Р Е Ш
Е Н И Е
№260065
гр. Несебър, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
шести състав в публично заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 210 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
От
ищеца „Д.К.Б.” АД срещу ответника Т.И.П. са предявени искове за установяване
дължимостта на сумата от 4018,64 лв. – главница и сумата от 666,44 – лихва за
периода 01.09.2018г. – 23.08.2019г. Ищецът сочи, че на 21.05.2018г. между него
и ответника бил сключен Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит. Излага,
че на физическото лице била предоставена кредитна карта с кредитен лимит в
размер на 4000 лв. – за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и
за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС.
Навежда, че кредитната карта била предоставена на ответника с протокол от
26.05.2018г. Сочи, че длъжникът имал право на гратисен период от 45 дни, през
който не се начислява уговорената годишна лихва в размер на 12 %. Твърди, че
отчетен период по договора бил всеки период от първо до последно число на
съответния месец. Излага, че след изтичане на отчетния период ответникът
получавал извлечение по картата и следвало да погасява минимална погасителна
вноска в размер на 5% от главницата – освен ако не е сторил това в гратисния
период. При неизпълнение на това задължение титулярът на кредитната карта
следвало да заплаща наказателна лихва. Твърди, че кредитът не бил обслужван
редовно, а след 09.2018г. вноски не били правени. Сочи, че съгласно чл. 13.2.1
от Общите условия кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем с изтичане на
150 календарни дни, считано от 15.10.2018г. Развива доводи в насока, че сумата
от 18,64 лв. (над 4000 лв.) е формирана от такса и комисионна за изтеглени
суми. Излага, че на ответника са пращани извлечения за дължимите от него суми.
Счита, че за обявяване на предсрочна изискуемост не следвало да се праща
изрично уведомление до ответника. С тези доводи моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е подаден отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се
предаване на кредитната карта на ответника. Развиват се съображения за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1 , т. 12 и т.
20 от ЗПК. Обръща се внимание, че претендираната главница не съответства на
кредитния лимит. Оспорва се размера на претенцията за лихва. Развиват се
подробни съображения в насока, че предсрочна изискуемост не е настъпила. От
съда се иска да отхвърли претенциите на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи пълно и главно съществуването на валидно облигационно отношение между
него и ответника по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 21.05.2018г., че е
предал на ответника платежен инструмент – кредитна карта, усвояването на кредита от страна на ответника чрез използването на
платежния инструмент, осъществяването на предпоставките, при наличието на които
настъпва уговорената в договора предсрочна изискуемост на кредита, размера на
претендираните отделни вземания за главница и лихви. Следва да докаже, че е спазил
изискванията за предоставяне на информация по Глава IV от Закон за
платежните услуги и платежните системи.
В
тежест на ответника,
при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че е изпълнил
задълженията си по договора.
Между
„Д.К.Б.” АД и Т.И.П. бил сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 21.05.2018г. (на л.
5 – л. 6 от делото). Договорът бил подписан лично от П., като той подписал и
общи условия към него (на л. 7 – л. 14 от делото). Във връзка с договора
попълнил и искане за кредитна карта „Diners Club“ (на л. 19 от делото), в отговор на което на същата
дата получил кредитната карта, за което бил съставен протокол, подписан лично
от него (на л. 18 от делото).
Съдът
намира, че с така представените доказателства се доказва наличието на облигационно отношение между страните по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB, както и предаването на
ответника на платежен инструмент – кредитна карта. Не се споделят доводите на
особения представител на ответника, че договорът за кредит е недействителен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК, а кредитната карта не е предадена.
Посочените
от особения представител на ответника точки предвиждат задължение при сключване
на договор за потребителски кредит да бъде 1. предоставена информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит и 2. в договора да се
съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден.
В
случая с тава въпрос за договор за издаване на
револвираща кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит „овърдрафт“.
По силата на чл. 2 от договора издателят (ищецът) предоставя на титуляра
(ответника) право да ползва кредитен лимит до 4000 лв., който може да бъде
усвояван с използване на издадени карти. В чл. 4 от договора е предвидено
задължение за всеки отчетен период издателят да изпраща в писмена форма на
посочения от титуляр адрес за кореспонденция извлечение по Карта. Подобно
задължение е предвидено и в раздел IX
чл. 9.1 от общите условия към договора (след изтичането на всеки отчетен период
издателят изпраща в писмена форма на посочения от титуляра в искането адрес за
кореспонденция извлечение за всяка от издадените по искане на титуляра карти и
осигурява извлечението на титуляра в обслужващата го банка – „Първа
инвестиционна банка“ АД). В чл. 9.1.1 е уговорена възможност за предоставяне на
информация и на e-mail
адрес или друг подходящ начин. В чл. 9.3 от общите условия е предвидено
задължение за титуляра да уведоми незабавно издателя, ако не получава отчетната
информация, а според чл. 9.5 при липсата на възражение в 45 дни от датата на
издаване на извлечение по Карта, ще се счита, че титулярът е получил и одобрил
отчетните документи. Съдът намира, че с тези разпоредби, с които ответникът се
е запознал (за което е положил подписа си в договора и общите условия към него),
е изпълнено изискването на 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Както се посочи става
въпрос за специфичен договор за „овърдрафт“, при който изначалното изготвяне на
„погасителен план“ не може да бъде приложено, като е необходимо да се издават
конкретни сметки за плащане, съобразени с усвоената част от кредитния лимит. В
договора и общите условия е предвидена такава възможност, като видно от
приложени към исковата молба извлечения (на л. 20 – л. 40) за всеки отчетен
период на ответника са издавани съответните отчетни документи. По делото не се
твърди и няма данни ответникът в унисон с чл. 9.3 и чл. 9.5 от общите условия
да е оспорвал тези сметки, поради което (и с оглед предвиденото в тези
разпоредби) съдът намира, че същите са изпращани надлежно и са предоставени на
разположение на лицето. Ето защо договорът не е недействителен на основание чл.
11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.
В
общите условия към договора фигурира раздел XVIII „Срок на договора и прекратяване.
Срок за ползване на кредитния лимит (офърдафта)“. В този раздел е предвидена
възможност договорът да бъде прекратен по всяко време от ответника с 30 дневно
писмено предизвестие (чл. 18.1.3 от общите условия), като в такива случаи е
предвидено задължение на титуляра (ответника) да заплати единствено задълженията
си по партидата, но не и обезщетение за предсрочно прекратяване. Следователно в
общите условия към договора се съдържат и всички реквизити по смисъла на чл.
11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Както
се посочи ответникът П. е попълнил собственоръчно и е подписал „искане за
кредитна карта“, в което е декларирал, че е запознат и с общите условия,
издадени от ищеца, както и с тарифата на „Дайнърс клуб“. Именно въз основа на
това искане е издаден протокол от 26.05.2018г., съгласно който на П. е предоставена
кредитна карта „Diners Club Classic“. В протокол е отбелязан част от
номера на картата и дата на нейната валидност. Ответникът се е подписал лично
като получател на картата. Съдът намира, че с цитирания протокол се доказва
предаване на платежния инструмент – кредитна карта, на П.. В самия протокол се
съдържа подпис на ответника, който не е оспорен и чрез него се установява
валидно предаване на картата. В протокола е отразен номер „396596“, който
съответства на последните 6 цифри от клиентския номер, отразен в изготвените
извлечения. Освен това от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е
извършен анализ на платежните операции, извършвани от П. и не се установяват
такива, извършени въз основа на друг договор. Ето защо са събрани достатъчно
доказателства, които са в подкрепа на извода, че кредитната карта е предадена
именно въз основа на Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта DINERS CLUB
и предоставяне на кредитен лимит от 21.05.2018г. и впоследствие ответникът е
извършвал платежни операции посредством тази кредитна карта. Възраженията на
особения представител на ответника в насока, че кредитната карта не е
предоставена на ответника, се оборват от събраните по делото доказателства.
Съдът намира за доказано, че ищецът е спазил изискванията за
предоставяне на информация по Глава IV от Закон за
платежните услуги и платежните системи. От подписаната
от ответника декларация (на гърба на л. 19 от делото) е видно, че той е получил
информация за дължимите такси за ползване на платежните инструменти и за
предоставяне на информация (по смисъла на чл. 49 и чл. 51 от ЗПУПС).
По делото е доказано усвояването на
кредита от страна на ответника чрез използването на платежния инструмент. В
тази връзка следва да се обърне внимание, че срокът за ползване на кредитния
лимит е до 30.04.2019г. (чл. 3 от договора), като ползването на кредитния лимит
се прекратява, а кредитната карта се блокира по инициатива на издателя (ищеца)
в случай, че той обяви кредитния лимит за изцяло предсрочно изискуем (чл. 18.4
и чл. 20.1.4 от общите условия към договора). В случая очевидно крайният срок
за ползване и погасяване на кредитния лимит (30.04.2019г.) не е удължен за нов
едногодишен срок (съгласно чл. 18.1.1 от договора), тъй като с изтичане на 150
календарни дни от 15.10.2018г. ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем и
очевидно е блокирал ползването на кредитната карта. Наред с това по арг. от чл.
5 от договора и чл. 10.1 от общите условия към него ответникът се е задължил да
погасява всеки месец на датата на падежа съответните вноски, съобразно
усвоената част от кредитния лимит. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза (на л. 88 – л. 95 от делото), което не е оспорено от страните и се
кредитира от съда като обективно, компетентно и безпристрастно, се установява,
че ответникът е извършил усвояване на суми чрез платежния инструмент, като в
периода 28.05.2018г. – 24.09.2018г. е извършвал тегления от ATM
Borica,
а в периода 29.05.2018г. – 01.07.2018г. е извършвал плащания към различни
търговци. В периода 20.06.2018г. – 13.09.2018г. той е погасил част от
задълженията си в общ размер на 660 лв., но видно от експертизата с последното
теглене от 24.09.2018г. е достигнал кредитния лимит от 4000 лв. При това
положение за ответника е възникнало задължението да заплаща съответни месечни
вноски. Очевидно след 24.09.2018г. не са постъпвали плащания от негова страна.
Ето защо с настъпване на крайния срок на договора – 30.04.2019г. (и при липсата
на автоматичното му продължаване с оглед установеното поведение на ищеца по
блокиране на картата и обявяване на предсрочна изискуемост) е настъпила и
изискуемостта на вземането за целия усвоен кредитен лимит по договора. Следва
да се обърне внимание, че със заявлението ищецът не е основал вземането си на
предсрочна изискуемост. За пръв път предсрочна изискуемост се споменава в
исковата молба и на това основание съдът е дал указания на ищеца да докаже осъществяването
на предпоставките, при наличието на които настъпва уговорената в договора
предсрочна изискуемост. В случая обаче основание на претенцията е настъпилият
краен срок за връщане на целия кредитен лимит от 4000 лв., поради което не
следва да се обсъжда въпросът за настъпила предсрочна изискуемост и на
значението на уведомяването за това (анализиран в отговора на исковата молба).
Нещо повече – според задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 7/2017г. от 02.04.2019г. по тълк. дело №
8/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Ето защо дори и
заявлението да се основаваше на предсрочна изискуемост, след като по делото се
установи настъпил падеж за целия кредитен лимит, няма пречка искът да бъде
уважен изцяло на това основание.
С оглед изложеното съдът намира, че искът за
главница следва да бъде уважен изцяло до сумата от 4000 лв. – размера на
отпуснатия и усвоен от ответника кредитен лимит. До пълния размер от 4018,64
лв. искът за главница следва да бъде отхвърлен, тъй като още със заявлението е
посочено, че и сумата от 18,16 лв. представлява главница. В този момент е
очертан предметът на вземането на заявителя. В исковата молба той отново е
посочил, че главницата е в размер на 4018,64 лв. За пръв път с уточнителна
молба от 07.01.2021г. е конкретизирано, че става въпрос за такса и комисионна.
И това твърдение на ищеца обаче не се доказва по делото, тъй като от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на гърба на л. 89 от делото)
става ясно, че сумата от 18,64 лв. представлява незаплатен остатък от лихвите.
В случая по делото се претендират лихви в размер на 666,44 лв., в които сумата
от 18,64 лв. не е включена. След като сумата от 18,64 лв. не представлява
главница и не се претендира от ищеца като лихва, то с оглед заявения още със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение предмет на иска, претенцията
за главница над 4000 лв. до пълния предявен размер от 4018,64 лв. следва да
бъде отхвърлена.
Що се отнася до претенцията за сумата от 666,44 лв.
– лихва, дължима на основание договора и общите условия към него, съдът намира
същата за изцяло основателна. Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза претенцията за лихва е формирана от две пера – револвираща лихва по
чл. 7.1 от договора и лихва за просрочие по чл. 7.2 от договора. След извършени
изчисления, вещото лице е констатирало, че съобразно тези договорни текстове
върху непогасените вноски се дължи револвираща лихва в размер на 347,65 лв. и
лихва за просрочие в размер на 488,40 лв. След приспадане на платени от
ответника суми е направен извод, че цялата дължима лихва е в размер на 746,47 лв.,
но в претенцията на ищеца не са включени сумата от 18,64 лв. (заявена към
претендираната главница) и сумата от 61,39 лв. – начислена лихва за забава на
плащане от 21.08.2019г. Ето защо искът за сумата от 666,44 лв. и за периода
01.09.2018г. – 23.08.2019г. е основателен, като претенцията на ищеца попада в
рамките на задължението за лихва на ответника за този период. Ето защо искът за
лихва следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че
претенцията за главница следва да бъде уважена до сумата от 4000 лв., а
претенцията за лихва – изцяло. При извършена служебна проверка съдът не
констатира наличието на неравноправни клаузи в договора за кредитна карта.
При този изход на спора
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно на
уважената част от исковете. По отношение на разноските от заповедното
производство в настоящото производство съдът дължи изричен осъдителен
диспозитив (арг. от т. 12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). В хода на заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 143,70 лв. Съразмерно на
уважената част от установителните искове следва да му се присъди сумата от 143,13
лв.
В исковата производство
ищецът е направил разноски в размер на 1038,04 лв. (117,04 лв. – платена
държавна такса, 421 лв. – платен депозит за особен представител на ответника,
400 лв. – платен депозит за експертиза и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение), като съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъдят 1033,91 лв. При определяне на юрисконсултското възнаграждение е съобразена
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, според която размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата
и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид, че голяма
част от съдопроизводствените действия са извършени и служебно от съда на
основание чл. 162 от ГПК, а представител на ищеца не се е явил в проведените
съдебни заседания, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Т.И.П., ЕГН **********, с настоящ
адрес ***, дължи на „Д.К.Б.” АД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, сумите както следва:
- на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД – 4 000
лева, представляваща главница – усвоен кредитен лимит по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит 21.05.2018г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.08.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от
4018,64 лв.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 666,44 лв., представляваща наказателни лихви върху
главницата за периода 01.09.2018г. – 23.08.2019г.
ОСЪЖДА Т.И.П.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „Д.К.Б.” АД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 143,13 лв., представляваща направените в заповедното производство
разноски, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА „ Т.И.П., ЕГН **********, с
настоящ адрес ***, да заплати
на „Д.К.Б.”
АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1033,91 лв., представляваща разноски в
настоящото производство,
съразмерно на уважената
част от предявените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: