№ 17
гр. Велико Търново, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214110201169 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Н. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес: ******,
чрез адвокат М.С. от АК - Бургас, против Наказателно постановление №
0425204-0048333 от 03.04.2019 г. издадено от Ж.И.А. - началник Отдел
"Оперативни дейности" - Велико Търново в Централно управление на НАП, с
което за допуснато от Н. нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК, на
основание чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 27, чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, му е наложено
административно наказание – "Глоба" в размер на 1 000 (хиляда) лева на
основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК. В жалбата се излагат доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което се моли за пълната отмяна
на процесното НП.
Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с адв. М.С. от АК -
Бургас, редовно упълномощена. Адв. С. поддържа изцяло жалбата и моли
процесното НП да бъде отменено изцяло, като излага доводи в тази насока.
Претендира разноски. В предишно съдебно заседание прави доказателствено
искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на едно лице, както и
1
моли съда да даде възможност на жалбоподателя да даде лични обяснения.
Съдът уважи тези искания, като даде възможност на жалбоподателя да даде
обяснения, както и допусна и разпита в качеството на свидетел М. Н. Н..
Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от ЮК П.К.
– редовно упълномощен. Същия счита, че НП е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Излага кратки доводи в тази
насока. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 0048333 от 11.02.2019 год. от Д.А. Й. (инспектор по
приходите в ЦУ на НАП), в присъствието на свидетеля М. Ив. К., срещу Н. Д.
Н. с ЕГН **********, с адрес: ******. При описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено контролния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на 11.02.2019 г. в гр. Дебелец лицето
Н.Д. Н., в качеството си на водач на моторно превозно средство (МПС) с peг.
№ **** и peг. № на ремарке ****, превозващо стоки с висок фискален риск -
кафе печено: Недекофеинизирано, при извършен фискален контрол върху
движението им на горепосочените стоки е започнал на 09.02.2019 г. в 13:12
часа на ГКПП Русе - Дунав мост, документирано с протокол №
180601130881_1/09.02.2019 г. При проверката е установено, че стоките с
висок фискален риск се превозват от Полша за България с товарен автомобил
марка DAF, управляван от Н. Д. Н., с peг. № **** на влекач и peг. № на
ремарке ****, с превозвач "СГМ - Диник" с ЕИК *********. Водачът на МПС
е декларирал място на получаване/разтоварване гр. Дебелец, складова база на
"Устито ЦБА АД" с дата и час на пристигане 11.02.2019 г. в 08:30 часа. При
същата проверка върху товарния автомобил орган по приходите е поставил
TCK № 0417371. При извършена проверка на адрес гр. Дебелец складова база
на ЦБА, обективирана с протокол № 180601130881_2/11.02.2019 г. в
присъствието на упълномощено лице на дружеството "ТРЕЙДПРО 17" - Г.Г. е
установено, че водачът на МПС Н.Н., не е запазил целостта на ТСК №
0417371.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 5 от
ДОПК. АУАН е бил връчен на 11.02.2019 год. лично на Н.Н., който го е
2
подписал без възражения.
В законоустановения тридневен срок пред наказващия орган не са били
депозирани допълнителни възражения срещу акта.
Въз основа на цитирания АУАН от на Началник на Отдел „Оперативни
дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП е издадено и атакуваното
Наказателно постановление № 0425204-0048333 от 03.04.2019 г., с което за
допуснато от Н. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес: ****** нарушение на чл. 13,
ал. 2, т. 5 от ДОПК, на основание чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 27, чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН, му е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 1 000
(хиляда) лева на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК.
НП е връчено лично на Н.Н. на 29.07.2021 год., който в
законоустановения срок е подал жалба по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена
въз основа на приетите като доказателства по делото писмени
доказателствени материали, а също и от показанията на разпитаните като
свидетели Д.Ц. (актосъставител), М.К. (свидетел при установяване на
нарушението, съставяне и връчване на АУАН), които в съдебно заседание
потвърждават отразените в АУАН констатации, както и от личните обяснения
на жалбоподателя и показанията на свидетеля М.Н..
В съдебно заседание жалбоподателя твърди в личните си обяснения, че
на посочената дата и място действително той е бил водач на описаното в
АУАН и НП превозно средство, като е транспортирал стоки с висок фискален
риск, но твърди, че не той е нарушил целостта на пломбата, а едно от
момчетата, които били там за да разтоварват стоката, като това момче
дръпнало вратата, при което същата не се е отворила, но се е нарушила
целостта на пломбата. Твърди, че при извършената проверка от контролните
органи на НАП е описал в дадено от него писмено обяснение, че той е
нарушил целостта на пломбата, тъй като момчето се притеснило и Н. решил
да поеме вината върху себе си.
В показанията си пред съда св. М.Н. твърди, че работи в склад на "ЦБА"
в гр. Дебелец, като е имало инцидент с камион, който трябвало да се
разтоварва и той да участва в това разтоварване. Твърди, че работата в склада
била динамична и бързали да разтоварят камиона, поради което именно той -
М.Н., дръпнал връзката, с която била запечатана (пломбирана) вратата на
3
товарния отсек, при което се разрушила целостта на пломбата. Твърди, че при
този инцидент водачът на камиона не е присъствал, а се е появил
непосредствено след това.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество и основателна. Обжалваното
НП е незаконосъобразно, тъй като административно наказателното
производство е проведено при нарушение на съществени процесуални
правила.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание
обаче имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия
извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление,
следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за
реализиране на административно-наказателна отговорност на жалбоподателя.
В тази връзка, приложение намира разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН:
„Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно….,
наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага
съответното административно наказание”. Следователно, за налагане на
административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице
ли е нарушение и кой е нарушителят.
Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде
НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила, като такава нямат и тези
съдържащи се в констативния протокол, въз основа на който е издаден
АУАН. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973
год. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото
по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е
извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено.
Настоящият състав приема, че материалите съдържащи се в
административно наказателната преписка по обжалваното НП, депозирани
пред ВТРС, със съпроводително писмо изх. № 17147#2 от 11.08.2021 год.,
въззиваемата страна не сочи достатъчно доказателства в подкрепа на
издаденото постановление. Такива доказателства не се събраха и в съдебно
4
заседание. Свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта
също не допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Действително
тези свидетели потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка, но
същите не са били запознати на място с реалната такава. Действително е било
установено, че не е била запазена целостта на техническото средство за
контрол (ТСК) № 0417371, но установените в съдебно заседание
обстоятелства водят до извода, че Н. няма вина за разкъсването на пломбата,
което се установява от неговите обяснения и от показанията на свидетеля
М.Н..
При така установеното и с оглед събраните доказателства, съдът
намира, че жалбоподателят Н. не е действал виновно, тъй като целостта на
ТСК на управляваното от него превозно средство е било нарушена от друго
лице,и това обстоятелство няма как да е било предвидено от жалбоподателя.
На следващо място настоящата съдебна инстанция намира, че в случая е
налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 28 от ЗАНН
административният орган може да не наложи административно наказание, а
да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен
случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените
обществени отношения. Преценката за „маловажност” на нарушението
подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на
материалния закон и е в правомощията на съда при извършване на служебна
проверка на обжалваното НП. Маловажен случай на административно
нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или
незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случай на административни нарушения от съответния вид.
Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да
се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в
теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на данъчни
и осигурителни норми не може да се квалифицира като маловажен случай,
доколкото засяга базови обществени отношения, каквито са тези за
5
фискалното обезпечаване на държавното управление, не представлява
абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на
съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената
опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, вредните последици и др. В случая са налице данни, от които е
видно, че поведението на жалбоподателя не е довело до никакви вредоносни
последици. По делото се установи по безспорен начин, че при извършената
впоследствие проверка не са установени никакви липси или нередности във
връзка с превозваната стока с висок фискален риск. Иначе казано - деянието,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, дари и формално да
осъществява състава на нарушението, визирано в чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК,
то с оглед липсата на вредни последици, ниската степен на обществена
опасност, както и ниската морална укоримост на извършеното, същото попада
под хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Съобразявайки се с изложеното,
наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на
чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се
мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1
от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление,
след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 и чл. 29 от
ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление,
наказващият орган не е изложил мотиви за липсата или наличието на
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП №
425264-0048333 от 03.04.2019 г. издадено от на Началник на Отдел
„Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП, е незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено изцяло.
При този изход на делото съдът намира за основателно направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94
от 2019 г.) в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.)
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
6
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени
разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 (шестстотин и шестдесет) лева, което не се явява прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с
оглед размера на наложеното административно наказание. От процесуалния
представител на въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност и искане съдът да присъди по-нисък размер на разноските.
Направените разноски обаче са в размер към минималния предвиден за
подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода
на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се
присъдят на жалбоподателя направените от него разноски в размер на 300.00
(триста) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0425204-0048333 от 03.04.2019
г. издадено от Ж.И.А. - началник Отдел "Оперативни дейности" - Велико
Търново в Централно управление на НАП, с което за допуснато от Н. Д. Н. с
ЕГН **********, с адрес: ****** нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК, на
основание чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 27, чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, му е наложено
административно наказание – "Глоба" в размер на 1 000 (хиляда) лева на
основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 вр. с ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, Централно управление на Национална
агенция по приходите - гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Н. с ЕГН
**********, с адрес: ******, направени разноски по делото в размер на
300.00 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на ЗВАС, пред
Окръжен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и
обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7
8