ищецът има против ответника парично вземане за уговорената в
чл. 66 от договора неустойка. Твърди се, че по делото е представено Уведомление изх. №
39244/01.04.2018 г., с което ищецът кани ответника да заплати сумата от 1896.25 лева, а не
се иска прекратяване на договора от страна на ищеца. Излага се, че липсват доказателства в
тази насока, поради което не се доказва, че уведомлението е породило правни последици и
че договорът следва да се счита предсрочно прекратен на това основание, а от там
недоказано в процеса, че ищецът има против ответника вземане за претендиращата
неустойка по чл. 66 от договора и искът следва да се отхвърли. Оспорва се иска по чл. 16 и
40 от процесния договор. Сочи се, че не е доказано сключване от лизингодателя в своя
полза, но за сметка на лизингополучателя, договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на процесния лизингов автомобил, поради което липсва правно
основание за извършените от ищеца плащания, което прави иска неоснователен и
недоказан. Навежда се възражение за погасяване по давност на дължимата лихва по чл. 86
от ЗЗД.
Съдът, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 03.02.2015 г. между „МОТО – ПФОЕ“ ЕООД, като лизингодател и В. С. Ц. като
лизингополучател е сключен Договор за отдаване на употребявани автомобили при условия
на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост и с
Поръчка от 03.02.2015 г. с реф. № UC 104124, лизингополучателят е получил автомобил,
марка „Форд“, модел „Фокус“, модификация „Titanium 4 dr“.
3
Към договора е приложен подписан и уговорен от страните погасителен план за срок
на лизинга 48 месеца, описани са 47 погасителни месечни вноски по 167.62 евро без ДДС,
дължими на 5-то число на текущия месец.
За периода от м. 01.2018 г. до м. 04.2018 г. ищецът е издал на ответника следните
данъчни фактури:
Фактура № **********/01.01.2018 г. с ДО 301.42 лева, ДДС 60.28 лева – обща
стойност 361.70 лева, основание: месечна вноска 01.2018 г. към договор от 03.02.2015 г.
Фактура № **********/01.01.2018 г. с ДО 26.42 лева – обща стойност 26.42 лева,
основание: лихва към договор от 03.02.2015 г. за м.01.2018 г.
Фактура № **********/01.02.2018 г. с ДО 303.37 лева, ДДС 60.67 лева – обща
стойност 364.04 лева, основание: месечна вноска м.02.2018 г. към договор от 03.02.2015 г.
Фактура № **********/01.02.2018 г. с ДО 24.47 лева, обща стойност 24.47 лева,
основание: лихва към договор от 03.02.2015 г. за м.02.2018 г.
Фактура № **********/01.03.2018 г. с ДО 305.34 лева, ДДС 61.06 лева, обща
стойност 366.40 лева, основание: месечна вноска 03.2018 г. към договор от 03.02.2015 г.
Фактура № **********/01.03.2018 г. с ДО 22.50 лева, обща стойност 22.50 лева,
основание: лихва към договор от 03.02.2015 г. за м.03.2018 г.
Фактура № **********/01.04.2018 г. с ДО 307.32 лева, ДДС 61.46 лева, обща
стойност 368.78 лева, основание: месечна вноска 04.2018 г., към договор от 03.02.2015 г.
Фактура № **********/01.04.2018 г. с ДО 20.52 лева, обща стойност 20.52 лева,
основание: лихва към договор от 03.02.2015 г. за м.04.2018 г.
Общата стойност на издадените фактури за периода от м.01.2018 г. до м.04.2018 г. е
1554.83 лева.
В погасителен план към договора за лизинг са уговорени сроковете /до 5-то число на
месеца/ за плащане и размера на дължимите месечни вноски. Всяка лизингова вноска е
формирана от главница и лихва върху нея. Вещото лице е посочило, че издадените от
лизингодателя фактури за м.01, м.02, м.03 и м.04.2018 г., описани по-горе не са заплатени от
лизингополучателя.
Видно от приложените по делото доказателства ищецът е заплатил суми за
застрахователни премии и данък превозно средство за автомобила, предмет на лизинга.
Това се установява от представените писмени доказателства, а именно:
Фактура/Уведомление № **********/30.01.2018 г. – 337.72 лева - данък превозно средство
за 2018 г.; Фактура/Уведомление № **********/22.03.2018 г. – 315.55 лева - застрахователна
премия за 2018 г.; Фактура/Уведомление № **********/22.06.2018 г. – 290.55 лева -
застрахователна премия за 2018 г.; Фактура/Уведомление № **********/26.09.2018 г. –
290.55 лева - застрахователна премия за 2018 г. и Фактура/Уведомление №
**********/18.12.2018 г. – 290.57 лева - застрахователна премия за 2018 г.
По делото е назначена и изготвена икономическа експертиза, от заключението на
която е видно, че общият размер на подлежащата на реимбулсиране заплатена сума от
лизингодателя за застрахователни премии и данъци за лизинговия автомобил към 30.06.2021
г. е 1524.94 лева. От приложените по делото уведомления за дължими плащания, както и от
направена справка в счетоводните регистри при ищеца, вещото лице установило, че на
ответника са издадени от ищеца гореописаните уведомления за дължими суми, преведени с
преводни нареждания на основание издадени дебит нота: № 156/28.03.2018 г. – 315.55 лева,
застрахователна премия м.03; № 317/27.06.2018 г. – 290.55 лева, застрахователна премия
м.06; № 509/28.09.2018 г. – 290.55 лева, застрахователна премия м.09 и № 692/20.12.2018 г. –
290.57 лева, застрахователна премия м.12.2018 г. Плащането на данък превозно средство за
4
2018 г. е направено с преводно нареждане от 30.01.2018 г.
На ответника са издадени от ищцовото дружество по поръчка реф. № ИС 104124 за
2018 г. следните уведомления за дължими плащания:
Уведомление с изх. № 39198/22.03.2018 г., получено от ответника с обратна разписка
на 27.03.2018 г. – за забавено плащане на задължения към момента в размер на 1656.40 лева
с ДДС, включващи: 853.68 лева – лизингови вноски за м.01, м.02, м.03.2018 г., 149.45 лева –
неустойки за просрочени лизингови вноски, 337.72 лева – данък превозно средство, 315.55
лева – премия по застраховка „Каско“.
Уведомление с изх. № 39244/17.04.2018 г., получено от ответника с обратна разписка
на 23.04.2018 г. – за неизпълнение на Уведомление от 22.03.2018 г., с което лизингодателят
е посочил на лизингополучателя, че има неплатени задължения по договора, предоставил му
е срок за прекратяване на договора по негова вина, считано от 01.05.2018 г. Към датата на
издаване на уведомлението, дължимите суми са с общ размер от 1896.25 лева с ДДС.
Вещото лице е посочило, че лизингополучателят не е направил плащания по
дължимите суми за 2018 г.
Договорът за лизинг, след полученото от лизингополучателя Уведомление с изх. №
39244/17.04.2018 г. е прекратен по негова вина от 01.05.2018 г.
Видно от приложения Приемо-предавателен протокол от 28.02.2019 г. процесният
автомобил, предмет на договора е върнат на същата дата.
В заключението си вещото лице посочва, че за периода от м.01 до м.04.2018 г. ищецът
е издал и осчетоводил 8 бр. фактури за дължими месечни лизингови вноски на обща
стойност от 1554.83 лева, в това число: 1460.92 лева – главница и 93.91 лева – начислени
лихви. Общият размер на заплатените от лизингодателя суми за застрахователни премии и
данъци за лизинговия автомобил към 30.06.2021 г. е 1524.94 лева. Размерът на дължимата
неустойка по чл. 60 от договора е 505.05 лева. Размерът на неустойката по чл. 66 от договора
е 1639.18 лева. Размерът на неустойката по чл. 68, във връзка с чл. 37 от договора за периода
от 04.05.2018 г. до 28.02.2019 г. е в размер на 3278.36 лева. Вещото лице е посочило, че няма
направени плащания от ответника на процесните суми.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като мотивирано, обективно,
компетентно извършено и неоспорено от страните по делото.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предмет на настоящето производство са разходи, сторени от ищеца за заплащане на
данъчни задължения и разходи за платени застрахователни премии, неустойка за забавени
плащания на лизингови вноски, неустойка по чл. 66 от процесния договор за лизинг и
неустойка по чл. 68, във връзка с чл. 37 от договора за лизинг.
Ищцовото дружество претендира установяване дължимостта на вземане в размер на
1524.94 лева, представляващо разходи от лизингодателя за заплатени застрахователни
премии и данък за процесния автомобил. Съгласно чл. 32А от процесния договор
лизингополучателят е длъжен стриктно да спазва условията и да заплаща дължимите
застрахователни премии, уговорени в лизинговия договор. В съответствие с чл. 16 и чл. 40
от договора, в случай на неизпълнение на това задължение от страна на лизингополучателя,
лизингодателят има право да заплати дължимите застрахователни премии и данък превозно
средство, като след това може да ги претендира от лизингополучателя. Допълнително и в
Търговския закон /чл. 342 и сл./ императивно са уредени задълженията на
лизингополучателя, в които са включени всички задължения за заплащане на дължимите
разходи за автомобила. По делото е представена застрахователна полица от 16.01.2018 г., в
която изрично е посочен като лизингополучател ответника, т.е. той се явява трето ползващо
5
се лице от застраховката. По делото са представени доказателства от ищеца –
Фактура/Уведомление № **********/30.01.2018 г. – 337.72 лева - данък превозно средство
за 2018 г.; Фактура/Уведомление № **********/22.03.2018 г. – 315.55 лева - застрахователна
премия за 2018 г.; Фактура/Уведомление № **********/22.06.2018 г. – 290.55 лева -
застрахователна премия за 2018 г.; Фактура/Уведомление № **********/26.09.2018 г. –
290.55 лева - застрахователна премия за 2018 г. и Фактура/Уведомление №
**********/18.12.2018 г. – 290.57 лева - застрахователна премия за 2018 г. От приложените
по делото уведомления за дължими плащания, както и от направена справка в счетоводните
регистри при ищеца, вещото лице установило, че на ответника са издадени от ищеца
гореописаните уведомления за дължими суми, преведени с преводни нареждания на
основание издадени дебит нота: № 156/28.03.2018 г. – 315.55 лева, застрахователна премия
м.03; № 317/27.06.2018 г. – 290.55 лева, застрахователна премия м.06; № 509/28.09.2018 г. –
290.55 лева, застрахователна премия м.09 и № 692/20.12.2018 г. – 290.57 лева,
застрахователна премия м.12.2018 г. Плащането на данък превозно средство за 2018 г. е
направено с преводно нареждане от 30.01.2018 г. Сумите за заплатени от ищеца. Ответникът
не ангажира доказателства, че е заплатил същите на ищеца. Предвид изложеното, несъмнено
се установява, че задължението за възстановяване на заплатените разходи за автомобила под
формата на застрахователни премии и данъци е в тежест на лизингополучателя, поради
което съдът приема, че ответникът дължи горецитираните суми за данъчни задължения и
застрахователни премии, с оглед на което искът в размер на 1524.94 лева следва да се уважи
изцяло.
Ищцовото дружество претендира установяване дължимостта на вземане в размер на
505.05 лева, представляващо договорна неустойка за забава на плащане на лизингови вноски
за м.01, м.02, м.03 и м.04.2018 г. съгласно чл. 60 от процесния договор за лизинг. Видно от
приложените по делото фактури и от заключението на вещото лице е, че общата стойност на
издадените фактури за неплатени лизингови вноски и лихви за периода от м.01.2018 г. до
м.04.2018 г. е 1554.83 лева. Ответникът не ангажира доказателства, че е извършил плащания
по процесните фактури, поради което за същия възниква задължение за плащане на
уговорената неустойка за забава по чл. 60 от процесния договор. Вещото лице е изчислило в
заключението, че за периода от 06.01.2018 г. до 30.04.2018 г. договорна неустойка е в размер
на 505.05 лева, поради което съдът счита, че искът в размер на 505.05 лева следва да се
уважи изцяло.
Искът за заплащане на неустойка е самостоятелен иск и не може и не е задължително
да се предяви заедно с иска за заплащане на забавеното вземане. Преценката дали ще бъдат
предявени в едно исково производство двете вземания е въпрос на преценка на ищеца.
Неоснователни са твърденията на особения представител на ответника, че вземането по чл.
60 от процесния договор представлява акцесорно вземане за лихва, тъй като вземането по
чл. 60 от договора представлява вземане за неустойка за забава на плащане на уговорените
лизингови вноски, а не лихва за забава, както неправилно е посочено в отговора на исковата
молба.
Ищцовото дружество претендира установяване дължимостта на вземане в размер на
1639.18 лева, представляващо договорна неустойка за прекратяване на договора по чл. 66 от
същия. От доказателствата по делото и от заключението на вещото лице се установява, че на
ответника са издадени от ищцовото дружество по поръчка реф. № ИС 104124 за 2018 г.
следните уведомления за дължими плащания:
Уведомление с изх. № 39198/22.03.2018 г. за забавено плащане на задължения към
момента в размер на 1656.40 лева с ДДС, включващи: 853.68 лева – лизингови вноски за
м.01, м.02, м.03.2018 г., 149.45 лева – неустойки за просрочени лизингови вноски, 337.72
лева – данък превозно средство, 315.55 лева – премия по застраховка „Каско“, което е
получено от ответника с обратна разписка на 27.03.2018 г.
6
Уведомление с изх. № 39244/17.04.2018 г. за неизпълнение на Уведомление от
22.03.2018 г., с което лизингодателят е посочил на лизингополучателя, че има неплатени
задължения по договора, предоставил му е срок за прекратяване на договора по негова вина,
считано от 01.05.2018 г. Към датата на издаване на уведомлението, дължимите суми са с
общ размер от 1896.25 лева с ДДС, като уведомлението е получено от ответника с обратна
разписка на 23.04.2018 г. Вещото лице е посочило, че лизингополучателят не е направил
плащания по дължимите суми за 2018 г.
Съгласно чл. 66 от договора за лизинг, при предсрочно прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на пет
лизингови вноски. Договорът за лизинг, след полученото от лизингополучателя
Уведомление с изх. № 39244/17.04.2018 г. е прекратен по негова вина от 01.05.2018 г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата от ответника неустойка е в размер на 1639.18 лева.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът в размер на 1639.18 лева следва да бъде
уважен изцяло.
При извършване на преценка дали клаузите, с които са уговорени неустойките
отговарят на изискването за добросъвестност и дали водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя следва да се съобрази вида на
сключения договор, възможността за настъпване на вреди за лизингодателя при
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя и дали уговореният размер на
неустойката отговаря на цЕ.те посочени в чл. 92, ал. 1 ЗЗД - обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението или ги надвишава. В
Тълкувателно решение № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че по отношение на
договорите с продължително или периодично изпълнение за частта от сделката, чието
действие се запазва, може да се търси неустойка за забава, като наред с това кредиторът
може да търси и неустойка за обезщетяване на вредите поради настъпилото разваляне, ако
такава е била уговорена. Задължението на лизингополучателя по договора за лизинг за
заплащане на лизингови вноски е с периодично изпълнение, поради което развалянето на
договора има действие за в бъдеще и при него е допустимо дължимост на неустойка за
забава и при разваляне, когато е налице забавено изпълнение, обусловило развалянето, но
само за частта от сделката, чието действие се запазва. Едновременно с неустойката за забава
на вноските, дължими до момента на разваляне на договора, лизингодателят може да
претендира и неустойка за обезщетяване на вредите, настъпили поради развалянето -
неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. В облигационните отношения между
страните е уговорен размер на неустойката за забава, а именно пет лизингови вноски. С
оглед вредите, които могат да настъпят за ищеца от разваляне на договора по вина на
лизингополучателя, уговорката между страните за заплащане на неустойка в размер на пет
месечни лизингови вноски не излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции и не представлява неравноправна или противоречаща
на добрите нрави клауза. В тази връзка съдът счита вземанията за дължимите неустойка за
забавени плащания, както и неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя за
основателни.
Ищцовото дружество претендира установяване дължимостта на вземане в размер на
3278.36 лева, представляващо договорна неустойка за забава за връщане на автомобила след
прекратяване на договора съгласно чл. 68 във връзка с чл. 37 от процесния договор.
Съгласно чл. 68, във връзка с чл. 37, при прекратяване на договора, лизингополучателят е
длъжен в срок от 3 дни от датата на прекратяване на договора да върне автомобила в най-
близкото представителство на „МОТО – ПФОЕ“ ЕООД. Забавата на лизингополучателя да
изпълни това задължение води до начисляване на неустойка за забава за връщане на
автомобила в размер на 1/30-та част от погасителната вноска, дължима за месеца,
предхождащ месеца на прекратяване на договора, за всеки просрочен ден до датата на
връщане на автомобила. Видно от доказателствата по делото процесният автомобил,
7
предмет на договора е върнат с Приемо-предавателен протокол от 28.02.2019 г. на същата
дата. Вещото лице е посочило, че при дължима месечна вноска от 167.62 евро, левова
равностойност от 327.84 лева, общият размер на дължимата договорена неустойка по чл. 68,
във връзка с чл. 37 от договора за периода от 04.05.2018 г. до 28.02.2019 г. е в размер на
3278.36 лева. С оглед гореизложеното искът в размер на 3278.36 лева се явява основателен,
поради което следва да се уважи в пълен размер.
Наведеното възражение за погасяване по давност на дължимата лихва по чл. 86 от
ЗЗД съдът счита за несъотносимо към правния спор, поради което не дължи произнасяне по
същото.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми:
1524.94 лева - възстановяване на заплатени от „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД суми за
застрахователни премии и данък за процесния автомобил, които съгласно чл. 16 и чл. 40 от
Договор за отдаване на употребявани автомобили при условия на финансовообвързан
лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г., следва да се
заплатят от лизингополучателя;
505.05 лева - договорна неустойка за забава на плащане на лизингови вноски за
месеци януари, февруари, март и април 2018 г. съгласно чл. 60 от Договор за отдаване на
употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г.;
1639.18 лева - договорна неустойка за прекратяване на договора по чл. 66 от Договор
за отдаване на употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция
за прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г.;
3278.36 лева - договорна неустойка за забава за връщане на автомобила след
прекратяване на договора съгласно чл. 68 във връзка чл. 37 от Договор за отдаване на
употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г.;
Законна лихва върху дължимите суми от 30.07.2021 г. - датата на депозиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземанията.
С оглед изхода на делото основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и изхода
на делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и
в заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищцовото дружество направените в
производството разноски.
В тази връзка ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по
настоящето производството, в общ размер от 1898.75 лева /139.00 лева – заплатена държавна
такса, 994.75 лева – разноски за особен представител, 150.00 лева – възнаграждение за вещо
лице, 15.00 лева – държавна такса по в.ч.гр.д. пред СГС /за подсъдност/ и 600.00 лева -
адвокатско възнаграждение/.
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство
разноски съразмерно с уважената част от исковете, които разноски възлизат на сумата в общ
размер от 739.00 лева /139.00 лева - за държавна такса и 600.00 лева - адвокатско
възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. Ц., ЕГН: **********, с
настоящ адрес: гр. В., ул. „Х.Б.“ № 2, вх. А, ап. 8 и постоянен адрес: гр. В., ул. „Д.Ц.“ № 20,
че дължи на „МОТО -ПФОЕ” ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
- гр. София, район „Люлин”, бул. „С.“ № 444, представлявано от управитЕ.те А.И.Ф. и М.О.,
чрез адвокат И.Т. – САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Ц.Ш.“ № 5, вх. А, ет. 1
/надпартерен/, следните суми:
1524.94 лева - възстановяване на заплатени от „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД суми за
застрахователни премии и данък за процесния автомобил, които съгласно чл. 16 и чл. 40 от
Договор за отдаване на употребявани автомобили при условия на финансовообвързан
лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г., следва да се
заплатят от лизингополучателя;
505.05 лева - договорна неустойка за забава на плащане на лизингови вноски за
месеци януари, февруари, март и април 2018 г. съгласно чл. 60 от Договор за отдаване на
употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г.;
1639.18 лева - договорна неустойка за прекратяване на договора по чл. 66 от Договор
за отдаване на употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция
за прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г.;
3278.36 лева - договорна неустойка за забава за връщане на автомобила след
прекратяване на договора съгласно чл. 68 във връзка чл. 37 от Договор за отдаване на
употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г.;
Законна лихва върху дължимите суми от 30.07.2021 г. - датата на депозиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА В. С. Ц., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. „Х.Б.“ № 2, вх. А,
ап. 8 и постоянен адрес: гр. В., ул. „Д.Ц.“ № 20 да заплати на „МОТО -ПФОЕ” ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. София, район „Люлин”, бул. „С.“ №
444, представлявано от управитЕ.те А.И.Ф. и М.О., чрез адвокат И.Т. – САК, съдебен адрес:
гр. София, ул. „Ц.Ш.“ № 5, вх. А, ет. 1 /надпартерен/, направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д № 1989/2021 г. по описа на Районен съд – В. в общ размер от 739.00
лева /139.00 лева - за държавна такса и 600.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА В. С. Ц., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. „Х.Б.“ № 2, вх. А,
ап. 8 и постоянен адрес: гр. В., ул. „Д.Ц.“ № 20 да заплати на „МОТО -ПФОЕ” ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. София, район „Люлин”, бул. „С.“ №
444, представлявано от управитЕ.те А.И.Ф. и М.О., чрез адвокат И.Т. – САК, съдебен адрес:
гр. София, ул. „Ц.Ш.“ № 5, вх. А, ет. 1 /надпартерен/, направени разноски в исковото
производство в общ размер от 1898.75 лева /139.00 лева – заплатена държавна такса, 994.75
лева – разноски за особен представител, 150.00 лева – възнаграждение за вещо лице, 15.00
лева – държавна такса по в.ч.гр.д. пред СГС /за подсъдност/ и 600.00 лева - адвокатско
възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
1989/2021 г. по описа на Районен съд - В..
9
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10