№ 132
гр. Габрово, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20234200500067 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „МЪНИ ПЛЮС КОРП" ЕАД срещу разпореждане
№14/20.01.2023г. на РС - Трявна по ч.гр.д.№ 12/2023г., с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ЕПК срещу
солидарно задължените С. Н. Й. с ЕГН: ********** и „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица" ЕООД. Районен съд Трявна е постановил съдебния акт
като е приел, че уведомлението на заявителя, че смята да плати дълга на длъжника,
представляващо едновременно и покана да за доброволно плащане, както и липсата на
твърдения за изпращане на последващо уведомление за извършеното плащане от страна на
поръчителя противоречи на закона, поради което е отхвърлено Заявлението по чл.410 от
ГПК.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
разпореждане.
Твърди се, че в т.9.1.2 от сключения между „А1 България” ЕАД и солидарния
длъжник С. Н. Й. договор за продажба на изплащане №********* от 23.08.2019г. е
уговорено, че продавачът има правото да обезпечи задълженията на купувача - физическо
лице, с поръчителство от трето за правоотношението лице.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да
иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е
уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху
заплатените суми от деня на плащането.
Съгласно ал. 2 на същия текст е посочено, че длъжникът не отговаря към поръчителя,
ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя
плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника,
1
последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на
кредитора при изпълнението.
И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът
недължимо е получил.
Според трайната практиката на ВКС длъжникът и поръчителят отговарят солидарно
пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и
едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато кредиторът
предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се
засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да
уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, в противен случай той рискува да плати
недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от
поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора.
Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати
тези усложнения. Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за
да избегне разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение). Ако
задължението е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е
платил със законната лихва от деня на плащането. При не уведомяване, длъжникът запазва
единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на
платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради не
уведомяването му. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, получаването
на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано. Няма законова разпоредба която да урежда в каква
форма следва да бъде направено уведомлението т.е. дали следва да е материализирано в
самостоятелен документ приложен към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
или може да е включено в текста на заповедта.
С връчване на Заповедта за изпълнение длъжникът ще бъде уведомен за извършеното
плащане по договор за поръчителство в случай, че не е достигнало до него такова
уведомление в по-ранен етап, а разпореждането на съда, с което отхвърля заявлението на
това основание прегражда развитието на процедурата по уведомление.
В жалбата се сочи още, че цитираното от PC Трявна Определение №410 от
14.07.2022г. по ч.г.д.№278/2022г. на ОС Габрово е относно уведомление по договор за
цесия. В процесния случай става въпрос за плащане по договор за поръчителство и още с
Договора за продажба на изплащане от 23.08.2019г. длъжникът се е запознал с правото на
продавача да обезпечи задълженията на купувача - физическо лице, с поръчителство от
трето за правоотношението лице, като в последствие е изпратено и уведомление за
намерение за плащане от страна на поръчителя с покана да погаси дълга си. Предвид това
цитираното Определение №410 от 14.07.2022г. по ч.г.д.№278/2022г. на ОС Габрово не
попада в хипотезата на настоящото дело.
По изложените съображения се претендира за отмяна на обжалваното разпореждане и
2
уважаване изцяло на заявлението по чл.410 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима, подадена в законния срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
От данните по делото се установява, че РС - Трявна е бил сезиран със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу солидарните длъжници С. Н. Й. и
„Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица” ЕООД за сумата от 80.50.00
лева – главница и за сумата от 15.55 лева законна лихва за периода от 21.12.2020г. -
19.01.2023г.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по
чл.410 ГПК като е приел, че съгласно чл. 99 от ЗЗД при прехвърляне на вземане
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, установяващи вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. В конкретният случай в депозираното заявление
по чл. 410 от ГПК се твърди, че заявителят е уведомил длъжника, че възнамерява да плати
задълженията му, като не е посочено да са изпращани други уведомления до длъжника.
Доколкото последният не е уведомен за прехвърлянето на вземането от предишния
кредитор „А1 България” ЕАД, същото към момента не е породило действие и съгласно
закона и тълкувателната практика на ВКС няма основание заявителят да претендира
плащане в своя полза. Позовавайки се и на Определение №410 от 14.07.2022г. по ч.г.д.
№278/2022г. на ОС Габрово, съгласно което липсата на приложено уведомление за цедиране
на вземането е самостоятелно основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение,
РС – Трявна е отхвърлил изцяло депозираното заявление по чл. 410 от ГПК.
Въззивният съд като разгледа жалбата намира следното :
Съгласно изложените в заявлението по чл.410 ГПК твърдения, на 07.11.2014г. между
„А1 България” ЕАД и „Мъни Плюс Корп” ЕАД е сключен Договор за поръчителство, по
силата на който „Мъни Плюс Корп” ЕАД се е задължило в качеството на поръчител да
обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България” ЕАД договори за продажба
на изплащане.
На 23.08.2019г. между „А1 България” ЕАД и С. Н. Й. е сключен договор за продажба
на изплащане № ********* на Tablet Prestigio WIZE 3437 4G 1GB/8GB Bla със сериен номер
358509091278372, като купувачът се е задължил да заплати на „А1 България” ЕАД
продажната цена на вещта, съобразно погасителния план към договора. Със същия договор
страните се съгласили, че продавачът има право да обезпечи вземанията си по договора чрез
поръчителство от трета страна. Поради неплащане в срок договорът за продажба на
изплащане между „А1 България” ЕАД и С. Н. Й. бил прекратен като непогасените суми до
края на срока му станали предсрочно изискуеми на осн. чл. 12.3 от същия.
Съгласно сключения договор от 07.11.2014г. и на осн. чл. 143 от ЗЗД, „Мъни Плюс
Корп” ЕАД в качеството си на поръчител уведомил С. Н. Й., че ще изпълни задължението
му към „А1 България” ЕАД. Поради липсата на доброволно плащане от страна на
3
длъжника, след като бил надлежно поканен за това, на осн. чл.2.2.3 от Договора за
поръчителство „Мъни Плюс Корп” ЕАД заплатил на „А1 България” ЕАД сумата от 80.50
лева, представляваща дължима и незаплатена сума от С. Н. Й. по Договор за продажба на
изплащане№ *********/23.08.2019г.
На 28.07.2022г. между „Мъни Плюс Корп” ЕАД и „Фонд за гарантиране на
задълженията физически лица” ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг. Съгласно
договора кредиторът „Мъни Плюс Корп” ЕАД приел поемателя „Фонд за гарантиране на
задълженията физически лица” ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на
длъжниците физически лица, произтичащи от Договор за поръчителство от 07.11.2014г.,
сключен между „А1 България” ЕАД и „Мъни Плюс Корп” ЕАД, включително на длъжника
С. Н. Й. посочен под № 271 в Приложение № 1 към договора за встъпване в дълг, а
поемателят се задължал в срок от един месец да заплати задълженията на длъжниците.
Поради това, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
20.01.2023г. поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията физически лица” ЕООД не е
заплатил задължението на длъжника С. Н. Й., е депозирано пред РС Трявна искане за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
солидарните длъжници С. Н. Й. и „Фонд за гарантиране на задълженията физически лица”
ЕООД за сумата 80.50 лв., заплатена от „Мъни Плюс Корп” ЕАД в качеството му на
поръчител в полза на „А1 България” ЕАД, както и за сумата 15.55 лева лихва за периода
21.12.2020г. / датата на плащане в полза на „А1 България” ЕАД / до 19.01.2023г.
При така изложените от заявителя обстоятелства, съображенията на
първоинстанционния съд свързани с нарушение на изискването да бъде уведомен длъжника
за извършената цесия по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД са неотносими към предявеното вземане
по реда на чл. 410 от ГПК.
Видно е, че в случая заявителят не черпи правата си от договор за цесияпо чл. 99 от
ЗЗД, а от плащане извършено от поръчител по реда на чл. 143 ал.1 във вр. с чл. 138 ал.1 от
ЗЗД, при което платилият поръчител се е суброгирал в правата на кредитора спрямо
длъжника, чието задължение е изпълнил. В решение № 229/10.09.2012г. по гр.д. № 452 по
описа за 2011 година на ІV г.о. на ВКС е посочено, че „С договора за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По
отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има
регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането.
Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да
претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи
повече от дължимото ... Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя
(законодателят използва термина „иск” в материалноправното му значение на „вземане”),
поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, инак той рискува да
плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от
поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да
уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения.
4
Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне
разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение). Ако задължението е
съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната
лихва от деня на плащането / чл. 143 ал.1 изр последно/. При неуведомяване длъжникът
запазва единствено възраженията си срещу кредитора – само тях той може да
противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу
поръчителя поради неуведомяването му.”
Последващия договор за встъпване дълг между платилия поръчител „Мъни Плюс
Корп” ЕАД и поемателя „Фонд за гарантиране на задълженията физически лица” ЕООД с
нищо не променя правоотношението между длъжника С. Н. Й. и платилия задължението му
поръчител „Мъни Плюс Корп” ЕАД, а само снабдява последния с още един солидарен
длъжник, срещу когото може да насочи вземането си.
Що се касае до липсата на уведомление от поръчителя до длъжника за извършеното
плащане, въззивният съд счита, че това уведомяване ще бъде извършено с връчването на
издадената Заповед по чл. 410 от ГПК, като с това ще бъде осигурено и правото на длъжника
по реда на чл. 414 и сл. от ГПК да направи спрямо поръчителя възраженията, които би имал
спрямо кредитора.
С оглед на това въззивният съд намира, че неправилно първоинстанционният съд е
отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК за сумата от 80.50 лева, представляваща
заплатено от поръчителя „Мъни Плюс Корп” ЕАД задължение по договора сключен между „
А1 България” ЕАД и С. Н. Й., както и за сумата 15.55 лева лихва за периода 21.12.2020г. /
датата на плащане в полза на „А1 България” ЕАД / до 19.01.2023г.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 14/20.01.2023г. по ч.гр.д.№ 12/2023г. по описа на РС -
Трявна, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо което
ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.” Рачо Петров Казанджията” № 4,вх.А, ет.5
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу СОЛИДАРНИТЕ
ДЛЪЖНИЦИ С. Н. Й., ЕГН **********, с адрес .......... и „ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА
ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.”Любата № 4-6,ет.1,офис 1, район Лозенец, п.к. 1407 за сумата 80.50 лева /
осемдесет лева и петдесет стотинки/- главница и за сумата 15.55 лева / петнадесет лева и
петдесет и пет стотинки/ законна лихва за периода 21.12.2020г – 19.01.2023г., както и за
сумата от 425.00 лева / четиристотин двадесет и пет лева/ неприсъдени разноски в
заповедното производство, за сумата 15.00 лева / петнадесет лева/ представляваща държавна
такса за въззивно обжалване, и за сумата от 400 лева / четиристотин лева/ – адвокатско
5
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Трявна за издаване на Заповед за изпълнение,
съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6