Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Велико Търново,14.05.2021 година
Великотърновски районен съд, осми
състав, в публично съдебно заседание на 15.04.2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1221
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взема предвид:
Предявени искове с правно основание чл. 213,ал.1 от КЗ /отм/. , вр. с чл.45 и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът ЗАД "Армеец" ,
гр.София, чрез юк Й.
твърди, че на 30.03.2015 г. на
път III-405 при управление на т.а.
"Киа Рио" с рег. № СА2004ХН собственост на "ДСК Лизинг" АД
водачът В.В.В. попада в необезопасена
дупка на пътното платно, стопанисвано от АПИ , вследствие на което били
причинени щети на автомобила. Изтъква, че по силата на застрахователен договор
за застраховка "Каско" действаща в периода
10.05.2014 г.- 9.05.2015 г. при ищцовото дружество по
заведена щета и след направен опис и
оценка е изплатена на "ЗМ Автосервиз" ООД стойността на извършените
части и ремонт на автомобила в размер на 1020,97 лева. Твърди, че пътят, на който е настъпило ПТП е
част от републиканската пътна мрежа и ответникът отговоря за неговото
състояние. Сочи, че ответникът е проявил бездействие, което се е изразило в
бездействие на служителите, които не са отстранили образуваното препятствие и
не са сигнализирали за него по установения ред. Изтъква, че на поканата към ответника
да заплати сумата по щетата ведно с ликвидационни разноски от 10 лева е получен
отказ. Сочи, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования, поради което моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 1030,97 лева ,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
"Каско" и ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендира лихва за забава в размер на 313,86 лева за
периода от 23.04.2017 г. до подаване на
иска. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С
писмено становище поддържа иска.
Ответникът Агенция "Пътна
инфраструктура" , представляван от пълномощник -директора на Областно
пътно управление Велико Търново оспорва
изцяло предявеният иск. Заявява, че иска е неоснователен и недоказан. Твърди,
че на процесния пътен участък е имало поставена
сигнализация за наличие на препятствие, тоест то е било предвидимо. Счита, че
водачът на застрахованото МПС не е изпълнил нормативно установените си
задължения по ЗДвП, като с поведението си е станал причина за настъпване на
произшествието. Изтъква, че не е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане, поради което моли съда да отхвърли иска. При условията на евентуалност
сочи съпричиняване
от водача с искане съдът да намали исканото обезщетение с 1/2. Претендира
разноски. В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмено становище поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Между ищцовото
застрахователно дружество и " ДСК Лизинг" АД е сключен договор за
комбинирана застрахователна полица ********** за застраховки Каско и злополуки от 9.05.2014 година със срок на действие
на договора 10.05.2014 г.- 9.05.2015 година. относно товарен автомобил „Киа Рио“
с № на рама KNADM515AE69433863. Приложеният талон на
автомобила установява, че същият има регистрационен номер СА 2004ХН. На
2.04.2015 г. В.В.В. –водач на застрахования автомобил
е попълнил уведомление-декларация за щета по застраховка Каско
на МПС , както и отделно декларация, в които е посочил, че на 30.03.2015 г. при
управление на лекия автомобил по пътя Павликени до с.Батак попада в голяма
дупка и счупва долните кори на автомобила и броня. Посочил е място на
произшествието-приблизително 2 км. преди с.Батак. По повод уведомлението е
образувана щета при застрахователя. Видно от опис-заключение по щета от
2.04.2015 г. увредените части по автомобила са кора под радиатор, кора под
капак, рамка радиатор, облицовка предна броня. Възложен е ремонт на сервиз- „ЗМ Автосервиз“, с. Лисец, остойностен според приетата фактура № **********/17.08.2015
г. на 1020,97 лева с ДДС. Сумата е
преведена от застрахователното дружество на сервиза на 3.09.2015 г. според
приложеното преводно нареждане за кредитен превод . Изпратена е регресна покана до ОПУ В.Търново за възстановяване на
платената сума по образуваната щета, ведно с ликвидационните разноски, на която
според писмото от 13.10.2015 г. е
отказано с аргументи за недостатъчно доказателства по застрахователната
преписка за ангажиране на отговорността
на АПИ, както и с наличието на монтирани пътни знаци А12 / за неравности по
пътя/ и Т2 /13000м./ От приложения доклад изготвен от гл.специалист РПС
Павликени до директора на ОПУ В.Търново от 2.10.2015 г. се установява, че
участъкът гр.Павликени-с.Карайсен през зимния сезон
на 2014/2015 г. е бил много компрометиран, поради което са поставени табели Т2
/13000 м./ и 4 знака А12 / неравности по платното за движение/ . През м. май 2015 г. е било извършено ръчно
изкърпване на участъка. Към писмото е приложен констативен протокол от 12.02.2013 г., според
който на 21.01.2013 г. на пътя III -405 са поставени обозначения чрез
пътни знаци и допълнителни табели.
Разпитан като свидетел водачът В. заявява, че през пролетта на 2015 година е
управлявал служебния автомобил „Киа Рио“ с рег.№ СА 2004 ХН. Спомня си за ПТП в
резултат на попадане в дупка на пътя през светлата част на денонощието, без конкретно
да има спомен къде точно е настъпило произшествието. Излага, че на пътя не е имало поставени знаци,
сигнализиращи за наличие на препятствия по пътя или други обозначения.
Назначената по делото съдебно-автотехническа оценъчна
експертиза дава заключение след проверка на материалите по делото, както и
събраните и извършени справки, изчисления , анализи и проучвания. Според вещото
лице на 30.03.2015 г. л.а. „Киа Рио“ с рег.№ СА2004ХН движейки се по път III-405 посока Павликени към
с.Батак, който пътен участък е бил обезопасен с 4 бр. пътни знаци А12 и 2 бр.
Т2 , на около 2 км. преди с.Батак навлязъл в участък, в който дясната и лявата част на платното за движение са били
с разрушено асфалтово покритие, а по средата на платното е имало дупка, в
предния край на която е имало скосен бряг /зона на рязка денивелация спрямо
нивото на платното за движение/. В задния край на дупката денивелацията е
плавно преодоляна, а вляво и вдясно от нея е имало нарушаване на асфалтовото
покритие. Автомобилът е преминал през дупката при обективна невъзможност на
водача да я заобиколи без да премине през
нарушеното вляво и вдясно асфалтово
покритие на платното за движение. При навлизане в дупката вследствие
денивелацията и ниския клиренс на автомобила част от
предпазните му кори под купето влизат в съприкосновение с наличното на платното
асфалтово покритие, при което облицовката на предната броня и долната част на
рамката на радиатора влизат в съприкосновение с чакъла по възходящия наклон на
задния край на дупката и на автомобила се причиняват материални щети. Според вещото
лице описаните щети по автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП-попадането в дупката на платното за движение. Размерът на
щетите възлиза на 850,81 лева без ДДС, а ликвидационните разноски при два
огледа на МПС и изготвяне на два броя опис-заключение по щета възлизат на 10
лева. Скоростта на автомобила не може да се изчисли при липса на данни по
делото, но пътната обстановка е била значително усложнена с оглед отворените
множество дупки. Водачът на автомобила е имал възможност да възприеме скосения
бряг на предния край на дупката по посока на движение с.Батак и степента на
денивелация на дупката в момент , в който е бил близо до нея; за него е било
обективно невъзможно да заобиколи дупката без да
премине през нарушеното от двете страни асфалтово покритие на платното за
движение, следователно възможностите му за предотвратяване на ПТП чрез
намаляване на скоростта са били силно ограничени, а рязкото намаляване на
скоростта и промяната на траекторията на движение на автомобила не би предотвратило ПТП. От
експлоатационно-техническа гледна точка причината за процесното
ПТП е състоянието на платното за движение-разрушено асфалтово покритие на
платното за движение. В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното
заключение.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е регресен иск с
правно основание чл. 213,ал.1 от КЗ / отм./ , вр.
с чл.45 и иск по чл. 86 от ЗЗД. С
плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. Съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест постановяването на положителен за ищеца
резултат изисква пълното и главно доказване на няколко
кумулативно изискващи се предпоставки: валидно възникнало правоотношение между ищеца-застраховател
и собственика на увреденото МПС,
чрез сключен застрахователен договор;
наличие на повреди по автомобила , от които са настъпили щети; изплащане на
тези щети на увреденото лице; щетите да
са причинени от трето лице, което отговаря по правилата на деликтната
отговорност; наличие на причинно-следствена връзка между причинените вреди и
деянието /действие или бездействие/ на третото лице. Регресните
претенции на ищцовото застрахователно дружество са
насочени към Агенция "Пътна инфраструктура",
която като собственик на процесния пътен участък е проявила бездействие, изразено
в бездействието на служителите
ѝ да поддържат пътя в
изправност съобразно нормативно
установените разпоредби. Ответникът, чрез представителството си ОПУ Велико Търново
не спори, че процесният пътен
участък , на който е реализирано процесното ПТП е част
от републиканската
пътна мрежа. Съгласно чл. 30,ал.1 от Закон за пътищата дейностите предвидени за изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища се извършват от Агенция
"Пътна инфраструктура", която
според чл.19,ал.1,т.1 от същия закон управлява тези
пътища. Доказателствата по делото
установяват валидно съществуващо застрахователно
правоотношение между ищцовото застрахователно
дружество и собственика на процесния
автомобил въз основа на комбинираната застрахователна полица ********** за застраховки
Каско и злополуки
към датата на произшествието. По повод уведомление-декларация за щета е образувана преписка по щета 25515030100063 ,
извършени са два описа -заключение и въз основа на
тях е изпратено възлагателно писмо до «ЗМ Автосервиз», с.Лисец за отремонтиране на щетите. Стойността на ремонта възлиза на 1020,97
лева с ДДС, която сума е преведена
на сервиза от застрахователя. Св. В., водач на автомобила потвърди в съдебно заседание, че е попаднал
в дупка на пътното платно,
след което по автомобила са настъпили щети. От приетите писмени доказателства, от разпита на свидетеля
и от заключението по изготвената
САТЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и
обосновано по безспорен
начин се установява, че на 30.03.2015 г. застрахования
автомобил е претърпял ПТП на път III-405 от гр.Павликени за с.Батак, при което за автомобила са настъпили материални
щети, подробно описани в преписката на застрахователя и в заключението на вещото лице, които са репарирани от ищеца. Пътят е бил компрометиран след зимния период с наличие на множество неравности по него, което не се оспорва и от ответника видно от приложения доклад, изготвен
от служител на ОПУ В.Търново.
Категорично чрез експертизата
се доказва, че на процесния
участък е имало
препятствие-дупка, както и
разрушено асфалтово покритие
вдясно и вляво от нея на пътното платно, което е причината за настъпилото ПТП от експлоатационно-техническа
гледна точка. Дали към
момента на произшествието е имало
поставени пътни знаци и табели, указващи участък на пътя с неравности по платното за движение или не, не може да се
установи , доколкото констативния
протокол сочи, че същите са
поставени през 2013 година
/ две години преди произшествието/, а снимковия материал , за който
се твърди , че е приложен към
доклада на гл. специалист РПС Павликени до директора
на ОПУ В.Търново не се съдържа
в доказателствата по делото.
Показанията на св.В. също не сочат наличие на сигнализация по пътния участък. Независимо от горното вещото лице е
категорично, че водачът на МПС не е имал възможност да заобиколи дупката , без да премине през нарушенията
вляво и вдясно на асфалтовото покритие и дори намалявването на скоростта /която не е установена по делото/ и промяната на траектория на движение на автомобила с оглед описаните обстоятелства за състоянието на пътя не биха предотвратили процесното
ПТП. Установи се механизмът на ПТП, в резултат на което на
застрахованото МПС са причинени вреди, размера
на вредите , който според вещото лице е 850,81 лева без ДДС и причинно -следствената връзка между
произшествието и настъпилите вреди. Отговорност
за това според чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.19,ал.1,т.1 и чл.30,ал.1 от Закон за
пътищата, вр. с чл. 48, т.1, б."а" от Правилника за приложение на
Закона за пътищата носи ответникът, комуто е поверено управлението на пътя и който чрез
служителите си следва да извършва всички дейности необходими за поддържането на
пътя с оглед нормалната му експлоатация. Ищецът проведе пълно и главно
доказване на твърдяните от него факти основаващи предявената претенция, а ответникът не успя да ги опровергае. Ответникът не
установи и възражението за съпричиняване,
което съдът счита за неоснователно. По делото няма данни
за скоростта на движение на автомобила
, поради което твърдението за
движение със скорост несъобразена с пътните условия и състоянието на пътя остава недоказано. От друга
страна, както бе отбелязано по-горе не се доказа категорично наличието на поставената две години преди процесното
ПТП сигнализация на пътя, указваща проблемен участък, с която водачите би следвало да се съобразяват избирайки скоростта си на движение.
Приложените към заключението на вещото лице
снимки показват състоянието
на пътя и препятствието, в което е попаднал автомобила без видими следи от
сигнализация. Според
дефиницията дадена в §1,т.19 от ДР на ППЗДвП необозначената на пътя дупка е препятствие,
което поради липсата на сигнализация не може да бъде предвидимо, следователно
не може да породи задълженията за водачите
разписани в чл. 20
от ЗДвП, на които ответникът се позовава при искането си за редуциране
на обезщетението поради съпричиняване. Мотивиран от горното съдът счита, че
иска е основателен и доказан и следва да се уважи, като бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата
от 1030,97 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение
по застраховка "Каско" за причинени имуществени вреди на т.а. Киа Рио с рег.№ СА 2004ХН от
ПТП настъпило на 30.03.2015 г. , както и ликвидационни разноски , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното
изплащане. При този изход на делото по главния иск основателна е и акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху главницата претендирана за периода 23.04.2017 г.- 12.06.2020 г. /подаване на исковата молба/, която следва
да се уважи до размера, до който
се предявява- 313,86 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски възлизащи
на 100 лева за заплатена ДТ и 140 лева заплатен депозит за вещо лице, както и
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда на 150 лева на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр.
с чл.25,ал.1 от НЗПП. Тъй като сумата от
40 лева внесена като депозит за свидетели не е изплатена същата не следва да се
възлага в тежест на ответника, а след молба от ищеца следва да му бъде възстановена.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Македония“ №3 да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ” гр. София, ЕИК
********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” №2 сумата от 1030,97 / хиляда и тридесет лева и 97 ст./ главница , представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско"
за причинени имуществени вреди на т.а. автомобил «Киа Рио» с рег.№ СА
2004ХН при ПТП, настъпило
на 30.03.2015 г. на път III-405 към
с.Батак и ликвидационни
разноски, ведно
със законна
лихва върху главницата от подаване на иска- 12.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 313,86 / триста
и тринадесет лева и 86 ст./ представляваща
лихва за забава за периода 23.04.2017 г.- 12.06.2020 година.
ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Македония“ №3 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ” гр. София,
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа” №2 сумата от 390 /триста и деветдесет/ лева ,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: