Решение по дело №248/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 февруари 2019 г. (в сила от 6 март 2019 г.)
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20194120100248
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                        94

гр.Г.Оряховица, 22.02.2019г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

        

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание  на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                     Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря M.K. и в присъствието на прокурор Ив.Гайдаров, като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№248/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по чл.16в ввр. чл.16б ввр. чл.16а ал.3 от ЗСП.

            Постъпила е молба от А”СП” - Дирекция “Социално подпомагане” Общ.Г.Оряховица, представлявана от Директор Б. Ас.К., с която се твърди, че лицето Д.П.М. на 20 години(неомъжена). Страда от умствено заболяване, съгласно ЕР на ТЕЛК№2639/136/25.07.2017год. от гр.В.Търново,  с водеща диагноза: „Тежка умствена изостаналост“, определена 100% ТНР с чужда помощ и пожизнен срок. Съгласно Решение от 01.03.2016г.(влязло в законна сила)  по гр.дело№1441/2015г. на ВТОС Д.П.М. е  поставена под пълно запрещение. С удостоверение№6/25.01.2019г. като настойник на лицето Д.П.М. е била  определена Н.С.С.. Според депозирано становище от Дочка М. Петрова(настойник съгласно Заповед№1520/13.102016г. на Общ.Стражица) Д.П.М. е с влошено емоционално състояние и затруднена при социална адаптация. Възрастта и здравословното състояние на Д.М., я правели подходяща за преместване в социална услуга от резидентен тип - Център за настаняване от семеен тип на младежи с увреждания/ЦНСТМУ/ гр.Г.Оряховица. Моли съда решение, с което Д.П.М. с ЕГН**********(лице поставено под запрещение) бъде настанена ЦНСТМУ, находящ се в гр.Г.Оряховица ул.”Й.Йовков”№2, на основание чл.16б от ЗСП за срок от три години.

            Районна прокуратура гр.Горна Оряховица, чрез прокурор Ив.Гайдаров, поддържа  иска. Счита, че в интерес на лицето Д.П.М. е тя да бъде настанена в  специализираната институция ЦНСТМУ гр.Г.Оряховица.           

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

           Д.П.М. на 20 години(неомъжена). Страда от умствено заболяване, съгласно ЕР на ТЕЛК№2639/136/25.07.2017г. от гр.В.Търново, с водеща диагноза: „Тежка умствена изостаналост“, определена 100% ТНР с чужда помощ и пожизнен срок. Д.П.М. има медицинско удостоверение№344/06,11.2018г. за общо здравословно състояние и медицинска характеристика№3020/06.11.2018г.  от лекар-психиатър с диагноза: „Тежка умствена изостаналост”.

            Съгласно Решение от 01.03.2016г.(влязло в законна сила)  по гр.дело№1441/2015г. на ВТОС Д.П.М. е  поставена под пълно запрещение.

            За настойник и заместник настойник на лицето Д.П.М. е била определена Дочка М. Петрова(служител в общинска администрация) със Заповед№1520/13.10.2016г. на Кмета на Общ.Стражица.  Становището на настойника - Дочка М. е, че Д.П.М. от известно време  била с влошено емоционално състояние(самоизолирала се от групата, не контактувала с останалите потребители) и се забелязвало напрежение между нея и тях. Настойникът  Дочка Петрова М. счита, че  в интерес на Д.П.М. да бъде преместена в друга социална услуга, която отговаря на здравословното и състояние(на територията на Община Стражица няма други социални услуги в общността, в това число и от резидентен тип, които да бъдат предложени на лицето). Прави предложение за дългосрочно настаняване на Д.П.М. ***.

            Според депозирания социален доклад от Д„СП” гр.Г.Оряховица се установява, че за лицето Д.П.М. от раждането са установени малформативни стигми характерни за Синдрома на Даун, по-късно доказани с генетично изследване. Наличното генетично заболяване, съчетано с комплексно изоставане в нервно-психическото развитие е причина за настаняване  в специализирани институции – първоначално в ДМСГД гр.Габрово, впоследствие в ДДУИ с.Горски Сеновец.  Налице бил отказ на родителите да полагат грижи за М., като същите със съдебно решение на ГОРС  са били лишени от родителски права. Със заповед на Директора на Д“СП“ гр.Стражица Д.П.М. е настанена за отглеждане в утвърдено професионално приемно семейство, като заповедта е потвърдена със съдебно решение на ГОРС.  Във връзка със заболяването на М. и невъзможността и да може да ръководи постъпките си и да се грижи за работите си, с решението си ВТОС  я е поставил под пълно запрещение. След навършване на 18 годишна възраст   от страна на Д.П.М., настаняването в приемното семейство е било прекратено със заповед на Директора на Д“СП“ гр.Стражица.  М. *** със заповед на Директора на Д“СП“ гр.Стражица. Поради изтичане на договора за предоставяне на социалната услуга и във връзка с липсата на семейна среда, в която Д.П.М. да живее и да бъде подкрепяна, тя  е била настанена временно до произнасяне на  ГОРС в  ЗЖХУИ гр.Стражица със Заповед№СУ/Д-ВТ-СТ/112-1/11.08.2017г. на Директора на Д“СП“ гр.Стражица. Заповедта е потвърдена с Решение№359/19.10.2017г.(влязло в законна сила) по гр.дело№1905/2017г.  на ГОРС със срок от три години, считано от влизане на решението в сила. Според управителят на ЗЖЛУИ гр.Стражица социалната услуга не покривала нуждите на М., предвид влошаването на здравословното и емоционално и състояние. Д. е изолирана от групата, подложена е на словесен натиск от останалите потребители. Тя влияе негативно върху поведението на някой от тях. М. се нуждаела от постоянна подкрепа и поддържане на стабилно общо емоционално състояние, чрез осъществяване на социални контакти и подкрепа от специалисти. Нуждаела се от чужда помощ за контрол и обгрижване във връзка с основното си заболяване – „Тежка умствена изостаналост“. Има потребност от смяна на обстановката в която живее с цел опазване живота и здравето и. Становището  на Д”СП” е, че в интерес на лицето, е Д.П.М. да бъде настанена в ЦНСТМУ гр.Г.Оряховица, където ще получи помощ и внимание, адекватни медико-социални грижи и добра социална среда в подкрепа за социалното и включване. Към социалния доклад е приложена и справка за разкрити социални услуги в общността и специализирани институции на територията на област В.Търново и свободните места.

            Със Заповед№СУ/Д-ВТ-СТ/194-2/17.01.2019г. на Директора на Д“СП“ гр.Стражица, на основание чл.16б ал.1, ал.4 от ЗСП  и чл.40 ал.7 от ППЗСП е прекратено настаняването на  Д.П.М. *** и същата е настанена временно  по социална услуга в общността от резидентен тип ЦНСТМУ гр.Г.Оряховица.

            Според приложеното удостоверение№6/25.01.2019г.  на Органа по настойничество и попечителство при Общ.Г.Оряховица, на основание чл.153, чл.156 от СК и взето решение от 25.01.2019г. е учреден настойнически съвет на Д.П.М., както следва: настойник Н. Ст.С.(служител ЦНСТМУ гр.Г.Оряховица); зам.настойник  Миглена Ив.Христова(мед.сестра ЦНСТМУ гр.Г.Оряховица); членове: Севда Ив.Петкова-Борисова(социален работник ЦНСТМУ гр.Г.Оряховица) и Е. Н.Г.(възпитател в ЦНСТМУ гр.Г.Оряховица).

            В съдебно заседание Н. Ст.С.(настойник на Д.П.М.) твърди, че лицето Д.П.М. страда от умствено заболяване - тежка умствена изостаналост и с чужда помощ, за което има решение на ТЕЛК. Била затворена в себе си. Изпълнявала команди, но сама не можела да се обслужва, а било необходимо да има човек да и помага и да я насочва. Счита, че условията в центъра били добри(в помещение по две лица  с много лично пространство, както и площадка за игри). Е. Н.Г.(член на настойническия съвет) потвърждава  съществуването на много добри условия в ЦНСТМУ Изпълнявала команди. Не можела да се обслужва, но ходела до тоалетната и сама се хранела.

            Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, лицето Д.П.М. е показала тежка умствена изостаналост при болест на Даун. Слабоумието е цялостно недоразвитие на личността и преди всичко на интелекта. Такива лица не умеят да вникват в същността на предметите и явленията и да предвиждат последствията от тях. Колкото по тежка е увредата толкова по - дълбоко е изразена степента на слабоумието. В случая се касае за тежка степен на умственна недоразвитост при болест на Даун. Слабоумието ограничавало развитието на личността пълноценно. В  резултат на интелектуалното си недоразвитие, лицето не би могло да натрупа необходимия социален опит и правна култура и това обуславяло трудната приспособимост към изискванията на околната среда. Такива лица  лесно ставали изпълнители на чужда воля, неумеейки да се грижат за своите работи и да защитават интересите си. Д.П.М.  е неконтактна и с неразвита членоразделна реч. Д.П.М. е неориентирана за време място и собствена личност, като мисловният процес е невъзможно да бъде изследван. Лицето не е в състояние да осъществява вербален контакт с околните и е в крайно затруднение да разбира и изпълнява нареждания, да използва минал опит при решаването на настоящи и бъдещи проблеми. По този начин  е крайно ограничено и/или в невъзможност да се грижи за основните си потребности и да защитава интересите си.  Това налагало непрекъснати грижи, наблюдение на основните жизнени показатели и при нужда медицинско обслужване. Вещото лице счита, че условията в специализираната институция ЦНСТМУ гр.Г.Оряховица са подходящи за обгрижването на Д.П.М.. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно обосновано и му дава вяра.

            При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че следва да уважи молбата направена от Директора на Д”СП” гр.Г.Оряховица  по следните съображения:

            Социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции. Социални услуги в специализирани институции се предоставят само след изчерпване на възможностите за предоставяне на социални услуги в общността. Настаняването на деца, лица с трайни увреждания и лица, поставени под запрещение, в специализирани институции не може да бъде за срок, по-дълъг от три години. Според чл.16а ал.1 от ЗСП социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата и в съответствие с чл.16 ал.3 от ЗСП и чл.16в от ЗСП, като социалните услуги за пълнолетни лица, поставени под запрещение, се предоставят съобразно желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга. Според чл.16б ал.1 от ЗСП, настаняването в специализирани институции и в социални услуги в общността от резидентен тип на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето. Д”СП” по настоящия адрес на лицето може да извърши само временно настаняване по административен ред, в случай че до произнасяне на съда няма друга възможност за полагане на грижи за лицето(извършва се със заповед на Директора на Д”СП” по настоящия адрес на лицето въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника – чл.16б ал.4 от ЗСП). Установи се, че лицето Д.П.М. е настанена в ЦНСТМУ гр.Г.Оряховица със заповед на  Директор Д”СП” гр.Стражица  - до произнасяне на съда.  

            В чл.16б и чл.16в от ЗСП урежда процедурата по настаняване на пълнолетни лица постановени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В производството следва да се установи дали заболяването  на лицето препятства възможностите му за пълноценна социална адаптация, особено при липсата на постоянен контрол от страна на близки и роднини, в т.ч. дали би могло да взема самостоятелни решения, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

            От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че обследваното лице Д.П.М. страда от тежки и необратими здравословни дисфункции - „Тежка умствена изостаналост“, което налага първа група инвалидност - пожизнено, негодност за всякакъв вид труд и самообслужване и необходимост от чужда помощ пожизнено. Същата е пълнолетно лице постановено под пълно запрещение, поради констатирана тежка степен на умствена изостаналост. Лицето не е в състояние да осъществява вербален контакт с околните, да взема самостоятелни решения, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. До настоящия момент същата е пребивавала в специализирани институции, в която за нея е полагана медицинска, психологична и всякаква друга грижа и подкрепа. Изясни се по делото още, че назначеният неин настойник обективно не може да полага грижи за поставената под настойничество. Предложената социална институция от своя страна осигурява възможност обследваното лице да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни медицински грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето и ще бъде съблюдавано и съхранено остатъчното му физическо и психическо здраве, което не може да бъде постигнато в семейната му среда предвид изключителните му и специфични нужди. Поради това съдът намира, че предложеният ред за настаняване е изцяло в интерес на обследваното лице и следва да бъде предпочетен, което налага уважаване на молбата. На основание чл.16в ал.7 от ЗСП следва да се определи срок за настаняването, като с оглед медицинските документи и липсата на положителна прогноза за здравословното състояние на поставената под пълно запрещение, съдът намира за подходящ срок, посочения от молителя такъв, а именно максимално определения от закона в случая срок от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

            При този изход на делото на основание чл.68 от ГПК при участие на прокурор – страна по делото, следуемите се разноски се заплащат от държавата.

            Водим от гореизложеното чл.16в ал.5 от ЗСП, чл.16в ал.8 от ЗСП, чл.7 от ГПК, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

Настанява Д.П.М. с ЕГН**********(лице поставено под запрещение, съгласно Решение от 01.03.2016г.(влязло в законна сила)  по гр.дело№1441/2015г. на ВТОС), с постоянен и настоящ адрес:***, в Център за настаняване от семеен тип на младежи с увреждания/ЦНСТМУ/ гр.Г.Оряховица, находящ се в гр.Г.Оряховица ул.”Й.Йовков”№2, за срок от три  години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в 7-дневен срок от съобщаването на страните.

            Жалбата или протестът срещу решението не спират изпълнението и същото подлежи на незабавно изпълнение.

След влизане в законна сила на решението да се изпрати препис до Дирекция„Социално подпомагане” гр.Г.Оряховица и до Център за настаняване от семеен тип на младежи с увреждания/ЦНСТМУ/ гр.Г.Оряховица.

 

                                                                                                                 Районен съдия: