В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Росица Кокудева |
| | | Петранка Прахова Зоя Шопова |
| | | |
като разгледа докладваното от | Росица Кокудева | |
Въззивно частно гражданско дело |
и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.1т.1 ГПК. Постъпила е частна жалба с вх. № ***/14.04.2011 от К. Б. К. чрез А.К. против определение № ***/05.04.2011г. по гр.д. № ***/2011г. по описа на районен съд Г. ,с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото поради недопустимост на исковата претенция.Счита ,че постановеното определение е незаконосъобразно Намира ,че предявения иск с правно основание чл.439 ГПК е самостоятелен иск в изпълнителното производство и е законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес.С него се дава право да се установи ,че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства ,настъпили след съдебното му установяване,но имащи правно значение за неговото съществуване.Изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист от 25.06.2010г. издаден на основание влязло в сила решение по гр.д. № ***/2003г. по описа на районен съд Г. във връзка с уважен иск за разпределение право на ползуване по чл.32,ал.2 ЗС.Твърди ,че в това производство не е решаван спор за собственост между страните по делото.По делото е представен констативен нотариален акт за собственост върху процесните изби/изба № * с идентификатор № ***.*** и изба № ** № ***** № *,т.І,рег.№ **,н.д. № */2011г. на нотариус № *** по РНК - А.Ш.,който представлява нов факт,с който наследниците на Б. С. К.,между които е и К. К. черпят права,които изключват изпълняемото право. Съгласно чл.130 ГПК препис от частната жалба не се връчва на другата страна. Съдът след като прецени изложеното в частната жалба ,обсъди всички доказателства ,приложени по делото намира ,че частната жалба е процесуално допустимо.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител,в законният срок , с внесена държавна такса ,срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предявеият иск е с правно основание чл.439 ГПК-длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението.Няма спор ,че с влязло в сила решене по гр.д. №231/2003г.по описа на районен съд Г. е уважен иск с правно основание чл.32,ал.2 ЗС като между страните по делото е разпределено правото на ползуване на двете процесни изби № * и № * в имот пл.№****,участвуващ в парцел ***-озеленяване ,кв.** по плана на Г..Въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен лист на 25.06.2010г. и е образувано изп.д. № ***/2010г. по описа на СИС при районен съд Г.. По делото е приложен нотариален акт №,т.№,рег.№**,н.д. №8/11.01.2011г. за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство в полза на наследниците на Б. С. К.,починал на 04.03.1981г.,между които е и К. К.-ищца по делото. В производството по чл.32,ал.2 ЗС съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор,а замества липсващото мнозинство от съсобственици и постановява това,което мнозинството е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използуване на общия имот.В това производство не се решават спорове за собственост между страните,а само им се оказва съдействие за определяне начина на ползуване на общата вещ.Поради това производството по чл.32,ал.2 ЗС не се определя като спорно ,исково,а като съдебна администрация.Независимо от това влязлото в сила решение се ползува със сила на пресъдено нещо ,при което въпроса за начина на ползуване на общия имот може да бъде пререшен само при настъпило изменение на фактическото положение.Не само при съдебната администрация ,но и в исковия процес фактите ,настъпили след приключване на устните състезания пред въззивния съд,не са преклудирани от сълата на пресъдено нещо на съдебното решение и мотгат да служат като основание за предявяване на нов иск. Именно разпоредбата на чл.43 ГПК /чл.255 ГПКотм/ предоставя възможност на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право ,въз основа на факти непреклудирани от формираната сила на пресъденото нещо,т.е. от новонастъпили факти -какъвто в случая е приложеният констативен нотариален акт №8/2011.г. Първоинстанционният съд в мотивите си е разсъждавал ,че този констативен нотариален акт няма правопораждащ ефект.Но тези мотиви на съда касаят основателността на иска,а не неговата процесуална допустимост.Освен това при извършена служебна справка въззивният съд констатира ,че между страните по делото е имало спор за собственост по гр.д. № ***/2005г.по описа на районен съд Г..,който касае процесните две изби ,което дело следва да бъде приобщено към доказателственият материал по настоящото производство и съдът да прецени какви са били твърденията в исковата молба и едва след това да направи изводи за допустимостта на предявения иск в настоящото производство.Отрицателният установителен иск по чл.439,ал.1 ГПК с който може да се оспори изпълняемото право,изключва възможността изпълняемото право да се основава на факти ,преклудирани със сила на пресъдено нещо,поради което е недопустим иск, основан на такива факти. Предвид гореизложеното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното определение и бъде върнато делото на районен съд Г. за продължаване на съдопроизводствените действия Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № ***/05.04.2011г. по гр.д. № ***/2011г. по описа на районен съд Г. като незаконосъобразно и ВРЪЩА делото на районен съд Г. за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : |