№ 91
гр. Плевен, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Търговско
дело № 20224400900081 по описа за 2022 година
Искове с пр. основание чл. 439 от ГПК
Плевенски окръжен съд е сезиран с искови молби от Г. Х. М. и Х.
И. И. . С определение № 162 от 11.05.2022г по т. дело № 82/2022г на Пл ОС
и на осн. Чл. 213 от ГПК двете дела, образувани по посочените искови молби,
са съединени за съвместно разглеждане поради връзка между
тях.Производството е продължило под № 81/2022г.
В двете искови молби се твърди, че всеки един от ищците
не дължи сума в размер на 25 001 лв като част от общо дължима сума в
размер на 120 540 лв, представляваща главница по заповед за изпълнение и
ИЛ от 6.11.2009г , издадени по ч.гр.дело № 6127/2009г на РС – Плевен,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 3.11.2009г, както и
разноските в общ размер от 3 410,80 лв. Твърди се също така, че съответно на
19.10.2021 г за първата ищца и на 14.01.2022г за втория ищец са получени
ПДИ с уведомление за образувано изп. дело № 871/2021 г на ЧСИ П. П. по
изпълнителен лист от 24.11.2018 г, изд. От РС – Плевен по ч.гр. дело №
6127/2009г. Ищците в настоящето производство и длъжници по
изпълнителното дело са поискали прекратяване на изпълнителното
1
производство, но това не е било направено. Ищците считат, че изпълняемото
право не съществува поради прехвърлянето му , а при условия на
евентуалност поради погасяване по давност.
В исковите молби се твърди, че първоначално било образувано
изпълнително дело пред ЧСИ Т. К. под № 1115/2009г като по – късно правата
са били прехвърлени пред ЧСИ Н. В. по изп. дело № 665/2012г. Твърди се, че
с цесия от 3.02.2010 г вземането по изпълнителния лист е било прехвърлено
на друг кредитор „Плевен строй къмпани“ООД, на което ищците по това
време са били съуправители. Изпълнителното производство обаче не е било
прекратено. По изпълнителното дело пред ЧСИ В. след молбата на взискателя
за нова публична продан са били изтекли повече от 2 години без извършване
на изпълнителни действия, поради което всички последващи действия следва
да се считат за ненадлежно извършени поради перемпция.
Твърди се в исковите молби, че по – късно изпълнителното дело е
било прехвърлено на ЧСИ П. П., което е било прекратено поради молба на
ищците по настоящето дело. Твърди се, че е образувано ново изпълнително
дело под № 871/21 г пред ЧСИ П. по същия изпълнителен лист. Твърди се, че
вземането за главница, лихви и разноски е погасено по давност поради
изтичане на 5, респективно на 3 години от последното изпълнително
действие, което прекъсва давността. В ИМ на Г. М. се твърди, че това
действие е опис от 2014 г, а в ИМ на Х. И. се твърди, че това е опис от
9.01.2015 г и на 9.01.2020г е изтекла давността, а тригодишната давност за
лихвите и разноските е изтекла две години по – рано.
Претендира се постановяване на решение, с което да се приеме за
установено, че исковите суми не се дължат.
В постъпилия отговор се възразява, че е налице договор за цесия,
но по него не е изпълнено задължение от цесионера за прехвърляне на
собствеността върху определени по договора недвижими имоти, поради
което и на осн. Чл. 8 от договора за цесия същият е прекратен поради
неизпълнение. Относно основание за недължимост поради изтекла давност се
възразява ,че в ИМ на Г. М. и Х. И. не се сочи точно датата на последното
изпълнително действие и това следва да се уточни чрез обездвижване на
исковите молби.
2
Постъпили са допълнителни искови молби от ищците, в които се
възразява ,че процесното вземане е било прехвърлено на „ Плевен строй
къмпани“ ООД и вътрешните отношения между цедент и цесионер са
непротивопоставими на ищците в настоящето производство, а дори и това да
е законосъобразно, то прекратяването на договора за цесия не води с обратна
сила до отпадане на последиците на същия. Вземането е било прехвърлено, а
впоследствие и на трето лице. Обратното, според ищците, би могло да се
случи при разваляне на договора, което е различна правна фигура.Оспорва се
настъпило прекратяване на договора за цесия поради липса на такова
основание в договора. Възразява се, че ищците по настоящето производство
не са били страни в договора за цесия и при връщане на правата отново в
патримониума на цедента, те е следвало да бъдат уведомени, което не е
направено и до уведомяването надлежният кредитор се явява цесионерът.
Възразява се, че във фактическите твърдения е описано от кога следва да
тече давността.
В представения допълнителен отговор отново се прави възражение
за неяснота на исковите молби и необходимостта от тяхното уточняване
относно началния момент, от който следва да се изчислява дали е изтекла
погасителната давност.
С определение от открито съдебно заседание на 3.11.2022г съдът е
допуснал на осн. Чл. 218 от ГПК встъпване в процеса на третото лице Г. Й. М.
за подпомагане на ищцовата страна при наличието на правен интерес у
третото лице.
С определение от открито съдебно заседание на 19.01.2023 г съдът е
открил производство по оспорване на договор за прехвърляне на вземане от
27.09.2010 г, на потвърждение за сключен договор за цесия, на 3 бр.
уведомления за прехвърляне на вземане относно датата на представените
писмени доказателства като съдът е указал на страните и доказателствената
тежест.
В представени по делото писмени бележки процесуалният
представител на ответната страна взема становище, че предявените искове са
неоснователни. Твърди се, че в представеното по настоящето дело изп. дело
№ 322/2021 г на ЧСИ П. П. се намира уведомление от 23.10.2012 г от
ответника Нико М ЕООД до ищците с изричното изявление за прекратяване
3
на договора за цесия от 3.02.2010 г поради неизпълнение на задълженията по
чл. 2 от него. По същото дело са представени плик и и известие за доставяне с
отбелязване, че получателят се е преместил. Твърди се, че в същото
изпълнително дело е налице писмено доказателство на л. 311, от което е
видно че е била налице молба от ищцата Г. М. за получаване на копие от
договор за цесия и уведомление за получаването им на 13.12.2012 г. В този
смисъл, според ответната страна, е неоснователно твърдението за
недължимост на сумата поради прехвърляне на вземането. Твърди се, че е
неоснователно и твърдението за изтекла погасителна давност. Възразява се,
че видно от доказателствата по посоченото изпълнително дело е налице
молба за опис на движими вещи от 22.02.2019 г на л. 524 от изпълнителното
дело, давността е била прекъсната и към момента на подаване на исковата
молба не е била изтекла погасителна давност. Претендира се отхвърляне на
предявените искове.
Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните съдът намира за установено следното:
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на
облигационно задължение между страните, прехвърлянето на вземането на
ответника към ищците на трето лице, наличието на действия, прекъсващи
давността и изтичането на погасителна давност относно процесното вземане.
За установяване на спорните въпроси по делото са събрани писмени
доказателства.
Видно от представените по делото на л. 2 и 3 писмени доказателства
е налице издадена заповед № 3720 от 6.11.2009 г на осн. Чл. 417 от ГПК за
изпълнение на парично задължение съгласно която РС – Плевен е разпоредил
длъжникът „ВЕНМАН 1“ ЕООД , както и ищците по настоящето дело Г. Х.
М. и Х. И. И. да заплатят солидарно на кредитора НИКО М ЕООД сумата от
120 540 лв, заедно със законната лихва върху главницата, считано от
3.11.2009 г до окончателното й изплащане, сумата от 2 410 ,80 лв разноски по
делото и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Издаден е
изпълнителен лист.
Видно от представеното писмено доказателство на л. 7 от делото с
договор за цесия от 3.02.2010 г ответникът по настоящето дело Нико М
ЕООД е прехвърлил гореописаното вземане на „Плевен строй къмпани“
ООД, представлявано от ищците по настоящето дело Г. М. и Х. И.. Съгласно
4
чл.2 на цитирания договор цесионерът се задължава срещу прехвърленото
вземане да прехвърли на цедента до 15.02.2010 г собствеността върху
подробно описани в текста четири броя недвижими имоти.Съгласно чл.8 от
договора за цесия цедентът има право при неплащане на цената да прекрати
договора след 14-дневно уведомление за това.
В съдебно заседание на 3.11.2022г процесуалният представител на
ищците е направил изявление по делото, че собствеността върху описаните в
договора за цесия недвижими имоти, не е била прехвърляна и процесуалният
представител на ответната страна е оттеглила искането си за събиране на
доказателства от Служба по вписванията в този смисъл.Съдът с изрично
определение от същото открито съдебно заседание е приел за безспорен факт
между страните, че прехвърлителни сделки по чл. 2 от договора за цесия от
3.02.2010 г не са извършвани. Твърдението на процесуалния представител на
ищците е , че договорът за цесия не е бил прекратен към датата на
сключването на последващия договор за цесия между „Плевен строй
къмпани“ ООД и трето лице, който договор ще бъде описан по – долу.
Видно от писменото доказателство на л.162 от делото с договор от
27.09.2010 г цесионерът по горепосоченият договор за цесия „Плевен строй
къмпани“ ООД е прехвърлил полученото вземане на трето лице Г. Й. М.,
който е конституиран по делото като трето лице. В чл. 1 ал.2 от договора за
цесия от 27.09.2010 г е посочено, че вземането се прехвърля при висящ
изпълнителен процес по изп. дело №1115/2009 г на ЧСИ Т. К.. В чл. 1 ал.3 е
уговорено, че вземането се прехвърля при продажна цена, определена в
допълнително споразумение между страните. По отношение на този
представен договор за цесия е открито производство по оспорване досежно
датата на договора.
Видно от представеното на л. 163 допълнително споразумение
между страните същите са се уговорили, че вземането се прехвърля срещу
сумата от 121 000 лв, която следва да се заплати по начин, описан в т.1 на
споразумението.
Видно от писменото доказателство на л. 99 от делото е налице
потвърждение на договора за цесия от 27.09.2010 г, което потвърждение е без
дата. За това писмено доказателство е открито производство по оспорване.
Видно от писмените доказателства на л. 100 – 102 от делото са
5
нелице 3 бр. уведомления за извършената цесия от 27.09.2010 г съответно до
ищците по настоящето дело и Венман 1 ЕООД. За тези писмени доказателства
са открити производства по оспорване.
Производството по оспорване на посочените по – горе писмени
доказателства е открито в съдебно заседание на 19.01.2023 г и на ищцовата
страна е указана доказателствената тежест за установяването на достоверни
дати на представените писмени доказателства. На л. 126 и сл. от делото са
представени оспорените писмени доказателства в оригинал.
С определение от открито съдебно заседание на 2.03.2023 г на
ищцовата страна е дадена възможност след искане от процесуалния
представител на ищците да се представи нотариално заверен препис на
договора за цесия от 27.09.2010 г с оглед оспорването на достоверната дата.
До приключване на производството такъв не е представен.
С оглед гореизложеното съдът приема, че откритото производство
по оспорване на представените писмени доказателства е успешно проведено.
По делото не са представени доказателства, които да установяват
достоверната дата на договора за цесия от 27.09.2010 г и останалите оспорени
писмени доказателства. В този смисъл тези писмени доказателства следва да
се изключат от кръга на доказателствата по делото.
По делото се установи безспорно между страните и с нарочно
определение в този смисъл, посочено по - горе, че не е изпълнено
задължението на цесионера по договора за цесия от 3.02.2010 г за
прехвърляне на собствеността върху описаните в договора недвижими имоти.
На ответната страна е указана доказателствената тежест за установяване на
факта на прекратяване на договора. Доказателства в този смисъл не са
представени и съдът приема, че до подаване на отговора на исковата молба от
страна на ответника и цедент по договора за цесия от 3.02.2010 г към
цесионера „Плевен строй къмпани“ ООД не е отправяно предизвестие за
прекратяване на договора за цесия.
С отговора на исковата молба на 28.07.2022г е направено
изявление, че договорът е прекратен поради неизпълнение на задължението
за прехвърляне на собственост. От правна страна може да се приеме
направеното изявление за предизвестие за прекратяване на договора, но само
в случай, че страна по делото е дружеството цесионер, а по настоящето дело
6
това не е така. „Плевен строй къмпани“ ООД е цесионер по договора за цесия
от 3.02.2010 г. Г. М. и Х. И. са страни по настоящето дело в качеството си на
физически лица и солидарни длъжници по издадената заповед за изпълнение.
В този смисъл няма отправено предизвестие за прекратяване на договора и с
отговора на исковата молба. С оглед на изложеното следва да се приеме, че
договорът за цесия от 3.02.2010 г не е прекратен и е произвел своето
действие. По делото на л. 11 е представено и уведомление до Г. М. и Х. И. от
цесионера „Плевен строй къмпани“ ООД за извършената цесия. Това
уведомление не е оспорено.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че ищците по
настоящето дело не дължат исковите суми на ответника „Нико М „ ЕООД
поради прехвърляне на вземанията чрез договор за цесия от 3.02.2010 г, който
не е прекратен. При този извод на съда не следва да се обсъждат твърденията
за изтекла погасителна давност, което основание за недължимост е въведено
при условие на евентуалност от ищците.
При този изход на делото следва да се уважат предявените искове
за недължимост на исковите суми. Следва да се осъди ответника да заплати
на ищците разноски по делото в размер на по 500,20 лв държавна такса.
Следва да се осъди ответника да заплати на Г. М. деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лв при представен договор за
правна защита и при липса на възражение за прекомерност. Следва на осн.
Чл. 38 ал.2 от ЗА да се осъди ответника да заплати на адв. Г. М.
възнаграждение в размер на 2650 лв по представения списък за разноските и
посочения в него размер на възнаграждението без да се пресмята такова по
чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед посочването на по – малък размер в списъка за
разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл. 439 от ГПК ,че Г. Х. М.
7
ЕГН ********** от Плевен, *** НЕ ДЪЛЖИ на „НИКО М „ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление Плевен, ул. ***,
представлявано от Ю. И. Г. СУМА в размер на 25 001 лв като част от общо
дължима сума в размер на 120 540 лв, представляваща главница по заповед за
изпълнение и ИЛ от 6.11.2009г , издадени по ч.гр.дело № 6127/2009г на РС –
Плевен, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 3.11.2009г,
както и разноските в общ размер от 3 410,80 лв поради прехвърляне на
вземането на „ПЛЕВЕН СТРОЙ КЪМПАНИ „ ООД
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл. 439 от ГПК ,че Х. И. И.
ЕГН ********** от Плевен, *** НЕ ДЪЛЖИ на „НИКО М „ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление Плевен, ул. ***,
представлявано от Ю. И. Г. СУМА в размер на 25 001 лв като част от общо
дължима сума в размер на 120 540 лв, представляваща главница по заповед за
изпълнение и ИЛ от 6.11.2009г , издадени по ч.гр.дело № 6127/2009г на РС –
Плевен, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 3.11.2009г,
както и разноските в общ размер от 3 410,80 лв поради прехвърляне на
вземането на „ПЛЕВЕН СТРОЙ КЪМПАНИ „ ООД
ОСЪЖДА „НИКО М „ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление Плевен, ул. ***, представлявано от Ю. И. Г. ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Х. М. ЕГН ********** от Плевен, *** деловодни разноски в
размер на 500,20 лв за държавна такса и 2700 лв за адвокатско
възнаграждение
ОСЪЖДА „НИКО М „ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление Плевен, ул. ***, представлявано от Ю. И. Г. ДА
ЗАПЛАТИ на Х. И. И. ЕГН ********** от Плевен, *** деловодни разноски
в размер на 500,20 лв за държавна такса
ОСЪЖДА на осн. Чл. 38 ал.2 от ЗА „НИКО М „ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление Плевен, ул. ***,
представлявано от Ю. И. Г. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Г. М. от САК
възнаграждение в размер на 2650 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от съобщенията до страните
8
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
9