№ 39
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ол. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000601331 по описа за 2021 година
Производството е по чл.318 и сл НПК,като е образувано по въззивна жалба,подадена
от адв.М. Х. от САК,с посочен съдебен адрес,защитник на подсъдимия Х. С.,против присъда
№2/06.10.2021 година,постановена по нохд №410/2021 година по описа на Окръжен съд
гр.Кюстендил.
С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия Х. С. /S. H./,с установена по
делото самоличност за ВИНОВЕН в това,че на 20.04.2021 година ,около 02.45 часа,на
ГКПП-Гюешево,при влизане от Република Северна Македония на трасе „Входящи леки
автомобили и автобуси“ с управлявано от него МПС,автомобил,марка „Рено“ модел „Канго
1.9“ ,peг.№ ******** без надлежно разрешително,съгласно чл.73 ал.1 във връзка с чл.30 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите пренесъл през границата
на страната 68 броя пакети,укрити в двойно дъно на щендер /кутия с прегради/ в багажника
на автомобила и на различни места в автомобила,съдържащи високорисково наркотично
вещество коноп /марихуана/,с активно действащ наркотичен компонент
тетрахидроканабинол,съгласно чл. 43, ал.2 ЗКВНВП във връзка с Приложение 1 към чл.3, т.1
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,с общо
нето тегло 16,998 кг. на обща стойност 67 992 лева,поради което на основание чл.242
ал.2,пред.1 НК ,чл.36,37 ал.1,т.1а и чл.58а, ал.4 вр. чл. 55 ал.1, т.1 и ал.2 НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода“за срок от 3 /ТРИ/ години и наказание „ГЛОБА“ в размер
на 50000 /петдесет хиляди/ лева,като го е признал за НЕВИНОВЕН и на основание чл.304
НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл.242 ал.4,пред.2 1 НК.
На основание чл.57 ал.1,т.3 от ЗИНЗС,съдът е определил първоначален „ОБЩ“ режим
за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,като на основание чл.59 ал.1 НК е
приспаднал времето,през което подсъдимият е бил задържан,считано от 20.04.2021 година.
1
С присъдата,на основание чл.242 ал.7 НК,съдът е отнел в полза на Република България
предмета на престъпление-високо рисково наркотично вещество коноп 16,998 кг. и е
постановил унищожаването му след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.242 ал.8 от НК,съдът е отнел в полза на Държавата лек автомобил
марка „Рено“,модел “Канго1,9“,рег.№********,рама №F8QK630C537203,собственост на
подсъдимия Х. С..
Подсъдимият Х. С.,с установена самоличност,е осъден да заплати в полза на
Държавата сторените по делото разноски в размер на 2060 лева.
С депозираната въззивна жалба от защитата на подсъдимия Х. С. се атакува присъдата
като незаконосъобразна,с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и
допуснати нарушения на материалния закон. Декларативно се твърди да са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените при анализа и оценката на
доказателствата.Заявено е,че допълнителни съображенията в тази насока ще се изложат след
запознаване с мотивите към атакуваната присъда. След уведомяване на защитата за
изготвените мотиви,допълнения към подадената въззивна жалба не са сторени. Изложени са
оплаквания за нарушаване на материалния закон при постановяване на атакувания съдебен
акт,като изрично защитата сочи,че неправилно е приложена нормата на 58а НК вместо чл.58
вр.чл.55 НК. Твърди се,че неправилно не е приложена нормата на чл.66 НК. Сочи,че
производството се е развило по реда на гл.27 НПК,правилно са установени признатите от
подсъдимия факти,касателно деяние по чл.242 ал.2 пр.1 НК. Твърди се,че първият съд не е
оценил процесуалното поведение на подсъдимото лице,оказаното от него пълно съдействие
в хода на наказателното производство още от първото действие по разследването,изразеното
съжаление и превратно е тълкувал доказателствени източници,свързани с определяне
наказание на подсъдимия и режима на изтърпяването му.В тази насока се сочи,че съдът не е
съобразил семейното и здравословно състояние на подсъдимият, факта,че не е осъждан,с
трудовата му ангажираност и неправилно не е приел наличие на обстоятелства по чл.55
НК.Защитата се позовава на разписаното в ТР№2/2015 година на ОСНК на ВКС и е изложил
подробни съображение в тази насока. Аргументира доводите си с правния режим,възприет
за такова по вид високорисково наркотично вещество в държави от ЕС. На основа
изложеното иска постановяване на съдебен акт от въззивния съд по реда на чл.337 ал.1,т.1 и
т.3 вр.чл.334 НПК,като се намали наложеното по размер наказание „лишаване от свобода“ и
се приложи нормата на чл.66 НК.Алтернативно иска прилагане на само на чл.66 НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция,подсъдимият Х. С. ,редовно
призован,се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник-адв. М.Х..
Последният счита,че по-благоприятния закон за дееца е чл.55 НК,тъй като са налице
многобройни,включително и изключителни по своя характер смекчаващи отговорността
обстоятелства,които не са взети предвид от съда в достатъчна степен-чисто съдебно минало
,липса на други незавършили наказателни производства,както и факта,че веднага след
задържането на подсъдимия,той е посочил лицата,които са натоварили процесния
автомобил, съответно същите са задържани и осъдени в Република Македония.Сочи още,че
незнанието за пренасяне на конкретното вещество,тъй като С. е бил заблуден,че пренася
тютюн,също е смекчаващо обстоятелство.Защитата акцентира на влошеното здравословно
състояние на подсъдимото лице,за което са събрани относими писмени доказателства.
Твърди се,че проверяваният съд не е изложил мотиви въз основа на какви
обстоятелства е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години и
половина,преди „редукция“.
Претендира се изменение на присъдата в тази част,като на основание чл.337 във връзка
с чл.334 от НПК бъде намален размера на наложеното наказание /в минималния
предвиден/,а именно 3 години,който след редукцията с 1/3 да бъде определен на 2 години
„лишаване от свобода“.Алтернативно се претендира приложение на по-благоприятния за
2
дееца закон,предвид наличните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,като
бъде наложено наказание около 2 години „лишаване от свобода“.Не се отказва от претенция
за прилагане нормата на чл.66 НК.
Подсъдимият С.,в лична защита сочи,че се нуждае от лечение и иска да бъде
екстрадиран в Турция,където да излежи остатъка от присъдата.
В предоставената му последна дума,моли да бъде освободен,като поддържа,че се
занимава с текстил и не е трафикант на наркотици.
Желае да му бъде предоставен превод от решението на АС- София по делото.
Представителят на САП намира присъдата за правилна,като счита,че съдът е
акцентирал на обществената опасност на извършеното престъпление-контрабанда на
високорискови наркотични вещества в големи размери и стойност.Съобразявайки
това,съдът правилно е наказал подсъдимия с ефективна присъда,като същевременно е
определил „общ“ режим на изтърпяването и е зачел предварителното задържане.
Претендира потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Съдът,като взе предвид оплакванията,обективирани в подадената жалба от защитника
на подсъдимия,доводите на страните в съдебно заседание,и след цялостна проверка
правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с чл.313 и чл.314 ал.1 НПК,намери
следното:
Изпълнявайки задълженията си за цялостна проверка на правилността на атакуваната
присъда,въззивният съд,преди да се произнесе по доводите,свързани със съществото на
наказателно-правния спор констатира,че в хода на съдебното производство пред първия съд
е допуснато съществено процесуално нарушение,пряко относимо към законосъобразността
на постановената присъда.
Процесуалното развитие на делото пред Окръжен съд Кюстендил се е развило в
нарушение на разписаното в гл.27 НПК и ТР № 1 от 06.04.2009 година на ВКС,по тълк. дело
№ 1/2008 година на ОСНК, касателно приложение нормите на чл.372 ал.1 и ал.4 НПК и
чл.373 ал.2 и ал.3 НПК.Безспорно в т. 1.на ТР е посочено “Първоинстанционният съд може
да откаже да уважи искане на подсъдимия по чл.370 ал.1 вр.чл.371 т.2 НПК за съдебно
следствие само при липса на визираните в Глава двадесет и седма от Наказателно-
процесуалния кодекс условия- признание на фактите,изложени в обвинителния акт,което да
се подкрепя от събраните в досъдебното производство,доказателства“.По аргумент на
противното следва извод,че първият съд не се е съобразил с разписаното в процесуалния
закон.
Първоинстанционният съд е дал ход на съдебно следствие по реда на глава 27-ма
НПК,без да са били налице всички законови основания,регламентирани в чл.371,т.2 и чл.372
ал. 4 НПК.И това е така,доколкото производството пред първостепенният съд е било
образувано по внесен обвинителен акт за извършено от подсъдимия Х. С. престъпление по
чл.242 ал.4, пр.2-ро вр.ал.2,пр.1-во НК.Както в хода на ДП,при предявяване на обвинението
и дадените непосредствено след това обяснения,а така и пред съда,подсъдимият не е
признал изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.Категорично следва да се подчертае,че подсъдимият може да има свое самостоятелно
отношение,касаещо субективната страна,но е безспорно,че за да се развие производство по
гл.27 НПК той следва да признае изцяло фактите,описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт,включително факта,че пренася високорисково наркотично
вещество.Такова признание на фактите не е налице.В хода на цялото наказателно
производство/виж л.41 от ДП и л.31 от съдебна фаза/,същият настоява,че е бил с ясното
съзнание,че превозва тютюн,но не и наркотик,респективно е изразил признание на
фактите,отразени в обвинителния акт,с изключение именно на обстоятелството,касаещо
пренасянето на марихуана.При това положение,с оглед ясно изразеното несъгласие на
3
подсъдимия с описани фактически положения в обстоятелствената и диспозитивната части
на обвинителния акт/включително и със субективната страна на деянието/,съдът не е
следвало да пристъпва към разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура
по Глава 27-ма от НПК.Наличието на надлежно волеизявление по чл.371,т.2 НПК е една от
задължителните предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие,а в случая
такова липсва. Подсъдимият чрез свободно волеизявление следва да признае изцяло
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като при всички случаи
изявлението по чл.371, т.2 НПК трябва да е ясно и недвусмислено,да не оставя място за
съмнение относно действителната воля на лицето,което го прави.В този смисъл,признанието
може да бъде само цялостно,да обхваща всички съставомерни факти (обективни и
субективни),описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.В случай,че
подсъдимият не признава всички факти по обстоятелствената част на обвинителния акт,а
признава само отделни факти,съдът не следва да дава ход на съдебното следствие по реда на
чл.371,т.2 НПК,а да разгледа делото по общия ред, като се позове на предписанията на
чл.чл.13,14 и 107 НПК.
Диференцираната процедура по глава 27-ма от НПК не бива да се разглежда като
компромис с изискването да бъде разкрита обективната истина,защото последната е
приложима ,само ако досъдебните доказателствени материали,освен годни за използване,
достатъчно информативни и изчерпателни,съответстват с направеното самопризнание.В
настоящия случай ,съдът е следвало да откаже да одобри направеното от подсъдимия
волеизявление и да продължи разглеждането на делото по общия ред,мотивирайки се
именно с несъответствието на фактическата рамка на обвинението и направеното частично
самопризнание.Като не е сторил това,ОС-Кюстендил е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила,отразяващо се пряко върху правото на защита на подсъдимия.
Постановена присъда по реда на гл.27 НПК въз основа на така направено признание на
фактите ,се явява постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.
Констатираното от въззивния съд процесуално нарушение при разглеждане на делото от
първия съд е от категорията на съществените и представлява основание по чл.348
ал.3,т.1,вр.ал.1,т.2 от НПК,като предпоставя отмяна на първоинстанционната присъда и
връщане на делото на ОС-Кюстендил за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното съдебно заседание.
Отделно от изложеното по-горе,при извършената проверка,настоящият състав
констатира и друго съществено процесуално нарушение/от категорията на
абсолютните/,допуснато в предходната процесуална фаза,при изготвянето на обвинителния
акт.С внесения обвинителен акт на подсъдимия С. е било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.242 ал.4,пр.2-ро,вр.ал.2,пр.1-во НК,за това,че на 20.04.2021
година,около 02,45ч,на ГКПП-Гюешево,с управляваното от него МПС-автомобил марка
„Рено“, модел “Канго 1.9“,с рег.№ ******** без надлежно разрешително,съгласно чл.73,ал.1
вр. чл.30 от ЗКНВП пренесъл през границата на страната високорисково наркотично
вещество-коноп,с общо нето тегло 16,998 кг. на обща стойност 67 992 лв.,като е посочено,че
предмета на контрабандата е в „особено големи размери и случая е особено
тежък“.Никъде,обаче,в обстоятелствената част на обвинителния акт ,прокурорът не е
изложил съображения в подкрепа на констатацията си въз основа на какво е приел наличие
на квалифициращи признаци по чл.242 ал.4 НК.Соченият порок на прокурорския акт не е
довел до съществено ограничаване процесуалните права на подсъдимото лице, доколкото
процесуалното развитие на делото сочи,че с първоинстанционната присъда,съдът се е
произнесъл с оправдателен диспозитив по отношение на повдигнатото обвинение в тази му
част.Изложеното е посочено само за пълнота към същинските причини за отмяна на
присъдата , тъй като по начало за първостепенния съд не са били налице процесуалните
предпоставки за разглеждане на делото по реда на чл.371,т.2 НПК.
При посоченото по-горе не се налага обсъждане на оплакванията по същество,свързани
4
с размера и начина на изтърпяване на наложеното наказание,подробно описани в жалбата на
защитника на подсъдимия.
Водим от горното,на основание чл.335 ал.2 вр.чл. 334, т.1 вр. чл.348 ал.3,т.1, пр.1 вр.
ал.1, т.2 НПК,Апелативен съд-София,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна присъда №2/06.10.2021 година,постановена по
нохд№ 410/2021 година по описа на Окръжен съд гр.Кюстендил.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от
стадия на разпоредителното съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5