Определение по дело №1466/2019 на Районен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260711/2.6.2021г.

                                               гр. Ямбол, 02.06.2021 г.

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

            ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр.дело № 1466/2019 г..

Постъпило е искане с изх.№ ЯБ-48-2357/2021 от 12.02.2021 г. от председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане в полза на бюрото на разноски за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ в производството по гр. дело № 1466/2019 г. В искането е изразено становище за дължимост на разноските на основание чл. 189 от Наказателно-процесуалния кодекс и чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 7 от ГПК и чл. 27а от Закона за правната помощ. С допълнително писмо е приложен документ за плащане на сумата и е уточнено, че правната помощ е предоставена в производството по възз. гр. дело №318/2020 г. на ЯОС.

За да се произнесе по искането, ЯРС съд взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Я.Д.Я., Я.И.Я., Ж. Дунев Ж., Р.М.Ж. и Й.Т.К. против И.Т.А., с която се претендира да бъде допусната делба помежду им по отношение на съсобственият им недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 87374.541.60 целия с площ 414 кв.м по КК на гр.Ямбол, а по акт за собственост 369 кв.м с трайно предназначение на територията – урбанизирана, номер по предходен план 3605, при квоти 1/2 ид.ч. общо за Я.Я. и Я.Я., 1/4 ид.ч. общо за Ж.Ж. и Р.Ж. и по 1/8 ид.ч. за Й.К. и И.А.. На ответницата е предоставена правна помощ и е представлявана от адв.М. М., назначен от съда. Същият е подал въззивна жалба, по която е образувано възз. гр. дело №318/2020 г. на ЯОС, която е оставена без уважение с решение № 22600022/12.1.2021 г., недопуснато до касационно обжалване от ВКС.

 Представено е Решение от 12.02.2021 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което е определено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за осъществената правна помощ от адвокат М. М. по гр възз. гр. дело №318/2020 г. на ЯОС, платено на 18.02.2021 г..

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. 1 от ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Следва да се има предвид, че НБПП не е било страна в съдебното производство, а разпоредбите на чл. 77 и чл. 78, ал. 7 от ГПК не установяват срок за предявяване на искането на НБПП за присъждане на тези разноски. Такъв срок не е установен и с разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 2 и чл. 39 от ЗПП, които уреждат реда и начина за определяне и заплащане на възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ. Поради това искането е допустимо.

В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 78, ал. 7, изр. 1 от ГПК. По възз. гр. дело №318/2020 г. претенцията на ответницата-въззивник не е уважена, нито е налице втората хипотеза на осъдително решение. Няма основание за осъждане на насрещните страни при оставяне на въззивната жалба без уважение (по аргумент от Определение № 87 от 28.05.2020 г. по ч. гр. д. № 4074/2019 г., г. к., І г. о. на ВКС, касаещо осъждане на съделител за заплащане на сума на НБПП поради уважаване на въззивната жалба на получилото правна помощ лице). 

По отношение на лицето, получило правна помощ, пък е прието в практиката на ВКС, че няма задължение към НБПП- Определение № 244 от 18.06.2012 г. по ч. гр. д. № 258/2012 г., г. к., ІІ г. о. Прието е, че нормата на чл. 78, ал. 7, изр. второ ГПК касае отговорността на получилото правна помощ лице за разноските, направени от противната страна като участник в съдебното производство /срвн., общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК/ и не урежда отношения между НБПП, което не е страна в съдебното производство, а само осигурява безплатна адвокатска помощ, и получилото правна помощ лице /страна в процеса/. Т.е. тези отношения остават извън проведеното и приключило с осъдително решение съдебно производство и спрямо тях са неприложими общите разпоредби на ГПК, които регламентират отговорността за разноски. ВКС извежда този извод както от буквалното тълкуване на чл. 78, ал. 7, изр. второ ГПК, така и от систематичното място на нормата, от съотношението й с първото изречение на същата алинея, а и с останалите алинеи на чл. 78 ГПК. Касационната инстанция обобщава, че в хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. второ ГПК лицето, получило правна помощ не дължи разноски на НБПП, което е осигурило безплатна адвокатска помощ, финансирана от държавата при наличие на изискванията за предоставяне на правна помощ /чл. 94 ГПК и чл. 2 и чл. 22 от Закона за правната помощ/.

Поради изложеното не е налице основание за присъждане на възнаграждението от 300 лв. 

Ето защо ЯРС

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ, за присъждане на основание чл. 78, ал. 7 ГПК, на разноски в размер на 300 лв. за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ по възз. гр. дело №318/2020 г. на ЯОС, определено с Решение от 12.02.2021 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред ЯОС с частна жалба.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: