Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                            

                                                                 №.......

                        

                                                 гр.ЛОВЕЧ, ………….2018 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 83 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл.71 от ТЗ.

 

Пред Ловешкия окръжен съд е образувано гр.дело № 390/2017 г., по повод искова молба, подадена от А.П.Д., ЕГН **********, в качеството и на законен представител на Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН **********, Б.Б.Н., ЕГН ********** *** срещу Ю.П.Н., ЕГН **********, Б.Б.Н., ЕГН ********** и Г.Б.Н., ЕГН **********,*** и „***” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор Р.Г.А., с посочено правно основание чл. 110 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК, чл.71 ТЗ, с искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че всяка една от малолетните наследници на Б.Г. Н., ЕГН **********, б.ж. на гр.Ловеч, починал на 14.05.2014 г. - Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. притежава по 19 950 броя поименни акции от капитала на дружеството.

С определение № 715/28.09.2017 г. по гр.дело № 390/2017 г. съдът е постановил разделяне на производството и образуване на отделно –търговско дело по отношение на иска по чл.71 от ТЗ за защита на членствени права срещу търговското дружество- ответник.

Настоящето производство е образувано след постановяване на определението по чл.210 ГПК и страни по него са:

Ищци: А.П.Д., ЕГН **********, в качеството и на законен представител на Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН **********, Б.Б.Н., ЕГН ********** и ответник:  „***” АД, ЕИК ***.

Ищцата излага, че трите малолетни ищци, заедно с Ю.П.Н., ЕГН **********, Б.Б.Н., ЕГН ********** и Г.Б.Н., ЕГН **********, са наследници на починалия на 14.05.2014 г. Б.Г. Н., ЕГН **********.

С Решение №147 от 14.10.2014 г., постановено по гр.д. 39313/2014 г., по описа на Софийски районен съд, 86 състав, шестимата наследници са приели по опис наследството на починалия Б.Г. Н., част от което са и 119 701 броя поименни налични акции с право на глас, за които са издадени временни удостоверения, с номинална стойност на всяка една от по 2 лева, на обща стойност от 239 402 лв. от капитала на ответника „***” АД .

Твърдят, че за малолетните наследници, представлявани от своята майка и законен представител А.Д., притежаващи 1/6 от общо наследените акции, упражняването на права върху тяхната реална част от наследството, се оказва невъзможно. Според ищците разпоредбата на чл.177 ТЗ се тълкува превратно от ответника и става пречка за упражняване на правата им в дружеството, тъй като противоречи на интересите на останалите трима наследници- физически лица и изключват възможността да бъде реализирано съвместно упражняване на правата между тях чрез излъчване на представител. Това води до пълна невъзможност ищците да упражняват акционерните си права- неимуществени и имуществени.

Сочат, че един от членовете на директорите на дружеството е Г.Б.Н.- също наследник на Б.Н., който е и изпълнителен директор на „***”АД- мажоритарен акционер в „***”АД. По този начин той участва пряко в управлението на дружеството и във формиране на решенията на неговите органи, както и останалите трима наследници- физически лица.По този начин с всички действия или бездействия на управляващите органи се цели блокиране и възпрепятстване на наследствените права на малолетните наследници.

Изтъкват, че постигането на съгласие за доброволна делба на акциите се оказало невъзможно, а предвид задължителната практика на ВКС, съдебната им делба е недопустима. Затова считат, че акциите са съсобствени, но могат да се разпределят и с оглед правата на ищците (1/6 от общия брой), всеки от тях притежава реално 19 950 броя. Неделима в съпритежание остава 1 брой поименна акция от капитала на дружеството на стойност 2 лева.

Молят да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че всеки един от малолетните наследници на Б.Н.- Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. притежава по 19 950 броя поименни акции от капитала на дружеството.

Представени са писмени доказателства.

Ответникът е представил отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на иска.

Счита, че предявеният иск  е недопустим поради това, че исковете за установяване на членствени права изискват като процесуална предпоставка ищецът да установи качеството си на акционер върху определен брой акции, а ищците са придобили не отделни акции, а идеална част от правото на собственост върху всяка отделна акция, притежавана от техния наследодател. Поради това считат, че ищците не могат да се легитимират в настоящия процес като отделни акционери в дружеството, притежаващи самостоятелни права по чл. 181, ал. 1 от ТЗ,а такива могат да упражняват по реда на чл.177, изр.2 ТЗ- заедно с останалите съсобственици на процесиите акции, като определят общ пълномощник по реда на чл. 177 от ТЗ.

Ответникът излага и подробни съображения за неоснователност на претенциите.

Не оспорва правата на ищците като наследници по закон на Б.Г. Н. и придобиването по на 1/6 ид.част от притежаваното от него имущество, включително и акциите от капитала на дружеството. Позовавайки се на чл.177 изр. 1. от ТЗ изтъква, че всеки един от ищците (както и всеки един от останалите наследници) е придобил не отделни акции в съвкупност, а идеална част от правото на собственост върху всяка отделна акция, притежавана приживе от техния наследодател.

Според ответника прекратяването на съсобствеността върху наследените акции между наследниците на Б.Н. и придобиването на самостоятелно право на собственост върху определен брой акции изисква съгласие на наследниците относно индивидуализиращите белези на акциите - по вид, клас, брой, пореден номер, а по делото липсват доказателства, подобно съгласие да е постигнато от наследниците на Б.Н. и наследените акции да са реално поделени между тях.

Оспорва и твърдението в исковата молба, че в момента на наследяването настъпва „автоматичен" ефект на разпределение на наследените акции между наследниците - т.е. без да са нужни изрични волеизявления на съсобствениците за доброволна делба на акциите и счита това за фактически невъзможно. Твърди, че разпоредбата на чл.177 от ТЗ изрично регламентира неделимостта на акциите и допуска една акция да принадлежи на повече от едно лице без да създава задължение за прекратяване на съсобствеността върху акции, независимо от начина, по който такава съсобственост възниква - било чрез правна сделка, било чрез наследяване.

Излага и съображение, че съгласно чл.65 от ТЗ учредителите на търговски дружества задължително трябва да са дееспособни лица, от което следва че е налице законова забрана малолетни лица, каквито се явяват ищците да бъдат съдружници или акционери в търговски дружества.

В срока по чл.372 от ГПК ищците са се възползвали от възможността да подадат допълнителна искова молба. Излагат подробно съображения за неоснователност на наведените от ответника твърдения и аргументи, както и за неприложимост на цитираната съдебна практика. Изразяват становището си, че дори притежаването на идеална част от акции, обуславя процесуалната им легитимация за предявяване на иска по чл.71 ТЗ. Обратното би означавало лишаването им от право на защита и достъп до правосъдие.

Оспорват и твърденията за неоснователност на иска. Считат, че са самостоятелни акционери на реален брой поименни акции от капитала на „***”АД, а не съсобственици на по 1/6 идеална част от всяка една акция.

Сочат, че Съветът на директорите, като управителен орган на ответното дружество, има задължението да приведе издадените временни удостоверения в съответствие с променените обстоятелства и настъпилото правоприемство, като спази разпоредбите на чл.179 и чл.183 от ТЗ, тъй като по закон е задължен да води добросъвестно дружествените книги.

Оспорват тълкуването на чл.177 ТЗ, дадено от ответника, и твърдят, че поименните акции се придобиват от всеки от наследниците в момента на наследяването, съобразно частта му от наследството и респ. съсобствените 119701 броя поименни акции могат да се разпределят между шестима наследника, като за неделимият остатък се извърши доброволна делба или се назначи общ представител /ако липсва съгласие за делба/, какъвто е смисълът на тази правна норма.

В допълнителния отговор на исковата молба, ответникът поддържа изразеното становище за недопустимост и неоснователност на иска по вече изложени съображения.  Противопоставя се на становището на ищците, че при наследяване всеки от наследниците придобива самостоятелно определен брой акции, пропорционално на наследствения си дял, а в съсобственост остават единствено акциите, чийто брой е практически неделим между наследниците. Подчертава, че неделяемостта на акциите е законодателно решение, чрез което се цели в най-пълна степен да защити интересите на всички лица, наследили акции, така и на останалите акционери, а и на самото търговско дружество.

Счита, че производството по делото следва да бъде прекратено поради отпаднал правен интерес  на ищците от водене на делото по чл.71 ТЗ, поради това, че с Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г трима от наследниците на Б.Г. Н., а именно- ищците, чрез своя законен представител са продали на „М.А”ЕООД своето наследство, така, както е описано в Решение № 147 от 14.10.2014 г. по гр.д.№ 39313/2014 г. на СРС,86 състав.

Поддържат се направените доказателствени искания.

В съдебното заседание ищците се представляват процесуално от адвокат И.Ц. от Адв.дружество „Г.и партньори”, който поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, а ответникът, чрез пълномощника си –адвокат Н.Г.от Адв.дружество „Т.и Д.” прави искане за отхвърляне на предявения иск. Представили са в срок подробни писмени бележки.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че ищците Б.Б.Н., П.Б.Н., Б.Б.Н., заедно с неучастващите в настоящето производство лица Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н., са наследници на Б.Г. Н., починал на 14.05.2014 г. и че притежават по 1/6 идеална част от неговото наследство част (определена съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството), включващо и правото на собственост върху 119 701 акции, всяка с номинална стойност от 2 лева от капитала на „***” АД, ЕИК***5  Поради това, че ищците са малолетни, същите са приели наследството на своя баща по опис, съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.2 ЗН, видно от Решение № 147 от 14.10.2014 година по гр.дело № 39313 по описа за 2014 година на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 86 състав.

Установява се от представеното по делото копие удостоверение, издадено от „***” АД, че считано от 14.05.2014 година законните наследници на Б.Г. Н., вписан като собственик на 119701  поименни налични акции, всяка с номинална и емисионна стойност от 2 лева от капитала на дружеството, притежават заедно по смисъла на чл.177 от Търговския закон акции от капитала на дружеството в идеални части от по 1/6. Изрично е посочено, че правата по съвместно притежаваните  от посочените лица акции се упражняват заедно чрез упълномощен от тях пълномощник, съгласно чл.177 от ТЗ.

В хода на производството по делото ответникът е представил писмени доказателства, от които е видно, че с Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 година ищците са прехвърлили на „М.А”ЕООД цялото си наследство, оставено им от Б.Г. Н., описано в Решение № 147/14.10.2014 г. на СРС, ІІІ г.о., 86 състав, включващо и собствеността им и върху 19950 бр. акции за всяко от децата в „***” АД.Общият брой акции, притежавани в съсобственост от ищците и неучастващите в настоящия процес: Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н. е 119 701, представляващи 23.25% от капитала на дружеството.

При така изложените факти съдът приема, че спорът е търговски и е сезиран с искове с правно основание чл.71 от ТЗ - за защита на членствените права на ищците, които притежават от капитала на „***” АД, поради това, че същите са нарушени от органите на дружеството.

Искът по чл.71 ТЗ не е ограничен със срок.

Съдът приема, че искът е допустим. В този смисъл се е произнесъл ВКС с Решение № 62 от 28.06.2017 г. по т. д. № 298/2016 г., I т. о., ТК, като е приел, че „Процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права в акционерно дружество е налице и за част от сънаследниците на поименни акции, притежаващи идеални части от всяка акция” . В него се споделят и мотивите, изложени в определение № 88/15.02.2016 г. по ч.т.д.№ 2857/2015 г.на ІІ т.о,постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК ., в което са изложени съображения, че  строго личният характер на неимуществените права, произтичащи от притежанието на акциите, изключва съвместното им упражняване и поставянето на изискване за съвместна процесуална легитимация (задължително другарство) при предявяване на иска от всички съпритежатели, фактически представлява лишаване от такава защита.

По въпроса за процесуалната легитимация при наследените акции  в отговора на исковата молба ответниците се позовават и на статията на проф.д-р О.Стамболиев, в която обаче авторът също изразява становището си, че всеки от наследниците притежава индивидуална процесуална легитимация да предяви иск за защита на членствени права и конституирането на останалите наследници не е задължително.

В писмената защита ответникът оспорва допустимостта на исковете и поради отпаднал за ищците правен интерес, поради това, че дружеството е уведомено, че с договор за продажба на наследство от 04.01.2018 година ищците Б., П. и Б. Н.и, чрез своя законен представител А.П.Д. са продали наследството си, описано в решение № 147 от 14.10.2014 г. по гр.д.№ 39313/2014 г. на СРС на „М.А.”ЕООД.

Действително, както е посочил и ответникът, при предявен установителен иск, какъвто е и този по чл.71 ТЗ, съдът е задължен да следи за наличието на правен интерес по време на цялата висящност на производството, включително и към момента на постановяване на съдебния акт.

Съдът приема обаче, че прехвърлянето на акциите в хода на висящото производство на трето лице не може да има за последица загуба на легитимацията на ищците и недопустимост на иска. В предмета на договора за продажба на наследство са включени и притежаваните от всяка от ищците по 19 950 броя поименни акции от капитала на ***” АД. Доколкото ответникът в хода на цялото производство отрича тези права на ищците, за тях съществува правен интерес да установят собствеността си върху тези акции, предмет на прехвърлителната сделка. От представения договор е видно, че прехвърлянето на акциите е уговорено да стане след осъществяването на конкретни предпоставки и условия и в срокове, за които липсват доказателства, че са изпълнени към настоящия момент (напр.плащането на цената). Следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК, че ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

По основателността на претенциите.

При действието на чл.153 и чл.154 ГПК ищците следва да докажат наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл.71 ТЗ и че с действията си органите на ответника са нарушили законово регламентираните им членствени права, засегнали са неблагоприятно правата им сфера чрез отричане на действителните им права като акционери. В тяхна тежест е да докажат твърденията в исковата молба относно невъзможността да упражняват правата си върху акциите по начина, посочен в чл.177 ТЗ.

В търговското право понятието акция се разглежда в три основни аспекта: като част от капитала на акционерното дружество (чл.158 ТЗ), като легитимация на акционера в качеството му на участник в капитала на АД (чл.181 ТЗ) и като ценна книга (чл.175 ТЗ).

Всеки акционер участва с акциите, които притежава в капитала на АД. Съотношението между сумата на номиналните стойности на акциите и стойността на капитала показва какво е участието на акционера в дружеството. От гледна точка на акционера акцията се определя като титул за участието му в АД, т.е. материален носител, даващ на нейния притежател правото на участие в акционерното дружество, както и основните права, които носи- право на глас в ОСА, право на дивидент и на ликвидационен дял при прекратяване на АД (чл.181 ТЗ). Акционерът е носител и на други субективни права, произтичащи или свързани с основните, които са установени в закона- напр.правото да получи акции, правото на участие в управлението, правото на информация, правото да избира и да бъде избиран, правото на обжалване  на решенията на общото събрание и др., както и на допълнителни права, предвидени в устава и израз на договорната свобода. Като ценна книга акцията удостоверява, че притежателят и участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на АД (чл.175 ТЗ). Може да се разглежда и като документ, който инкорпорира права, които се упражняват чрез нейното предявяване и може да бъде обект на сделки (чл.78 ЗС).

В момента на смъртта на едно лице се открива неговото наследство (чл.1 ЗН). Наследството представлява преминаване на имуществото на починалия  върху неговите наследници по закон или към други лица, в случаите на направено от него завещание. При наследяването върху наследника преминават в съвкупност прехвърлими имуществени права и задължения, които наследодателят е притежавал към момента на смъртта си. Акциите, като съвкупност от имуществени и членствени правоотношения, могат бъдат наследявани на общо основание (универсално правоприемство), включително и от недееспособните, които придобиват качеството акционери. В настоящия случай, поради смъртта на акционера Б.Н., членството му в акционерното дружество се наследява и акциите му преминават по пътя на универсалното правоприемство върху неговите наследници по закон. Тъй като те са няколко, към всеки от тях преминава съответната дробна част от имуществото на наследодателя, включващо и поименните акции от капитала на ответника.

В правната теория се приема, че акцията е обект на вещно право на собственост и упражняването на правата по нея попада под режима на движимите вещи ( напр. проф.О.Герджиков в „Коментар на ТЗ). В тази връзка в приложеното от ответниците изследване по въпроса на проф.И.Русчев  „Върху наследяването на налични акции и на членствено правоотношение” (Заб. в преписа липсват последните страници) се разглежда и този въпрос, като се изтъква, че наличните акции могат да бъдат обект на два вида субективни права: права върху ценна книга и права по ценна книга. В качеството им на писмени документи се разглеждат като особен вид движими вещи  и за съсобственост може да се говори само по отношение на правата върху ценната книга- документа, но не и за правата, обективирани в нея- членствените правоотношения. Направен е извод, че „имуществения характер на акцията се определя не толкова от качеството и на вещ с определена стойност (което може да отсъства, както е при безналичните акци), а от стойността на инкорпорираните в нея членствени права”. Това е мотивирало извода, че институтът на съсобствеността и правилата, регулиращи отношенията между съсобствениците, не могат да намерят приложение при акциите. По този начин, според автора, „няма основание наследяването на акции да бъде приравнено към режима на наследяване на вземания, каквато тенденция се наблюдава в съдебната практика”. Приема и че преди разпределението на акциите, отделен наследник на починал акционер не е активно легитимиран да иска вписване на припадащ му се брой акции в книгата на поименни акционери. Същият обаче не отрича възможността наследници на починалия акционер да защитят правата с иск за наследство по смисъла на чл.110 ГПК.

Съдът счита, че такъв иск (по чл.110 ГПК) е допустим и възможен и той обвързва страните по него, т.е. наследниците, но не и търговското дружество (чл.298, ал.1 ГПК). За да бъде то обвързано и съответно задължено да зачете правата на всеки от наследниците като акционер, е необходимо те да установят със сила на пресъдено нещо тези свои права и по отношение на търговското дружество.

След като няма съмнение, че наследниците могат доброволно да извършат разпределение на наследените акции, следва да се приеме, че не би следвало да съществува пречка съдът да се произнесе  по въпроса за това разпределение, когато някой от наследниците не е съгласен и/или злоупотребява с правата си. Още повече това е оправдано, когато поради липсата на съгласие би се затруднила или дори блокирала дейността на търговското дружество, поради невъзможността акционерите- наследници да упражнят правата си по акциите заедно, чрез определяне на пълномощник (чл.177 ТЗ), а това не е целта на закона.

Спорните въпроси в теорията и практиката свързани с елементите на членственото правоотношение, включващи имуществени и неимуществени права и техния характер, не може да имат за последица невъзможност за отделния акционер да защити своите членствени права, когато са нарушени, още повече че такова ограничение в чл.71 ТЗ не съществува. Комплексния характер на членственото правоотношение включва разнородни права, но основни сред тях са облигационните- право на вземане върху част от печалбата и право на ликвидационен дял при прекратяване на дружеството. Затова и съдебната практика приема, че наследяването на акции е сходен с режима на наследяване на вземания, при които делбата също е недопустима.

С  отговора на исковата молба ответникът е представил Удостоверение, издадено от „***” АД, от което се установява, че ищците не са вписани като акционери, притежаващи самостоятелно определен брой акции, съответстващ на наследствения им дял (за който няма спор между страните), а  шестимата наследници на акционера Б.Г. Н. са вписани като притежатели по на 1/6 идеална част от 119 701 поименни налични акции  всяка с номинална и емисионна стойност от 2 лева) от капитала на „***” АД.Изрично е посочено, че правата по съвместно притежаваните от тях акции се упражняват заедно чрез упълномощен от тях пълномощник, съгласно чл.177 от ТЗ. Това дава основание на съда да приеме за доказано твърдението на ищците, че ответникът отрича техните самостоятелни права на акционери (което прави и в хода на производството), а изискването за упълномощаване на общ пълномощник от всички наследници, предвид липсата на съгласие между тях, прави невъзможно упражняването на тези права. Аргумент в тази насока е и фактът, че в съвета на директорите на дружеството участва  и един от наследниците - Г.Б.Н.. Друг член на съвета на директорите на „***” АД, според търговския регистър, е дружество-„***”АД, представлявано от Г.Б.Н., а в съвета на директорите му участва и Ю.П.Н..

Според чл.5 от обявения в ТР  устав на „***” АД, капиталът на дружеството е в размер на 1 029 688 лева, разпределен в 514 844 бр. поименни акции с номинална стойност на всяка една от 2 лева, записан изцяло. Акциите са разпределени в купюри от по 1,5 и 10 и кратни на 10 и същите дават на акционера право на глас в общото събрание, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерно с номиналната стойност. Според посоченото удостоверение, притежаваните от бившия акционер Б.Н. акции са общо 119 701 поименни налични, всяка с номинална и емисионна стойност от 2 лева.

 Доколкото акциите на ответното дружество са само поименни и налични и не съдържат привилегировани права, разпределянето им между наследниците на Б.Н. не представлява сложност.Всеки от наследниците ще придобие брой акции, съответстващ на неговия дял в наследството, определен съгласно разпоредбите на Закона за наследство.В случая няма спор, че правата на всички наследници на Б.Н.  са равни и са по 1/6 идеална част.Всеки от тях при разпределението на акциите следва да получи по 19 950 броя поименни акции от капитала на дружеството, а по отношение на останалата 1 акция като неделим остатък, е приложим режимът на чл.177 ТЗ.

С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника „***” АД, че всяка от ищците: Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., които като малолетни се представляват от тяхната майка и законен представител А.П.Д., притежава по наследство от акционера Б.Г. Н.  по 19 950 броя поименни акции от капитала на дружеството.

  Ищците са поискали присъждане на разноските по делото.С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски по делото, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева и държавна такса в размер на 240 лева. Възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение и за намаляването му, съдът намира за неоснователно, поради това, че е определено в минимален размер, според Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                             Р   Е   Ш   И :     

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.71 от ТЗ, по отношение на „***” АД, ЕИК***5, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор Р.Г.А. , че Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********, малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител А.П.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, притежават по наследство от Б.Г. Н., ЕГН **********, б.ж. на гр.Ловеч, починал на 14.05.2014 г., по 19 950 (деветнадесет хиляди деветстотин и петдесет) броя поименни акции с номинална стойност всяка от 2 лева от капитала на дружеството.

 ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК***5, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор Ю.П.Н., да заплати, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А.П.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, разноски по делото в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: