№ 316
гр. Варна, 24.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000210 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 ГПК и сл. и
е образувано въззивна жалба, депозирана от Н.К.К., действаща като ЕТ
„АДИ-НЕДЕЛЯ КРЪСТЕВА“, ЕИК *********, със седалище гр. ******* и
адрес на управление: бул. България“ № 3 срещу решение № 2/10.02.2023 г.
по т. д. № 18/2022 г. на Окръжен съд – ******* , с което е отхвърлен
предявеният от нея иск против А.Г.Ч., действаща като ЕТ „АДИКА-А. Ч.А“,
ЕИК **********, със седалище гр. ******* и адрес на управление бул.
„България“ № 3 за реално изпълнение на парично задължение за връщане на
главница по договор за заем от 04.06.2013 г. в размер на сумата от 100 500
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
23.05.2022 г.
По предварителните въпроси:
Жалбата е подадена в срок и е редовна: съдържа реквизитите изискуеми
съгл. чл. 260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК. Внесена авансово дължимата
държавна такса за обжалване в нормативно установен размер. Осъществена е
размяна на книжа между страните.
По допустимостта:
Жалбоподателят е надлежно легитимиран да обжалва неизгодно
произнасяне по съществото на спора. Процесуалните представители на
страните са овластени с права за настоящата инстанция. Производството е
допустимо.
Доклад на жалбата:
Въззивникът ЕТ „АДИ-НЕДЕЛЯ КРЪСТЕВА“, чрез пълномощника
адв. М. от АК-******* се позовава на неправилно установени факти поради
игнориране на убедителни показания на съпруга на ищцата без обосновка и в
нарушение на чл. 172 ГПК и кредитиране на показания на лица, които нямат
1
преки впечатления. Сочи, че не са приложени последици от неявяване на
ответницата за даване на обяснения по значими за делото факти. Оплаква се,
че не са задълбочено обсъдени всички събрани доказателства, включително и
данните за свързаност на починалия пълномощник на заемодателя със
собственика на заемателя и общото водене на счетоводството и на двете
предприятия от същото лице, които в съвкупност изясняват както липсата на
счетоводно отразяване на първоначално даване на заем, така и обявяване на
последващо връщане на някакъв заем чрез предаването на сумата от 100 500
лева от ищецът на ответника, както и общото намерение на страните за
предназначението на предоставените по банков път именно като заем
средства да послужат за закупуване на недвижим имот от ответното
предприятие. Въззивникът счита за необоснован и извода за изтекла
погасителна давност, като изтъква, че са пренебрегнати както установени с
гласните показания факти по многократни признания на дълга от страна на
ответницата през 2017г., 2018г., 2020г., 2021г. и 2022г., както и последиците
от процесуалното бездействие на ответницата след изрично поставени
въпроси по реда на чл. 176 ГПК.
Въззиваемият ЕТ „АДИКА – А. Ч.А“, чрез упълномощения адв. М. в
срока по чл. 263 ГПК е оспорил оплакванията в жалбата. Счита, че не са
налице съществени процесуални нарушения, тъй като съдът е допуснал
всички доказателствени средства, поискани от въззивника – ищец в
първоинстанционното производство и ги е преценил съобразно изискванията
на процесуалния закон, вкл. и по отношение на доказателствената стойност на
показанията на заинтересован свидетел, като съпруг на ищцата. Позовава се
на липсата на категорични доказателства досежно съществуването на договор
за паричен заем между търговците, който да е предоставен и да не е върнат от
въззиваемата страна и посочва насрещно противопоставими на издателя си
доказателства за друго основание за банковия превод на средства между
двете предприятия. Поддържа като правилни както фактическите, така и
правните изводи по възражението за погасяване на иска по давност.
По доказателствените искания:
Във връзка с оплакванията по фактическите изводи на съда,
въззивникът е поискал ново гласно доказателство, а именно повторен разпит
на свидетеля П.К., от чиито показания да бъдат установени обстоятелствата,
при които са проведени срещи с А. и Д.Ч., на които същите са признали дълга
по договора за заем и са поискали продължаване на срока за връщането му.
Сочи, че допълнителният разпит е необходим с оглед неявяването на
въззиваемата, което е възпрепятствало депозирането от нейна страна на
обяснения по реда на чл. 176 ГПК.
Въззивният съд отчита, че в допълнителната искова молба, (веднага
след предявяването на възражението за давност в срока за отговор),
въззивницата е направила конкретно доказателствено искане за събиране като
гласни доказателства на показанията на своя съпруг точно по твърденията за
множество и различни по време направени в негово присъствие признания от
собственичката на предприятието заемател и нейния съпруг, ръководил
фактически дейността му. Едновременно с това искане ищцата е поискала и
задължаването на ответницата за явяване за устни обяснения пред съда по
факти, които обаче не касаят признанията, а по-общи въпроси относно
2
приятелските отношенията между семействата на собственичките на двете
предприятия, общия бизнес на техните съпрузи и функциите които починалия
Ч. е изпълнявал в двете предприятия. С определение № 58/09.08.2022 г.
постановено по т. д. № 18/2022 г. на ОС – ******* съдът е допуснал и двете
доказателствени средства. Съдът е събрал показанията на свидетеля К., който
е бил разпитан на 19.12.2022г., след като в предходно заседание на
10.10.2022г. пълномощникът на ответницата е обявил, че присъствието й не
може да бъде осигурено поради продължително болнично лечение, а
пълномощникът на ищцата е посочил допълнителни доказателства и са били
събрани показания на други свидетели (вкл. дъщеря на ответницата),
ангажирани и за изясняване на въпросите, на които ответницата е следвало да
отговаря. Нито по време на разпита на свидетеля К., нито след като в
следващото заседание на 30.01.2023г. е приключило събирането на всички
други поискани доказателства, ищцовата страна не е подновила искането си
за задължаване на ответницата за явяване пред съда (след евентуално
отпадане на обективната пречка за това). Напротив пълномощникът на
ищцата е заявил, че няма конкретни въпроси към свидетеля след
изслушването на свободния разказ на К. относно обстоятелствата при които
заемателката е признавала дълга си и е обявил, че е изчерпил
доказателствената си активност в последното заседание. Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че не е допуснато каквото и да е
процесуално нарушение, което да е лишило въззивната страна от възможност
да събере поискани доказателствени средства. Липсва обусловеност между
неявяването на ответницата и нуждата от допълнително поставяне на въпроси
към свидетеля. Липсва и позоваване на конкретни факти, налагащи прилагане
на императивна норма, необявена на страните от първата инстанция, която да
изисква от въззивния съда служебно да предостави нови възможности за
доказване на непосочени до момента факти. Не е налице хипотеза на чл. 266
ал.3 ГПК, поради което и новото доказателствено искане във въззивната
жалба е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
В рамките на подготовката си за разглеждане на спора по същество,
въззивният съд преценява, че доводите на страните съвпадат с тези, заявени
пред първата инстанция. Процесните отношения (предоставяне на заем между
еднолични търговци) не се уреждат от императивни правила установени в
обществен интерес, като страните са се позовали на приложимата законова
уредба и не се налага даване на допълнителни указания в тази насока.
За изслушване на становищата на страните по съществото на спора,
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и
на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Апелативен съд – Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, депозирана от ЕТ
„АДИ-НЕДЕЛЯ КРЪСТЕВА“ срещу решение № 2/10.02.2023 г. по ТД №
18/2022 г. на Окръжен съд – *******( електронно дело 20223300900018), с
което е отхвърлен предявеният против ЕТ „АДИКА-А. Ч.А“, ЕИК
**********, иск за присъждане на изискуема главница по договор за заем от
04.06.2013 г. в размер на сумата от 100 500 лева, ведно със законната лихва,
3
считано от датата на предявяване на иска – 23.05.2022 г. и са разпределени
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за подновяване на
задължаване на ответницата по реда на чл.176 ГПК и допълнителен разпит на
свидетеля Петко К..
НАСРОЧВА съдебно заседание за 17.05.2023г. от 14.00 часа. Да се
призоват страните, на адреси на пълномощниците, като на адв. М.
съобщението се изпрати на електроннен адрес, ползван за подаване на
отговора (л. 23) с указание за потвърждаване на връчването.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че: за
да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция следва да
подадат нови заявления по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules)
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските
пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им,
правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4