№ 667
гр. Пловдив, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500654 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на адв. М. Х., в качеството й на
особен представител на С. А. К. от гр.Пловдив против Решение № 401/
27.01.2023г. по гр.д.№ 6393/ 2022г по описа на ПРС – ХVІІ гр.с., с което е
уважен предявен от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД-Пловдив иск по чл.422 ГПК за
установяване на вземания по издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 20405/
2021г. по описа на ПРС с материално правно основание чл.109, ал.1 във
връзка с чл.52 ЗЗО. Решението се обжалва като неправилно и необосновано,
като се иска неговата отмяна във връзка с приетото от съда посочените
медицински манипулации да са извършени по време на болничния му
престой, за което са претендираните от лечебното заведение суми по
ценоразпис.
С писмен отговор на въззиваемата страна УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД-
Пловдив, представлявано от адв.Р. В., с който се оспорва жалбата като
неоснователна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства и на
1
основание чл.269, ал.1 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
В производство по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с
материалноправно основание чл.109, ал.1 ЗЗО е уважен предявеният от ищеца
УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД – гр.Пловдив против ответника С. А. К. от
гр.Пловдив иск за установяване дължимост на вземане в размер на 2750 лева,
представляваща цена за предоставена медицинска помощ, диагностика и
лечение, за периода 20.06.- 26.06.2020г., дължима поради прекъснати и
невъзстановени здравноосигурителни права на основание чл.109 във връзка с
чл.53 от ЗЗО, съгласно действащ към момента на хоспитализацията
„Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и
допълнително поискани услуги от ищцовото дружество, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК 23.12.2021г. до
окончателното й изплащане.
Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са постъпване в
болничното заведение на ответника на датата 20.06.2020г., 22,26 ч., в
Отделение по спешна медицина, с оплаквания от болки и зачервяване в
седалищната област, при което поради липса на възможност за преодоляване
на състоянието в спешен кабинет, пациентът е насочен към стационарно
болнично лечение във Втора клиника по хирургия, в което ответникът е бил
хоспитализиран на същата дата в 23,27 часа с диагноза „флегмон, отразено в
Направлението за хоспитализация. Към момента на приема ответникът е бил
с прекъснати здравноосигурителни права, които не са били възстановени през
времето на болничния му престой, продължил до деня на изписването –
26.06.2020г., видно от електронна справка от масивите на НАП за
здравноосигурителен статус, в приложение към ИМ, поради което на
основание чл.109, ал.1 ЗЗО следва да заплати сам стойността на оказаната
медицинска помощ в исковия размер, съответно съгласно чл.52 ЗЗО по цени,
определени от лечебното заведение и посочени в Ценоразписа на лечебното
заведение, за което ответникът декларирал, че е запознат по Декларация за
информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на
диагностични и лечебни процедури по съставена сметка, представена в
2
приложение към ИМ. С оглед на това лечебното заведение е изпратило на
ответника покана за доброволно плащане, която не е била получена от
адресата с отбелязване –„неполучена“. За това е последвало и иницииране на
заповедно производство по чл.410 ГПК, за което е била издадена ЗИ по ч.гд.
№ 20405/ 2021г. на ПРС – ІІ бр.с., връчена по реда на чл.47 ГПК , поради
което и указана необходимостта от завеждане на установителен иск за
вземането по чл.422 ГПК.
Така предявеният иск е уважен от районния съд при отчитане на
представените по делото писмени доказателства от ищеца, представляващи
съставената медицинска документация във връзка с хоспитализацията на
ответника в Клиниката по хирургия в ищцовото болнично заведение на
26.06.2020г. , в които са удостоверени осъществените диагностични дейности
за лечение на пациента по време на болничния му престой, съставени от
лекуващ лекар. Част от тези документ носят отбелязване за името с положен
подпис на пациента / Лист за преглед, направление за хоспитализация и
Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ, а друга
част / епикриза, направление за хоспитализация, оперативен протокол/ са
отчетени в качеството им на официални документи по смисъла на чл.179, ал.1
ГПК с позоваване на съдебна практика / СР по гр.д.№ 1504/ 2011г. на ВКС –
ІІІ ГО/. По размер искът е преценен като доказан, съпоставен с представения
по делото Ценоразпис на платените услуги на ищцовото болнично заведение,
който е бил утвърден със заповед от 05.02.2015г на ИД на лечебното
заведение и за който пациентът е бил запознат, видно от представената по
делото Декларация за информирано съгласие, носеща също подпис на
пациент.
Цитираната Декларация се установява да съдържа в р.ХVІІІ. декларация за
уведомление от лечебното заведение, че пациентът е с прекъснати здравно-
осигурителни права, както за това, че е уведомен относно цената на всяка
една медицинска услуга, манипулация, лечение, лекарствени продукти и
медицински изделия в ценоразписа на лечебното заведение, както и
условието, че ако не бъдат възстановени здравноосигурителните права на
пациента, същият ще следва да заплати стойността на предоставената му
медицинска помощ и услуги съгласно посочения Ценоразпис. С така
представената Декларация ищецът е установил изпълнение на задължението
3
си по чл.86, ал.2 ЗЗО.
Въз основа на така установените правно релевантни факти и обстоятелства,
удостоверени в представените по делото писмени доказателства доказано се
явява възникналото в полза на ищцовото дружество право за ангажиране
имуществената отговорност на ответника , произтичаща от законовите и
установените кумулативни предпоставки на предявеното правно основание на
чл.109, ал.1 и чл.52 ЗЗО, за заплащане стойността на извършените
медицински дейности в рамките на болничния престой на пациента от
20.06.2020г до 26.06.2020г. поради прекъснати и невъзстановени
здравноосигурителни права. В този смисъл е и обжалваното решение, което е
постановено в съответствие с доказателствения материал по делото.
С въззивната жалба постановеното решение се оспорва като неправилно с
довода за недоказаност всички посочени медицински манипулации да са
извършени на пациента по време на болничния му престой е неоснователно с
оглед носещите подписа на пациента издадени епикризи и оформена
Декларация за информирано съгласие, поради което и оспореното за
лечебното заведение да е възникнало правото да получи заплащане съгласно
ценоразпис.
Възражението е неоснователно. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК
принципно на установяване подлежат обстоятелствата, от които се черпят
благоприятни правни последици, както и възраженията, на които се основава
оспорването на правно релевантни факти и обстоятелства по делото.
Оспорените като извършени всички медицински дейности са надлежно
удостоверени в представената медицинска документация по делото/ Епикриза
на Втора хирургия от 20.06.2020г., за проведена операция на 21.06.20г. по
Извадка от оперативен протокол, във връзка с което проведени изследвания,
рентген и терапия, както и от Предоперативна епикриза от същата дата и
Оперативен протокол № 1071/ 21.06.2020г , издадени съответно от лекуващ
лекар и оператор при ищцовото болнично заведение. В съответствие със
съдебната практика е приетото, че така съставените медицински документи
представляват официални документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга
на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на
чл.179, ал.1 ГПК, поради което са с обвързваща формална доказателствена
сила за съда, в каквато насока е и решение № 250/ 2012г. на по гр.д.№ 1504/
4
2011г. на ВКС – ІІІ ГО.
По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а
обжалваното решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
На основание т.7 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС
жалбоподателят следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив
държавна такса - 2% върху обжалваемия размер, възлизаща на 55 лева, а на
въззиваемата страна – направените разноски за особен представител на
жалбоподателя в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 401/ 27.01.2023г. по гр.д.№ 6393/ 2022г
по описа на ПРС – ХVІІ гр.с.
Осъжда С. А. К., ЕГН: ********** от гр.Пловдив да заплати на УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата 400 лева / четиристотин лева/ -
направени разноски за заплатено възнаграждение за особен представител.
Осъжда С. А. К., ЕГН: ********** от гр.Пловдив да заплати по сметка на
Окръжен съд – Пловдив сумата 55 лева / петдесет и пет лева/ - държавна
такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5