Р Е Ш Е Н И E № 63/25.4.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КАРНОБАТ, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен
съдия: Мариела И.
при участието на секретаря Д.Е. и прокурор, като взе предвид докладваното от
съдия И. гр.д. № 254/2016г. по описа на КРС, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод исковата
молба от Р.Д.Д. с ЕГН ********** *** против К.В.В. с ЕГН ********** ***. В
исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ
дворно място УПИІ І 4053, кв.125 по ПУП на гр.Карнобат, с площ
на имота 508 кв.м., а урегулиран като УПИ от 500 кв.м., както и на намиращите
се в него две жилищни сгради – двуетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна
със ЗП от 98 кв.м. с пл. № 501.4053.1, построена 1952г. и едноетажна масивна
жилищна сграда – еднофамилна със ЗП от 43 кв.м., построена 1950г., с пл. №
501.4053.2. Дяловете в съсобствеността върху дворното място и двете сгради са
за ищците ½ ид.част, а за ответницата - другата ½ ид. част.
Твърди се, че съсобствеността върху процесния имот е възникнала по следния ред:
Първоначално видно от нот.акт. № 45, н.д. 448/1970г. имотът със сградите е бил
съсобствен на съпрузите Динко Н. Динков и Василка Цветкова Д., като към онзи момент
дворното място е представлявало имот с пл. № 1490 в кв.75 по плана на
гр.Карнобат от 1966г. с площ от 265 кв.м. С този нот.акт двамата съсобственици
Динко и Василка Динкови общо даряват на сина си –Георги Динков Динков
/наследодател на ищцитеците/ ½ ид.част от дворното място и намиращите се
в него постройки. След това дарение по реда на тогава действащия ЗТСУ с
идентификатор № РД-122/12.02.1981г. съсобствения имот в неговата цялост се
отчуждава от съсобствениците Динко и Василка Динкови до размер на тяхната
½ ид. част и от Георги Динков Динков до размер на неговата ½
ид.част. Предвиденото мероприятие по тогава действащ ЗРП не е изпълнено и след
влизането в сила на реституционния ЗВСВНОИ по ЗТСУ, с решение № 8/28.08.1992г.
на кмета на Община Карнобат имотът се възстановява на наследодателя на ищците
Георги Динков Динков до размер на неговата ½ ид.част и на Василка
Цветкова Д. също като първоначален съсобственик, като се отменя заповедта за
отчуждаване. Към момента на така
осъществената по административен ред реституционна процедура първоначалният
съсобственик Динко Н. Динков е починал през 1983г. /след отчуждаването/ и
неговият дял се наследява от преживялата съпруга и също първоначален
съсобственик Василка Цветкова Д. и неговите низходящи деца – Р.В.Д. и Георги
Динков Динков.
С последващ нот.акт.
№ 6, н.д.1912/1995г. на нотариуса при РС Карнобат тримата тогавашни
съсобственици на имота даряват на ответницата общо ½ ид. част. Така
ответницата придобива ½ ид. част от дворното място, сградите и всички
подобрения и насаждения в него. С това прехвърляне – дарение съсобствениците
Василка Цветкова Д. и Р.Д.Д. изцяло се разпореждат в полза на ответницата с
притежаваните от тях съответно ¼ ид. част и 1/8 ид. част и прекратяват
своето участие в съсобствеността. По този начин имотът остава изцяло съсобствен
между ответницата с дарената общо ½ ид. част и наследодателя на ищците с
неговата придобита по дарение ½ ид. част.
Освен двете масивни
сгради в двора на имота има разположена временна постройка, представляваща
„временен сглобяем павилион“ за детски електронни игри. В него има поставени
две офсетови печатарски машини и печатарски нож-гилотина, който се ползва от
ответницата за търговска дейност. Между двете къщи има поставен гълъбарник,
поставен от Виктор Камбуров със
съгласието на ответницата.
Твърди се още, че тя
като съсобственик е лишена от възможността да си служи с общата вещ, поради
което за нея се поражда правото да търси обезщетение за ползите, от които е
лишена. Те следва да бъдат изчислени въз
основа на средния пазарен наем за ползване на имота съобразно
притежаваната от нея идеална част за периода в който имотът е ползван еднолично
от ответницата.
Предвид изложеното е
направено искане да се осъди ответницата да й заплати сумата от 7800лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от м.февруари
2011г. до м.февруари 2016г. Представя и
ангажира доказателства. Заявена е претенция за разноски.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
В законния едномесечен срок ответницата е депозира писмен отговор, в
който посочва, че молбата е неоснователна. Заявява претенция за разноски.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
представен Нотариален акт № 45 от 02.11.1970г. по описа на Карнобатския народен
съдия, от който е видно, че Динко Н. Динков и Василка Цветкова Д. са дарили на
своя син – Георги Динков Динков следния недвижим имот, находящ се в гр.
Карнобат, а именно – ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 265 кв.м.,
заедно с ½ ид.ч. от всички постройки в същото дворно място, съставляващо
имот пл. № 1490, кв. 75 по плана на гр. Карнобат.
С Решение № 8 от 28.08.1992г., постановено от Община Карнобат, е отменена
Заповед на Председателя на Окръжен народен съвет – гр. Бургас в частта, касаеща
отчуждаването на имот с пл. № 1203, кв. 75, бивша собственост на Динко Н.
Динков, Василка Цвяткова Д. и Георги Динков Динков.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по регулация № 161 от 16.09.1993г., том ІІ, нот. дело № 1049/93г. по
описа на Районен съд – Карнобат
Василка
Цветкова Д., Р.Д.Д. и Георги Динков Динков са признати за собственици на
следния недвижим имот, находящ се в гр. Карнобат, а именно – общинско място от
185 кв.м., което се предава по регулация към парцел ІІ-1521, кв. 125 по плана
на града, собственост на молителите Василка Цветкова Д., Р.Д.Д. и Георги Динков
Динков.
С Нотариален акт № 6 от 28.12.1995г., том ІV, нот.
дело № 1912/95г. по описа на Районен съд – Карнобат, Василка Цветкова Д. е
дарила 2/8 ид.ч., Р.Д. Николова е дарила 1/8 ид.ч. и Георги Динков Динков е
дарил 1/8 ид.ч. на К.В.В. (внучка на Василка Цветкова Д., дъщеря на Р.Д.
Николова и племеница на Георги Динков Динков) следния си недвижим имот в гр.
Карнобат, а именно – дворно място от 420 кв.м., образуващо парцел ІІ-1521, кв.
125, заедно с построената в него жилищна сграда от две помещения в избения етаж
и четири стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор в първия етаж и същата част от
подобренията и насажденията в него.
С Договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна
общинска собственост от 17.06.2005г. (вписан на дата 13.07.2005г. в Служба по
вписванията към гр. Карнобат Община Карнобат е
продала на купувачите – Георги Динков Динков и К.В.В. правото си на собственост
върху недвижим имот – частна общинска собственост с площ от 62 кв.м.,
представляващи придаваемо място при действието на ЗТСУ (отм.) обезщетението, за
което не е изплатено в сроковете и по реда на § 6, ал. 2 и § 8, ал. 2 от ПР на
ЗУТ от улична регулация към УПИ І-4053 от кв. 125 по плана на гр. Карнобат,
обл. Бургаска или 62/498 ид.ч. кв.м. от гореописания УПИ.
По делото е
представено и Удостоверение за наследници, изд. от Община Карнобат, видно от което Р.Д.Д., Веселин Георгиев Динков с и
Калина Георгиева Д. се явяват наследници на Георги Динков.
От събраните гласи доказателства се установява, че
повече от 10години имота се ползва за търговска дейност-отпечатват се некролози
и се изготвят се паметници. В двора има поставен фургон,св.Неделчева е виждала
там гълъби, но не е обърнала внимание дали има поставен гълъбарник.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, видно от заключението на която средният пазарен наем за процесния
период за двете сгради възлиза на 22 872.56лв., а за дворното място-
5 550лв.
При така изложената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Съдът квалифицира иска по чл. 31,ал. 2 ЗС, тъй като в
исковата молба и многобройните уточняващи молби се твърди, че по същество
ищцата е лишена от възможността да ползва съсобствения имот съобразно правата
си. В тази връзка ищцата претендира и обезщетение, формирано на база среден пазарен наем за ползване на
имота съобразно притежаваната от нея идеална част за периода, в който имотът е
ползван еднолично от ответницата, а не като съответна на притежавания от нея
дял в съсобствеността от получените от ответницата ползи. Изрично в с.з.,
проведено на 18.10.2016г. ищцата е заявила, че не може да твърди, че
ответницата получава наем или пари за ползването на имота. В молбата си от
31.01.2017г (стр.129) твърди, че такива суми са получавани, но от „Рейнбоул
2011“ ЕООД, което дружество обаче не е страна по правния спор.
Съгласно чл. 31,ал.2 ЗС когато общата
вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Източник на вземането е едно фактическо положение-реалното ползването на общата
вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на
съпритежателите на една обща вещ по отношения на която всеки е титуляр на
правото на собственост в определен обем, а ползването е в обем по-голям от
притежаваните части на вещното право. За да може съсобственикът да реализира
правата си разпоредбата на чл. 31,ал.2 ЗС поставя изискване да е отправено
писмено поискване към ответника.
Писменото поискване представлява
едностранно волеизявление на лишения от ползване съсобственик, отправено до
ползващия съсобственик, с което се иска /претендира/ заплащане на обезщетение
за ползата, от която е лишен. Веднъж отправено, писменото поискване действа
занапред без ограничение във времето. Без значение е дали поканата е нарочна
или се съдържа в друг акт - най често в искова молба за същото обезщетение- по
гр. д. № 1685/2008 г. на ВКС, I г. о./, както и задължителна практика по чл. 290 ГПК /Решение № 351 от
13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 573/2009 г., III г. о., ГК, Решение №
466/21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г. на ВКС, I г. о. По делото не се
доказа, че за претендирания период ищцата е отправяла покана към ответницата.
За изчерпателност на съдебния акт следва
да се посочи,че за съдържанието на поканата е налице противоречива съдебна
практика на ВКС по чл. 290 ГПК, тъй като с Решение № 172/06.07.2011г. по гр.д.
№996/2010г. на ВКС IIIг.о. е прието, че поканата
трябва да е за предоставяне ползването на вещта, а не директно за заплащане на
обезщетение. Между страните се е водил спор за разпределение на ползването на
имота съобразно правата на страните в съсобствеността- гр.д. № 656/2014г. по описа на КРС, но исковата молба по
това дело е предявена от ответницата В.,т.е. отново не може да се приеме, че е
отправяно писмено поискване.
По тези съображения предявеният иск се явява неоснователен
и като такъв същият следва да бъде отхвърлен, а заявените в отговора на
исковата молба възражения за погасителна давност и за прихващане не следва да
бъдат обсъждани.
При този изход от спора ищцата няма право на разноски
и сама дължи заплащането на сторените от ответната страна такива в размер на
700лв.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235
ГПК Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.Д. с ЕГН ********** *** против К.В.В.
с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 31,ал.2 ЗС да се осъди
ответницата да й заплати сумата от 7800лв., представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на недвижим имот, находящ се в гр.Карнобат и представляващ дворно
място с площ на имота от 508 кв.м,
урегулирано УПИ- І 4053, кв.125 по действащия ПУП-ПРЗ ведно с построените в
него двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 98 кв.м. и едноетажна жилищна
масивна жилищна сграда със ЗП от 43 кв.м за периода от м.февруари 2011г.
до м.февруари 2016г.
ОСЪЖДА Р.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати на К.В.В. с ЕГН **********
*** сумата от 700лв. съдебно деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ претенцията на Р.Д.Д. с ЕГН ********** *** за
присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред БОС в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: